Определение по дело №323/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 януари 2021 г.
Съдия: Елеонора Любомирова Филипова
Дело: 20201610100323
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 20.01.2021г.

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 20 януари…………………………………………… през две хиляди и двадесет и първа година………..…………………………в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА Ф.

 

при секретаря ……………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Ф.……….….…………… гражданско дело 323 по описа за 2020 г…….………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

        

При проверка на допустимостта и редовността на исковата молба и след изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, съгласно чл.140 от ГПК, съдът намира за установено следното :

 

Ищецът в производството П.Е.М. твърди, че на 01.10.2019 година сключил с ответника Фератум България ЕООД договор за потребителски кредит по реда на ЗПФУР. По силата на този договор му била предоставена в заем сумата от 600.00 лева със срок на издължаване 12 месеца на равни месечни вноски при ЛП на кредита 23% и ГПР 49.11 %. На същата дата сключил с ответника Фератум Банк ЕАД договор за поръчителство по кредита, според който ищецът дължи на дружеството гарант сумата от 462.00 лева.

Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.19, ал.1 и ал.4  ЗПК във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК. Макар да са посочени в договора ЛП и ГПР, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР. В договора не са включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът не е имал право да формира ГПР в размер на 49,11%.  Това нарушение има за правна последица според разпоредбата на чл.22 ЗПК недействителност на уговорките за заплащане на лихви, поради което и ищецът дължи заплащане само на чистата сума на заема.

На следващо място в ГПР не е включено плащането към дружеството гарант. Това плащане следва да се приеме, че е съставна част от ГПР по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. Получаването на кредита е обусловено от получаването на гаранция. Невключването на плащането по гаранцията в размера на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, което от своя страна води до неравноправен характер, респ. до недействителност на клаузите. Ако дължимото по обезпечението плащане бе включено коректно в ГПР, то последните биха надвишили петкратния размер на законната лихва, което от своя страна представлява нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК.

Позовава се и на липсата на описание в договора на начина на упражняване на правото на отказ от кредита. В договора не било посочено, че в случай на отказ, кредиторът няма право да изисква и събира от потребителя обезщетение, както и за размера на лихвения процент на ден (чл.11, ал.1, т.20 ЗПК). Неуведомяването на потребителя уврежда интересите му според чл.29, ал.6 ЗПК.

Не на последно място договорът за потребителски кредит се явява нищожен и поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, а именно в него не са включени условията за прилагане на лихвения процент.

 

 

Твърди, че нищожността на кредитната сделка не е произвела правен ефект и уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник Фератум Банк за учредяване от негова страна на лично обезпечение. Договорът за поръчителство е с акцесорен характер, поради което може да съществува валидно само при действителен главен дълг. Конкретният договор обаче е недействителен и на самостоятелно основание. Договорът за поръчителство е уреден в чл.138 ЗЗД и представлява съглашение между кредитора и поръчителя. За този договор длъжникът е трето, неучастващо лице. Договорът е възмезден и каузален, като целта му е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника. Сключеният договор за поръчителство с длъжника, а не с кредитора на практика лишава от основание самия договор.  Освен това, поставянето на изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на риска от неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на платежоспособността, води до допълнително увеличение на задълженията и противоречи на Директива 2008/48.

Предвид гореизложеното, моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника Фератум България ЕООД нищожност на сключения договор за потребителски кредит поради нарушение на императивни норми на ЗЗП и на ЗПК и по отношение на отвеника Фератум Банк нищожност на сключения договор за поръчителство като сключен без основание, в противоречие с добрите нрави и представляващ бъдещо дарение. При условия на евентуалност, моли съда, в случай, че не уважи главния иск за прогласяване на нищожност на договора за потребителски кредит, то да обяви за нищожна клаузата на чл.5 от същия като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗПП и като нарушаваща императивните разпоредби на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество Фератум България ЕООД оспорва предявения иск. Твърди, че ЛП по договора е прост, в размер на 23%, посочен е в договора и не се налага включване на каквото и да било допълнително разясняване. Сключването на договора за гаранция е допълнителна услуга, поради което и според §1, т.1 от ДР на ЗПК не подлежи на включване на ГПР. Неоснователно е и искането по предявения евентуален иск, тъй като клаузата на чл.5 от договора е диспозитивна, тя предоставя само възможност за кредитополучателя да избере измежду различни видове обезпечения, в случай че е избрал да предостави такова. Отделно от това ищецът е имал на разположение цялата преддоговорна информация, както и 48 часа, за да се запознае с нея и да избере дали да сключи договор или не. Моли съда, да постанови решение, с което отхвърли предявените искове, като му присъди и разноските по делото.

 

В срока по чл.131 ГПК ответникът Фератум Банк също взема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че сключването на договор за поръчителство от страна на ищеца именно с този ответник е изцяло по волята на ищеца. Дружеството е финансова институция с банков лиценз, поради което и сключваните от него сделки, включително и гаранционните са възмездни. С договора за поръчителство ищецът не надарява кредитора, а заплаща възнаграждение на поръчителя за даденото от банката обезпечение. Преди сключване на договора, ищецът е разполагал с цялата информация и с възможността в рамките на 48 часа да я обмисли и да я приеме или не. Моли съда с решението си да отхвърли предявените искове, като претендира присъждане и на направените в производството разноски.

 

При така изложените твърдения, съдът определя правното основание на иска по чл.124 ГПК – отрицателен. Ответниците дължат доказване на обстоятелството, че клаузите са индивидуално уговорени като факт, който изключва нищожността им, породена от неравноправност; че вземанията им произтичат от валидно облигационно правоотношение.

 

По делото са представени доказателства, които като относими към спорното право, следва да бъдат приети.

        

         С оглед гореизложеното и на основание чл.140, ал.1и ал.3 във връзка с чл.146 от ГПК, съдът

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства:договор за кредит № 803225 с погасителен план и общи условия, договор за гаранция към договор за кредит № 803225 с погасителен план към него, стандартен европейски формуляр, както и представените с отговорите извлечение от регистъра на БНБ, извлечение от уебсайта на Фератум, общи условия на Фератум Банк. 

 

ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза, която да бъде извършена от в.л. Калин Найденов, което след като се зопознае с документитепо делото извърши справки в счетоводството на Фератум България, да даде отговор на въпросите :

1.Какви суми СА погасявани от кредита, на кои дати и какъв е общия размер на изплатените суми?

2.Какви разходи възложени в тежест на заемателя, определении по чл. 19 ал.1 ЗПК (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждение от всякакъв вид, в т.ч. дължими на посредниците за сключване на договора) са включени в годишния процент на разходите?

3. Как се променя размерът на ГПР с таксата гарант, като се изчисли ГПК чрез включването му обхвата на този разход?

 

УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде представено в съда в срока по чл.199 ГПК най – малко една седмица преди датата на съдебното заседание.

 

         НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.02.2021 година от 09.30 часа, за която дата да се призоват страните.

 

         ПРЕДСТАВЯ на страните проекта си за доклад.

         ДАВА възможност за становище в двуседмичен срок от получаване на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че ако в предоставения им срок не направят доказателствени искания, губят възможността да направят това по – късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.

 

         НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

 

         УКАЗВА на страните възможността да ползват правна помощ, ако имат право и необходимост от това.

 

         УКАЗВА на страните, че присъждането на разноски се извършва съгласно чл.80 от ГПК след представяне на списък най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай страната няма право да обжалва решението в частта му за разноските.

 

 

         Копие от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и копие от отговорите.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :