№ 731
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Анна Кофинова
при участието на секретаря Бранимира В. И. Пенова
в присъствието на прокурора И. В. П.
като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100604648 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 73/12.02.2025 г., постановена по НОХД № 16896/2024 г., по
описа на СРС, НО, 116-и състав, съдът е признал подсъдимия Й. М. Г. за
виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК вр. чл. 373, ал.2 от НПК вр. чл.58а,
ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от
дванадесет месеца, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК
за срок от три години, наказание „глоба“ в размер на петстотин лева, както и
на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1 от НК му е наложил наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от двадесет и четири месеца,
от което е приспаднато времето през което подсъдимият е бил лишен от това
право по административен ред. Постановено е на основание чл. 67, ал. 3 вр.
чл. 42а ал. 2, т. 4 НК през изпитателния срок спрямо подсъдимия да бъде
изпълнявана пробационна мярка „включване в програми за обществено
въздействие“, а именно за лица, шофиращи след употреба на алкохол, за срок
от три години. С присъдата на основание чл. 343б, ал. 5 от НК подсъдимият е
осъден да заплати в полза на държавата сумата от 25 000 лева,
представляваща равностойността на моторно превозно средство - лек
автомобил „Ауди“, модел „А6 Авант“, с per. № ********. Съдът е постановил
посоченият лек автомобил да бъде върнат на правоимащите лица - Й. М. Г. и
Р.Д. Г.а. С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 НПК са присъдени в тежест на
1
подсъдимия сторените в производството разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК е
постъпила въззивна жалба от подсъдимия Й. Г., чрез упълномощения му
защитник адв. К. Ч., с искане за изменение на присъдата, като бъде намалено
наложеното наказание. В срока по чл. 320, ал. 4 НПК са депозирани
допълнителни писмени изложения, в които са развити подробни съображения
за несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че при
индивидуализацията на наказанието съдът не е съобразил, че подсъдимият е
женен, на млада възраст, баща на две деца, трудово и социално ангажиран, с
добри характеристични данни, както и признанието на вината и изразеното от
подсъдимия съжаление, които обстоятелства следва да се ценят като
смекчаващи вината на подсъдимия, като наказанието бъде определено към
законоустановения минимум при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Поради това се иска наказанието „лишаване от свобода“ да
бъде намалено на 9 месеца. Заявява се, че съдът не е отчел, че лекият
автомобил е съпружеска имуществена общност и се ползва от двамата
съпрузи, предвид което неправилно съдът е достигнал до извод, че
нарушенията по ЗДвП, за които е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на подсъдимия, квалифицират
последния като лице със завишена обществена опасност, доколкото
наказанията са му наложени в качеството на собственик на автомобила, а не
на водач на същия, респ. на извършител на нарушенията. Изложено е
становище, че предвид наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства при определяне на наказанието следва да се приложи чл. 55, ал.
1, т. 1 НК. Жалбоподателят счита, че следва да бъде отменена наложената му
пробационна мярка, тъй като същият не е личност със завишена обществена
опасност и поради това прилагането на такава мярка се явява прекомерна
наказателна репресия. Сочи, че в случая не е необходимо налагането на
кумулативното наказание „глоба“. Заявява, че работи в различно населено
място от това, в което живее, и наложеното наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ значително затруднява придвижването му, поради което
моли срокът на същото да бъде намален на 18 месеца. По отношение на частта
от присъдата, с която е осъден да заплати равностойността на процесния лек
автомобил, сочи, че несправедливо в негова тежест е постановено да заплати
цялата стойност на автомобила, а не половината, предвид че не е едноличен
собственик на вещта, поради което прави искане за изменение на присъдата в
този смисъл.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията
актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради
което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се
налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови
доказателства.
2
В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитникът адв. Ч.
поддържа развитите във въззивната жалба и допълнението към нея
съображения, като отново подробно ги излага устно. В допълнение към
аргументите във въззивната жалба се сочи, че вещите лица по първоначалната
и повторната съдебно-оценителни експертизи са ползвали обяви от интернет
сайтове при определянето на стойността на процесния автомобил, които
според защитата не са меродавни източници на информация, поради което в
крайна сметка не е установена реалната пазарна цена на автомобила към
момента на деянието. Предвид това се поддържа, че заключенията не следва
да бъдат кредитирани. Отправя се искане наложеното наказание „лишаване от
свобода“ да бъде намалено от 12 месеца на 9 месеца, наложеното наказание
„лишаване от право на правоуправление на МПС“ да бъде намалено от 24
месеца на 12 месеца, да бъде отменено кумулативно наложеното наказание
„глоба“ в размер на 500 лева, да бъде отменена наложената на основание чл.
67, ал. 3, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК пробационна мярка „включване в програми
за обществено въздействие“ за срок от 3 години, както и да бъде изменена
присъдата в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати в полза на
държавата стойността на лекия автомобил, като същата бъде намалена
наполовина – до сумата от 12 500 лева.
Подсъдимият Й. Г. се явява лично в съдебното заседание, като поддържа
становището на защитника си. Изразява съжаление за стореното.
Представителят на СГП счита, че присъдата на Софийския районен съд
е правилна и законосъобразна. Намира, че съдът е обсъдил възприетите факти
в хода на съдебното следствие, позовал се е на правните норми при анализа на
фактите и правилно и законосъобразно е определил санкцията при налагане на
наказанието. Поради това счита, че присъдата следва да бъде потвърдена.
В последната си дума подсъдимият Г. отново изразява съжаление за
извършеното и моли за изменение на присъдата, като бъдат намалени
наложените наказания.
Софийският градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и
допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна, но е налице основание за изменението й, като
съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е преминало по
диференцираната процедура, уредена в гл. XXVII НПК, чл. 370 - чл. 374 НПК.
На основание чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият е направил самопризнание, като
е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, и се е съгласил за тях да не се събират доказателства.
С оглед на това, задължение на въззивния съд е да провери налице ли са
били императивните предпоставки за разглеждането на делото по специален
ред и дали първостепенният съд не е допуснал съществени процесуални
3
нарушения. След извършване на тази служебна проверка настоящият състав
намери, че законосъобразно първоинстанционното производство е проведено
по реда на съкратеното съдебно следствие. В съдебната фаза на процеса пред
районния съд не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
подсъдимият и неговият защитник са поискали разглеждането на делото по
реда на това диференцирано производство, а първоинстанционният съд в
съответствие със закона е постановил разглеждането на делото по реда на гл.
XXVII НПК - чл. 371, т. 2 НПК, тъй като подсъдимият е направил
самопризнание, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства.
След преценка на доказателствените материали и съобразно
изискванията на чл. 371, т. 2 НПК, първоинстанционният съд правилно е
възприел фактическата обстановка, съдържаща се в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е ползвал самопризнанието на подсъдимия при
постановяване на присъдата.
Въззивната инстанция приема въз основа на самопризнанието на
подсъдимия и доказателствата, които го подкрепят, следното:
Подсъдимият Й. М. Г., ЕГН: **********, е роден на ******** г., в
гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, с постоянен адрес в
гр. София, ж. к. „Гевгелийски“, ул. ********.
Съгласно приложената по делото справка за съдимост същият е
неосъждан.
От приложената по делото справка-картон на водача се установява, че Й.
Г. притежава СУМПС № *********, издадено на 01.07.2016 г. и валидно до
01.07.2026 г. От справката се установява още, че на Й. Г. са издадени две
влезли в сила наказателни постановления и двадесет и два влезли в сила фиша
за нарушения на ЗДвП, седемнадесет от които са за неспазване на разрешената
скорост, а останалите касаят неизползване на обезопасителен колан,
нерегистриране в срок на закупено превозно средство, несъобразяване със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, несключване
на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
На 25.08.2023 г., около 02:43 часа, в гр. София, по бул. „Сливница“, пред
ресторант „Макдоналдс”, с посока на движение от ул. „Филиповско шосе” към
ул. „Кукуш”, Й. Г. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А6 Авант“, с рег. № ********, което било съпружеска
имуществена общност на него и на неговата съпруга - Р. Г.а. Подсъдимият Г.
