РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Смолян , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Мария А. Славчева
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500061 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение № 60607/18.12.2020г., постановено по грд.№ 1524/2019г. по описа на
Смолянски районен съд е осъдено Застрахователно дружество „Б. И.“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Д. Б.” № **, представлявано от Ст. Пр. и Кр.Кр.
изпълнителни директори да заплати на Д.П. Г., с ЕГН **********, с адрес гр.Д., ул.”Т.” № **,
Област Смолян, сумата в размер на 25 000 лева , представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от причинена смърт на В. П. Г. в резултат на
претърпяно пътно-транспортно произшествие на 22.12.2014г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 22.12.2014г. до окончателното й изплащане. Осъдено е Застрахователно
дружество „Б. И.“ АД, с ЕИК .********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”Д. Б.”
№**, представлявано от Ст. Пр. и Кр. К.- изпълнителни директори, да заплати на П.Г. П., с ЕГН
**********, с адрес с.Ш. л., община С., сумата в размер на 15 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от причинена смърт на В.
П. Г. в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 22.12.2014г. ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2014г. до окончателното й изплащане. Осъдено
е Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.С., бул.”Д. Б.” №**, представлявано от Ст. Пр. и Кр. Кр. - изпълнителни директори, да заплати
държавна такса по сметка на Районен съд- Смолян в размер на 1600,00 лева, изчислена върху
уважените искове по гр.дело №1524/2019г. по описа на РС- Смолян. Осъдено е Застрахователно
дружество „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”Д. Б.” №
1
**, представлявано от Ст. Пр. и Кр. Кр.- изпълнителни директори, да заплати на адвокат Здр. Р.
Ч., с адрес гр.Д., ул.”Ал. К.” №10, адвокатско възнаграждение в размер на 1 130,00 лева за
осъществено процесуално представителство на ищците Д. Г. и П. П. по гр.дело №1524/2019г. по
описа на РС- Смолян. Осъдено е Застрахователно дружество „Б. И.“ АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Д. Б.” № **, представлявано от Ст. Пр. и Кр. Кр.-
изпълнителни директори, да заплати на адвокат Ж. Р. Ч., с адрес гр.Д., ул.”Ал. К.” № **,
адвокатско възнаграждение в размер на 1 130,00 лева за осъществено процесуално
представителство на ищците Д. Г. и П. П. по гр.дело №1524/2019г. по описа на РС- Смолян.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 60072/18.01.2021г. от ЗД „Б. И.“
АД с ЕИК .*********, представлявано от Ст. Ст. Пр. и Кр. Д. Кр., чрез пълномощника им адв.М.
Г. в осъдителната му част с оплакване за неправилност.Излагат се доводи, че ищците нямат право
на обезщетение, тъй като до постановяване на ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на 21.06.2018г., както и
към датата на ПТП е действало ППВС № 2/1981г., поради което ТР № 1/2016г. на ОСНГТК не се
прилага за ПТП, настъпили преди постановяването му и отмяна на действащото до преди това
ППВС № 2/1981г., поради което ищците не са от кръга на лицата, които имат право на
обезщетение. Според практиката на ВКС по изключение се присъжда обезщетение на лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия.Дори да се докаже страдание, то е в
рамките на нормалното и не е“изключение“, каквото се визира в съдебната практика.Твърди се, че
събраните гласни доказателства не дават основание да се приеме, че се касае за създадени някакви
изключителни отношения, които да подлежат на обезщетяване. Според районния съд са създадени
изключителни отношения едновременно с роднини от различна степен и кръг, което е житейски
нелогично и неправдоподобно. Твърди се, че за нашето общество е типично, бабите и дядовците
да помагат при отглеждането на внуците си, както и близки отношения между братя и
сестри.Нормално е и описаното им страдание. За да подлежи на обезщетяване неимуществена
вреда отношенията следва да са като такива между роднини от най-близък кръг, т.е. да е създадена
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и от неговата смърт да търпят продължителни
болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. В посоченото ТР е разяснето, че
особена близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби
и дядовци и внуци, които са част от най-близкия родствен и семеен кръг, като връзките между тях
се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа духовна и емоционална близост. Когато
привързаността е толкова силна, че смъртта на един от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди на преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение
няма да е достатъчна само формална връзка на родство, а ще е необходимо преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегналото в ППВС № 4/1961 г. и ППВС
№ 5/1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. От
