Решение по дело №13634/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 813
Дата: 7 март 2022 г.
Съдия: Мария Ангелова Дончева
Дело: 20211110213634
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 813
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М. Д.
при участието на секретаря В.. К.
като разгледа докладваното от М. Д. Административно наказателно дело №
20211110213634 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от застрахователно дружество „Бул инс” АД срещу
наказателно постановление (НП) № Р-10-702/09.09.2021 г., издадено от
Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ
управление „Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 647, ал. 2, и
чл. 644 ал. 2, вр. ал. 1, т. т. 2 КЗ на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 3500 лева за нарушение по чл. 108, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ).
В жалбата се сочи, че нарушението не е извършено в условията на
повторност и случаят е маловажен. Моли се за отмяна на НП.
В съдебно заседание, в което е даден ход по същество, жалбоподателят
не изпраща представител.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Слабов, който пледира НП
да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
В КФН, управление „Застрахователен надзор”, постъпила жалба, вх. №
91-02-756 от 23.06.2021 г. от С. Д. Д.. Жалбоподателят се оплакал от
1
забавеното изплащане на обезщетение по предявена от него претенция.
Във връзка с извършване на проверка по случая, с писмо на КФН, изх.
№ 91-02-756 от 30.06.2021 г. от ЗД „Бул инс” АД били изискани писмени
обяснения по случая и заверено копие от документацията, съдържаща се в
преписката по заведената щета. Отговорът на застрахователя, ведно с
изисканите от същия доказателства и писмени обяснения, постъпил с писмо,
вх. № 91-02-756 от 30.06.2021 г. по описа на КФН.
В хода на проверката било установено, че на 20.11.2020 г. С. Д. Д. е
предявил пред ЗД „Бул инс” АД претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение, вследствие подадено от Димитър Димитров уведомление за
щета по повод настъпило застрахователно събитие – ПТП, в резултат на което
са настъпили увреждания на лек автомобил „Дачия Логан“, собственост на С.
Д. Д. Претенцията била регистрирана под №........................... на 20.11.2020 г.
на основание сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на виновния водач, застрахователна полица
№ ...................... На датата на завеждане на щетата били извършен оглед на
автомобила и на вниманието на застрахователя били представени всички
писмени документи, от значение определяне на основанието и размера на
претенцията, и след тази дата ЗД „Бул инс” АД не изискало допълнителни
доказателства.
В срок до 11.12.2020 г. включително ЗД „Бул инс” АД не се произнесло
по претенцията. На 28.06.2021г. ЗД „Бул инс” АД се произнесло по
претенцията като изплатил обезщетение в размер на 1317,74 лева.
Във връзка с протеклата в КФН проверка по конкретния казус св. А.
съставила АУАН № Р-06-694 от 21.07.2021 г. за това, че ЗД „Бул инс” АД не е
изпълнила задълженията си по чл.108, ал. 1 КЗ. Така съставеният АУАН е
връчен и подписан от пълномощник.
Въз основа на съставения АУАН и при същата фактическа обстановка
като описаната в него, срещу ЗД „Бул инс” АД е издадено обжалваното НП,
подписано от заместващ Заместник-председателя на Комисията за финансов
надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на
жалбоподателя на основание чл. 647, ал. 2, и чл. 644 ал. 2, вр. ал. 1, т. т. 2 КЗ
на ЗД „Бул инс” АД е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лева
за нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ.
Въз основа на заповед № 3-2/08.01.2021 г. заместник-председателят на
КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор” е определил
длъжностни лица, сред които и актосъставителят, да съставят актове за
установяване на административни нарушения по съответния състав от КЗ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
2
на показанията на свидетелката А. и писмените доказателствени материали,
приобщени по делото по реда на чл. 283 НПК.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка, поради което подробното им обсъждане е ненужно, още повече
че страните спорят по правото, а не по фактите.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от прана страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от оправомощено за това
лице срещу административен акт, подлежащ на проверка по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, обаче, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на
процесуалния закон. В този смисъл от приложената по делото Заповед № 3-
2/08.01.2021г., издадена от заместник-председателя на КФН, се установява, че
актосъставителката А. е оправомощена от заместник-председателя на КФН по
реда на чл. 647, ал. 1 КЗ да съставя АУАН по КЗ. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 647, ал. 2
КЗ - заместник-председателя на КФН.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени представител
на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. В тази връзка
установяването на нарушението и нарушителя от страна на КФН е станало
едва с представянето на изисканите от ЗД „Бул инс” АД писмени обяснения и
доказателства на 30.06.2021 г. Именно от тази дата е започнал да тече
законоустановеният тримесечен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на
АУАН, като е видно, че към датата на издаване на АУАН (21.07.2021 г.) този
срок не е бил изтекъл. Спазен е и шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за
издаване на наказателното постановление, считано от съставянето на АУАН,
както и 2-годишният срок от извършване на нарушението.
Същевременно АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити
съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и
да е противоречие или неяснота в съдържанието им. По разбираем и
изчерпателен начин са описани всички съставомерни факти и им е дадена
съответна правна квалификация.
