№ 1101
гр. П., 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220104083 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила молба от А. К., роден на ********** г. в
гр. С., Гърция, гръцки гражданин, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 18, със съдебен адрес: гр. С. З.,
ул. „У. Г.“ № 56, ет.2, офис 10, адвокат К. Т. А., против Е. Г. П., ЕГН ********** и К. Д. П.,
ЕГН ********** и двамата от с. Б., обл. П., ул. „1-ва“ №19.
Молителят твърди, че съгласно Решение № 228 от 30.03.2016 г. на PC П.,
постановено по гр.д. № 433/2015 г. бракът му със Светлозара П. е прекратен и на нея са
предоставени родителските права, като е определено местоживеене на детето Е. В. К. при
нея, като на молителя е определен съответен режим на лични контакти. На 29.12.2018г.
бившата му съпруга и майка на детето починала. Със Заповед № ЗД/Д-РА- 006/23.01.2019г
на Директора на ДСП гр. П. е предприета мярка за закрила на детето по чл.26 от Закона за
закрила на детето, като Е. е настанена в семейството на баба си и дядо си по майчина линия
- Е. П. и К. П.. Сочи, че с Решение № 260041 от 12.02.2021 г., постановено по в.гр.д.
769/2020 г. по описа на ОС П., влязло в законна сила на 12.02.2021 г., мярката е прекратена
и е следвало детето да бъде предадено на бащата, но бабата и дядото възпрепятствали
предаването му. Със заповед № ЗД/Д-РА-016/10.03.2021г. на Д “СП“ гр. П. било прекратено
настаняването на детето Е. В. К., ЕГН ********** при неговите баба и дядо. От влизане на
решението на ОС П. до момента бащата не можел да упражни своите права и нямал достъп
до детето си. Ответниците отказвали да предадат детето, въпреки исканото и получено
съдействие от органите на МВР П.. Тъй като решението по посоченото гражданско дело не
било изпълнително основание, за да може да изведем детето от семейството на бабата и
дядото, за него възниквал правния интерес да заведа настоящото дело.
Във връзка с изложените твърдения се иска от съда да постанови съдебен акт, с който
да бъдат задължение ответниците Е. Г. П., ЕГН ********** и К. Д. Петров, ЕГН
********** да му предадат непълнолетното му дете Е. В. К..
В хода по същество молителят не се явява и не изпраща процесуален представител.
На ответната страна са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл.131 от ГПК, ответниците Е. Г. П. и К. Д. Петров депозират отговор на исковата
1
молба, чрез пълномощника си адвокат М. П. от АК П., с който се иска от съда да прекрати
производството по делото като недопустимо и исковата молба да бъде върната на подателя
й, алтернативно оспорва иска като неоснователен.
Ответниците твърдят, че ищецът лятото отишъл в дома им, без да ги предупреди за
това, за да види и евентуално вземе детето К. с него, но тя му казала, че иска да живее в с. Б.
и, че не желае да живее с него с Гърция. Сочат, че детето живее с тях от месец март 2015 г. и
се чувствала прекрасно. Признават, че не упражняват родителските права по отношение на
детето. Посочват, че бащата от седем години е прекъснал емоционалната и човешка
комуникация с детето си.
Излагат твърдения относно обстоятелства по случай касаещ малолетното дете Е..
Посочват, че детето К. /както го наричат ответниците/ е родена на 24.06.2012г. в град
Никозия, Кипър, от брака на родителите й - майка й С. К. П. /тяхна дъщеря/ и баща й А. К..
Преди раждането на К. - на 08.01.2012 г. двамата съпрузи сключили граждански брак в гр.
П. - България и пак отишли в Кипър. Впоследствие на 24.06.2012 г., в град Никозия, Кипър -
се родила К.. Поради откриване на тежко заболяване - тумор в главата на дъщеря им
Светлозара и предстоящо лечение в България - през месец август 2013 г. тя се прибрала в
България, а бащата А. и К. - останали в Кипър. През месец март 2015 г. бащата А. оставил К.
при майката, която тогава живеела при тях в село Б.. След заболяването на Светлозара - А.
