РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Перник, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500296 по описа за 2022 година
при участието на секретаря ЗЛАТКА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия
Ненкова Въззивно гражданско дело № 296 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл. 258 и
сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от „ЕН ЕНД КЕЙ КОЗМЕТИКС
ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕООД, ЕИК: *********, гр. РАДОМИР, седалище и адрес на
управление: гр. Радомир 2400, ул. "ГРАДИНА № 11, ответник по гражданско дело №
24/2021г, по описа на М-ри съдебен състав на Районен съд гр. Радомир, представлявано от
управителя Х.Х.С., ЛНЧ *** чрез пълномощник- адвокат Д.В., кантора "Д. В. и Партньори",
***, със съдебен адрес : ***, - адв. Д. В., срещу Решение № 260006 от 17.01.2022 г.,
постановено по гр.дело № 24 по описа за 2021 г по описа на РС-Радомир.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно,
необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства, поради което се
моли да бъде отменено.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че Районен съд гр. Радомир е
постановил изцяло НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО съдебно решение, в нарушение на правилата
на гражданският процес по ГПК, в противоречие с материалния закон, с оглед липсата на
указания към ищеца, които е следвало да обосноват правният интерес на ищеца дружество
„ТРАНСЛЕНД”- ООД, ЕИК ********* да води настоящия съдебен процес без преки
доказателства за извършено плащане на процесиите суми, чрез което е следвало да встъпи в
правата на увреденото лице, както и без наличието на доказателства за претърпени от страна
1
на ищцовото дружество вреди, встъпвайки в правата на увреденото лице ВИБЕСТ ЕООД,
поради което се моли ОКРЪЖЕН СЪД гр. ПЕРНИК да отмени изцяло постановеното
Съдебно решение по гражданско дело № 24/2021Г. на Районен съд, гр. Радомир.
С оглед на предоставената възможност по чл. 259 ал.1 ГПК и съобразно изложеното по
гражданско дело № 24/2021г. на Районен съд гр. Радомир, се моли ОКРЪЖЕН СЪД, гр.
ПЕРНИК ДА ОТМЕНИ ИЗЦЯЛО ПОСТАНОВЕНОТО от РАЙОНЕН СЪД гр. РАДОМИР
Съдебно решение с което ИСКЪТ на ищеца - дружество „ТРАНСЛЕНД" ООД,
ЕИК130018674, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Манастирски ливади, ул."Т.
Джебаров", бл.122, офис 3, предявен по делото пред Районен съд гр. Радомир е уважен
изцяло поради следните факти и обстоятелства: Районен съд гр. Радомир, излага твърдения
в мотивите към Съдебното решение, без да е бил сезиран с искане за установяване вината на
страните и претенция за изпълнение на задълженията на ТОВАРОДАТЕЛЯ ЕН ЕНД КЕЙ
КОЗМЕТИКС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕООД, ЕИК: *********. С оглед на това, съдът е
постановил Съдебно решение, извън рамките на направеното с Исковата молба -искане по
чл. 124 ГПК, въпреки, че не е бил надлежно сезиран за това.
Посочено е, че е въпрос за изпълнение на задълженията между страните по т.нар.
Спедиционен договор между Ищеца ТРАНСЛЕНД ЕООД и ответника „ЕН ЕНД КЕЙ
КОЗМЕТИКС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕООД, ЕИК: ********* по делото пред Районен съд гр.