бил спрян за проверка от полицейските служители при 09 РУ СДВР - С.К. и
Ю.П., които изпълнявали служебните си задължения като ППГ - 900/1.
В хода на извършваната проверка свидетелите К. и П. установили, че
подсъдимият Г. лъха на алкохол, поради което същият бил изпробван с
Алкотест Дрегер 7510, с № ARPM - 0406, проба с № 02931. Уредът отчел
положителен резултат в издишания въздух, а именно - 1,95 промила на
хиляда. Поради това К. съставил на подсъдимия Г. AУAH, серия GA №
4
768184, и му издал талон за медицинско изследване № 0179503 за УМБАЛ
„Св. Анна – София“ АД – гр. София, ЗППАМ № 45/25.08.2023 г. и ЗППАМ №
46/25.08.2023 г.
Подсъдимият Г. бил съпроводен от свидетелите, служители на СДВР, К.
и П. до УМБАЛ „Св. Анна – София“ АД – гр. София, където му била взета
кръвна проба, на която е изготвено и химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта № 520 от 25.08.2023 г., на
Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна – София“
АД - гр. София, според заключението на което в кръвта на обвиняемото лице е
установено наличие на етилов алкохол в количество 1,73 на хиляда.
В хода на разследването на 31.10.2023 г. на контролна кръвна проба е
извършено и повторно химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта, като видно от протокол № 520¹ от
25.08.2023 г., съставен на 31.10.2023 г. на Специализирана химическа
лаборатория към УМБАЛ „Света Анна – София“ АД – гр. София, според
изложеното заключение в кръвта на подсъдимия е установено наличие на
етилов алкохол в количество 1,69 на хиляда.
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно-оценителна
експертиза от заключението на която се установява, че пазарната стойност на
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 Авант“, с рег. № ********, с дата на
първа регистрация 24.04.2012 г., който е управлявал подсъдимият Й. Г., е 25
000 (двадесет и пет хиляди) лева.
В хода на разследването е изготвена и повторна автотехническа
съдебно-оценителна експертиза, от която също се установява, че стойността
на лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А6 Авант“ с рег. № ******** към
датата на събитието – 25.08.2023 г., е 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева.
Така установената фактическа обстановка правилно е изяснена и приета
и от първоинстанционния съд въз основа на самопризнанието на подсъдимия,
което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, доказателствени средства и способите за доказване, а именно:
показанията на свидетелите - С. Г. К. (л. 5 ДП), Ю.Н. П. (л. 6 ДП); писмените
доказателства и доказателствени средства – протокол за доброволно
предаване (л. 7 ДП), заповед за задържане (л. 13 ДП), АУАН серия GA №
768184 (л. 18 ДП), заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 46/25.08.2023 г. (л. 19 ДП), заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 45/25.08.2023 г. (л. 21 ДП), резултат от тестване с
Дрегер Алкотест 7510 (л. 22 ДП), справка-картон на водача (л. 24-25 ДП),
талон за изследване № 0179503 (л. 27 ДП), протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози (л. 28 ДП), удостоверение за раждане
дете (л. 35 ДП), удостоверение за сключен граждански брак (л. 36 ДП),
договор за покупко-продажба на МПС (л. 61-62 ДП), удостоверение за
имуществения режим на съпрузите (л. 68 ДП), протокол за оглед на лекия
5
автомобил (л. 79-83 ДП), справка за съдимост (л. 14 СРС); заключенията по
изготвените експертизи - протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 520/25.08.2023 г. (л. 26 ДП), протокол
за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №
520-прим/25.08.2023 г. (л. 55 ДП), съдебно-оценителна експертиза (л. 47-48
ДП), повторна автотехническа съдебно-оценителна експертиза (л. 103-108
ДП).