не се интересувал от нея и помежду им настъпило отчуждение. През 2016 г. се развели, като
съдът предоставил упражняването на родителските права относно детето Е. на майката
Светлозара, която починала на 29.12.2018 г.. Тъй като детето останало без майка - починала,
а бащата не се интересувал от него, нямали никаква информация за него, а тъй като детето
трябвало да бъде представлявано пред институции се наложило да поискат от Дирекция
"Социално подпомагане" - град П. предоставяне на закрила на К., която да бъде настанена в
семейството на роднини – ответниците, което се й случило. Сочат, че с решение на ОС П. по
в.гр.д. № 769/2020 г. е отменил наложената с Решение № 351/19.03.2019 г. по гр.д. №
419/2019 г. по описа на Районен съд-П. мярка за закрила на детето Е., настанена извън
семейството - настанена при баба си и дядо си и прекратил настаняването на детето извън
семейството. Уточняват, че от месец март 2015 г. детето посещавало детската градина в град
П.. През месец септември 2019 г. записали К. ученичка в първи клас в ОУ „Х. С.” - град П..
Сочат, че след смъртта на Светлозара /майката на детето/ те полагат ежедневни, постоянни
и своевременни грижи за детето. Посочват, че след загубата на майка й тя имала трудни
лични емоционални моменти, поради което я водили около година и половина на психолог,
като сега била много по-добре. Сочат, че детето категорично не искало да отиде да живее
при баща си в Гърция. Между бащата и К. личната, непосредствена комуникация е
невъзможна - К. не можела да говори на гръцки език, а бащата не можел да говори на
български език.
Излагат твърдения, че имат доходи, и могат да се грижат за детето. Посочват, че от
2015 г. бащата се е срещал с детето около петнадесет пъти, в присъствието на бабата и
преводачка, като срещите са били със съвсем кратка продължителност, без словестни
контакти като детето си играело, а бащата, бабата и преводачката - си говорили помежду
си. Сочат, че през тези около шест години и половина бащата не се обаждал на детето, за да
я поздрави за рожден ден или имен ден, или за Коледа и Нова година или друг празник.
Излагат твърдени, че детето много се разстроило, като разбрало, че съдът е
постановил тя да живее при баща си. Смятат, че се намират в патова ситуация. От една
страна уважават съдебното решение - детето да живее с бащата в Гърция, но от друга -
бащата не показвал явна и чувствена загриженост, заинтересованост, състрадателност за
него, не се интересувал от нея и нуждите й, а от друга - К. категорично не искала да живее с
него в Гърция, а искала да остане с ответниците.
Ответниците молят съда да не уважава претенцията на ищеца като недоказана и
2
неоснователна. Излагат твърдения, че са налице важни причини, които налагат детето и
баща му да живеят отделно.
В хода по същество ответникът К. П. се явява лично, а ответницата Е. П. не се явява.
Двамата се представляват от адвокат М. П. от АК П., която моли съда да остави без
уважение молбата. Депозира писмена защита.
Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. П., чрез
процесуалния си представител юрисконсулт М. моли съда да уважи и молбата като
основателна. Депозира писмена защита.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните, че молителят е баща
на детето Е. К., че детето към настоящия момент живее при ответниците – баба и дядо по
майчина линия. Не е спорно, и че майката на детето Светлозара П. е починала на 29.12.2018
г..
Представени са писмени доказателства – удостоверения от НОИ, от които се
установява, че ответникът Е. П. получава пенсия в размер на 605,47 лева, а ответникът К. П.
в размер на 314,50 лева.
Ответниците са представили документи – нотариални актове удостоверяващи правото
им на собственост върху недвижими имот. Представени са й документи касаещи
собствеността, която притежава малолетното дете Е. К..
От представени социален доклад с вх. № 4960/08.03.2022 г. на ДСП гр. П. се
установява, че след прекратяване на брака между родителите на детето, с решение на PC П.
№ 228/30.03.2016 г., родителските права по отношение на малолетното дете Е. К. са
присъдени на майката, като на бащата е определен режим на лични контакти с детето.
