Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.05.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАСИЛ В.
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Ц. Павлова, като разгледа
докладваното от съдия Дончева гр. д.
№ 61 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 118 от 19.06.2019 г., постановено по гр. д. №
700/2016 г. по описа на РС-С., П.Н.К. с ЕГН: ********** е осъден да заплати на М.П.Ш.
с ЕГН: ********** сумата от 7111,10 лева, представляваща вземане по договор от
15.12.2014 г. за наем на 150 броя кофражни платна-метални, поставени на метална
винкелова рамка, с размери 50 см. х 100 см., кабел за трифазен ток за удължител
– 50 метра, ремарке-колесар с рег. № С 9651 ЕН и съставляващо наемна цена от
15.12.2014 г. до 05.10.2015 г. и обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД от
06.10.2015 г. до 15.08.2016 г., като е отхвърлен иска за разликата над тази
сума до предявения размер от 20 000 лева, като недоказан. П.Н.К. е осъден
да заплати на М.П.Ш. сумата от 4875 лева-обезщетение по чл. 233 ЗЗД, както и
разноски в размер на 1423, 88 лева. С решение от 05.08.2020 г. по гр.д. №
700/2016 г. по описа на РС-С. е допълнено, на осн. чл. 250 ГПК, решение №
118/19.06.2019 г., като е отхвърлен иска на М.П.Ш. за осъждане на П.Н.К. да му
заплати обезщетение по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 4875, 00
лева, до предявеният размер от 12 587 лева, като неоснователен.Отхвърлено
е искането за поправка на очевидна фактическа грешна в постановеното решение от
19.06.2019 г.
Решението и допълнителното такова е
обжалвано от ищеца в отхвърлителната част, в частта по определеният размер на
обезщетение по чл. 233 ЗЗД и в частта за разноските, с доводи за неправилност и
необоснованост, с искане да бъде отменено и вместо него да се постанови друго,
с което да се уважат предявените искове в пълен размер.
Релевира оплаквания, че стойността на
вещите не е определена правилно, поради което съдебно-счетоводната експертиза е
оспорена. Оценката на 150 бр. нови метални платна била направена изцяло по
борсови цени за старо желязо- скрап. Обстоятелството, че вече не се произвеждат
такива платна от десет години, не ги прави негодни за употреба, с оглед здравината на конструкцията им. За
кабела била представена фактура за закупуване, не била налице амортизация, тъй
като вещта била нова. Посочва, че ремаркето също било ново, който факт не бил
взет предвид от експерта. Излага съображения, че РС-С. приел дата на сключване
на договора за наем на 15.12.2014 г., като не е съобразил разпоредбата на чл. 236,
ал. 2 ЗЗД. Определена била окончателна цена от 7111,10 лева, която не било ясно
как е определена. Времето на действие на договора било за периода от 15.12.2014
г. до 15.08.2016 г., за който период се дължи наемна цена от 20 000 лева.
Възразява и по присъдените разноски само в размер на 1423,88 лева, като счита,
че следва да се присъдят в размер от 2811 лева. С въззивна жалба от 08.10.2020
г., ищецът е обжалвал и решение от 05.08.2020 г., в частта, в която е отхвърлен
иска по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, за горницата над сумата от 4875,00 лева до 12587,
00 лева. Излага същите съображения, че пазарните оценки на вещите са други,
предвид това, че са нови и не следва да им се начислява овехтяване. По същество
моли решението да бъде отменено в отхвърлителните части и исковете уважени в
пълен размер. Претендира разноски за двете инстанции.
Препис от
въззивните жалби е бил връчен на насрещната страна в производството. В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори от П.Н.К., чрез назначения особен
представител адв. И.Ю., с който жалбата се оспорва. В срока за отговор
ответника П.Н.К., чрез адв. И.Ю. е депозирал насрещна въззивна жалба срещу
постановеното решение в частта, с която е уважен иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за
разликата над дължимия размер от 3888, 88 лева до пълния уважен от 7111,10
лева. Намира решението в обжалваната част за неправилно и необосновано, поради
липса на мотиви.Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, в
която П.Н.К. е осъден да заплати на М.П.Ш. сумата от 3222,22 лева,
представляваща разликата над уважената част по предявения иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД до действително дължимата по този иск сума от 3888,88 лева.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивните жалби и насрещната въззивна
жалба са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и против
обжалваем съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество са
частично основателни.