Въззивната инстанция се съгласява с извода на районния съд, че
доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в
която насока и с оглед разпоредбите на чл. 305, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 373, ал. 3
от НПК не е необходимо да се извършва подробен доказателствен анализ на
доказателствата, като деянието, деецът, датата и мястото на обективиране на
деянието са несъмнено установени от показанията на св. К. и св. П., както и от
извършеното химическо изследване на кръвната проба на подсъдимия, от
което се установява наличието и концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия. Предвид липсата на противоречие в доказателствената
съвкупност по делото и доколкото пред настоящата инстанция страните с
оглед направеното от подсъдимия самопризнание не спорят по възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, въззивният съд намира за
ненеобходимо да преповтаря изцяло доказателствения анализ, отразен в
мотивите на обжалваната присъда.
С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания относно
обосноваността на извода на първоинстанционния съд относно стойността на
лекия автомобил, както и относно извода му за извършените от подсъдимия
административни нарушения по ЗДвП, в изпълнение на задълженията си по
чл. 339, ал. 2 НПК въззивната инстанция подложи на по-подробен анализ и
обсъждане съответните доказателствени източници, установяващи
посочените факти, като намери следното:
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
съдебно-оценителна експертиза, като съгласно заключението по нея пазарната
стойност на процесния лек автомобил към датата на извършване на деянието
възлиза на 25 000 лева. За да достигне до този извод вещото лице е използвало
метода на пазарните сравнения и аналози, като е взело предвид годината на
производство и техническото състояние на автомобила.
При предявяване на разследването в хода на досъдебното производство
защитата е възразила срещу изготвеното заключение, като е направила искане
за назначаване на повторна СОЕ, тъй като счита заключението по
първоначалната експертиза за непълно, неясно и неточно, защото вещото лице
не е посочило метода на извършване на експертизата и не е представило
ползваните аналози. Доказателственото искане е било уважено от
наблюдаващия прокурор, във връзка с което е била назначена и изготвена
повторна СОЕ.
За целите на изготвяне на заключението по повторната експертиза е бил
6
извършен оглед на лекия автомобил, при който вещото лице е установило
техническите му характеристики, въз основа на които е работило по
възложените му задачи. Експертът е посочил, че съществуват два метода за
определяне на пазарната стойност на автомобила – метод на амортизацията и
пазарен метод, като е отбелязал, че първият метод е аналитичен и не отчита
моментното техническо състояние на оценявания обект, а вторият е по-точен,
тъй като при него се анализират голям брой реални оферти за продажба на
автомобили със същите или близки технически характеристики. С оглед това
вещото лице е изчислило стойността на лекия автомобил при използване и на
двата метода, като е посочило конкретните данни, които е съобразило при
изчисленията си. Доколкото вещото лице е възприело втория метод като по-
надежден, съобразно него е достигнало до извод, че стойността на лекия
автомобил към датата на деянието е 25 000 лева. Вещото лице е работило и по
представени от защитата 4 бр. обяви, като е анализирало подробно
съдържанието на всяка от тях и е достигнало до извод, че същите са подбрани
и представени манипулативно, тъй като липсват съществени данни за
продавания автомобил или е налице значително разминаване между
характеристиките на продавания автомобил от съответната оферта с тези на
процесния автомобил, с оглед което представените обяви не могат да бъдат
взети предвид при определянето на стойността на автомобила.
При това положение въззивният съд също като първата съдебна
инстанция намира, че заключението по повторната СОЕ обосновано,
мотивирано, компетентно и в цялост е отговорило на поставените задачи.
Вещото лице ясно е посочило какви изходни данни е ползвало при
изчисленията си, изложило е какви са предимствата и недостатъците на всеки
от методите на оценка, като е аргументирало убедително причините, които са
го мотивирали да предпочете именно пазарния метод на оценка. При
използването му вещото лице е взело предвид конкретните технически
характеристики на процесния автомобил, които е установило при извършения
оглед, които след това е съпоставило с десет обяви за продажба на автомобили
със сходни характеристики, за да достигне до крайния си извод. Най-сетне,
следва да се отбележи, че изводите на вещите лица по двете експертизи
напълно съвпадат, което допълнително затвърди убеждението на настоящия
съдебен състав, че стойността на автомобила е правилно изчислена и
експертните заключения следва да бъдат кредитирани.