посоченото следва извода, че предпоставките за прилагане на това изключение са да е създадена
особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетение и действително да са
претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за съответната връзка. В жалбата се твърди, че по делото не е установена
особено близка връзка между ищците и починалия по смисъла на посоченото ТР, тъй като не
налице изключение, което да е създало трайна и дълбока емоционална връзка между тях. От
2
събраните доказателства е видно, че между ищците и починалия е имало съвсем нормални
обичайни отношения на привързаност между роднини, и не е налице нищо „специално“ и
„особено“. За всеки неговата загуба е тежка и непрежалима, но ВКС визира само онази загуба,
която поради стекли се житейски обстоятелства е станала изключителна. Твърди се, че
свидетелските показания следва да се кредитират по-критично, тъй като те предварително знаят за
какво ще свидетелстват, а даването на свидетелски показания за лични отношения няма как на
практика да бъдат проверени за достоверността им. Сочи се още, че районният съд не е приложил
методиката, установена в §96 и чл.493 от КЗ, според които сумата за обезщетение не може да
надхвърля 5000 лева. Лимитът на отговорността по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ е определен в чл.492 от КЗ и той напълно отговаря на цитираното решение на СЕС и
на Директива 2009/103/ЕО. Разпоредбата на чл.493а от КЗ въвежда не „лимит на отговорност“,
който да е различен от посочената Директива, а се въвежда методика, по която да се определя
размерът на обезщетението. До въвеждането на методиката е посочена фиксирана сума за
определен кръг от лица, които не са членове на семейството на пострадалия, а не на всички
правоимащи. Лимитът на отговорността, установен в чл.492 от КЗ, е потвърден изрично и дори
завишен с изменението на КЗ, с което е въведено изискването на методиката, така че не е налице
противоречие с европейското законодателство. Моли да бъде отменено обжалваното решение, в
частта , с която са уважени предявените искове и същите бъдат отхвърлени. Претендира за
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
60293/18.02.2021г. от Д.П. Г. и П.Г. П. чрез пълномощниците им адв. З. Ч. и адв.Ж. Ч., в който
оспорват същата като неоснователна.Излагат се доводи, че неоснователно в жалбата се твърди, че
ищците нямат право на обезщетение. С ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК е
разширен кръга от лицата, които са легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на техен близък. Такива са лицата,
посочени в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства безспорно се доказва особено близката връзка на ищците с
починалия и действително претърпените от смъртта му вреди.От показанията на разпитаните по
делото свидетели, които нямат родствени връзки с ищците, се установява силната им привързаност
и създалата се трайна и дълбока емоционална връзка с починалия В. Г.. От представените
многобройни писмени доказателства се доказва здравословното и психическото им състояние,
което е в причинна връзка със смъртта на В. Г.. Материалноправната легитимация на ищците да
получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди не е обусловена от формалната
връзка на родство, а от действителните им отношения с починалия, характеризиращи се с особено
силна привързаност и взаимна обич, поради което са претърпели пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата
съответно на своя брат и внук, които следва да бъдат обезщетени. В отговора се сочи, че правилно
районният съд, съобразявайки всички обстоятелства по делото и принципа за справедливост по
чл.52 от ЗЗД е определил размера на обезщетението в размер на 25 000 лева за сестрата Д. Г. и в
размер на 15 000 лева за бабата П. П.. Молят да бъде потвърдено решението в обжалваната
осъдителна част и на основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗА на адв.Ж. Ч. и адв.З. Ч. да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение.
3
В съдебно заседание жалбоподателят ЗД „Б. И.“ АД,редовно призован, не изпраща
процесуален представител. От пълномощника ме адв.М. Г. е постъпило писмено становище, в
което поддържа жалбата си.
Въззиваемите Д.П. Г. и П.Г. П., редовно призовани не се явяват. От пълномощниците им
адв.Ж. Ч. и адв.З. Ч. е постъпило писмено становище, в което оспорват жалбата и молят да бъде
потвърдено обжалваното решение.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора, писмените становища на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение,
преценено по реда на чл.269 от ГПК, е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Смолянският районен съд е бил сезиран с предявен от ищците Д.П. Г. и П.Г. П. срещу
Застрахователно дружество "Б. И." АД иск с правно основане чл.226, ал.1 от КЗ(отм.) във вр. с §22
от ПЗР на КЗ във вр. с чл.52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на Д.П.
