Мотиви към присъда, постановена по НОХД
№ 757 по
описа на Русенски окръжен съд, Наказателно отделение по описа за 2019 г.
Обвинението е повдигнато от Русенска
окръжна прокуратура (РОП) срещу Г.Д.Д. за това, че на 22.04.2019 г. в гр. Русе,
при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № *** нарушил
правилата за движение по пътищата: чл. 21, ал. 2 от ЗДвП; чл. 116 от ЗДвП и чл.
119, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. П. И., ЕГН:**********,
като деянието е извършено на пешеходна пътека -
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, буква „б“, пр. 1 вр. чл.
343, ал. 1, буква „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В съдебно заседание
представителят на РОП поддържа така повдигнатото срещу подс. Д. обвинение, като
пледира, че от събраните по делото доказателства, както и с оглед
обстоятелството, че производството е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие, обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин.
По отношение на
индивидуализацията на наказанията на подсъдимия сочи, че като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат безупречното поведение на
подсъдимия като дългогодишен водач на МПС, физическото и здравословното му
състояние. В тази връзка пледира за отмерване на наказание – лишаване от
свобода за срок от три години, което след редукцията по чл.58а, предвид
спецификата на производството да бъде определено на две години лишаване от
свобода, а изпълнението му да бъде отложено за изпитателен срок от пет години. Пледира
и за налагане на кумулативната санкция лишаване от правоуправление в максимален
срок, като намира, че последното ще бъде решение изцяло в полза на подсъдимия.
Упълномощеният
защитник на подс. Д. – адв. А. К. счита, че с оглед спецификата на
производството, фактите се явяват безспорно установени. Сочи, че като смекчаващи обстоятелства следва
да бъдат ценени чистото съдебно минало на подсъдимия, обстоятелството, че от
1968 г. същият има само две наложени наказания по ЗДвП, здравословното му
състояние, възрастта му и искреното му съжаление за случилото се. Моли да му се
отмери наказание към минимума на предвиденото в закона, което да бъде отложено
за подходящ изпитателен срок.
Подсъдимият Г.Д.Д. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума изразява
съжаление за случилото се.
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал.
4, съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
настоящият състав прие за установени следните обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт:
Подс. Г.Д. е е роден на *** ***,
със средно специално образование, вдовец, неосъждан, пенсионер. Подсъдимият бил
правоспособен водач на МПС от 01.03.1968 год., с придобити категории „В“, „М“ и
„АМ“. До 2019 г. бил санкциониран само веднъж– през 2007 год. по
административен ред за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата.
Подс. Г.Д. страдал от няколко
тежки и хронични заболявания (Перманентно ПС хипертонична болест ІІІ ст.;
исхемичен мозъчен инсулт в басейна на лява средно мозъчна артерия, без
тромболиза; захарен диабет ІІ-ри тип – ИЗТ Дислепидимия), които по негова
преценка не му пречели да управлява автомобил.
Подсъдимият Д. притежавал л.а.
марка „Фолксваген“, мод. „Голф“ с рег. № ***, червен на цвят, технически
изправен, който управлявал самостоятелно.
На 22.04.2019 год., около 10.00
часа привел в движение автомобила си. Около 10.30 – 10.40 часа той навлязъл по
ул. „Плиска“, гр. Русе.Движел се от кръстовището с ул. „Св. Наум“ в посока към
кръстовището на ул. „Плиска“ с ул. „Сан Стефано“. В този участък скоростта на
движение на МПС-ва било регулирано с пътен знак № В 26 „Забранено е движението
със скорост по-висока от означената“ - скорост от 40 км/ч. Пътното платно се
състояло от три ленти за движение и било сухо, времето било ясно, слънчево.
Имало лек - до умерен вятър и отлична хоризонтална видимост – значително над 1
000 м. Подсъдимият се движел в средната лента със скорост над 50,22 км/ч. Пред
него имало друг автомобил, а след него с превозното си средство бил св. В. Б.
