№ 34666
гр. София, 28.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. С. МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. С. МИТОВА Гражданско дело
№ 20231110150871 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от И. С. Д. срещу И. Т. Д..
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ищецът е предявил привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК с искане за
присъждане на обезщетение за лишаване от ползване за периода от 18.05.2023 г. до
окончателното извършване на делбата, като настоящият иск е предявен на 13.09.2023 г.
В тази връзка е необходимо да бъде указано на ищеца, че иск за обезщетение за
лишаване от ползването с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС се предявява във втората
фаза по делбата след влизане в сила на решението за допускането й. Искът следва да
отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, включително с посочване на
период с начална и крайна дата и претендиран глобален размер на същия. Когато се
предявява иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, недопустимо е да се претендират суми за времето
след първото заседание във втората фаза на делбеното производство, като това е
крайната дата, до която поначало може да се заяви претенцията. Във всички случаи
искът с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС се заявява за период изцяло предхождащ, а
не следващ датата на молбата, с която се заявява, при това с посочване на точно
определена начална и крайна дата.
Отделно от предявяване на иск за обезщетение за лишаване от ползването, на
всеки съделител е предоставена от закона процесуалната възможност да иска
постановяване като привременна мярка определяне коя от страните да ползва имота и
да заплаща на другата страна обезщетение за това на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на член 344, ал.2 ГПК, съдът може да постанови кой от
съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на
делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу
ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването
1
на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. В този
случай така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите
по реда на член 344, ал.2 ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по
време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна
мярка досежно ползването. Периодът, за който се постановява привременната мярка,
обхваща деня на влизане в сила на съдебното решение по допускане на делбата до
деня на окончателното й извършване.
В отговора на исковата молба е направено искане за спиране на делото на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – до приключване с влязъл в сила краен съдебен акт
на производството по гр.д. № 1507/2023 г. по описа на Районен съд – Ботевград,
образувано по иск с правно основание чл. 26, вр. чл. 17 ЗЗД. Видно от служебно
изискана справка и писмо вх. № 269536/22.08.2024 г. с приложени към него съдебни
актове, производството по гр.д. № 1507/2023 г. по описа на Районен съд към момента
не е висящо, като по него е постановено влязло в сила на 08.06.2024 г. определение за
връщане на исковата молба на основание чл. 130 ГПК и за прекратяване на
производството по делото. Поради липсата на висящо производство с преюдициален
характер, искането за спиране на производството по настоящото дело се явява
неоснователно.
Ответницата в отговора на исковата молба е релевирала възражение по чл. 23 СК
за пълна трансформация на лично имущество по отношение на процесния делбен
имот, поради което се противопоставя на искането за допускане на делба на същия с
твърдения, че имотът е изключителна нейна собственост. По делото е представено
влязло в сила на 22.02.2023 г. Решение № 2704/22.02.2023 г., с което е утвърдено
постигнато между страните споразумение за прекратяване на брака по чл. 51 СК, като
елемент от същото е постигнато между страните съгласие съгласно т. 5 от
споразумението придобитите по време на брака от страните недвижими имоти да
останат в обикновена съсобственост след прекратяване на брака.
При тези обстоятелства релевираното в настоящото производство възражение за
пълна трансформация на лично имущество е недопустимо, поради което същото не
следва да бъде прието за разглеждане. Когато в утвърденото от бракоразводния съд
споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 49,
ал. 4 или чл. 51, ал.1 СК от 2009 г., съпрузите са уговорили, че придобитият през време
на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на
правата си в съсобствеността, недопустимо е да се навежда възражение за пълна
трансформация. Споразумението има характер на договор за спогодба с
вещнопрехвърлително действие и съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД
уговорките между страните по договора имат силата на закон за тях и следва да бъдат
спазвани. Затова, когато в споразумението съпрузите са изразили воля, че
придобитото имущество остава в съсобственост, е изключена възможността да се
установява пълна трансформация на лично имущество. Същевременно твърдения и
искания, отправени към делбения съд, касаещи преустановяване действието на
постигнатото споразумение по бракоразводното дело не са наведени пред делбения съд
2
в рамките на преклузивните срокове за това. По изложените съображения и за яснота
за страните наведеното възражение за пълна трансформация не следва да бъде прието
за разглеждане.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта
на предявените искове, намира следното:
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по
делото.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и отговора писмени доказателства са
допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на експертиза за определяне на
средния пазарен наем на имота следва да бъде уважено с оглед заявената привременна
мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, като същата следва да е съдебно-техническа и оценителна
експертиза.