Радомир, не е бил въобще поставян за разглеждане, а още по малко-такива факти не са
доказани в исковата молба и приключилото първоинстанционно производство. Моли се на
ТОВА ОСНОВАНИЕ ОКРЪЖЕН СЪД, гр. ПЕРНИК ДА ОТМЕНИ ИЗЦЯЛО
ПОСТАНОВЕНОТО от РАЙОНЕН СЪД гр. РАДОМИР Съдебно решение, с което ИСКЪТ
на ищеца -дружество „ТРАНСЛЕНД“- ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. Манастирски ливади, ул."Т. Джебаров", бл.122, офис 3, предявен
по делото пред Районен съд гр. Радомир е уважен изцяло, поради незаконосъобразност на
същото и допуснати процесуални нарушения, съответно свободни съчинения на съдебния
състав на първоинстанционния Районен съд гр. Радомир. Изложен са следните доводи:
неверни и недоказани са изводите на съда в Мотивите от съдебното решение погражданско
дело № 24/2021г. на Районен съд гр. Радомир, че е „ .... Била реализирана загуба от страна на
превозвача в размер на претендираната сума от 6 840 лв. Същата е удовлетворена от
спедитора - ищец в настоящото дело -Трансленд ЕООД...". Описано е, че доказателства за
извършено плащане на сума в размер на 6 840 лв. както и на валидно сключен между
страните Спедиционен договор, по силата на който, Спедиторът е поел задължение за
обезщетяване на възникналите в конкретният случай щети, не е налице, а още по малко са
представени доказателства по конкретните правоотношения между страните, които доказват
наличието на Извършено валидно плащане между пострадалото лице ВИБЕСТ ЕООД и
ТРАНСЛЕНД ЕООД, Встъпване в правата на увреденото лице ВИБЕСТ ЕООД от страна на
Спедитора ТРАНСЛЕНД ЕООД, във връзка с извършено плащане - такива доказателства за
вреди на ищеца след заплащане на процесната сума в размер на 6 840лв. в приключилото
първоинстанционно съдебно производство пред Районен съд гр. Радомир нито са събрани,
нито са налични. Оспорва се правният интерес на ищцовото дружество да участва в
съдебния процес, както и пряката относимост на представеният документ за извършено
плащане, тъй като видно от същия се отнася за други финансови отношения между страните,
но не и за валидно извършено плащане за настъпилите вреди по конкретния случай.
Въззивникът ЕН ЕНД КЕЙ КОЗМЕТИКС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕООД, ЕИК: *********,
сочи, че е допуснато сериозно нарушение на процесуалния закон от страна на Районен съд
гр. Радомир, с оглед на изложеното в Мотивите от съдебното решение в настоящото
производство за ДОПУСТИМОСТ на исковата молба без наличието на правни основания и
легитимация на ищеца да води приключилият съдебен процес. Твърди, че е НАЛИЦЕ
изначална недопустимост на Исковата молба поради липсата на процесуална легитимация и
правен интерес на ищеца да встъпи в правата на увреденото лице по чл. 102 ЗЗД, с оглед
2
изложените факти и липсата на доказателства за встъпване в правата на увреденото лице
ВИБЕСТ ЕООД, от страна на ищеца Трансленд ЕООД, поради което счита, че Районен съд
гр. Радомир е постановил изцяло незаконосъобразно съдебно решение в нарушение на
процесуалните и материалните правила на съдебното производство, допускайки за
разглеждане установителен иск по чл. 124 ГПК на ищец, който не е правно легитимиран да
води настоящото съдебно производство. Възражения в тази насока са направени пред
Районен съд гр. Радомир, както с Отговора на Исковата молба по чл. 131 ГПК, така и в хода
на производството и Писмената защита по гр. дело № 24/2021г. на Районен съд гр. Радомир.
Моли се на ОСНОВАНИЕ чл. 271 ГПК ОКРЪЖЕН СЪД, гр. ПЕРНИК ДА ОТМЕНИ
ИЗЦЯЛО ПОСТАНОВЕНОТО от РАЙОНЕН СЪД гр. РАДОМИР Съдебно решение, поради
допусната процесуална незаконосьобразност и доказани процесуални нарушения на
съдебния състав при разпределение на доказателствената тежест, с оглед липсата на правен
интерес на ищеца от водения иск по чл. 124 ГПК, както и констатираните противоречия в
мотивите и изводите на Съдебното решение с материалния закон по чл.102 ЗЗД, в пълно
нарушение на правилата на воденият съдебен процес.Оспорват се изводите и мотивите на
Районен съд гр. Радомир, че е налице както валидно сключен Договор за спедиция между
страните - доказателства за такъв по делото нито са събрани - нито са налични от гледна
точка на ВЪЗЛАГАНЕ И ПОТВЪРЖДЕНИЕ, нито от гледна точка на липса на плащане и
възнаграждение по такъв Договор за спедиция, а още по-малко било доказано изплащане на
възникналите щети на превозвача „ВИБЕСТ ЕООД, във връзка с изложеното в мотивите от
Съдебното решение при встъпване в правата на увреденият превозвач ВИБЕСТ ЕООД от
ищеца Трансленд ЕООД. По делото липсвали доказателства за Спедиционен договор, а също
и за задължение на Спедитора да овъзмезди Превозвача за претърпените от него вреди.С
оглед ЛИПСАТА НА КАКВАТО и да е процесуална легитимация на ищеца да води
съдебния процес пред Районен съд гр. Радомир изцяло недопустимо и незаконосъобразно е
постановеното съдебно решение за допустимост и основателност на исковата молба по
делото, както и с оглед липсата на доказателства за извършено плащане на сумата на
„претърпените" от третото лице, чрез ищеца Трансленд ЕООД щети, производството по
делото е следвало да бъде изцяло прекратено още в началото с оглед липсата на правна.