По изложените съображения е видно, че процесните АУАН и НП са
3
издадени при спазване на всички императивни изисквания на ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено и при съобразяване с
изискванията на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ застрахователят е длъжен
да се произнесе по претенцията по имуществените застраховки с изключение
на тези, които са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ като определи и изплати
размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано
откаже плащането. Тази разпоредба е относима към дейността на ЗД „Бул
инс” АД в конкретния случай, тъй като се касае до претенция към
дружеството, основана на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, която се включва в Раздел II, б. „А“, т. 10
на Приложение № 1 към КЗ, следователно и в предметния обхват на чл. 108,
ал. 1 от КЗ. Тази разпоредба и разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ не са
взаимоизключващи се, тъй като втората определя максимално допустимата
продължителност на срока за произнасяне по претенцията, а първата - срокът,
който - в рамките на тримесечния по чл. 496, ал. 1 от КЗ - не може да е по-
дълъг от 15 работни дни.
Претенцията на лицето С. Д. Д. към ЗД е заявена на 20.11.2020 г. и от
тази дата насетне, дружеството не е изисквало други доказателства, на които
да основе произнасянето си. Следователно от тази дата е започнал да тече и
15-дневният срок от работни дни по чл. 108, ал. 1 от КЗ и той е изтекъл в края
на 11.12.2020 г. До последната дата ЗД не се е произнесло по един от
начините по чл. 108, ал. 1, т. 1 или 2 от КЗ, а е сторило това едва на 28.06.2021
г. като е изплатило обезщетение. Нарушението, осъществено чрез
бездействие, е извършено на 12.12.2020 г. в деня следващ този до изтичането
на който е било дължимо поведението.
С това бездействие дружеството не е изпълнило срочното си
задължение по чл. 108, ал. 1 от КЗ и правилно е преценено от АНО, че следва
да бъде санкционирано.
Нарушението е извършено повторно, в едногодишен срок, след като
дружеството-жалбоподател е санкционирано с влязло в сила на 16.03.2020г.
НП № Р-10-821/17.09.2019 г. в тази връзка административнонаказващият
орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на
чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ, която имплицитно
препраща към визираното в чл. 108, ал. 1 КЗ правно задължение, имайки
предвид, че същото е реализирано в условията на повторност по смисъла на §
1, т. 51 от ДР на КЗ, след като жалбоподателят е бил наказан за същото по вид
нарушение с НП № Р-10-821/17.09.2019 г., влязло в законна сила на
4
16.03.2020 г. Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно, като за
пълнота следва да се отбележи, че преценката дали нарушението е от същия
вид се извършва въз основа на фактите, а не на правната квалификация,
поради което оплакванията, че предходно неизпълнение на правното
задължение, квалифицирано по чл. 107, ал. 1 КЗ (отм.), не обуславя наличието
на повторност по смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ не намират нормативна
опора. Нещо повече – от прочита на с НП № Р-10-821/17.09.2019 г. е видно, че
имуществената отговорност на застрахователя е била ангажирана именно за
нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ.
Наказващият орган правилно е определил санкцията за извършеното
нарушение съобразно разпоредбата на чл. 644, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ, в
законовите граници, като размерът от 3500 лева, който е близък до
минималния, съответства на тежестта на нарушението, като в тази насока
съдът отчете продължителния срок на забавата – повече от шест месеца.
Съдът намира за неоснователни изложените съображения от
дружеството-жалбоподател за наличието на маловажен случай на нарушение
по смисъла на чл. 28 ЗАНН. С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно приложимостта на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните или резултатни
административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага
спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11
ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като
„маловажен“ се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието
в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от
съответния вид. В конкретиката на настоящия случай, обаче, предвид
обстоятелството, че нарушението по чл. 108, ал. 1 КЗ е формално такова, на
простото извършване, се явяват ирелевантни съображенията на
жалбоподателя за липсата на настъпили вредни последици, поради факта, че
законодателят не е предвидил в състава на нарушението настъпването на
такива.
При преценка характера на извършеното нарушение и неговите
обективни проявления съдът не може да приеме, че в случая се касае за по-
ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. На първо място следва да се отчете
значимостта на регулираните обществени отношения в сферата на
5
застраховането и презастраховането. На следващо място разпоредбата на чл.
108, ал. 1 КЗ се явява гаранция за защита интересите на потребителите, чрез
осигуряване на своевременното и ефективно произнасяне по
застрахователните претенции, в контекста на целите по чл. 2 КЗ - осигуряване
защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги и
създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен
застрахователен пазар.
Обобщавайки гореизложеното, административнонаказващият орган
правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното
нарушение не представлява маловажен случай.
По изложените аргументи съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН /обн. в ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / съдът да
се произнесе служебно по извършените от страните разноски. Предвид изхода
на делото, отчитайки неговата фактическа и правна сложност, обема на
доказателствения материал, множеството релевирани възражения в жалбата,
наложили обсъждането им от противната страна, както и осъщественото
процесуално представителство на наказващия орган пред СРС, на основание
чл. 63, ал. 5 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв.
/арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за
изплащането на правната помощ/.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-702/09.09.2021
г., издадено от Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание чл.
647, ал. 2, и чл. 644 ал. 2, вр. ал. 1, т. т. 2 КЗ на ЗД „Бул инс” АД е наложена
имуществена санкция в размер на 3500 лева за нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, ЕИК .................. да заплати на Комисията за
финансов надзор разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
6
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7