Възраженията на защитата във връзка с доказателствената стойност на
справката-картон на водача относно извършените от подс. Г. административни
нарушения по ЗДвП също не могат да бъдат споделени. Касае се за
административнонаказателни производства, които завършват с нарочен
писмен акт – наказателно постановление или фиш, обективиращ извода на
административнонаказващия орган за наличието на основание за ангажиране
на отговорността на виновното лице за извършено административно
нарушение. Обобщените данни за приключените
административнонаказателни производства с посочване на извършените от
7
водача нарушения и наложените му административни наказания са включени
в съдържанието на справката-картон на водача, каквато е приложена по
настоящото дело. Като писмено доказателствено средство справката е годен
доказателствен източник, чрез който да бъде установено дали и какви
нарушения на ЗДвП е извършил съответният водач. Неоснователен е доводът
на защитата, че не се установява всички нарушения да са извършени от подс.
Г., тъй като отговорността му е ангажирана в качеството му на собственик на
автомобила, а не на водач на превозното средство. В тази връзка съдът
отбелязва, че ЗДвП изрично предвижда в случаите, когато нарушенията са
установени чрез техническо средство, на собственика на моторното превозно
средство да бъде предоставена възможност в определен срок да посочи
лицето, на което е предоставило управлението на превозното средство, като в
противен случай фишът се издава на името на собственика (чл. 186, ал. 4
ЗДвП). Следователно в хода на административнонаказателното производство
подс. Г. в качеството му на собственик на процесния лек автомобил е
разполагал с възможността да посочи лицето, което действително го е
управлявало, в случай че това не е бил той. Съдът в настоящото производство
е длъжен да зачете резултата от приключилите административнонаказателни
производства, без да може да преразглежда въпроса дали действително подс.
Г. е извършил съответните административни нарушения, като следва да се
довери на отразените в справката-картон данни.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка първата
инстанция е достигнала до законосъобразни правни изводи, като правилно
деятелността на подсъдимия е квалифицирана като престъплението по чл.
343б, ал. 1 НК както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна на 25.08.2023 г., около 02:43 часа, в гр. София, по
бул. „Сливница“, с посока на движение от ул. „Филиповско шосе” към ул.
„Кукуш”, подсъдимият Й. М. Г. е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А6 Авант“, с per. № ********, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,69 (едно
цяло и шестдесет и девет) на хиляда, установено по надлежен ред с Протокол
за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта
№ 520[1] (прим) от 25.08.2023 г., съставен на 31.10.2023г. по повод извършено
повторно химическо изследване на контролна проба кръв, на Специализирана
химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ - София АД, съгласно
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
/обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от
02.10.2018 г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 20.11.2020 г./.
За съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК от обективна
страна и за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия е
достатъчно той да е управлявал моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.
8
По делото е безспорно установено от гласните доказателства, че на
инкриминираната дата подсъдимият Г. е управлявал МПС – лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А6 Авант“, с per. № ********.
Категорично е установено и че към момента на управление на МПС
подсъдимият Г. е бил употребил алкохол, което обстоятелство е установено по
надлежния ред. Подсъдимият Г. е управлявал лекия автомобил марка „Ауди“ с
концентрация на алкохол в кръвта му от 1,69 промила, тоест над 1,2 на хиляда,
което обстоятелство е било установено с протокол за химическо изследване за
определяне на концентрацията на алкохол в кръвта. Величината на
инкриминираното съдържание на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия Г. е
законосъобразно установена – след осъществената проверка с техническо
средство на подсъдимия е бил издаден талон за изследване и е бил придружен
от св. К. и св. П. до лечебно заведение, в което да даде кръвна проба, което е
сторил. Предоставената от подсъдимия кръвна проба е била подложена на
химическо изследване два пъти, като резултатът от повторното изследване е
потвърдил извода за концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия над
изискуемия от НК праг.