След смъртта на майката през месец декември 2018 г., със Заповед № ЗД/Д-РА-
006/23.01.2019 г. на Директора на ДСП - П., спрямо малолетното дете е предприета
временна мярка за закрила - настаняване в семейството на Е. и К. П.и, баба и дядо по
майчина линия, с адрес: с. Б., общ. П., ул. "Първа" № 19. Заповедта била потвърдена с
Решение на PC - П. № 351, влязло в сила на 28.03.2019 г., със срок до настъпване на
промяна в обстоятелствата. Посочено е, че в процеса на социалното проучване във връзка с
предприемане на мярка за закрила, ответницата П. е информирала социалните работници от
ОЗД - П., че бащата е преустановил контактите си с детето за период от около една година и
шест месеца и на този етап няма желание да го отглежда в Гърция.
Сочи се, че на 14.03.2019 г. А. К. посетил ОЗД – П. и в проведен разговор същият
категорично заявил, че не се е отказал от детето си, желаел да поеме грижите за него и
потърсил съдействие за упражняване на правата си като единствен законен представител на
малолетната Е.. На 25.06.2020 г. в отдел "Закрила на детето" - П. молителят депозирал молба
за реинтеграция, след многократни опити през 2019 г. да се събере с Е.. В последвалите
разговори с представители на ОЗД - П., бащата информирал, че е правил неспирни опити да
се среща с детето си. От 25.06.2020 г. до прекратяване на мярката за закрила 10.03.2021 г.
били регистрирани седем срещи между детето и бащата в сградата на ОЗД - П., и една чрез
интернет приложение "Вайбър", в които се наблюдавала емоционална близост между детето
и бащата. Сочи се, че с направление на директора на ДСП - П. Е. била насочена да ползва
социални услуги към ЦОП към КСУДС - П. с цел преодоляване травмата от загубата на
майката и понижаване тревожността на детето; подготовка и работа с детето за създаване
или възстановяване на връзката родител-дете; подкрепа на срещите между детето и бащата.
С писмо с изх. № СЛ/Д-РА/475- 027/06.07.2020 г. ОЗД при ДСП - П. информирала
Министерство на правосъдието, Дирекция "Международна правна закрила на детето и
международни осиновявания" и ДАЗД град София, във връзка с работата по случая на Е. В.
3
К. и необходимостта да бъде предоставено становище от социалните служби за
възможността за реинтеграция на детето в семейството на нейния баща. На 13.12.2021 г.,
след писмено запитване, в ДСП - П. постъпило писмо от Държавна агенция за закрила на
детето - София, в което било посочено, че по случаи на деца с международен елемент се
използвал механизма за сътрудничество между Централните органи на страните членки на
ЕС. Изискано е становище от Министерство на правосъдието. Сочи се, че постъпило писмо
от Директора на дирекция "Международна правна закрила на детето и международни
осиновявания" към Министерството на правосъдието,
Посочено е, че са осъществявани срещи по график между молителя и малолетното
дете. При провеждането на присъствените срещи в сградата на ОЗД - П., отначало детето
демонстрирало нежелание да общува със своя баща и проявявало незаинтересованост към
носените за нея подаръци. Посочено е, че бащата А. К. винаги обяснявал на Е., че я обича и
иска да живеят заедно, защото й е баща, не се отказва от нея и тя е неговото семейство.
Същото поведение първоначално детето демонстрирало и при „Вайбър“ срещите на
26.11.2021 г., 03.12.2021 г., 10.12.2021 г. 17.12.2021 г., 11.01.2022 г., 01.02.2022 г.,
08.02.2022 г. и 15.02.2022 г.. Посочени са причините за неосъществени срещи.
Установява се, че основните грижи за детето се полагат от ответниците. Жилището
представлява едноетажна къща с приземен етаж. Е. и К. П.и и внучка им Е. обитавали
първия етаж, състоящ се от кухня, хол, стая за бабата и дядото, детска стая за детето и
санитарно помещение. Стаята на Е. била обзаведена с нужните й вещи, съобразно възрастта.
Жилището предоставяло добри хигиенно-битови условия. След смъртта на майка й, детето
подържало близка връзка със семейството на своя вуйчо - Димитър П., семеен, с две деца.
От проведен разговор с класния ръководител на детето се установили, че детето общувало с
децата от класа, с някои от тях изградило по-близки и приятелски взаимоотношения и дори с
един, два пъти е споделяла факти за баща си пред съучениците си и нея. Излагат се
твърдения за образованието на детето.