Посочено е, че Районен съд гр. Радомир е стигнал до постановяване на изцяло
незаконосъобразен и недопустим съдебен акт.
Излага се също във въззивната жалба, че никъде в документи и кориците на дело №
24/2021г. не са налице преки доказателства както сключване на Спедиционен договор между
Спедитора ТРАНСЛЕНД ООД и Превозвача ВИБЕСТ ЕООД, плащане на възнаграждение
по него, а още по малко за извършено валидно плащане на щетите на този превозвач. Такива
изводи идват нито от ищеца, нито от представените документи, а директно от страна на
съдебния състав на Районен съд гр. Радомир, с което е било постановено незаконосъобразно
съдебно решение, което молим Окръжен съд ПЕРНИК ДА ОТМЕНИ изцяло. Като изцяло
незаконосъобразни и неверни са определени изводите на Районен съд гр. Радомир, гр. дело
24/2021г, за наличието на Спедиционен договор, както и направени плащания по него, без
представени доказателства по делото. Неоснователно и без доказателства е описано и
обстоятелството-за извършено валидно плащане - по делото липсват документи за
извършено валидно банково нареждане за извършено плащане на претенцията на ищеца
Трансленд ООД в размер на 6 840 лв. по банков път към пострадалото лице ВИБЕСТ ЕООД,
което сочи цялостна незаконосъобразност на постановеното Съдебно решение на Районен
съд гр. Радомир. Според застъпеното в жалбата - изцяло незаконосъобразни и неверни са
изводите в мотивите към Съдебното решение на Районен съд гр. Радомир, гр. дело 24/2021г.
за наличието на изпълнение на сключен Спедиционен договор, наличието на вина на
ответника „ЕН ЕНД КЕЙ КОЗМЕТИКС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕООД, ЕИК: ********* по
делото пред Районен съд гр. Радомир, факт за който Районен съд, нито е сезиран, нито е
налице в Исковата молба. Описано е на следващо място, че неверни и незаконосъобразни са
3
изводите в мотивите на Съдебното решение на първоинстанционния Районен съд, гр.
Радомир относно факта на отговорността по ЗАДС, въпреки разпоредбата на чл. 112а ЗАДС,
където е посочено, че отговорността за превоз на ответника, въпреки представено от
ответника становище по чл. 112а ЗАДС. Съгласно текста на чл. 112а ЗАДС: Който изпраща
или държи и превозва акцизни стоки без опростен придружителен документ или документ
по чл. 76а, ал. 8 или чл. 76е, ал. 3, се наказва с глоба за Физическите лица в размер от 1000
до 4000 лв. или с имуществена санкция за юридическите лица". Сочи се, че избирателно,
ЗАКОНЪТ в чл.112а ЗАДС дава възможност на Административно наказващият орган да
избере, кого да държи отговорен и санкционира при ПРЕВОЗ на акцизен товар, без да е
налице приложен т.нар. „Опростен придружителен документ“- (ОПД), за което Районен съд
е взел отношение, без да е бил питан, сезиран да търси вина на страните при изпълнение на
Спедиционен Договор. С вземане на отношение по този въпрос, е налице излизане на
Районен съд, гр. Радомир от правомощията му, с което се е стигнало до постановяването на
изцяло порочно - НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Съдебно решение по гражданско дело №
24/2021г. на Районен съд гр. Радомир. Моли се за отмяна на атакуваното съдебно
решение.Претендират се разноски.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
не е подала отговор на въззивната жалба.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба страната не са е позовала и не е направила обосновано и
конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в
неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване
на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно -
чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
С въззивната жалба, не са поискани събиране на нови доказателства във въззивното
производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или
новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване
не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради
процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална
норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267
ГПК.