Правилен е изводът на първоинстанционният съд за наличие на
субективния признак от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, а
именно за наличие на пряк умисъл у подсъдимия Г. за извършеното от него
деяние. Това е така, защото подсъдимият Г. е съзнавал законовата забрана да
управлява МПС след употребата на алкохол и въпреки това съвсем съзнателно
е управлявал автомобил след употребата на такъв.
По отношение на наложеното от първоинстанционния съд наказание и
възраженията, обективирани във въззивната жалба, в тази връзка настоящият
съдебен състав намира следното:
С оглед обстоятелството, че производството пред първата инстанция е
протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК и предвид императивната разпоредба на
чл. 373, ал. 2 НПК, съдът при индивидуализацията на наказанието е длъжен да
определи същото при условията на чл. 58а НК, ако не са налице условията на
чл. 55, ал. 1 НК.
За престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години и наказание глоба от двеста до
хиляда лева, които се налагат кумулативно.
При индивидуализацията на наказанието контролираният съд правилно
е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало и
трудовата ангажираност на подсъдимия. Правилно първоинстанционният съд
не е съобразил като смекчаващо обстоятелство направеното от подсъдимия
самопризнание, доколкото същото съставлява основание за прилагането на
диференцираната процедура по глава XXVII от НПК и предвидената в чл. 373,
ал. 2 НПК благоприятна за подсъдимия последица при определяне на
наказанието. Като смекчаващо вината обстоятелство настоящата съдебна
инстанция допълнително отчете семейното положение на подс. Г., който е
9
женен и има малко дете. Като отегчаващи вината обстоятелства правилно
първоинстанционният съд е отчел високата концентрация на алкохол в кръвта
и множеството наложени на подсъдимия административни наказания за
извършени нарушения по ЗДвП, които са разнородни по своя характер, както
бе изяснено по-горе. Въззивният съд споделя извода на първата съдебна
инстанция, че реализираните от подс. Г. нарушения на правилата за движение,
в частност системното нарушаване на разрешената скорост на движение, го
характеризират като рисков водач на МПС, предвид което същият е със
завишена лична обществена опасност.
Така установените обстоятелства не дават основание за определяне на
наказанието при условията на чл. 55, ал. 1 НК, тъй като не са налице нито
множество смекчаващи вината обстоятелства, нито някое от съобразените
такива съставлява изключително смекчаващо вината обстоятелство. Предвид
това неоснователно се явява искането на защитата да не бъде наложено
кумулативно предвиденото в чл. 343б, ал. 1 НК наказание „глоба“, защото
такава възможност е предвидена само в чл. 55, ал. 3 НК, който в случая е
неприложим.
С оглед изложеното законосъобразен е изводът на първата съдебна
инстанция, че при индивидуализиране на наказанието същото следва да бъде
определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства
- над минималния, но под средния установен в закона размер. В случая
законът съгласно чл. 343б, ал. 1 НК предвижда кумулативното налагане на две
наказания – лишаване от свобода и глоба. Законосъобразно и справедливо
първоинстанционният съд е индивидуализирал и двете наказания, като е
наложил съответно наказание „лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет
месеца и наказание „глоба“ в размер на петстотин лева. С присъдата е
приложена и последицата на чл. 58а, ал. 1 НК, като правилно наказанието
„лишаване от свобода“ е редуцирано с една трета до размер от дванадесет
месеца.
В съответствие с чл. 343г, ал. 1, вр. чл. 343б, ал. 1 НК на подс. Г.
правилно е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“,
като същото законосъобразно е индивидуализирано в размер на двадесет и
четири месеца, с който срок ще се постигнат целите на чл. 36 НК. Правилно е
постановено при изпълнение на така определеното наказание да бъде
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред. Доводите на защитата за потенциалното наличие на
трудности за подсъдимия да осъществява трудова дейност вследствие на
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ въззивният
съд намира за неоснователни, тъй като евентуалното засягане на други права
на подсъдимото лице освен това, от което е лишен, е законосъобразен резултат
от изтърпяването на наказанието, с който подсъдимият следва да се съобрази.