Междувременно, по десния (спрямо посоката на движение на автомобилите) тротоар
се движел пеш И. П. И. – на 95 години. И. бил в добро здравословно и физическо
състояние. Ходел самостоятелно, леко приведен с бастун. Около 10.30 часа И. бил
в близост до кръстовището на ул. „Плиска“ с ул. „Сан Стефано“ с намерението да
пресече ул. „Плиска“, за да отиде до автобусна спирка на ул. „Доростол“.
Подс. Г.Д. видял, че от двете
страни на улицата, по тротоара в посока на движението му се движат хора, както
и че има поставени пътни знаци № 18 - „пешеходна пътека“. На 10.50 метра след
тях имало и хоризонтална маркировка тип „М 8.1“, обозначаваща самата пешеходна
пътека. Подсъдимият се, като видимостта му не била ограничавана от препятствия
и/или МПС, които да правят невъзможно да наблюдава разположените на двата
тротоара хора и предмети. При избраната скорост на движение подс. Д. разполагал
с възможност да види и наблюдава И. И. от разстояние над 90 метра. Той видял,
че в ляво по посока на движението му, върху тротоара били се спрели и
разговаряли две жени. Подс. Г.Д. насочил вниманието си изцяло към тях, тъй като
не бил сигурен дали няма да предприемат пресичане на платното и не погледнал в
дясно. Междувременно колоната от автомобили леко забавила движението си и в
този момент И. И., стъпил на пътното платно като започнал да го пресича от
дясно на ляво, спрямо посоката на движение на автомобилите, преминавайки по
пешеходната пътека със скорост от около 3 км/ч.. Подс. Д. не го видял и не
забавил скоростта на автомобила си, която към този момент била 50,22 км/ч. В
момента, в който И. И. бил навлязъл в средната лента на ул. „Плиска“, по която
се движел автомобила на подсъдимият. Едва когато И. бил на около 5 метра
подсъдимият го забелязал и предприел аварийно спиране, но не успял да спре и последвал удар между превозното средство и
тялото на И. И.. В резултат на това, И. отскочил от удара нагоре, преминавайки
по лявата част на предния капак на автомобила, главата му се ударила в предното
обзорно стъкло и тялото отскочило нагоре и напред след което паднало на пътното
платно. Претърколило се по него, като навлязло и спряло в лявата лента спрямо
посоката на движение на автомобила. Подсъдимият успял да спре окончателно превозното
средство след 18 метра от началото на оставените спирачни следи и след кръстовището
с ул. „Сан Стефано“.
След като видял, че тялото на И. И.
се вдигнало във въздуха – над автомобила на подсъдимия, св. В. Б. започнал
аварийно спиране. Колата му – л.а. марка „Шкода“, мод. „Фабия“, с рег. № *** (с
обозначение на таксиметров автомобил), спряла окончателно на около метър - два
метра преди пешеходната пътека, като междувременно свидетелят успял да насочи
оста на автомобила си под голям ъгъл спрямо посоката на движението на
автомобилите, с цел да сигнализира на движещите се зад него, че има пътен
инцидент. Веднага след това св. Б. слязъл от колата си, достигнал до колата на подсъдимия
и видял че по него няма наранявания. На въпросът му как се чувства, подс. Г.Д. се
обърнал към него с въпроса „Убих ли го?“. Веднага след това свидетелят се
насочил към пострадалия, като междувременно се обадил на телефон 112 и описал
възникналото произшествие. Инцидентът бил наблюдаван и от св. П. А., която била
в дома си - до прозореца на кухнята си. От там имала пряка видимост към ул.
„Плиска“ и кръстовището с ул. „Сан Стефано“. В момента, в който тя отворила
прозореца, вниманието й било заострено от звук на аварийно спиращи автомобили и
удар, след което видяла как тялото на И. се издигнало във въздуха, в непосредствена
близост до автомобила, управляван от подсъдимия и после паднало на платното.