Ищецът М.П.Ш. е
предявил срещу П.Н.К., иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от общо
20 000 лв., представляваща дължима наемна цена по договор за наем на движими вещи – за срока на действие на договора, както и
за обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД /в размера на наемната цена/ до 15.08.2016
г. Предявен е иск и с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати обезщетение в размер на 12 587 лева, представляваща
паричната равностойност на вещите, които са унищожени.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
От представения по делото договор от
15.12.2014 г. се установява, че М.П.Ш. предоставил под наем за ползване на П.Н.К.
150 /сто и петдесет/ броя кофражни платна – метални, поставени на метална винкелова рамка, с размери 50 см. х 100 см., кабел за
трифазен ток за удължител – 50 метра, ремарке-колесар с рег. № С 9651 ЕН за
срок от три месеца, като П.К. поел насрещно задължение да изгради монолитна
ограда 6 м. дълга, 1,80 м. висока или да заплати наемна цена от 1000 лева. В
договора е посочено и удостоверено с подписа на ответника, че е получил вещите, предмет на договора.
Приета е
съдебно-почеркова експертиза, която дава заключение, че подписът, положен в
долната дясна част на оспорения договор за наем от 15.12.2014 г. е положен от П.Н.К..***
е допусната и приета съдебно –счетоводна експертиза, която дава заключение, че
общо средно пазарната цена на процесните вещи са в размер на 4875, 00 лева.
Пред въззивният
съд е прието заключение на съдебно-техническа /оценителска/ експертиза. В
резултат на направените проверки, анализи, съпоставки, изчисления и
констатации, направени в констативно-съобразителната част, вещото лице дава
заключение, че пазарната стойност на процесните активи е в общ размер на 8645,
00 лева, в която стойност са включени следните движими вещи: 150 броя нови
кофражни платна с метална винкелова рамка, 1 брой удължител 50 метра кабел за
трифазен ток и ремарке колесар платформа с рег. № С 9651 ЕН.
От представената
по делото прокурорска преписка № 1947/2015 г. по описа на РП-С. се установява,
че ищецът е сигнализирал РП-С., че П.К. не изпълнил задълженията си, поети със
сключения договор. Видно от сведението от 22.01.2016 г., дадено от П.К. пред
полицейските органи /л. 129/, същият посочва, че вещите не ги е върнал, тъй
като ги ползва и се намират в строителен обект в с. О., няма причина, поради
която не е изпълнил условията на договора. С даденото обяснение от П.К. от
14.10.2015 г. /л.136 от делото/ посочва, че действително има сключен договор с
лицето М.Ш. за наем на строителни платна, удължител и ремарке. Заявява, че се
ангажира до края на месец октомври 2015 г. да върне вещите, които е взел.
От показанията
на разпитания свидетел В. В. Д. се установява, че е съсед на ищеца и е възприел
натоварването на металните платна в ремаркето.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 228 и сл. ЗЗД договорът
за наем е двустранен, възмезден и консенсуален, и се счита за сключен от
момента на постигане на съгласие между страните. Договорът за наем поражда
права и задължения и за двете страни, за наемодателя възниква задължение да
предостави на наемателя наетата вещ, а последният да заплаща уговорената наемна
цена за определения срок. От представения договор за наем, сключен между
страните на 15.12.2014 г. се установява, че процесните вещи -150 броя нови кофражни платна с метална винкелова рамка, 1 брой удължител
50 метра кабел за трифазен ток и ремарке колесар платформа с рег. № С 9651 ЕН
са предоставени на ответника за срок от три месеца, като същият се е задължил
да изгради монолитна ограда от 6 м. дълга и 1,80 м. висока или да даде 1000
лева за наема на вещите. Съобразно константната практика на ВКС, при тълкуване
на договора в съответствие с чл. 20 от ЗЗД трябва
да се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки да се
тълкуват във връзка една с друга и всяка да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността.
Думите следва да се възприемат спрямо общоприетото им книжовно значение и
вложения от страните смисъл предвид действителната им воля. Тълкуването може да
се осъществи не само въз основа на самия договор, но и с оглед обстоятелствата,
изявленията и поведението на страните при сключването му, както и според
съществуващите факти относно сключването на договора, други сделки между
страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие точната
воля. Въззивният съд намира, че страните са сключили договор, предвиждащ две
алтернативни форми - ответникът се е задължил за построи ограда или да даде
сумата от 1000 лева за наем на вещите.
Не са ангажирани
никакви доказателства от страна на ответника, че е изпълнил задълженията си по
договора в нито една от алтернативните му форми.