Доказателственото искане на ищеца за допускане събирането на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване
на ползването на процесния имот от ответницата следва да бъде оставено без уважено,
доколкото това обстоятелство не е спорно по делото. На ищеца обаче следва да бъде
указано да уточни дали оспорва процесното жилище и към момента да се ползва и от
неговата и на ответницата навършила пълнолетие дъщеря.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, че периодът, за който съдът би могъл да постанови
привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК обхваща деня на влизане в сила на
съдебното решение по допускане на делбата до деня на окончателното й извършване,
като за предходен период ищецът разполага с възможността да предяви иск с правно
основание чл. 32, ал. 2 ЗС, който подлежи на разглеждане във втората фаза в
производството по делба.
УКАЗВА на ищеца в срок до насроченото с настоящото определение съдебно
заседание да уточни оспорва ли обстоятелството и към момента процесният делбен
имот да се ползва и от навършилата пълнолетие дъщеря на ищеца и на ответницата –
Р. И.ова Д.а.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за спиране на делото.
3
НЕ ПРИЕМА за разглеждане възражение на ответницата за пълна
трансформация на лично имущество.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА съдебно - техническа и оценителна експертиза, която да се изготви
от вещото лице А.Ц., с моб. тел. ************, със следната задача: Вещото лице,
след като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на място да даде
заключение относно актуалния размер на средния пазарен наем на процесния
недвижим имот.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение за вещото лице в размер
на 400 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от връчване на определението.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице след представяне на доказателство по делото за
внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане
събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на ищеца при режим
на довеждане за установяване на обстоятелствата относно ползване на процесния
имот.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Производството по делото е образувано по искова молба на И. С. Д. срещу И. Т.
Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим
имот, за който се твърди да е съсобствен между страните: АПАРТАМЕНТ с
идентификатор № 68134.1107.326.2.15, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед с per. № РД -18-50 / 02.11.2011г. на изпълнителния
директор на АГКК, в сграда с идентификатор № 68134.1107.326.2, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 68134.1107.326, с адрес на имота: гр. София, район
*******, ул. „**********" № 15, ет. 5, ап. 15, с площ от 58.30 кв. м, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
68134.1107.326.2.14;68134.1107.326.2.16, под обекта: 68134.1107.326.2.11, над обекта:
68134.1107.326.2.19. С прилежащи части: Мазе № 17, с площ 3,40 кв. м и 3,85 % /12,53
кв.м./ идеални части от общите части на сградата, а съгласно документ за собственост:
Апартамент № 15, находящ се в гр. София,ж. к „******* - 3", ул. „**********" № 15,
етаж 5, ап. 15, състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, тераса
със застроена площ от 58.30 / петдесет и осем цяло и тридесет стотни/ кв. м, при
съседи: на същия етаж 68134.1107.326.2.14 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири, точка, хиляда сто и седем, точка, триста двадесет и шест, точка, две, точка,
четиринадесет/ и 68134.1107.326.2.16 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири,
точка, хиляда сто и седем, точка, триста двадесет и шест, точка, две, точка,
4
шестнадесет/ , под обекта: 68134.1107.326.2.11 / шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, хиляда сто и седем, точка, триста двадесет и шест, точка, две, точка,
единадесет/ , над обекта: 68134.1107.326.2.19 / шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири, точка, хиляда сто и седем, точка, триста двадесет и шест, точка, две, точка
деветнадесет/, а при граници по одобрен архитектурен проект коридор, апартамент №
14 / четиринадесет /, апартамент № 16 / шестнадесет /, двор, заедно с прилежащо мазе
№ 17 с площ от 3.40 / три цяло и четиридесет стотни/ кв. м, при съседи: коридор,
паркомясто 3 /три/, мазе 18 / осемнадесет/, коридор, заедно с принадлежащите 3, 85 %
(три цяло осемдесет и пет върху сто) /изразено в квадратни метри като 12.53
(дванадесет цяло петдесет и три стотни) кв.м./ идеални части от общите части на