В проведеното по делото съдебно заседание, са се явили процесуалните представители
и на двете страни, като за въззивника - адв. В., сочи, че във връзка с депозираната жалба,
моли съда с оглед на изложените аргументи в същата да отмени незаконосъобразно и
неправилно решение, във връзка доводите изложени в същата, като претендира разноски и
пред двете инстанции. За въззиваемата страна се явява
юк С., който поддържа отговора по изложените в същия аргументи. Моли се съдът да остави
в сила първоинстанционното решение. Претендира разноските в първоинстанционното
производство, които са описани в решението. Представя писмена защита, като в
допълнително дадения от съда срок и другата страна е представила писмена защита, в която
е доразвила доводите си.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
4
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивният съд намира, че пред първата инстанция не са правени възражения по
разпределената доказателствена тежест в процеса и дадената от първата инстанция правна
квалификация на заявената претенция.
Следва да се посочи, че РРС е посочил, че пред него са били предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86
ЗЗД.
Пред съда ищецът „Трансленд” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
кв.“Манастирски ливади“, ул.“Тодор Джебаров“ № 122, офис 3, ЕИК: *********,
представлявано от К.С., е предявил обективно съединени искове срещу ответника „Ен Енд
Кей Козметикс ДИВЕЛОПМЪНТС“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Радомир
ул.„Градина“ № 11, ЕИК: *********, представлявано от Х.С., с които моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищеца сумата от 6 840,00 лв. по сключен между страните спедиторски договор,
въз основа на който е изплатено от ищеца обезщетение на фирмата- превозвач „Вибест“
ЕООД по сключен между спедитора- ищец по делото и превозвача договор за превоз,
поради неизпълнение на задължение на ответника за оформяне на превозни документи, в
следствие на което за времето от 08.04.2020 г., до 22.07.2020 г. /105 дни/ е била задържана
от митническите власти автокомпозиция влекач марка "Волво *** с ДКН *** и полуремарке
*** с ДК№ ***, на фирмата- превозвач „Вибест“ ЕООД на ГКПП Кулата и превозвачът е
претърпял вреди в този размер, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението
в съда - 16.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
В Решението на съда е посочено, че претенцията е за вреди от продължителен престой
на товарен автомобил след задържане на митнически пункт по вина на „Ен Енд Кей
Козметикс ДИВЕЛОПМЪНТС“ ООД. Твърди се, че в изпълнение на заявка на ответника в
началото на м.април 2020 г. ищецът, в качеството си на спедитор, организирал превоз на
заявения пелетизиран товар- дезинфектант за ръце от гр.Радомир за гр.Атина, Гърция.
Придружаващите товара документи били изготвени от ответника по делото и предадени на
шофьора на товарния автомобил на фирмата- превозвач „Вибест“ ЕООД. На 08.04.2020 г. на
ГКПП Кулата автокомпозицията била спряна от митническите власти. Било установено, че
част от товара-10 контейнера с по 1 000 литра не са с разтвор, а с безцветна течност с мирис
на етилов алкохол, като се установило, че се отнася до 98 градусов алкохол. Тази част от
композицията била задържана. В следствие на това била реализирана загуба от страна на
превозвача в размер на претендираната сума от 6 840,00 лв. Същата била удовлетворена от
спедитора- ищеца по настоящото дело „Трансленд” ООД, което довело до предявяване на
настоящата искова претенция.
Ответникът „Ен Енд Кей Козметикс ДИВЕЛОПМЪНТС“ ООД, чрез своя процесуален
представител- адв.Д.В. от *** е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е изразил
становище, че искът е недопустим, а разгледан по същество- неоснователен. Твърди се, че
исковата молба е неясна, не са ангажирани доказателства за активната легитимация на
ищеца, както и такива, че е налице облигационна връзка, възникнала въз основа на валиден
договор между страните, както и такъв за превоз, между ищеца и фирмата- превозвач.
РРС правилно е посочил, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК заявителят- ищец по първоинстанционното дело „Трансленд” ООД е поискал от
Районен съд- Радомир да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение
срещу длъжника- ответник по настоящото дело „Ен Енд Кей Козметикс ДИВЕЛОПМЪНТС“
ООД за сумата от 6 840,00 лв., представляваща главница, законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда- 16.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. По
заявлението е образувано ч.гр.д. № 921/2020 г. по описа на РС- Радомир, като за
претендираната сума е издадена заповед за изпълнение № 260116/18.11.2020 г.