При пристигането си медицинският
екип установил, че И. И. е с множество травми по тялото и главата и констатирал
смъртта му.
Подсъдимият бил изпаднал в шок.
Малко по-късно на място пристигнал и екип на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Русе.
На подс. Г.Д. била направена проверка за алкохол с техническо средство „Дрегер
7510“, което не отчело наличието на алкохол в издишвания от подсъдимия въздух.
От заключението на изготвената
съдебно медицинска експертиза на труп № 28/2019 год. по описа на Отделение „СМ“
при УМБАЛ – Русе било установено, че в резултат на настъпилото ПТП на
22.04.2019 год. и действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и инерционни
сили И. П. И. е получил съчетана травма, изразяваща се в множество травматични
увреждания. Същите били в областта на: главата (тежка черепно-мозъчна травма,
счупване на черепния покрив, счупване на черепната основа, субарахноидален
кръвоизлив, кръвонасядане на меката черепна покривка в ляво челно-слепоочно,
кръв в мозъчните стомахчета, разкъсно-контузна рана на челото, множество
охлузвания и кръвонасядания, мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните
тонзили), гърдите (гръдна травма, счупване на ребра двустранно
(многофрагментарно), колекция от кръв в ляво и дясно плеврално пространство,
разкъсване и контузия на левия бял дроб), корем (коремна травма, разкъсванес
размачкване на черния дроб), гръбначен стълб (тежка гръбначно-мозъчна травма на
гръбначния стълб със счупване в областта на Тх5 – Тх6 и прекъсване на
гръбначния мозък) и крайниците (счупване на костите на дясна китка, счупване на
костите в областта на лява подбедрица, с разкъсно- контузтни рани и
кръвонасядания и отоци).
От заключението на химическа
експертиза № 256/20.05.2019 год. по описа на Химична лаборатория при ОД на МВР
– Русе се установило, че в кръвта и урината, иззети от трупа на И. И. не се
съдържал етилов алкохол.
Съгласно заключението на
изготвената по делото автотехническа експертиза, подсъдимият е имал обективна
възможност да наблюдава движението на пострадалия на 90 метра и дори при
скорост от 50,22 км/ч. да спре автомобила, тъй като опасната зона на същия е
била 28,18 м., като така е щял да осуети опасността от настъпване на ПТП. При
движение с разрешената в този участък скорост от 40 км/ч. управляваният от подс.
Г.Д. лек автомобил е имал техническа възможност да спре в рамките на 20,79 м. В
заключението се посочва, че водачът е реагирал с по-голямо от обичайното закъснение
– 5,65 сек. Настъпването на ПТП би било възможно да бъде осуетено и ако подс. Г.Д.
е управлявал автомобила си с максимално разрешената скорост от 40 км/ч. и е
реагирал със закъснение, което е обичайно за такива ситуации, тъй като тогава
при установената скорост на пешеходеца – И. И., той е щял да премине пред
автомобила, без да се достигне до сблъсък .
По доказателствата:
След произнасяне на определението
по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява становището си по съответствието на
самопризнанията на подсъдимия с всички годни доказателства и доказателствени
средства, събрани в досъдебното производство, съдът не следва в мотивите на
присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват
фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристика на
съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на
подсъдимия – допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност
в интерес на процесуални ценности като процесуална дисциплина и процесуална
икономия, без те да се противопоставят на основната цел на процеса – да се
разкрие обективната истина. В процедурата по чл. 371, т. 2 НПК законът
предпоставя като задължително условие за нейното законосъобразно развитие
обективно да не съществува съмнение относно достоверността на подкрепящите
самопризнанието доказателствени материали от досъдебното производство. Затова
първоинстанционният съд има правомощието да разгледа делото по този, а не по
общия ред, само след като обосновано е преценил, че досъдебното производство е
било проведено обективно, всестранно и пълно, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, че събраните в първата фаза на процеса доказателствени
материали са достатъчни за разкриване на обективната истина, като по съдържание
категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия, което е изразено пред съда
недвусмислено и свободно при ясно разбиране на фактите на обвинението.