По делото е постъпило писмо с вх. № 10492/20.05.2022 г. от ДСП гр. П., с което
уведомяват съда, че последната среща между детето и неговия баща била на 22.03.2022 г.,
на която бащата уведомил Е., че желаел да я вземе със себе си, че я обича и иска тя да живее
с него. Реакцията на детето била отрицателна, с рев била изведена от стаята. Посочено, е че
бащата е изразил недоволство от невъзможността да вземе детето си. Оттогава молителят
прекъснал комуникацията с ДСП гр. П. и повече не се провели срещи между него и детето
Е..
По делото са допуснати и разпитани Ива Ангелова Гюрова, Ц. Благоева Г., Д. Й. П.-
К. и М. П. Д..
От показанията на свидетеля Ина Гюрова /вуйна на детето Е./ се установява, че от
месец март 2015 г. основните грижи за детето се полагали от покойната му майка, тъй като
бащата не можел да се грижи за нея. Споделя, че след смъртта на своята майка, Е. била
подтисната и тъжна. В този периода бащата идвал рядко, но детето не се радвало на срещите
си с него, тъй като не го познавало добре. При идванията му в България, никой не е
възпрепятствал срещите на К. с детето му. Сочи, че детето е записано в ОУ „Х. С.“ в гр. П.,
като ежедневно, от дома й в село Б., до училище, Е. пътува с автомобила на сем. Г., заедно с
двете им деца. Посочва, че всички разходи свързани с обучението на детето и неговото
отглеждане се поемат от баба му и дядо му по майчина линия. Твърди, че К. не се е
обаждала по телефона, за да разбера как е Е.. Споделя, че на 25.06.2021 г. молителят се
опитал да вземе детето със себе си, но Е. отказала и се „напишкала“. Поради тази причина
свидетелката я завела на доктор. Детето било много уплашено и не можело да си вземе
въздух. Твърди, че баща й не се поинтересувал от състоянието й след този случай. Посочва,
че баща й е правил подаръци, но същите не съответствали на възрастта на детето. Изяснява,
че Е. нямала против да говори с баща си, но при чуване на думите „Ти ще дойдеш да
4
живееш в Гърция“ тя започвала да се страхува, защото не искала да живее там. Споделя, че
Е. не желае да живее в Гърция при баща си, защото не го познавала. Не желаела да учи
гръцки език, а пък бащата не желае да учи български език, за да избегнат езиковата преграда
и да се разбират помежду си. Излага твърдения за социално-битовите условия, в които
живее Е.. При повторния разпит заявява, че не знае ответниците да са получавали призовки,
съобщения или обаждания от някой, че ще идвал да вземе Е.. Споделя, че от 22.03.2022 г. до
момента на провеждането на разпита, бащата не се е обаждал и не е търсил контакт с детето
си.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства. При техния анализ съдът съобрази и
разпоредбата на чл.172 ГПК.
От показанията на свидетелката Ц. Г., се установява, че познава страните по делото,
вкл. и детето Е.. Споделя, че детето живее при баба си и дядо си по майчина линия.
Изяснява как са протекли отношенията между родителите на Е., както и къде е живял
бащата в Гърция през 2014 г.. Споделя причината, поради която според нея отношенията
между страните се влошили – желанието на баща да вземе детето да живее при себе си,
непосредствено след смъртта на Светлозара. Посочва, че срещите между бащата и детето
били много редки и кратки.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни, логични и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
От показанията на свидетеля Д. П.- К. се установява, че е служител в ДСП гр. П.,
изготвила е приетия по делото социален доклад и е запозната със случай на Е. К.. Изяснява
откъде е получила информацията, която е отразила в социалния доклад. Твърди, че резултат
на екипни обсъждания, касаещи случай на детето, всички участници се обединили, че е
констатиран риск от синдром на родителско отчуждение на детето към баща си.
Свидетелката споделя, че бащата е давал подаръци на детето при срещите в ОЗД при ДСП
гр. П. – рокля, шампоан, ученически пособия, сладки. Съдът кредитира показанията на
свидетелката, като последователни и логични. Същите се явяват и подкрепени от останалите
по делото доказателства.
Съдът счита, че не е необходимо да обсъжда показанията на свидетеля М. Д., тъй
като от същите не се установяват релевантни за предмета на делото обстоятелства.