Г. в размер на 25 000 лева, изразяващи се в страдания от смъртта на брат й В. П. Г. в резултат на
ПТП, настъпило на 22.12.2014 г., ведно със законната лихва от 22.12.2014г. до окончателното
изплащане на сумата, както и обезщетение за неимуществени вреди на П.Г. П. в размер на 15 000
лева, изразяваща се в страдания от смъртта на внука й В. П. Г. в резултат на ПТП, настъпило на
22.12.2014г., ведно със законната лихва от 22.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата. С
обжалваното решение районният съд е приел, че предявеният иск е основателн и го е уважил
изцяло.Въззивният съд счита изводите на районния съд за правилни.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на
22.12.2014г. около 21.30 часа на път ІІІ-866 при километър 34, след с. Ш. л. по посока гр.Д.,община
См., лек автомобил „Р. М.“ с рег.№ ** **** ** собственост на А. Ж. Ж. от град Пл., при
управление от неизвестен извършител, поради движение с несъобразена скорост с пътните
условия, напуска в ляво платното за движение и се преобръща по таван в коритото на река Ш., в
резултат на което причинява смърт на пътуващите в автомобила-С. Е. Т., А. З. А. и В. П.Г..
По случая е образувано Досъдебно производство № 500/2014г. по описа на РУ-Смолян
срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.343,ал.4,във вр.с чл.342,ал.1 от
НК. От събраните в ДП доказателства се установява, че смъртта на В. П. Г. е в пряка причинно-
следствена връзка с ПТП на 22.12.2014г., при което той е починал.
Този факт се установява и приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, вещото лице по която- д-р М. Б. дава заключение, че смъртта на В. П.
Г. се дължи на задушаване, което е в резултат от удавяне при пътно-транспортното
произшествие. Същото заключение е направено и от вещото лице по назначената и изготвена в
ДП №500/2015г. по описа на РУ- Смолян и приета като доказателство по делото съдебно-
медицинската експертиза №56/2014г. на д-р Т. Д., от която е видно, че смъртта на В. П. Г. се
дължи на задушаване (механична асфикция) в резултат на удавяне при преобръщане на автомобила
в реката.
4
С Определение №606/29.06.2017г. по ЧНД №63/2017г. на Окръжен съд-Смолян е
потвърдено Постановление от 12.06.2017г. на Окръжна прокуратура- Смолян, с което е
прекратено наказателното производство по ДП №500/2014г. по описа на РУ- Смолян, водено
срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.343,ал.4,във вр.с чл.342,ал.1 от НК. В
мотивите му е прието е, че е установено, че извършителят на деянието е Ал. З. Ас., който е
починал, поради което и на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК
образуваното наказателно производство е прекратено.
Посоченото Определение на Окръжен съд-Смолян е потвърдено с Определение
№465/26.07.2017г. по ВЧНД №419/2017г.на Апелативен съд-Пловдив.
Не се оспорва и от доказателствата по делото се установява наличието на причинната
връзка между ПТП, извършено на 22.04.2017г. и настъпилата смърт на В. П. Г., починал
вследствие на задушаване поради удавяне при ПТП. От назначената по досъдебното производство
комплексна експертиза се установява механизма на пътно-транспортното произшествие, при което
автомобилът е претърпял първо удар в мантинелата и втори удар в коритото на реката, като
причините за това са избора на водача да въведе автомобила в неустойчиво състояние на
движение-странично приплъзване по мантинелата до нейния край и неправилно боравене с волана
и спирачките. От приетата в първоинстанционното производство комплексна експертиза се
установява от вещото лице инж.Вл. С., че липсват данни водачът на автомобила Ал. З. Ас. да е бил
правоспособен водач и да е притежавал свидетелство за управление на МПС. Към момента на ПТП
Ал. З. Ас. е бил с концентрация на алкохол в кръвта 0,2 промила, а В. П.Г. е бил с концентрация на
алкохол в кръвта 0,15 промила, като и двамата са се намирали в субклинична степен на алкохолно
опиване, която може да се установи само със специални психомоторни тестове и при която се
наблюдава отслабване на фините координационни движения, вниманието, съобразителността и
възприятието.
От представените удостоверения за родствени връзки с изх.№645/10.08.2017г. и с изх.