Оттук нататък, след
като окончателно е решил въпроса за липсата на
съмнение относно годността, надеждността и достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателства, съдът всякога следва да приеме за
установени залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Това правно
положение е видно и от формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК. Следователно
твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в присъдата, без
извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на
доказателствата.
Независимо от изложеното по-горе
за пълнота и прецизност и съобразявайки предписанията на чл. 305, ал. 3 от НПК
съдът отчете, че описаната в обвинителния акт и възприета от съда фактическа
обстановка се установява от
самопризнанието на подсъдимия, което от своя страна се подкрепя от
следните доказателства, събрани в досъдебното производство чрез гласните и
писмени доказателствени средства, а също и чрез способите за събиране и
проверка на доказателствения материал: показанията на свидетелите В. Б., П. А.
и М. М., заключенията на съдебно медицинската експертиза (л.125-131 от
дос.пр.), автотехническата експертиза (л.132-148 от дос.пр.), химическата
експертизи (л.122 от дос.пр.), двете технически експертизи (л.114-120 и
л.101-109 от дос.пр.), протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към
протокол за оглед на местопроизшествие (л.2-13 от дос.пр.), епикризи (л.31-34
от дос.пр.), протокол за доброволно предаване (л.35 от дос.пр.), протокол за
оглед на веществени доказателства (л.62 от дос.пр.), справка за обаждания на
тел.№112 (л.100 от дос.пр.), констативен протокол (62 от дос.пр.), заверени
копия на СУМПС, контролен талон, документ за самоличностсвидетелство за
регистрация, застраховка ГОфиш за спешна медицинска помощ, протокол (л.63-68 от
дос.пр.), карта за проверка на спирачна уредба (л.71 от дос.пр.) автобиография,
декларация, справката за съдимост и справка за извършени административни
нарушения, удостоверение за наследници, смъртен акт, метеорологична справка.
Времето
на произшествието се установява чрез съпоставка на гласните доказателствени
средства – показанията на всички разпитани свидетели и приобщеният в качеството
на писмено доказателство протокол за оглед на местопроизшествие.
Съдът възприе изцяло и постави в основата на
доказателствените си изводи показанията на свидетелите – очевидци на отделни
етапи на настъпване на процесното ПТП – В. Б. П.А. и М. М., които с оглед
изложеното по-горе и пълното им съответствие с обективно установеното от
експерта по автотехническата експертиза, постави в основата на доказателствените
си изводи, досежно значимите за производството факти – времето, мястото на
пътното транспортно произшествие, ориентировъчното отстояние на автомобила от
пресичащия пешеходец и механизмът на настъпване на пътния инцидент.
Съдът възприе показанията на свидетелите В. Б. и П.
А. като отчете, че всеки един е възприел непосредствено настъпването на самия
инцидент. С показанията си тази група от свидетели допринасят пряко за
изясняване на значими за производството факти – времето, мястото, участниците в
транспортното произшествие и отделни части на неговия механизъм.
Възприеха се изцяло и показанията
на св. М. М., възприел фактите, непосредствено след произшествието, които
съответно също допринасят за изясняване на релевантни обстоятелства – датата на
пътния инцидент, мястото на настъпването му и участниците между които е
настъпил сблъсъка.
В обобщение приетата фактология
относно движението на мотоциклета, управляван от подсъдимия и пешеходеца И., скоростта
на придвижването им, мястото на удара и цялостния механизъм на възникване на
ПТП се очертава като единствено възможната от логическата взаимовръзка на
обективните факти, установени от заключението на автотехническата и медицинската
експертизи, от протоколите за оглед и от показанията на свидетелите - очевидци.
