№ 163225
гр. София, 08.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110138989 по описа за 2024 година
Подадено е заявление от заявителя „Агенция за събиране на вземания“
АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника И.
Л. Ц. за следните суми: 354,04 лева – главница, ведно със законната лихва от
26.06..2024 г. до изплащане на вземането; 11,15 лева – възнаградителна лихва
за периода от 24.05.2022 г. до 15.07.2022 г., и 211,92 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 25.05.2022 г. до 25.06.2024 г.
– задължения по Договор за потребителски кредит № 670526/29.04.2022 г.,
сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД, вземането по който е
прехвърлено на заявителя с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
14.06.2023 г., като прехвърлянето било съобщено на длъжника.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдилищата не издават заповеди за
изпълнение за вземания, които се основават на източници, противоречащи на
закона или добрите нрави.
При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен
състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния
процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с
въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно
свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към
ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за
потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло
определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
1
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
В чл. 5 от договора за кредит, представен на лист 9 от делото, е
предвидено, че в 3-дневен срок от сключването му длъжникът се задължава да
обезпечи кредита с учредяване на банкова гаранция или осигуряване на
поръчител, който следва да има доход от поне 7 минимални работни заплати за
страната и да отговаря на редица изисквания за липса на дълг, а ако се
осигурят двама – доходът на всеки да е в размер равен на поне 4 минимални
работни заплати за страната. В чл. 11, ал. 1 от договора (на лист 13 от делото) е
предвидено, че ако не се осигури поръчителство в 3-дневния срок длъжникът
ще дължи неустойка 145,41 лева. Така се оказва, че всъщност неустойката се
превръща в търговско условие за отпускане на кредита при посочените в
договора условия (необезпечен кредит) и поради това на основание § 1, т. 1
ЗПКр тази неустойка следва да се включи в общия разход по кредита, от който
да се определи ГПР.
В договора за кредит ГПР е определен като 49,93 % (на лист 7 от
делото), т.е. ако кредитът беше отпуснат за 1 година, разходите за връщането
2
му не могат да са повече от 49,93 % от 500 лева, или 249,65 лева. Кредитът
обаче е отпуснат за 11 седмици (малко над два месеца и половина), т.е. общият
разход не може да превишава 11/52 от годишния, или 21,16 % от 249,65 лева,
или 52,83 лева. В случая обаче лихвения разход по кредита съгласно договора
се явява равен на сбора от 25,59лева (следва от посочената на лист 7 обща
сума за погасяване от 934,86 лева) и вноската за поръчители в размер на
145,41 лева, или общо 171 лева – т.е. дори при аритметично пресмятане без
специални знания се установява, че посоченият в договора за кредит ГПР е
очевидно рязко разминаващ се с аритметиката, т.е. неправилен. Поради това
на основание чл. 22 ЗПКр целият договора за кредит е нищожен и заявлението
следва да се уважи само по претенцията за главница на основание чл. 23
ЗПКр.
Претенцията за законна лихва за забава, както за времето от падежа на
задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата
настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват
санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по
търг. дело № 630/2023 г., I ТО.
Дори обаче договорът за кредит да не се приеме за нищожен, тази
претенция отново е неоснователна. Размерът на законната лихва е установен в
чл. 86 ЗЗД и Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 426/18.12.2014
г., като същият е равен на основния лихвен процент на Българската народна
банка, определен в началото на съответното шестмесечие (1 януари или 1
юли), увеличен с 10 процентни пункта. Разпоредбата е императивна – всяко
друго задължение при забава за плащане представлява договорна неустойка,
която е допустима съгласно чл. 92 ЗЗД, стига да не е забранено изрично от
закона за конкретния вид задължение. При потребителските кредити
уговаряне на такива други неустойки за забава, по-големи по размер от
законната лихва, е абсолютно забранено съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр.
Поисканата от заявителя сума по заявлението е за законна лихва за
забава върху неплатената главница по потребителски кредит от 500 лева, е в
размер на 211,92 лева за периода от 01.08.2023 г. до 01.06.2024 г. Забавата е
продължила 1 година и 11 месеца и доколкото е служебно известно, че в
последните години законната лихва е в размер на 10 – 12 % годишно, общият
лихвен процент върху сумата от 500 лева за такъв период на забава следва да е
около 19,17 % – 23 %. Същевременно поисканата сума за законна лихва от
211,92 лева е в размер на над 59,85 % от поисканата главница от 354,09 лева.