5
С оглед подаденото възражение от длъжника в срок съдът е дал едномесечен срок на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, което е довело до предявяване на
иска от „Трансленд” ООД срещу „Ен Енд Кей Козметикс“ ООД. Искът е предявен в срок,
поради което е допустим.
Въззивната инстанция по възраженията в жалбата за допустимостта на иска, намира, че
следва да посочи, че също намира заявената искова претенция за допустима, като искът е
правилно квалифициран от районния съд, предвид начина на започване на делото и
преминаването му през заповедното производство, като действително, съдът не е посочил
привзръката със специалната правна норма на чл. 74 ЗЗД, но това не води до порок на
съдебното решение, като въззивната инстанция може да допълни съжденията в този смисъл,
при положение, че фактите, по които се е произнесъл районния съд не се променят от това /
в този смисъл е и константната практика на Върховната съдебна инстанция –виж- Решение
№ 183 от 1.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 689/2017 г., III г. о., ГК,
докладчикпредседателят Е.Т.-„.. Такъв е и случаят, когато иск за суброгация и встъпване
в правата на удовлетворения кредитор, при който ищецът следва да докаже своя интерес
да погасява на чуждото задължение, се е оказал разгледан от първоинстанционния съд на
основание, при което подобно условие не е елемент от фактическия състав. При
суброгация по чл. 155 ЗЗД законът признава интереса на собственика на ипотекиран в
обезпечение на чужд дълг имот. При основанието по чл. 74 ЗЗД също се предпоставя
интересът за третото лице да плати чужд дълг, но той подлежи на доказване.
Доказването на интереса в случая на суброгация по чл. 74 ЗЗД е необходимо като елемент
на фактическия състав. Когато е водил чужда работа без мандат, вземането е на
основание гестията, при този институт се допуска ищецът да е действал отчасти в свой
интерес. Ако искът е основан на суброгация, ищецът трябва да е имал собствен
интерес да плати, а не на длъжника интерес, това отличава състава по чл. 74 ЗЗД от
съставите по чл. 61 ЗЗД. Тогава, когато въззивният съд променя квалификацията на иска,
като го приема за основан на едни изложени в исковата молба обстоятелства, а не на
други, възприети от първостепенния съд в доклада, касае се за нова преценка на решаващия
съд относно кръга релевантни факти. Когато се променя и доказателствената тежест
относно същите, задължението на въззивния съд не е за нов доклад, но принципът на
служебното начало изисква да се даде указание или възможност на страните, ако се
засяга и доказателствената тежест. Връзката между указанието за релевантните факти и
разпределението на доказателствената тежест за тях определя и съответните процесуалните
действия на въззивната инстанция. Очертаният предмет на въззивното обжалване в едни
случаи ще обуслови даване на указание, в други ще следва да се даде възможност, ако
съответни на разместената доказателствена тежест процесуални действия са вече
предприети от страните и са направени искания…”, като при положение, че в случай
изрични възражения по доказателствената тежест са липсвали, наведени пред въззивната
инстанция и същата е дала възможност и указала на страните възможностите им пред
втората инстанция, то съдът намира, при положение, че се касае за същите факти, разгледани
и от първата инстанция, че действително ПОС следва и може да прецизира правната
квалификация на исковата претенция, като добави и че се касае за суброгация в случая / в
този см. И Решение № 30 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2012 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията В.Р., както и Решение № 145 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5024/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.Б.- „ Предметът на спора се определя от
посочените от ищеца като основание на иска обстоятелства и от търсената от него
защита. В случаите когато първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца
като основание на иска факти, но е определил погрешно правната квалификация на иска,
той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо, а е допуснал
нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението му.
Въззивният съд в рамките на правомощията си ако установи, че първоинстанционният съд е
6
приложил неправилно материалния закон, като е квалифицирал погрешно иска, трябва да
разреши материалноправния спор по същество, като определи правилната квалификация на
предявения иск и се произнесе по основателността му”, като в случая не може да се приеме
дори и че не е правилна правната квалификация на иска, а по –скоро не е в достатъчно
степен прецизирана, което въззивният съд може да стори и което не води до порочност само
по себе си на първоинстанционното решение, при положение, че първата инстанция се е
произнесла по правнорелевантните факти, сочейки, че ги приема за претенция по чл.422,
вр.чл.415 ГПК. В този смисъл, съдът намира наведените в жалбата възражения досежно
допустимостта на производството като неоснователни, като районният съд се е произнесъл
по допустима искова претенция и страната завела същата е имала правен интерес от
завеждането й, при положение, че при неплащане от страна на същата –спедитор на
превозвача, то за същия е можело да настъпят неблагоприятени последици и в частност в
търговските отношения помежду им, още повече че товародателят е този, който е следвало
да обезпечи превозвача с необходимите документи за превозвания товар /в този смисъл
виж-Решение № 459 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1238/2009 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията В.Р.-„ Такава възможност съществува единствено в случаите на
т.нар. суброгация, т.е. встъпване в правата на удовлетворения кредитор. Уредената в чл.