На основание чл.15, ал.1 ЗЗДетето е изслушано детето Е. К., като същото е заявило,
че живее при баба си и дядо си в с. Б., където се чувства добре. Всеки ден се виждала със
своите братовчеди, които също живеели в селото. Споделя, че е ученичка в ОУ „Х. С.“ гр.
П.. Заявява, че не познава баща си. Виждала го е преди 2-3 месеца по интернет, като си
говорили постоянно с преводач, защото тя не знае гръцки, а баща й български. Споделя, че
няма желание да се среща често с баща си. Иска да остане при баба си и дядо си, защото при
тях се чувствала спокойно.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-психологична
експертиза, която съдът кредитира, като компетентно изготвена, даваща отговор на
поставените задачи и неоспорена от страните се установява наличието на страх, несигурност
и емоционален дискомфорт в отношенията дете - баща, както и, че детето изпитвало
отчуждение /нарушена привързаност/, дължащо се на редките контакти с баща си. Според
вещото лице, бащата трябва да положи усилия и да изгради емоционалната връзка между
тях. Посочва, че психологическото отношение на всички възрастни към Е. е добро, те я
обичат и искат да се грижат за нея. Тя не споделяла психически дискомфорт и лошо
отношение към себе си. По - скоро бил налице ограничен контакт с бащата, по независещи
от детето причини. Според вещото лице, тук е ролята на бащата да направи усилия за
изграждане на емоционална и доверителна връзка със своето вече пораснало дете. Е. била
емоционално и чувствително дете, с нормално индивидуално - психическо развитие. Детето
5
емоционално е привързана повече към баба си и дядо си, отколкото към баща си. Бабата и
дядото се стремят да запълнят емоционалната празнина от липсата на майката и бащата и
полагат адекватни грижи за детето, съобразно възрастта и индивидуалното му развитие. В
проведеното съдебно заседание посочва, че рязкото откъсване от социалната средата, в
която живее в момента Е. би довело до наличието у нея на психологически стрес. Уточнява,
че и до момента при контактите с баща си детето проявявало невровегатативни реакции –
болки в корема, главоболие и т.н. Според вещото лице у Е. нямало формирана привързаност,
както и нямало отрицателни представи за баща й. Тя не казвала нищо лошо за него, просто
твърдяла, че не го познава и му няма доверие, така както на непознат човек. В заключението,
вещото лице е посочило, че при усилия от страна на бащата и адекватни отношения между
него и бабата и дядото, би могла да се възстанови емоционалната връзка баща – дъщеря и
предлага някои препоръки за решаване на възникналия проблем.
В проведеното изслушване в съдебното заседание вещото лице поддържа
заключението си и уточнява същото.
Съдът счита, че не следва да обсъжда останалите събрани по делото доказателства и
намира същите за неотносими към предмета на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П., 19 състав, е бил сезиран с иск с правно основание чл.126, ал.2 СК.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Безспорно по делото е, че ищецът А. К. е баща на детето Е. К., като последната към
настоящия момент живее в жилището на баба си и дядо си по майчина линия – ответниците
Е. П. и К. П..
Съдът счита, че това фактическо положение е правилно, законосъобразно и в интерес
на детето, поради което следва да бъде съхранено по следните причини:
Разпоредбата на чл.126, ал.1 СК, императивно определя моралното и законово
задължение на съвместното съжителство между родители и деца. Отклонение от това
правило се допуска само и единствено в случаите, когато важни причини налагат
разделността. В този смисъл и задържането на дете в противоречие на горната разпоредба се
счита за противозаконно и по тази причина законодателят е предвидил в текста на ал.2 от
същия нормативен текст, че съдът връща отклоненото дете по искане на заинтересования
родител. Безспорно, по настоящото производство ищеца К. е родител, при това
единственият жив такъв, на Е.. Същият, в рамките на своята компетентност е сезирал съда
чрез молба, с която е изразил волята си неговото дете да му бъде върнато, за да живеят
двамата заедно, както е според закона и морала. Съдът счита, че израза „местоживеене” в
текста на чл.126 СК не бива да се тълкува ограничително в смисъла на административен
адрес, на който детето пребивава, а следва да се тълкува разширително в смисъла на общо и
съвместно съжителство на родители и деца. Законодателят е приел, че адреса на детето е
този на неговите родители и той се променя, винаги когато родителите по една или друга
причина променят своя. Именно общността на родители и деца е в основата на изграждането
и формирането на социално – битовия, морален и културен облик на детския характер.