Съдът изцяло кредитира изводите
на експерта в автотехническата експертиза. Същият отчита всички значими за
пътната ситуация фактори – повредите по превозното средство, особеностите на
конкретния пътен участък, обективните находки на пътя, разположението на участниците
след пътното транспортно произшествие – всички индикиращи къде е настъпил
първоначалния сблъсък между управлявания от подсъдимия автомобил и тялото на
пешеходеца. Това са обективни факти, които изясняват механизма на
произшествието и изключват възможността деформациите по автомобила и
нараняванията на пострадалия да бъдат получени по различен от гореприетия
начин. В заключението на автотехническата експертиза се наблюдават
обстоятелства от решително значение за главния факт. Този способ за събиране и
проверка на доказателствата изяснява механизма на възникване на ПТП, скоростта
на движение на автомобила и мястото на удара. Изброената категория въпроси са
включени в предмета на доказване по чл. 102, т. 1 НПК, които поради своето
естество се обуславят от специални знания и предполагат задължително
назначаване на експертиза. Настоящият съдебен състав кредитира експертизата,
допусната на досъдебното производство и приета в хода на съдебното следствие. За
да стори това, съдът отчете няколко релевантни обстоятелства. На първо място – вещото
лице притежават специална компетентност и познания за обстоятелствата от
главния факт, които съдът няма. На второ – експертът е използвал целия наличен
доказателствен материал на досъдебното производството. Експертното заключение е
съобразено с чл. 153 от НПК и включването му в доказателствения материал не
противоречи на разпоредбите на НПК.
Съдът прие, че смъртта на И. П. И. е в
непосредствена причинна връзка с пътнотранспортното произшествие. СМЕ на труп от
досъдебното производство наред с другите доказателства не допускат различна
интерпретация относно тези обстоятелства, част от главния факт.
На
изброените по-горе писмени доказателствени материали съдът също даде вяра, като
отчете относимостта им към предмета на доказване в производството.
От правна страна:
Обвинителният
акт е внесен в съда против подсъдимия Г.Д.Д. за престъпления по чл. 343, ал. 3, пр. последно,
буква „б“, пр. 1 вр. чл. 343, ал. 1, буква „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК.
По обвинението за осъществен състав на
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6 и 7, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Основателността
на обвинителната теза предполага да бъде установено, че на процесната дата – 22.04.2019
г., в гр. Русе, поради нарушение на правилата за движение, установени в чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП; чл. 116 от ЗДвП и чл.
119, ал. 1 от ЗДвП, подсъдимият е причинил по непредпазливост смъртта на И. П. И..
Събраните
в хода на съдебното следствие доказателствени материали по несъмнен начин
установяват състоятелността на тезата на обвинението.
От
обективна страна е установено, че подсъдимият Г.Д. *** е управлявал МПС – лек
автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ***.
Точната
скорост на управляваното от подс. Д. моторното превозно средство-50.22 км. ч.съдът
изведе от заключението на автотехническата експертиза и самопризнанието на
подсъдимия Д..
Подс. Д.
не е съобразил скоростта си на движение с посоченото по-горе императивно
правило на ЗДвП-чл.21, ал.2. В района на местопроизшествието, движението е било
регулирано със знак В 26, поради което водачите са били задължени да се движат
със скорост не повече от разрешената - от
40 км.ч. Въпреки това ограничение, подсъдимият е управлявал автомобила с
по-висока скорост – такава от 50.22 км.ч. Нарушението на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП
е във връзка с причинноследствения процес, довел до тежките увреждания на пострадалия,
обусловили и фаталния му край. Високата скорост е в основата на тежкия
механизъм на пътното произшествие – силата на удара и последвалите наранявания
на пешеходеца са резултат именно от нея. Ето защо съдът счете, че
първостепенната причина за произшествието е движението с превишена скорост. В
конкретния случай, дори при възникналата опасност на пътното платно в лицето на
пресичащия пешеходната пътека И. И.