№139/26.02.2019г., издадени от Община Девин, се установява, че починалия В. П. Г. е брат на
ищцата Д.П. Гавазова и внук на ищцата П.Г. П., която е негова баба по майчина линия.
Не е спорно и това се установява от представеното по делото свидетелство за
регистрация, че собственик на автомобила, с който е извършено ПТП марка „Р. М.“ с рег.№ **
**** ** е А.Ж. Ж.. Не е спорно и обстоятелството, че между същия и ЗД „Б.И.” АД е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на действие от 21.11.2014г. до 21.11.2015г.,
видно от представената по делото застрахователна полица № 02114002861526.
От показанията на свидетелката А. У.-приятелка на майката на починалия при ПТП В.
Г. от ученическите им години се установява, че между В. и сестра му Д. е имало много силна
връзка. След инцидента същата вечер Д. получила два припадъка. Впоследствие станала друг
човек, променила се много, станала затворена, не искала да се среща с никого. Единствената й
мисъл била и казвала, че иска да отиде при В., не можела да преживее смъртта на брат си, не
искала да живее без него. След случая с брат й Д. имала здравословно проблеми със сърцето,
можело да се наложи сърдечна операция. От нерви и притеснения Д. имала болки в зъбите и
претърпяла две операции. Свидетелката сочи, че Д. променила много начина си на живот и освен
че станала различна, затворена, не можела пълноценно да общува и да изпълнява ежедневните си
5
задължения. Нервната й система била разбита. Когато легнела да спи постоянно сънувала
кошмари, била силно стресирана. Д. посещавала психолог, приемала лекарства за сърцето.
Свидетелката установява, че бабата на В.- П. живее в с.Ш. л. и е много привързана към двете си
внучета. Тежко изживяла смъртта на В., не спирала да плаче за него, получила два инсулта за тези
шест години, като втория претърпяла тази година и е доста тежък.
Свидетелят Ил. Ст. твърди в показания си, че след смъртта на В. сестра му Д. се поболяла,
вече не общува както преди, много се е променила, няма социален живот, психиката й е много
променена. Сочи, че му е известно за здравословния й проблем със сърцето и вследствие на
изживяното има проблеми със зъбите. Доколкото му е известно трябва да си оперира сърцето. Д.
не може да спи, постоянно сънува брат си, сънува кошмари. Преди е работела, но понастоящем не
работи. Д. не може да преживее смъртта на брат си. Докато В. бил жив емоционалната им връзка е
била много близка и силна. Много си помагали, споделяли си, постоянно се търсили, звъняли си по
телефона и непрестанно имали контакт. Двамата имали общи планове. Бабата на В. –П. откакто е
загубила внука си В. е вече е с втори инсулт. Не може да преживее смъртта му, има здравословни
проблеми. В. е живял в гр.Д., а баба му в с. Ш. л., като в събота и неделя В. пътувал при баба си,
били са много близки с баба му П., тя се грижела като майка за него и затова били много
привързани един към друг.
Свидетелката Д. К.-приятелка на майката на В., също установява в показанията си, че Д.
и В. са били много привързани един към друг, отгледани са заедно. След инцидента Д. вече не
прилича на дете, получила е заболявания и психически и физически и се чувства зле. Изцяло се е
затворила в себе си, отчаяла се е, спряла е да работи и да учи. Претърпяла и операции, свързани
със зъбите й.Свидетелката сочи, че това затваряне и отчаяние при Д. е вследствие на инцидента с
брат й. След инцидента Д. постоянно посещавала психолог, тъй като имала остра нужда от помощ.
Затворила се, не искала да пътува, започнала работа, после я прекъснала, именно поради тези
здравословни проблеми, вследствие на изживяното не можела да работи. Понастоящем отново е
на лечение и също не може да работи, като причина за това са емоционалните й изживявяния и
настъпилите здравословни проблеми. Преди да се случи този инцидент Д. била пълна отличничка,
общителна, жизнерадостна, имала постигнати успехи в гимназията. След смъртта на брат й Д. е
изцяло променена. Не може да преживее смъртта на В., ходи постоянно на гроба и на мястото на
инцидента. Свидетелкато твърди още, че В. е израснал под грижата на баба си П., която му е баба
по майчина линия. Даже и непосредствено преди инцидента е тръгнал от с. Ш. л., където живее
баба му. П. е с претърпяни два инсулта, след смъртта на В. здравословното й състояние се
влошава. До катастрофата бабата на В. си работела, била много жизнена, въпреки възрастта си.
