Разпореждане по дело №3437/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3859
Дата: 14 юни 2021 г. (в сила от 14 юни 2021 г.)
Съдия: Доника Илиева Тарева Пехливанова
Дело: 20215330203437
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 3859
гр. Пловдив , 14.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова Наказателно
дело от общ характер № 20215330203437 по описа за 2021 година
след като се запозна с материалите по делото, както и с основанията чл.
247б, ал. 2 НПК намерих, че не са налице основания за разглеждане на делото
от Районен съд-Пловдив. Съображенията за това са следните:
Делото е образувано по внесен обвинителен акт от РП-Пловдив с
РС-Асеновград, с който е повдигнато обвинение против ДЖ. АР. М. за
престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК. В проведеното разпоредително
заседание пред РС-Асеновград защитникът е направил възражение за местна
подсъдност, като е поискал делото да бъде прекратено с довод, че местната
подсъдност следва да се определи по правилата на чл. 37, ал. 1, т. 3 НПК, тъй
като подсъдимият М. нямал местоживеене на територията на РБ България.
Съдът е приел възражението и доколкото досъдебното производство било
довършено в град Пловдив, производството по делото е било прекратено и
същото изпратено за разглеждане от РС-Пловдив.
Настоящият съдебен състав не възприема тези доводи и предвид
очертаният спор за подсъдност между РС-Асеновград и РС-Пловдив, същият
следва да бъде отнесен за разрешаване от Върховния касационен съд.
За да приеме, че РС-Асеновград не е местно компетентен, съдебният
състав е споделил изложеният довод от защитата, че подс. М. няма
местоживеене на територията на страната, тъй като макар да е адресно
регистриран в град А., същият от няколко години живеел и работел в
Германия.
1
Настоящият съдебен състав не споделя тези съображения поради
следното:
Видно е от материалите по делото, че подс. М. е адресно регистриран в
град А., който определя и адресната му обвързаност в РБ България именно с
това населено място. Вярно е, че съгласно практиката на върховната
инстанция адресната регистрация не може самостоятелно да обуслови извод
за местоживеене по смисъла на чл. 37 НК, ал. 1 НПК, но това обстоятелство е
от значение в контекста на другото установено обстоятелство по делото, че
подс. М. няма адресна регистрация, нито конкретно установено местоживеене
във ФР Германия. Този извод следва от свидетелските показания на близките
на подсъдимия (л. 7 ДП), че същите не знаят на какъв адрес пребивава
подсъдимият във ФР Германия, както и от обясненията на самия подсъдим,
дадени в хода на досъдебното производство (47), че същият не може да
посочи адрес, на който живее постоянно във ФР Германия, тъй като
постоянно променя местоживеенето си. Не случайно и по време на цялото
досъдебно производство подсъдимият е търсен на адреса, на който е
регистриран в град А., на който адрес живеят освен неговите родители – и
неговата съпруга и деца, при които подсъдимият периодично се прибира.
Горното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че
подсъдимият има установено местоживеене в пределите на РБ България
именно в град А. – където е адресно регистриран, където е родният му дом,
където същият винаги е живял с родителите си, а понастоящем и дом за
съпругата и децата му.
Следва да се има предвид, че възприемането на противното становище
би могло да доведе до изкуствено създаване на местна подсъдност за всички
хипотези, касаещи български граждани, извършили престъпления в чужбина,
когато същите работят в чужбина, за да издържат семействата си в България.
Това е така предвид структурната промяна, която превърна по-малките
прокуратури в България в териториални отделения към по-големите такива,
при което положение в подобни хипотези ДП ще е завършено винаги в
района на РП-Пловдив, а РС-Пловдив ще е съответния местно компетентен
съд. Този подход би довел и до едно тълкуване на закона, различно от
смисъла, който законодателят е вложил при създаването на правилата за
местната подсъдност.
2
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 2, т. 1 НПК, вр. чл. 42
и 44 НПК, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД № 3437/2021 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, XXV н.с.
ПОВДИГАМ спор за подсъдност между Районен съд-Асеновград и
Районен съд-Пловдив.
ИЗПРАЩАМ материалите по НОХД № 3437/2021 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, XXV н.с.на Върховен касационен съд на Република
България по компетентност.

Разпореждането е окончателно.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3