Договорът за наем на
процесните вещи е сключен за срок от 3 месеца. Вещите са предадени на ответника
в деня на подписване на договора – 15.12.2014 г. Уговорената наемната цена е в размер на 1000 лева и с
оглед на това, че не е посочено кога се дължи и за какъв период, следва да се
приеме, че е уговорена за целия срок на договора от 3 месеца, в общ размер от
1000 лева. С оглед изложеното, че не са
представени от ответника доказателства, че за този период /от 15.12.2014 г. до
15.03.2015 г./ е платил наемната цена, искът е основателен. След тази дата ответникът
е продължил да ползва вещите без противопоставяне от страна на ищеца-наемодател,
поради което на осн. чл. 236, ал. 1 ЗЗД, договорът се счита за продължен за
неопределен срок.
От приложената пр.пр. №
1947/2015 г. по описа на РП-С. се установява, че
ищецът е сигнализирал РП-С. с депозирана жалба на 06.10.2015 г., като по този
начин се е противопоставил срещу продължаващото ползване на наетите вещи. За
периода от 15.03.2015 г. до 06.10.2015 г. наемателят ще дължи на наемодателя
наемна цена от 1000 лева на тримесечие или общо 2222,22 лева /за периода 15.03.2015
г до 15.09.2015 г. -2000 лева плюс 222,22 лева за периода от 15.09.2015 г. до
06.10.2015 г. = 2222,22 лева/.
За периода от
06.10.2015 г. до 15.08.2016 г., тъй като наемодателят вече се е противопоставил
на ползването, наемателят ще дължи обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, като
изпълнява всички задължения по договора. Уважаването на иск
по чл. 236, ал. 2 ЗЗД предпоставя
валидно възникнало наемно правоотношение между страните, прекратяване на това
правоотношение с продължаване ползването на наетата вещ при противопоставяне от
страна на наемодателя, настъпила изискуемост и неизпълнение на задължението за
обезвреда. Всички тези предпоставки са налице, като за този период ще се дължи
уговорения наем за тримесечие в размер на 1000 лв. /от 06.10.2015 г. до
06.07.2016 г. в размер на 3000 лева плюс 433, 29 лв. за периода от 06.07.2016
г. до 15.08.2016 г. . = 3433,29 лева/. Общо
дължимата сума е 6655,51 лева за целия период. В тази част решението следва да
бъде отменено за горницата над 6655, 51 лева до присъденият размер от 7111,10
лева и потвърдено в частта, в която искът е отхвърлен до пълният предявен
размер от 20 000 лева.
Задължение за
връщане на наетата вещ от страна на наемателя е установено от закона с
разпоредбата на чл. 233, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Връщането на наетата вещ е предприет
по инициатива на наемателя акт, който подлежи на доказване, каквото в случая не
е проведено и ще дължи тяхната равностойност ако вещите липсват. По приетото през
въззивният съд заключение на съдебно-техническа /оценителска/
експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено и компетентно, вещото
лице дава заключение, че пазарната стойност на процесните активи е в общ размер
на 8645, 00 лева, в която стойност са включени следните движими вещи: 150 броя
нови кофражни платна с метална винкелова рамка, 1 брой удължител 50 метра кабел
за трифазен ток и ремарке колесар платформа с рег. № С 9651 ЕН. Съдът не
кредитира заключението на съдебна-счетоводната експертиза, прието в
първоинстанционното производство, на в.л. Ц. Н., тъй като няма данни да притежава оценителска правоспособност и
възниква съмнение за неговата правилност.
Предявеният иск
следва да бъде уважен до сумата от 8645,00 лева и отхвърлен до пълния предявен
размер от 12 587 лева. В този смисъл решението на РС-С. следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлен иска за горницата над 4875,00 лева до
8645, 00 лева и потвърдено в частта, в която иска е отхвърлен за горницата над 8645,00
лева до пълния предявен размер от 12 587 лева.
По разноските:
Пред РС-С. от
ищеца са направени следните разноски, съобразно наличните по делото платежни
документи: внесени са държавна такса в размер на 204,00 лева, 50, 00 лева, 480,
00 лева и 504, 00 лева /общо 1238, 00 лева за държавна такса/; адвокатско
възнаграждение в размер на 1000, 00 лева
/ л. 113 и л. 167 от делото/; възнаграждение за особен представител в размер на
1130, 00 лева; възнаграждение за вещо лице в размер на 91, 00 лева. Сторените
общо разноски от ищеца за първоинстанционното производство възлизат в размер на
3459, 00 лева. Предявените искове са в общ размер на 32 587,00 лева /20
000 лева иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 236 ГПК и иск по чл. 233 ЗДД в
размер на 12587 лева/, а уважените в общ размер на 15300,51 лева. Съобразно
уважената част ответникът ще дължи на ищеца разноски в размер на 1624, 10 лева
по съразмерност. С оглед изложеното, ответникът ще трябва да бъде осъден да заплати
допълнително сумата от 200,22 лева за разноски пред РС- С..