Петрина изцяло е гледала В. и Д., всички ваканции децата са били при нея, постоянно са общували,
в събота и неделя всички били в с.Широка лъка при баба П.. Свидетелката сочи, че след случая
бабата е толкова зле, че дори и не иска да говори.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал
предявеният иск по чл.226,ал.1 от КЗ(отм.) във вр. с чл.223 от КЗ(отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ.
Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ(отм.) увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, а съгласно чл.223, ал.1 от КЗ (отм.)с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
6
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно
отговорността на делинквента за причинените от него имуществени и неимуществени вреди,
настъпили в резултат на описаното ПТП, се покриват от застрахователя от действаща към датата
на увреждането застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" по посочената по-горе
застрахователна полица.
Правилно районният съд е приел за неоснователно възражението на застрахователното
дружество-ответник, че ищците не са активно материално-правно легитимирани да предявят
настоящият иск.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, се приема, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №
4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай следва да се обезщетят с оглед
принципа за справедливост.Неоснователно в тази връзка е и възражението, че посоченото ТР е
неприложимо към настоящия случай, тъй като е прието след настъпване на застрахователното
събитие на 22.04.2014г. , към която дата е приложимо ППВС № 2/1981г. В съдебната практика на
ВКС- Решение № 310/06.02.2019 година по т.д. № 2429/2017г. на ІІ т.о. / се приема, че
настъпването на застрахователното събитие преди приемане на ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т.
д. № 1/2016 г. на ОСНГТК не е пречка за заявяване на претенции от лицата, попадащи в
разширения кръг да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на
родственика им, като такова обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на посоченото ТР
№1/21.06.2018г. е прието, че най-близките на починалия по смисъла на ППВС № 4/25.05.1961 г. и
ППВС № 5/24.11.1969г. се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и
за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата
му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. От гледна
точка на чл. 52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг,
да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани
неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по
чл. 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20 и
чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да
се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, наред с най-
близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата
7
смърт.Посочено е, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта
на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия.Като се вземе предвид разрешението, дадено в
мотивите на посоченото ТР, преценката дали ищците попадат в определения разширен кръг,
следва да се направи за всеки отделен случай, според конкретните особености на отношенията и
други обстоятелства, като се обсъдят критерии не само относно степента на родството с
пострадалото лице, а също и обстоятелства като продължителността на съвместното им
съжителство, отношения между тях, степен на привързаност и др., от които може да се направи
извод за интензитета на търпяните болки.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че ищците като сестра и баба на
починалия при ПТП В. П. Г. попадат в този разширен кръг и от показанията на разпитаните по
делото свидетели се установява, че са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени.
Всички разпитани по делото свидетели установяват в показания си, че между починалия
В. и сестра му Д. е имало много силна емоционална връзка и привързаност. Много си помагали,
споделяли си, постоянно се търсили, звъняли си по телефона и непрестанно имали контакт, имали
общи планове. След инцидента същата вечер Д. два пъти припадала. Впоследствие станала друг
човек, променила се много, станала затворена, не искала да се среща и да общува с никого, вече
нямала социален живот, психиката й много се променила, единствената й мисъл била и казвала, че
иска да отиде при В.. Не можела да преживее смъртта на брат си, постоянно ходи на гроба му и на
мястото на инцидента, не искала да живее без него. Не може да спи, постоянно сънува брат си,
сънува кошмари. След инцидента с брат й Добромира има здравословни проблеми със сърцето,
предстояла й операция, от нерви и притеснения имала болки в зъбите и претърпяла две операции.
Променила много начина си на живот. Преди инцидента била пълна отличничка, общителна,
жизнерадостна, постигала големи успехи, а след смъртта на брат й освен че станала затворена и не
можела пълноценно да общува, не можела да изпълнява ежедневните си задължения, отчаяла се,
спряла да учи и да работи и понастоящем отново е на лечение и не може също да работи. Нервната
й система е разбита. Посещава психолог, тъй като имала остра нужда от помощ, приема лекарства
за сърцето.