Т.е. претендираното обезщетение е повече от два пъти от законния размер,
който може лесно да се определи поне приблизително.
С оглед формалния характер на едностранното заповедно производство
по принцип съдът не следва да прави проверка за точност на изчисленията на
кредитора, но не и когато същите абсолютно очевидно преминават всякакви
възможни по закон стойности на лихвата за забава, в който случай съдът на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК следва да следи за очевидни нарушения на
3
закона – чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в какъвто смисъл е и практиката на контролната за
настоящия съд инстанция – Софийския градски съд, дадени в Определение №
9399/03.08.2023 г. по въззивно частно гр. дело № 8290/2023 г. на ΙΙ-в състав;
Определение № 9182/28.07.2023 г. по въззивно частно гр. дело № 7474/2023 г.
на ΙV-е състав; Определение № 12122/13.10.2023 г. по въззивно частно гр.
дело № 11363/2023 г. на ΙΙ-д състав; Определение № 14945/08.12.2023 г. по
въззивно частно гражданско дело № 10916/2023 г. на Софийския градски съд,
I-в състав, и други. Цитираната от заявителя практика в обратния смисъл
почива изцяло на декларативни разсъждения, които не вземат предвид
изричната разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и задължението на съда да
ползва всички налични по делото данни (вкл. пресмятанията, които сам прави,
тъй като става въпрос за пропорции – материал за 6. клас на
общообразователните училища), за да приложи императивни
материалноправни норми, което е винаги и във всяко производство
задължение на българските съдилища – чл. 5 ГПК и тълкуването, дадено в
мотивите т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
въззивното производство. Да се приеме обратното би означавало, че съдът не
правораздава, а подпечатва бланките на заявителите, за което очевидно могат
да се използват и други органи.
Така заявлението се уважава само за претендираната главница, като се
изключат плащанията по договора. Със свое уточнение в молба с вх. №
355206/06.11.2024 г. заявителят изрично посочва, че първата неплатена
вноска по кредита е тази с падеж на 03.06.2022 г. Следователно съгласно чл.
175 ГПК същият признава, че са платени всички предходни вноски по кредита
в пълен размер, който според погасителния план на лист 14 от делото е 244
лева. Последната сума следва да се приспадне от задължението за главница от
500 лева, като заповед да се издаде за остатъчна главница в размер на
разликата между посочените две суми в размер на 256 лева, а да се отхвърли
за разликата над тази сума до претендираната главница от 354,04 лева.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 256 лева от общо
577,11 лева, или за 44,36 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 25 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 11,09 лева
държавна такса и 22,18 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 73625/06.03.2024 г. В ЧАСТТА, с която
„Агенция за събиране на вземания“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, офис 4, иска
издаване на заповед за изпълнение срещу И. Л. Ц., с ЕГН: **********, с
адрес: С., ул. „Т. к.“, бл.**, вх. *, ет. *, ап. ***, за суми в размер на разликата
4
над 256 лева (двеста петдесет и шест лева) до пълния претендиран размер
от 354,04 лева (триста петдесет и четири лева и 4 стотинки) – неплатен
остатък от главница; 11,15 лева (единадесет лева и 15 стотинки) –
възнаградителна лихва за периода от 24.05.2022 г. до 15.07.2022 г.; 211,92 лева
(двеста и единадесет лева и 92 ст.) – законна лихва за забава за периода от
25.05.2022 г. до 25.06.2024 г., както и законната лихва след датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – задължения
по Договор за потребителски кредит № 670526/29.04.2022 г., сключен между
длъжника и „Сити кеш“ ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя
с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 14.06.2023 г., като
прехвърлянето било съобщено на длъжника.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Агенция за
събиране на вземания“ АД, че може да предяви гореописаните си претенции
с осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на определението в сила,
като ползва платената държавна такса за вземанията, за които заявлението е
отхвърлено в размер на 6,42 лева (да заплати 43,58 лева такса по иска).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
„Агенция за събиране на вземания“ АД. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5