На следващо място, при наличие на основанията за прилагане на чл. 66,
ал. 1 от НК, основателно изпълнението на определеното наказание „лишаване
10
от свобода“ е отложено за изпитателен срок от три години, като въззивната
инстанция споделя извода, че за постигане на целите на същото в конкретния
случай не се налага ефективното му изтърпяване.
С разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК законът дава възможност на съда
да постанови по време на изпитателния срок на условното осъждане спрямо
подсъдимия да се изпълнява една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т.
1-4 от НК. Тази пробационна мярка не е наказание, а мярка за въздействие
върху осъденото лице с цел да се засили превантивното и възпитателно
въздействие на основното наказание за извършеното престъпление. В
конкретния случай наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за
достатъчен по продължителност изпитателен срок, по време на който
подсъдимият следва да има поведение, ориентирано към спазване на законите
на страната, да осмисли и коригира отношението си към правилата за
движение. Такъв ефект ще бъде законосъобразно постигнат и чрез
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
двадесет и четири месеца. Съдът отбелязва, че извършеното от подс. Г.
престъпление не се отличава с по-висока от обичайната степен на обществена
опасност. Подсъдимият действително е бил наказван по административен ред
за извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата, което
сочи на завишена лична обществена опасност, но следва да се вземе предвид,
че сред извършените административни нарушения липсват такива за
управление на МПС под въздействието на алкохол, с оглед което настоящият
случай се явява инцидентна проява, която не налага прилагането на
допълнителни способи за превенция и превъзпитание извън наложените му
наказания, с които тези цели ще бъдат изпълнени. В този смисъл според
въззивния съд наложената по реда на чл. 67, ал. 3 НК пробационна мярка се
явява прекомерна санкция за подс. Г. и следва да бъде отменена.
Съгласно чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 1 НК, съдът отнема в полза на държавата
моторното превозно средство, което е послужило за извършване на
престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик –
съдът следва да присъди равностойността му. В настоящия случай е
приложима втората от двете алтернативи - присъждане на равностойността на
лекия автомобил, тъй като от писмените доказателства по делото се
установява, че същият не е изключителна собственост на подс. Г., а е в режим
на съпружеска имуществена общност, което прави цялостното му отнемане
невъзможно, защото такъв род имуществена намеса би рефлектирала върху
правната сфера на съсобственика - лице, което е чуждо както на престъпното
посегателство, така и на наказателния процес, а той не му предоставя
ефективни средства за защита на своите права. Освен това
несъмнено съпружеската общност е особен вид съсобственост - тя възниква
по силата на закона, презюмира се при възникването на определени
фактически предпоставки, а до прекратяването й същата е бездялова и
следователно няма как в полза на държавата да бъде отнета идеална част от
вещта. Именно липсата на изключителна собственост на подсъдимия върху
11
предмета на престъплението налага той да бъде осъден за заплати цялата
пазарна равностойност на превозното средство, както разпоредбата
на чл. 343б, ал. 5 от НК повелява, т.е. подс. Г. следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата сумата в размер на 25 000 лева, съобразно
заключението на двете оценителни експертизи, както правилно е приел
първоинстанционният съд.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3
НПК, законосъобразно направените по делото разноски са възложени в тежест
на подс. Г..
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на други основания, освен посоченото,
налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените
съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 от
НПК, Софийският градски съд, XV въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 73/12.02.2025 г., постановена по НОХД №
16896/2024 г., по описа на СРС, НО, 116-и състав, като отменя постановеното
спрямо подсъдимия Й. М. Г. на основание чл. 67, ал. 3 НК изпълнение на
пробационна мярка „включване в програми за обществено въздействие“ в
определения му тригодишен изпитателен срок, за който е отложено
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 73/12.02.2025 г., постановена по НОХД
№ 16896/2024 г., по описа на СРС, НО, 116-и състав, в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12