Неоснователното прекъсване на връзката между децата и техните родители винаги води
след себе си до асоциални изяви на подрастващите. За да предпази децата, които са най –
беззащитни в структурата на нашето общество, законодателят е предвидил в текста на
чл.126, ал.3 СК, възможността съдът да откаже връщането на децата при техния родител,
ако същият констатира важни причини за това. За да се ограничи в известна степен
субективизма при прилагането на цитираната норма в текста на чл.25 ЗЗДетето са изброени
важните причини, на основание на които съдът може да откаже връщането на детето при
родителя, а именно: - чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права,
или чиито родителски права са ограничени; - чиито родители, настойници или попечители
6
без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; - чиито родители, настойници
или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; - което е жертва на
насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; - в случаите по
чл.11 от Конвенцията от 1996 г.. Следователно съдът, за да се произнесе следва да обсъди
събраните по делото доказателства в насока именно налице ли е някое от тези важни
обстоятелства, налагащи разделянето на детето от неговият родител. По делото
действително не бяха приложени доказателства, че ищецът е лишаван от родителски права и
че те са му били ограничавани. Не бяха ангажирани и достатъчно убедителни доказателства,
че бащата на детето трайно не полага грижи за него единствено и само по свое усмотрение.
От показанията на разпитаните по делото свидетели и от постъпилата информация от ДСП
гр. П., се установи, че действително бащата не е осъществявал контакт с Е. през последните
6 месеца, като преди това от месец март 2015 г. контактите са били редки и кратки по своята
продължителност, но същевременно не може да се приеме, че това се дължи само на
дезинтересирането му от нея. Всъщност, по мнение на съда, е налице възникнал конфликт
между самите страни по делото, независимо от повода за това – дали желанието на ищеца да
отглежда занапред Е., или по друг повод, и именно в резултат на тези им обтегнати
отношения се е стигнало до преустановяване контактите баща-дете. В тази връзка от
съществено значение за настоящото дело в момента е не толкова причината за този разрив, а
настоящата ситуация и положение преди всичко на детето Е., както и отношенията й с двете
страни. Във връзка с последното по делото не се сочат доказателства за трайната
невъзможност за отглеждането на Е. от баща й. От друга страна, въз основана приобщените
гласни и писмени доказателства се установи, че в дома на ответниците понастоящем са
осигурени достатъчно добри условия за отглеждане на детето Е., както от битов, така и от
социален и емоционален характер. В тази връзка са налице категорични доказателства –
социалния доклад от ДСП гр. П. и показанията на свидетелката Ина Гюрова, които подробно
описват като напълно подходящи и адекватни не само жилищните условия, осигурени от
ответниците, но и наличието на силна емоционална връзка между тях и Е.. Именно
последното отсъства по отношение на ищеца по делото. В този смисъл изцяло
кредитираната от състава експертиза по делото е категорична, че съществува наличие на
страх, несигурност и емоционален дискомфорт в отношенията дете - баща, както и, че
детето изпитва отчуждение /нарушена привързаност/, дължащо се на редките контакти с
баща си. Според вещото лице, бащата трябва да положи усилия и да изгради емоционалната
връзка между тях, т.е. самата емоционална връзка между тях е нарушена. Промяната на
установената в момента обстановка, каквото е и мнението на вещото лице, категорично не
само не би спомогнало за нормалното развитие на детето, а напротив –рязкото откъсване от
социалната средата, в която живее в момента Е. би довело до наличието у нея на
психологически стрес.
Следва да бъде съобразено от съда и езиковата преграда между бащата и детето Е..