Пред въззивната
инстанция въззивникът е сторил следните разноски – държавна такса в размер на
257,78 лева, възнаграждение за особен представител в размер на 1130, 00 лева,
възнаграждение за вещо лице в размер на 180, 00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 800, 00 лева. Общо сторените разноски са в размер на
2367, 78 лева. Съобразно уважената част ответникът по жалба ще дължи на
жалбоподателя М.Ш. разноски в размер на 1 111, 74 лева, по съразмерност.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 118/19.06.2019 г., постановено по гр.д. № 700/2016
г. по описа на РС- С.,
в частта, с която П.Н.К. с ЕГН: ********** е осъден да заплати на М.П.Ш. с ЕГН:
********** сумата за горницата над 6655, 51 /шест
хиляди шестстотин петдесет и пет лева и петдесет и една стотинки/ лева до
присъденият размер от 7111,10 /седем хиляди сто и единадесет лева и десет
стотинки/ лева за наем на 150 броя кофражни платна-метални, поставени на
метална винкелова рамка, с размери 50 см. х 100 см., кабел за трифазен ток за
удължител – 50 метра, ремарке-колесар с рег. № С 9651 ЕН, съставляващо наемна
цена от 15.12.2014 г. до 05.10.2015 г. и обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД от
06.10.2015 г. до 15.08.2016 г и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 236, ал. 2 ЗЗД от М.П.Ш. с ЕГН: **********
срещу П.Н.К. с ЕГН: ********** за осъждане на ответника да заплати сумата за
горницата над 6655, 51 /шест хиляди шестстотин петдесет и пет лева и
петдесет и една стотинки/ лева до претендирания размер от 20 000,00 лева за
наем на 150 броя кофражни платна-метални, поставени на метална винкелова рамка,
с размери 50 см. х 100 см., кабел за трифазен ток за удължител – 50 метра,
ремарке-колесар с рег. № С 9651 ЕН и съставляващо наемна цена от 15.12.2014 г.
до 05.10.2015 г. и обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД от 06.10.2015 г. до 15.08.2016
г. в размер на наемната цена, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/19.06.2019 г., постановено по гр.д. № 700/2016 г. по описа на РС- С., в частта, с
която е отхвърлен като недоказан, иска по чл. 232, ал.
2 ЗЗД, вр. с чл. 236 ГПК
на М.П.Ш. с ЕГН: ********** срещу П.Н.К.
с ЕГН: ********** за горницата над 6655, 51 /шест
хиляди шестстотин петдесет и пет лева и петдесет и една стотинки/ лева до
претендирания размер от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, за наем на 150 броя
кофражни платна-метални, поставени на метална винкелова рамка, с размери 50 см.
х 100 см., кабел за трифазен ток за удължител – 50 метра, ремарке-колесар с
рег. № С 9651 ЕН и съставляващо наемна цена от 15.12.2014 г. до 05.10.2015 г. и
обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД от 06.10.2015 г. до 15.08.2016 г. в размер на
наемната цена.
ОТМЕНЯ решение № 118/19.06.2019 г., допълнено с решение от 05.08.2020
г., постановени по гр.д. № 700/2016 г. по описа на РС- С., в частта, с
която иска на М.П.Ш. с ЕГН: **********
срещу П.Н.К. с ЕГН: **********, с правно основание чл. 233 ЗЗД, е отхвърлен за
горницата над 4875, 00 лв. /четири хиляди осемстотин седемдесет и
пет/ лева до сумата от 8645, 00 лв. /осем хиляди шестстотин четиридесет и пет/
лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.Н.К. с ЕГН: **********
да заплати на М.П.Ш. с ЕГН: ********** сумата от още 3770 лева /три хиляди
седемстотин и седемдесет/ лева – обезщетение по чл. 233 ЗЗД, представляваща
разликата за горницата над 4875, 00 лева /присъдена от
РС-С./ до дължимата сума от 8645, 00 лева. ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/19.06.2019 г., допълнено с решение от 05.08.2020
г., постановени по гр.д. № 700/2016 г. по описа на РС- С., в частта, с
която е отхвърлен иска по чл. 233 ЗЗД до пълния предявен размер от 12 587,00
/дванадесет хиляди петстотин осемдесет и седем/ лева.
ОСЪЖДА П.Н.К. с ЕГН: **********
да заплати на М.П.Ш. с ЕГН: ********** разноски за първата инстанция от още
200, 22 лв. /двеста и двадесет лева и двадесет и две стотинки/ и разноски за
въззивната инстанция в размер на 1 111, 74 лв.
/хиляда сто и единадесет лева и седемдесет и четири стотинки/, по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.