подс. Д. не е реагирал своевременно чрез намаляване на скоростта си на движение
и предприемане на аварийно спиране, а продължил движението си със същата
скорост. В този смисъл и с оглед обективно установеното от фактическа страна
настоящата съдебна инстанция прие, че в конкретния случай експертът е
категоричен, че лекият автомобил на подсъдимия е бил на отстояние, което му е
позволявало да намали скоростта и да спре и по този начин да избегне удара.
Това е така доколкото отстоянието от 90 метра между управлявания автомобил и И.,
значително надвишава опасната зона за спиране, при конкретно установената
скорост на движение. Т.е. подсъдимият Д., при избор на изискуемата от закона
маневра – по предприемане на аварийно спиране е щял да избегне настъпването на
пътното транспортно произшествие.
Предвид
изложеното съдът прие, че вредоносният резултат е пряка и непосредствена
последица от нарушението от страна на подсъдимия на правилото за движение,
визирано в чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Съдът
оправда подсъдимия за твърдяното от страна на държавното обвинение нарушение на
чл.116 от ЗДвП, доколкото цитираната норма предвижда общо задължение за
водачите на превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и особено престарелите хора.
Посочената норма спада към общите правила, съдържащи се в ЗДвП, като отделното
въвеждане на конкретни задължения, свързани с управлението на пътните превозни
средства е детайлно уредено в следващите разпоредби на с.з. Така са въведени
редица задължения в специфициран вид, в отделни раздели, пряко детайлизиращи
общите вменени на водачите задължения. По силата на общото правило Lex spetiali
derogat legi generali квалификацията на дадено нарушение съобразно общото
предписание е допустима, възможна и правно оправдана единствено и само в
случаите, когато извършеното не се субсумира под специален състав. (в тази
насока Решение №278 от 09.07.2015 г. по н.д. №638/2015 г., II н.о., Решение
№211 от 11.09.2012 г. по н.д. №414/2012 г., III н.о.; Решение №289 от
09.06.2013 г. по к.н.д. №936/2013 г., III н.о.).
Подсъдимият
Д. беше оправдан и повдигнатото обвинение за допуснато от негова страна
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, съобразявайки обстоятелството, че законодателят е въвел
мястото на извършване на престъплението „на пешеходна пътека“ като
самостоятелно квалифициращо обстоятелство предвид повишената опасност, която то
създава за движението и особеното внимание, което изисква от водачите на ППС. В
Решение №278 от 09.07.2015 г. по н.д. №638/2015 г. ІІ н.о. изрично се сочи, че
текстът на закона не конкретизира между кои участници в движението следва да е
реализирано произшествие, за да бъде осъществен този квалифициращ признак, от
което следва и извода, че той е самостоятелно приложим без изискване за
настъпването му да е съществувала конкретна пътна обстановка, очертана в ЗДвП
или ППЗДвП.
В случая
от обективна страна подс. Д. е осъществил
квалифицирания състав по чл. 343, ал. 3, пр. 7, б. „б”, тъй като
пешеходецът Радев е пресичал на пешеходна пътека съобразно легална дефиниция на
понятието в § 6, т.54 от ЗДвП и подс. Д. е допуснал пътнотранспортното
произшествие като не го е изчакал да пресече или да го заобиколи.
От
субективна страна деянието е извършено от подс. Г.Д. виновно, при форма на
вината несъзнавана непредпазливост (negligentia) по см. на чл. 11, ал. 3, пр. 1
от НК. Подс. Д. не е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но е бил
длъжен и е могъл да го предвиди, тъй като правоспособен водач (макар и не този
вид превозно средство) е бил наясно с правилата за движение.
По
изложените съображения, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, буква „б“, пр. 1 вр. чл. 343, ал.
1, буква „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подсъдимия съдът съобрази няколко релевантни обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени чистото съдебно
минало, изразеното искрено съжаление, тежкото му здравословно състояние, както
и обстоятелството, че е дългогодишен дисциплиниран водач на МПС (за период от петдесет
години той е санкциониран само два пъти за не тежки нарушения на ЗДвП).
Самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да бъде взето
предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство в конкретния случай. Същото
е отчетено от законодателя с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като
наличието му обуславя задължителното приложение на чл. 58а от НК при определяне
на наказанието, поради което не може да бъде едновременно и смекчаващо такова
за актуалната отговорност на дееца. Противното би означавало един и същ факт да
бъде взет предвид два пъти в полза на дееца, което не отговаря на целта на
закона.
Отегчаващи обстоятелства не бяха
отчетени.
В обобщение на изнесеното съдът
намери, че следва да определи наказанието при условията на чл. 54 НК, тъй като
не установи нито многобройни, нито изключителни, по смисъла, вложен в
разпоредбата на чл. 55 НК, смекчаващи обстоятелства, които да определят и
най-лекото наказание, предвидено в закона като несъразмерно тежко. Същевременно
съдът счете за основателна претенцията на прокурора за определяне на
наказанието в размер на минимума на предвиденото в закона (от три години
лишаване от свобода), защото степента на обществената опасност на дееца и тази
на деянието оправдават този подход.
Воден от тези съображения, съдът
прие за справедливо определянето на наказанието при условията на чл. 58а, ал.
1, вр. чл. 54 НК следва да бъде при значителен превес на смекчаващите и липса
на отегчаващи обстоятелства – на минималния, предвиден в закона размер - от три години лишаване от свобода, като
след редуцирането му при условията на чл.58а, ал.1 от НК с една трета, го
отмери на две години лишаване от свобода. Според вътрешното убеждение на
членовете на съдебния състав така определеното наказание е израз на адекватна
санкция за извършеното престъпление, годна да постигне целите и на специалната,
и на генералната превенция.
За постигане на необходимото
поправително и превантивно въздействие върху подсъдимия на основание чл. 343г НК съдът му наложи наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила. Този срок е съобразен с тежестта на нарушението на правилата за движение
и е достатъчен да гарантира сигурността на останалите участници в движението.
Според вътрешното убеждение на членовете на
съдебния състав така определените наказания за това престъпление са израз на
адекватна санкция, годна да постигне целите и на специалната, и на генералната
превенция.
Настоящият съдебен състав счете,
че изтърпяването на така отмереното по отношение на подс. Д. наказание лишаване
от свобода следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
Предпоставките на този текст от закона са налице, тъй като наложеното наказание
е до три години лишаване от свобода, подсъдимият Д. не е осъждан преди това,
като неизолирането от нормалната му житейска среда успешно ще подпомогне
реализацията на установените в чл. 36 от НК цели. В последната насока съдът
намери, че по отношение на конкретната личност на Д. не се явява за необходима
неговата социалната изолация. Тежестта на наказанието и начинът на неговото
изпълнение – с определяне на изпитателен срок или с постановяване на ефективно
изтърпяване, представляват комплексна форма на наказателна репресия, която
постига справедливия ефект на предупредително-възпиращо и превъзпитателно
въздействие върху дееца, когато сама по себе си се отличава с вътрешен баланс.
В конкретния случай за да достигне до този си извод съдът отчете правното
значение на всяко индивидуализиращо отговорността на подсъдимото лице
обстоятелство и най-вече чистото му
съдебно минало, здравословното му състояние, инцидентният характер на проявата,
разкриващи го като лице с невисока степен на обществена опасност. Неизменно
беше отчетено и последващото му поведение – искреното разкаяние и оказаното от
негова страна процесуално съдействие. В този смисъл и съдът счете, че в пълнота
са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане на изпълнението на
определеното му наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от четири
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Като взе предвид осъдителния за
подсъдимия изход на делото, съдът, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, го осъди да
заплати направените по делото разноски за възнаграждения на експерти в размер
на 1127 лв. по сметка на Републиканския бюджет (разноски на досъдебното
производство), както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: