№ 4327
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20221110149471 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация - София”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от ........, със седалище и адрес на управление - град
София, ул. „Ястребец” № 23 Б, след депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 30.08.2021 г., против К. А. И.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. С и Л. Г. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1231,
обл. София град, район. Н***
Ищецът твърди, че ответниците не са заплатили доставени количества топлинна енергия
в условията на разделност от следните суми: 1 768.15 лева - главница за незаплатена
топлинна енергия за периода 05.2018 г. - 04.2020 г., сумата от 231.20 лева - мораторна лихва
за забава за периода от 15.09.2019 г. до 02.07.2021 г., сумата от 53.89 лева - цена за услуга
дялово разпределение за периода м.07.2018 г. до м.04.2020 г. и 10.35 лева - мораторна лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 02.07.2021
г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 30.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумите. 135,64лв,
- законна лихва за забава от 01.10.2019г. до 27.07.2022г., като се претендират и направените
по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1
от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията
и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Посочва се, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански
нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение от
2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ
„Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и
срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
в чл.33 от ОУ, е регламентирано, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
1
суми за топлинна енергия в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
както и следва да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ищецът поддържа, че ответниците не са заплатили претендираните суми за процесния
период и към настоящия момент.
Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/
сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответниците е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Нелбо
инженеринг” ООД.
Сочи се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период -
м.05.2018г. до м.04.2020г. за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД
по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия
в сградата - “Нелбо инженеринг” ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г, за
топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ,
бр. 68 от 03.08.2004 г./.
Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки /индивидуални
справки/.
Прави се искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано
от ........, със седалище и адрес на управление - град София, ул. „Ястребец” № 23 и К. А. И.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. С и Л. Г. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, че К. А. И., ЕГН:
********** и Л. Г. И. с ЕГН: ********** дължат разделно на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 1768,15 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода 1.05.2018г. до 30.04.2020 година, мораторна
лихва за забава в размер на 231,20 лв. за периода 15.09.2019г. до 02.07.2021г., както и сумата
за дялово разпределение за периода 1.07.2018 г. до 30.04.2020г. в размер на 53.89 лв. -
главница и мораторна лихва за забава Върху главницата за дялово разпределение размер на
10,35 лв. за периода от 31.07.2018г. до 02.07.2021г., ведно със законните лихви върху двете
главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумите, при следните квоти:
1. К. А. И. - 2/3 /две трети/ - сумата от 1178.77 лева - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия за периода 05.2018г. до 04.2020г., мораторна лихва
за забава в размер на 154.13 лв. за периода 15.09.2019г. до 02.07.2021г., както и сумата
за дялово разпределение за периода м.07.2018 г. до м.04.2020г. в размер на 35.93 лв. -
главница и мораторна лихва за забава в размер на 6,90 лв. от 31.07.2018г. до
02.07.2021г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите;
2. Л. Г. И. - 1/3 /една трета/ - сумата от 589.38 лева - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2018г. до 04.2020г., мораторна
лихва за забава в размер на 77.07 лв. за периода 15.09.2019г. до 02.07.2021г., както и
сумата за дялово разпределение за периода м.07.2018 г. до м.04.2020г. в размер на
17.96 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 3.45 лв. от 31.07.2018г. до
О2.О7.2021г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.
Прави се искане за присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.
2
С отговора на исковата молба ответникът К. Александър И. оспорва наличието на
облигационна връзка с ищцовото дружество. Предвид изложеното, ответниците молят
исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По делото е допуснато до участие и конституирано като трето лице помагач на ищеца –
“Нелбо Инженеринг” ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, район р-н
Изгрев, ул. “Тинтява” № 15.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснати и приети са
заключенията по назначените съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи, въз
основа на чийто анализ и по смисъла на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните
фактически констатации:
Доказва се, че ответникът К. А. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С е собственик на
основание покупко – продажба на отопляем имот – гр. София, п.к. 1231, обл. София град,
район. **** – така видно от нотариален акт, лист 39-40 от делото.
От съдържанието на нотариалния акт е видно, че ответникът Л. Г. И., ЕГН: **********
е продала на К. И. правото на собственост върху жилището, като е запазила за себе си
правото да ползва западната стая до кухнята от него с административен адрес: гр. С.
В хода на съдебното дирене не се установи в западната стая до кухнята да има
отоплителни тела – радиатори, или да минава част от тръбната инсталация на сградата, както
и съответно за тази част от апартамента какви са доставените и потребени количества
топлинна енергия.
Доказва се, че сградата, в която се намира имота е в режим на етажна собственост, и
Етажната собственост по местонахождение на процесния имот е сключила Договор за
услугата “топлинно счетоводство” с Топлоснабдителна Агенция за Енергиен Сервиз “Нелбо
инженеринг” ООД, ул. “Жулио Кюри” №20.
Установява се, че „Нелбо“ ЕАД за периода 1.05.2018г. – 30.04.2020г. е извършвала
дялово разпределение на ТЕ по пера, постъпила в АС на входа в т.ч. и на процесния имот.
Анализът на документите, отразяващи дяловото разпределение и съдържащият се в тях
отчет на индивидуалните разпределители в имота на ответника, показва, че през процесния
период дяловото разпределение е извършвано, съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба.
Фирмата за дялово разпределение „Нелбо“ ЕАД е разпределяла ТЕ потребена в
процесния имот - за имота и общите части/пълен отопляем обем/ и ТЕ за БВГ, както и ТЕ
отдадена от сградна инсталация по правилата за дялово разпределение, посочени в НТ № 16-
334 /отм. с НТ № Е-РД-4- 1/03.2020г.
От заключението по съдебно – техническата експертиза се установява и съдът приема за
доказано, че за периодите 1.05.2018г. – 30.04.2019г. и 1.05.2019г. – 30.04.2020г. ТЕ за
отопление на имот е определяна по реален отчет на показанията на 3 броя ИРРО, монтирани
на 3 броя радиатори в 5 имота, като отчетът на 1 брой ИРРО е на база „служебен“, поради
„угаснала батерия - „угаснал екран“. Проверката на приложената документация и анализа,
извършен от експерта, показват, че показанията на уредите и определеното количество ТЕ за
отопление на имота е извършено съгласно действащата нормативна уредба.
Установява се, че през процесния период „Нелбо“ ЕАД редовно и на конкретна дата е
изготвяла изравнителни сметки за реално потребеното количество ТЕ от имота на
ответниците - общо и по компоненти - ТЕ за отопление на имот, ТЕ отдадена от сградна
инсталация и ТЕ за БГВ, както и тяхното остойностяване в лева и съответно определени
суми за получаване/доплащане/, както следва: За периода 05.2018г. - 04.2019г. отчетите са
редовни и за конкретна дата;
За периода 05.2019г. - 04.2020г. отчетите са редовни и за конкретна дата.
3
В резултат от анализ на отчетите, цитирани в дяловото разпределение вещото лице
прави извод, че третото лице помагач на ищеца е извършило дяловото разпределение в
съответствие с нормативната уредба.
През процесния период, съобразно изискванията на действащата през същия
нормативна уредба в областта на енергетиката ищецът-доставчик на топлинна енергия -
„Топлофикация София“ ЕАД редовно, ежемесечно е отчислявала за своя сметка
технологичните разходи /загуби/ на топлинна енергия в абонатната станция. Методологията
на тяхното определяне е представена подробно при отговора на въпрос № 1 от задачите на
ищеца. Стойността на технологичните разходи за всеки отделен месец, както и общата им
стойност за процесния период са представени надлежно в експертизата.
Цените определени от КЕВР и въведени от „Топлофикация София“ ЕАД по периоди са
както от 07.2017г. - 06.2018г. от 07.2018г. - 09.2018г. от 10.2018г. - 04.2019г. от 05.2019г. -
03.2020г. от 04.2020г. - 04.2020г.
Установи се от изготвената съдебно-счетоводна експертиза, че общата сума за доставяне
на топлоенергия и дялово разпределение е 1822.04 лв. В счетоводството на „Топлофикация
София" ЕАД има открита аналитична партида на абонатен номер Аб. номер: 51149; ID
номер: 164468. По този абонатен номер няма постъпили суми, към датата на изготвяне на
експертизата.
От заключението по съдебно – счетоводната експертиза съдът приема за доказано, че в
обобщение за дължимите суми от абонат Аб.№: 51149 съгласно счетоводни записи на
„Топлофикация София" ЕАД е, че главницата възлиза на 1822, 04лв., а мораторната лихва -
241, 55лв., възлизащо общо на 2063,59 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на събраните писмени
доказателства, които съдът приема за достоверни, доколкото не са оспорени и са
безпротиворечиви.
Въз основа на доказаното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните
правни изводи:
В настоящето производство по реда на чл.422 от ГПК и в срока по чл.415, ал.5 от ГПК
са предявени обективно кумулативно и субективно съединени искови претенции с правна
квалификация чл. 149 вр. чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1
от Закона за задълженията и договорите във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
Предявените обективно кумулативно и субективно съединени искови претенции са
допустими, като предявени от лице което твърди и доказва правен интерес пред местно и
родово компетентния съд и в срока по чл.415, ал.45 от ГПК, поради което се следва да бъдат
разгледани по същество.
По същество
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, при направено
възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, в рамките на установения в чл.
415, ал. 1 от ГПК срок.
Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
Между ищцовото дружество и ответника К И., като собственик на имота е налице
възникнало валидно облигационно правоотношение, въз основа на договор за доставка на
топлинна енергия при общи условия. Следва да се посочи, че по правната си характеристика
договорът за продажба на топлинна енергия при общи условия е неформален договор. В
4
този смисъл и не се изисква при заварени положения задължително договорът да е в
писмена форма. /В този смисъл - Определение № 981 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 3153/2013 г.
на Върховен касационен съд/.
За ответника Л. И., с оглед твърденията в исковата молба, че срещу нея исковата
претенция е заявена като собственик на 1/3/една трета от имота и в този размер се
претендира заплащане на доставената топлинна енергия и услуга дялово разпределение от
доказателствата по делото не се установи такава принадлежност на правото на собственост.
Напротив ответникът Л. И. е продала собствеността си още през 1992 година и с оглед на
запазеното частично право на ползване има качеството на „вещен ползвател“, което е
различно от твърдяното качество на собственик на отопляем имот.
В казуса е несъмнено за съда, че общите условия са влезли в сила, като се има предвид,
че общите условия за потребление на топлинна енергия влизат в сила в едномесечен срок
след публикуването им, като не е необходимо писмено приемане от купувачите. Така
съдебната практика приема, че „Те са задължителни и за заварените купувачи и имат силата
на сключен договор между тях и енергийното предприятие.“ – в този смисъл Определение
№ 618 от 05.10.2010 г. по гр. д. № 393/2010 г. на Върховен касационен съд.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно т.68 от Решение на Съда на ЕС от
5.12.2019 година, постановено по съединени дела С – 708/17 и С – 725/17,
ECLI:EU:C:2019:1049, е прието, че при сградите етажна собственост, доколкото по смисъла
на чл.133, ал.2 от Закона за енергетиката, присъединяването на инсталациите на клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, то и с
оглед на разпоредбата на чл.153, ал.1 от същия закон - „доставката на отопление в сграда
етажна собственост, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни
собственици в съответствие с предвидените в националното право особени правила за
етажната собственост.“. В този смисъл е и Решение от 8 май 2019 г., Кер, C - 25/18,
EU:C:2019:376, т.29). Със същото решение е прието, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и
Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1
и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябвa
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
Прието е, че чл.13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия
и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и
член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем
5
на неговия апартамент. С оглед на гореизложеното съдът приема от правна страна, че
ответницата e потребител на топлинна енергия за отдадена от сградна инсталация. По делото
се установи, че ответницата не е използвала топлинна енергия за отопление и за битова
гореща вода, както и че цялата претендирана сума се отнася за топлинната енергия, отделяна
от сградната инсталация.
Ответникът К. И., като собственик и ответникът Л. И., като вещен ползвател - имат
качеството битов клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката за
претендирания от ищеца период, като съответно и са задължени да заплащат доставяната
топлинна енергия за отопление, битова гореща вода и отдадена от сградна инсталация. За
процесния период доставката на топлинна енергия от правна страна представлява продажба
на стока, доставяна от ищцовото дружество. При тази именно доставка за потребителя –
клиент възниква задължението за заплащане. Това задължение за заплащане противостои на
задължението на ищеца да достави до топлоснабдения имот енергия. В казуса се доказа, че
ищецът е изпълнил задължението си относно доставката на топлинна енергия. В този
смисъл ищецът е изпълнил договора за доставка при общи условия в цялост, заради и което
исковата му претенция е основателна.
В процесния случай ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за доставена, но неизплатена топлинна енергия за процесните суми и
периоди. Била е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 11827/17.9.2021 година по ч.гр.дело № 50535/2021 година по описа на Софийски районен
съд, срещу която длъжниците са депозирали в срок възражение.
Съгласно общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД, действащи за процесния
период, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия
в 45-дневен срок, след изтичане на периода за който се отнасят.
Следователно, срокът за изпълнение на задължението за заплащане на доставената
топлинна услуга е уговорен в договора, като не се спори между страните, че срокът за
плащане на всички задължения е изтекъл, от което следва, че вземането на ищеца е
изискуемо.
С оглед на горното съдът приема, че от правна страна за ответника К. И. се установява
дължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,
което е установено по своето основание и размер и в тази част исковите претенции следва да
бъдат уважени.
По отношение на ответницата Л. И. се установи от фактическа и правна страна, че е
вещен ползвател на западната стая до кухнята в отопляемия имот. Доколкото от фактическа
страна не е установено в тази стая какво количество топлинна енергия за отопление и
отдадена от сградна инсталация е доставено именно на този ответник, а и на следващо
място исковата претенция е заявена като 1/3/една трета/ от общия размер на задължението –
съдът приема, че следва да я отхвърли като неоснователна поради недоказаност. Не може да
се формират нито фактически изводи, нито правни такива, които да обосновават извод за
доказване на исковите претенции по основание и в размера предявен срещу ответника Л. И.,
като не е доказано сочената разделна дължимост на вземането на стойност 1/3/една трета/ от
общия размер на задължението за доставена топлинна енергия в имота. При това съдът
следва да ги отхвърли.
По исковите претенции за лихва за забава
По отношение на ответника К. И. акцесорните претенции за забава са основателни.
Същият е изпаднал в забава с изтичането на 45-дневния срок за заплащане на дължимите
главници в процесния период, поради което и по смисъла на чл.84 и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите се следва тяхното заплащане от него.
По отношение на ответника Л. И., доколкото съдът прие, че не е налице главно вземане
6
се следва да отхвърли и претенциите за лихва за забава.
По разноските
При изводите на съда на ищеца се дължат разноски за заповедното и исковото
производство, съобразно уважения размер. При доказани разноски на стойност 2053,24 лева,
съобразно уважения размер на исковите претенции ответникът К. И. следва да бъде осъден
да заплати разноски на ищеца в общ размер на 1368,83 лева съобразно претенцията от
2/3/две трети/. От ответника Л. И. разноски не се дължат, доколкото за нея исковите
претенции са отхвърлени изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК, и на основание чл.78, ал.1 и ал.3,
и ал.8 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „Топлофикация - София”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от ........, заедно, със седалище и адрес на управление
– град София, ул.“Ястребец“ № 23Б и К. А. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, че
съществува вземане на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
........, заедно и К. А. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С дължи на „Топлофикация - София”
ЕАД, ЕИК *********, сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 11827/17.9.2021 година, издадена по ч.гр. д. № 50535/2021
година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 1768, 15лв. - главница,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 1.05.2018г. до 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на заявлението пред
заповедния съд – 30.8.2021 година до окончателното изплащане на вземането; сумата от 231,
20 лв. - мораторна лихва за забава, дължима върху главницата за доставена топлинна
енергия, дължима за периода на забава, считано от 15.09.2019г. до 02.07.2021г.; сумата от 53,
89лв. - главница на цената за доставена услуга дялово разпределение, дължима за
периода от 07.2018г. до 04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
депозиране на заявлението пред заповедния съд – 30.8.2021 година до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 10, 35лв. - мораторна лихва за забава, дължима върху
главница на цената на доставена услуга дялово разпределение, дължима за периода на
забава, считано от 31.07.2018г. до 02.07.2021г., които суми са отнасят за отопляем имот с
административен адрес – град София, район. ****, аб.№ 51149, инсталация **********.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, поради недоказаност предявените обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с
чл. 149 вр. чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите от
„Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от ........, заедно, със
седалище и адрес на управление – град София, ул.“Ястребец“ № 23Б против Л. Г. И., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С, с които се иска да се признае за установено в правоотношенията
между страните, че съществува вземане на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК ********* и
Л. Г. И., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, сумите,
за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
11827/17.9.2021 година, издадена по ч.гр. д. № 50535/2021 година по описа на Софийски
районен съд, а именно: сумата от 589.38 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.05.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на заявлението пред заповедния съд
– 30.8.2021 година до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху
7
главницата за топлинна енергия в размер на 77.07 лв. за периода 15.09.2019г. до 02.07.2021г.,
както и сумата за дялово разпределение за периода м.07.2018 г. до м.04.2020г. в размер на
17.96 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на
заявлението пред заповедния съд – 30.8.2021 година до окончателното изплащане на
вземането, и мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер
на 3.45 лв., дължима за периода от 31.07.2018г. до 02.07.2021г., които суми са отнасят за
отопляем имот с административен адрес – град София, район. ****, аб.№ 51149, инсталация
**********.
ОСЪЖДА К. А. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С да заплати на „Топлофикация -
София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от ........, заедно, със седалище и адрес на
управление – град София, ул.“Ястребец“ № 23Б - сторените пред заповедния съд по
ч.гр.дело № 50535/2021 година по описа на Софийски районен съд и пред исковия съд по
гр.дело № 49471/2022 година разноски в общ размер на 1368,83 лева, съобразно уважения
размер на исковите претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – “Нелбо
Инженеринг” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район р-н Изгрев, ул.
“Тинтява” № 15.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8