Свидетелите установяват също, че бабата на В. Г. - П., която живее в с. Ш.л. е много
привързана към двете си внучета и много тежко изживяла смъртта на В., който е израстнал под
8
нейните грижи. Тя изцяло е гледала В. и Д., всички ваканции децата са били при нея, постоянно
общували, в събота и неделя В. пътувал в с.Ш. л. при баба си П., били много близки с нея, тя се
грижела като майка и затова били много привързани един към друг. След инцидента бабата не
спира да плаче, не може да преживее смъртта на внука си, много е зле, не иска да говори. Има
здравословни проблеми, получила е два инсулта, като вторият е претърпяла тази година и е доста
тежък. До катастрофата бабата на В. си работела, била много жизнена, въпреки възрастта си.
Правилно районният съд е приел за обективни и еднопосочни показанията на свидетелите,
които нямат родствени връзки с ищците и липсват данни да са заинтересовани от изхода на делото.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че показанията на свидетелите следвало да бъдат
преценяни по-критично, тъй като предварително знаели за какво ще свидетелстват. Безспорно от
гласните доказателства се установява силната емоционална връзка и привързаност на ищците с
починалия В. Г., както и за търпяните от тях болки и страдания поради смъртта му.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че от събраните доказателства се
установяват едни съвсем нормални отношения на привързаност между роднини и не е налице
нищо „специално“ , „особено“ и „изключително“ в отношенията им по смисъла на ТР № 1/2018г.
на ОСНГТК на ВКС, поради което ищците не подлежат на обезщетяване. Както е посочено по-
горе, спецификата на тези отношения произтича не само от родствената връзка като между брат и
сестра и съответно внук и баба и не само поради естествените и приети за всяко семейство
контакти и общуване между тях, а най- вече поради установените от показанията на свидетелите
изградените трайни отношения, силна емоционална връзка, силна обич, изключително силна
привързаност. Следва да се вземе предвид, че В. и Д. са в близка възраст, поради което са били и
непрекъснато заедно, разчитали са един на друг, имали са еднакви интереси, подкрепяли са се,
чувствали са сигурност. Поради близката родствена връзка и привързаност, Д. е лишена за в
бъдеще от подкрепата на своя брат, тъй като освен че до смъртта му са били много близки,
безспорно тази подкрепа е нужна и занапред в живота й. От гласните доказателства се установява
и силната връзка и между В. и неговата баба П., която го е отгледала, грижила се е за него като
майка, поради което между тях са установени отношения на силна привързаност. Загубата на
близък родственик в неговата много млада възраст само на 18 години е причинило на ищците
значителни морални болки и страдания за продължителен период от време и продължава и
понастоящем. След като е установена силната връзка между починалия В. Г. и неговата сестра и
неговата баба, то правилно районният съд е направил извода, че ищците попадат в разширения
кръг от лица, на които се дължи обезщетение за търпяните вследствие смъртта му вреди.
При определяне на паричен еквивалент на понесените от ищцата неимуществени вреди
съдът е съобразил събраните по делото доказателства и е направил извода, че емоционалното,
психическо и физическо състоянието на сестрата Д. от внезапната загуба на брат й значително се е
влошило за продължителен период от време повече от 6 години и въпреки провежданата терапия
не се е подобрило. Същото се отнася и за бабата П., при която загубата на внука, който е отгледала
като майка е довело до влошено емоционално и физическо състояние и прекарани два инсулта.С
оглед изложеното правилно районният съд е приел, че претендираното обезщетение от 25 000
лева от сестрата и 15 000 лева от бабата следва да се уважи изцяло, тъй като същото не е завишено
и ще бъде справедлив еквивалент на претърпените от тях болки и страдания от загубата на близкия
им родственик, според критерия за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД следва. Правилно също
районният съд е приел за неоснователно възражението на застрахователното дружество-ответник,
9
че претендирания размер противоречи на разпоредбата на § 96 КЗ от ПЗР на КЗ, която
ограничаваща обема на отговорността на застрахователя спрямо лицата от разширения семеен кръг
до сумата от 5000 лева. Доколкото противоречи на норми от общностното право и по-конкретно
чл.1 § 2 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите
членки, свързани със застраховките "Гражданска отговорност" при използването на МПС,
приложението на цитираната норма от националното право е дерогирано от действието на норми
от по-висш порядък. Районният съд е приел също, че в случая, съгласно §22 от ПЗР на КЗ, в сила
от 01.01.2016г., за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ се прилага
част Четвърта от отменения КЗ, освен ако страните не са уговорили друго. В случая не се
установява наличието на други уговорки, поради което са приложими разпоредбите на част
Четвърта от отменения КЗ , които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени
вреди.
По отношение на законна лихва, следва да се има предвид, че отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на
непозволеното увреждане. Ето защо на ищците се дължи законна лихва върху обезщетението от
датата на увреждането – 22.12.2014 г., в който момент съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД е настъпила
изискуемостта на вземането. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
изтекла погасителна давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД по отношение на претенцията за лихва. В
обжалваното решение районният съд обаче не се е произнесъл по това възражение, като е
присъдил законната лихва от момента на увреждането 22.12.2014г. Във въззивната жалба се
поддържа оплакване за неправилност на обжалвано решение в частта му, с която исковете са
уважени за главница, лихви и разноски, поради което оплакването за неправилност на решението,
в частта му за присъдената законна лихва от момента на увреждането е частично основателно, тъй
като ответникът е направил своевременно в отговора на исковата молба възражеие за изтекла
погасителна давност за законната лихва за периода от 22.12.2014г. до 20.12.2016г.- три години
преди предявяване на иска. С оглед на това в тази част решението е неправилно и ще следва да
бъде отменено, като законната лихва се счита присъдена от 20.12.2016г., т.е. три години преди
предявяване на иска ,съграсно чл.111,б.“в“ от ЗЗД.
Относно разноските по делото неправилно районният съд е присъдил по реда на
чл.38,ал.2 от ЗА разноски за оказана безплатна адвокатска помощ на ищците на двама адвокати, но
с оглед на обстоятелството, че дължимият размер на адвокатското възнаграждение за един
адвокат, с оглед цената на предявените от двете ищци искове, съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 2260 лева, която сума е
разделена по равно на двамата адвокати по 1130 лева, макар цената на предявените искове от
ищците да е различна, то интересите на ответната страна не са нарушени, тъй като общият размер
на присъденото адвокатско възнаграждение не надвишава дължимото съгласно посочената
Наредба. С оглед на това в тази част за присъдените разноски решението следва да се потвърди.
С оглед изложеното въззивната жалба е частично основателна само относно началния
момент на дължимост на законната лихва, като обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която законната лихва върху присъдените обезщетения съответно от 25 000 лева за Д.П.
Г. и от 15 000 лева за П.Г. П. е присъдена за периода от 22.12.12014г. до 20.12.2016г., като
погасена по давност на основание чл.111,б.“в“ от ЗЗД и същата следва да се присъди, считано
от 20.12.2016г., т.е. три години преди предявяване на иска.
10
С оглед изхода на спора и на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да
бъде осъден жалбоподателя да заплати на пълномощника на въззиваемите адв. Ж. Р. Ч. на
основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗА във вр. с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица в общ размер на 2260 лева, от които
1280 лева за оказана безплатна адвокатска помощ и процесуално представителство на Д.П. Г. и
980 лева за оказана безплатна адвокатска помощ и процесуално представителство на П.Г. П., с
оглед размера на предявените от тях искове. Съгласно чл.78,ал.1 от ГПК страната има право на
разноски за един адвокат, поради което не следва да се присъждат разноски на въззиваемите за
втори адвокат.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 60607/18.12.2020г., постановено по грд.№ 1524/2019г. по описа на
Смолянски районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която законната лихва върху главницата от 25 000 лева
е присъдена за периода, считано от 22.12.2014г. до 20.12.2016г. и В ЧАСТТА МУ, с която
законната лихва върху главницата от 15 000 лева е присъдена за периода, считано от 22.12.2014г.
до 20.12.2016г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищците Д.П. Г., с ЕГН **********, с адрес гр.Д., ул.”Т.” №
** и П.Г. П., с ЕГН **********, с адрес с.Ш. л., община Смолян за заплащане на ЗАКОННА
ЛИХВА върху присъдените обезщетения съответно от 25 000 лева за Д.П. Г. и от 15 000 лева за и
П.Г. П., считано от 22.12.2014г. до 20.12.2016г. като погасена по давност за този период.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60607/18.12.2020г., постановено по грд.№ 1524/2019г. по
описа на Смолянски районен съд В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.С., бул.”Д. Б.” № **, представлявано от изпълнителните директори Ст. Пр. и Кр.
Кр., да заплати на адв. Ж. Р. Ч. с ЕГН ******** на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и процесуално представителство на
въззиваемите Д.П. Г. и П.Г. П. в общ размер на 2260 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12