Обстоятелството, че молителят живее в Гърция, както и че същият не владее български език,
са от съществено значение за преценката на съда дали евентуалната промяна на
местоживеенето на детето ще има благоприятно влияние върху интелектуалното му и
психическо развитие. В случай, че съдът уважи искането на молителя, детето би било
поставено в непозната за него среда, без да разбира езика, на който се говори и без
подкрепата на възрастните, които са полагали грижи за него през целия му съзнателен
живот, което неминуемо би имало пагубно въздействие върху психиката му. Това би довело
и до трудности в образованието му, предвид факта, че на детето ще е необходимо време, за
да изучи гръцки език на такова ниво, което му позволява да посещава училише в страната с
връстниците си. Също не бяха ангажирани и никакви доказателства, че А. К. е положил, или
полага някакви усилия да улесни контакта между него и дъщеря му
Не на последно място съдът счита, че в хода на производството пред РС П. се
7
наблюдава едно отдръпване от страна на ищеца, от желанието му детето Е. К. да живее при
него. Ищецът не можа да бъде изслушван, както изисква разпоредбата на чл.126, ал.2 СК,
тъй като не се яви в проведените съдебни заседания /с изключение на първото по делото
заседание, което беше отложено по искане на неговия пълномощник/. В подкрепа на извода
на съда са и преустановените срещи от 22.03.2022 г. между него и детето осъществявани от
ДСП гр. П..
Наистина съхраняването на връзката с А. К. има огромно значение за Е., но това
следва да бъде обект на преценка и действия, при това активни, именно от страните по
настоящото дело. И ищецът и ответниците, следва да си дадат ясна сметка за особеното
положение на детето Е., като е необходимо да положат дължимите усилия за преодоляване
на възникналите проблеми и то най-вече от гледна точка именно на детето, ката му осигурят
достатъчна и ефективна възможност да се срещат и да общуват помежду си.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че така предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Както вече се посочи, съставът счита, че в настоящия казус
са налице важни причини, които налагат детето Е. да не живее със своя баща, а да се запази
досегашното положение и тя да продължи да бъде отглеждана от ответниците. Промяната
на статуквото в момента, по категорично мнение на съда, не само не би допринесло за
защита интересите на Е., а напротив – би довело до нанасянето на психологически стрес за
детето.
Във връзка с горното следва да се посочи и, че съхраняването и развитието на
връзката баща-дъщеря, въпреки настоящата ситуация, се явява особено съществено за
нормалното израстване на Е.. Последното, обаче, не би следвало да става за сметка на
засягане на ежедневието на детето и физическото му преместване. Налице са редица други
способи за подобряване на отношенията между ищеца и детето му, като за целта са нужни
отново активни, но и съобразени с особеността на ситуацията, действия, както от бащата,
така и от бабата и дядото по майчина линия. Именно те следва да осигурят нормални
условия за контакт между Е. и баща й, пак преди всичко за осигуряване формирането на
момичето като пълноценна личност.
С оглед изхода на спора ответниците имат право на присъждане на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът К. П. и Е. П. са направили разноски в размер на по
1519,50 лева, който следва да им бъдат възстановени от ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К., роден на ********** г. в гр. С., Гърция, гръцки
гражданин, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 18, със съдебен адрес: гр. С. З., ул. „У. Г.“ № 56, ет.2,
офис 10, адвокат К. Т. А., против Е. Г. П., ЕГН ********** и К. Д. П., ЕГН ********** и
двамата от с. Б., обл. П., ул. „1-ва“ №19, иск с правно основание чл.126, ал.2 СК за предаване
на детето Е. В. К., ЕГН ********** на ищеца.
ОСЪЖДА А. К., роден на ********** г. в гр. С., Гърция, гръцки гражданин, с адрес:
гр. С., ул. „М.“ № 18, със съдебен адрес: гр. С. З., ул. „У. Г.“ № 56, ет.2, офис 10 да заплати
на Е. Г. П., ЕГН ********** сумата от 1519,50 лева, представляваща направените от
последната разноски по делото.
ОСЪЖДА А. К., роден на ********** г. в гр. С., Гърция, гръцки гражданин, с адрес:
гр. С., ул. „М.“ № 18, със съдебен адрес: гр. С. З., ул. „У. Г.“ № 56, ет.2, офис 10 да заплати
на К. Д. П., ЕГН **********, сумата от 1519,50 лева, представляваща направените от
последния разноски по делото.
На основание чл.126, ал.3 СК уведомява дирекция "Социално подпомагане" гр. П.,
8
която следва да предприеме незабавно мерки за закрила на детето Е. К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9