сградата и заедно с 2.84 (две цяло осемдесет и четири стотни върху сто) / изразено в
17,43 (седемнадесет цяло четиридесет и три стотни) кв.м./ идеални части от мястото, в
което е построена сградата - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1107.326 /
шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и седем, точка,
триста двадесет и шест/ по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед РД -
18- 50/02.11.2011год. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот гр. София, район
*******, ул. „**********" № 15 /петнадесет/, с площ оъ 614 /шестстотин и
четиринадесет/ кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, при съседи - поземлени имоти с идентификатори:
68134.1107.325 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и
седем, точка, триста двадесет и пет/ и 68134.1107.242 /шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири, точка, хиляда сто и седем, точка, двеста четиридесет и две/,
68134.1107.307 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и
седем, точка, триста и седем/, 68134.1107.227 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири, точка, хиляда сто и седем, точка, двеста двадесет и седем/, 68134.1107.280
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и седем, точка,
двеста и осемдесет/, който имот е с предходен идентификатор: 68134.1107.231
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, хиляда сто и седем, точка, двеста
тридесет и едно/; 68134.1107.263 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири,
точка, хиляда сто и седем, точка, двеста шестдесет и три, с номер по предходен план:
358 / триста петдесет и осем /, квартал 2Б /две буква „Б"/, парцел IV /четири/.
Ищецът твърди, че имотът е придобит от страните по време на брака им чрез
покупко-продажба в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с влязло
в сила решение за развод между ищеца и ответницата, поради което се поддържа, че
към момента всеки от тях притежава по ½ ид.ч. от жилището и се иска делбата да бъде
допусната при тези квоти, като заявява и привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК и
иска съдът да осъди ответницата да заплаща обезщетение за периода от 18.05.2023 г. –
дата преди завеждане на исковата претенция, до окончателното извършване на делбата.
Ответницата в депозирания отговор на исковата молба оспорва имотът да е бил
придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Твърди, че същият е закупен
със сума, получена от продажбата на други имоти, а именно на Урегулиран поземлен
имот Х-642 в кв. 87 по плана на с. Врачеш, общ. Ботевград, Софийска област, който тя
5
придобила от баща си, и масивна жилищна сграда със застроена площ от 88,10 кв.м.,
построена в УПИ Х-642, който придобила от нейните родители – и двата имота
придобити по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
133, том II, рег. № 3728, дело № 293/22.12.2018 г. Твърди, че макар покупко-
продажбите да са осъществени по време на брака й с ищеца, урегулира поземлен имот
Х-642 и изградената в него масивна жилищна сграда не са придобити в режим на
съпружеска имуществена общност, той като покупко-продажбите били привидни и
поради това нищожни сделки, прикриващи действителното съглашение между
страните за дарение на недвижимите имоти. С тези твърдения обосновава довода си,
че процесният недвижим имот не е придобит със съвместен принос, а с лични
средства, поради което навежда възражение за пълна трансформация по чл. 23 СК.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 34 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че заедно с
ответницата са съсобственици на процесния имот, а по привременната мярка с правно
основание чл. 344, ал. 2 ГПК - лично ползване на общата вещ от ответницата за
задоволяване на собствените й нужди, като по този начин ищецът е лишен от
възможността да ползва общата вещ, невъзможност на съсобствениците да постигнат
съгласие за ползването, както и размера на средния пазарен наем на имота.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.11.2024 г.
от 16.00 ч., за когато да се призоват страните - с препис от определението.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца
6
- и преписи от отговорите на исковата молба, като страните могат да вземат становище
по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, както следва:
На ищеца – на адрес гр. София, бул. „**********“ № 18, бл. Д, офис № 107,
чрез адв. Я. С. - А.;
На ответницата – на адрес гр. София, ул. „Т.“ № 5А, ет. 4, офис № 417, чрез
адв. Ю.М.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7