74 ЗЗД законна суброгация, освен изпълнение на задължение, включва като елемент от
фактическия състав и правен интерес от изпълнението. Правният интерес се разбира
като опасност от настъпване на неблагоприятни имуществени последици по отношение
на изпълняващия чуждото задължение…”. Следователно следва да се приеме, че ищецът не
само е имал правен интерес от заявяване на исковата претенция, като същата е допустима,
но и неоснователно и е следващото възражение, досежно правната квалификация на
исковата претенция, като макар и да е вписал изрично привръзката чл. 74 ЗЗД, а да е
оставил общтата правна квалификация по чл.422, вр. Чл.415 ГПК, то съобразно изложените
в обстоятелствената част на исковата молба факти, съгласно квалификацията в решението
на РС, след като е разгледал всичките правопораждащи спорното материално право
юридически факти, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от ищеца иск с
правно основание чл. 74 ЗЗД, но не е разгледал спецификата на този иск, което от своя
страна не прави решението недопустимо, като допуснатото нарушение от РС на
приложимия материален закон, доколкото може да се счете, че е налице такова, при
положение, че ПОС приема, че се касае просто на липса на достатъчна прецизност в
правната квалификация, а не в нарушение на материалния закон, то РРС се е произнесъл по
правнорелевантните факти и се е произнесъл и правилно и обосновано.
ПОС намира, че обжалваното решение е допустимо и с оглед предмета на спора,
очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, се
установяват следните относими за спора факти, приети за установени и от първата
инстанция:
Правилно РРС е приел, че между ищеца и ответника е налице сключен неформален
спедиторски договор /което е видно и от представените писмени доказателства пред първата
инстанция- за обменената по имеил кореспонденция между дружествата/, с който
ответникът е възложил на ищеца в качеството му на спедитор, да организира превоза на
негова стока, с дестинация: гр.Радомир- гр.Атина, Гърция. Спедиторът от своя страна е
ангажирал превозвача "ВИБЕСТ" ООД /което също е видно от представената писмена
кореспонденция помежду им/, който е натоварил стоката от склад на възложителя /който
също и производител и износител/ - 18 палета с козметика и 10 контейнера /дезинфектант за
ръце/ с общо тегло 23 000 кг. от гр.Радомир /склад на ответника, като това не се оспорва и от
последния/ и започва превоза до посочената от възложителя крайна дестинация ***.
Превозът се е изпълнявал от водач И.М.Б. - служител на "ВИБЕСТ" ООД, управляващ
автокомпозиция *** /което е видно също и от представените писмени доказателства по
делото в това число и преписката, свързана с издаденото НП/. След приключване на
товаренето в гр.Радомир са поставени фирмени пломби и
7
възложителят/товародателят/съставил международна товарителница CMR от 07.04.2020 г.
Видно от същата в нея фигурира като изпращач ответника „Ен Енд Кей Козметикс
Дивелопмънтс" ООД /колонка 1/, а като получател ***. Посочен е и превозвачът -
"ВИБЕСТ" ООД /к.8 и к.23/. В товарителницата се съдържали всички данни по заявката-
товародател, получател на стоката вид, момент на товарене и т.н. При товарене на стоката
възложителят предоставил на водача два документа: Стокова разписка № *** и
Информационен лист за безопасност от 07.04.2020 г., но не и съпътстващ опростен
придружителен документ, което правилно е прието от РРС за особено важно обстоятелство,
довело впоследствие за негативни последици да дружеството-превозвач, като изводът, че
този документ е липсвал в документацията на превозвача е ясен и от представената
преписка от АНО, където тези факти са обективирани и в АУАН-а и в НП-то, издадени
срещу фирмата превозвач, като безспорно задължение на товародателя е да снабди
превозвача с всички изискуеми се документи за законосъобразно извършване на превода,
нещо което в случая ответникът не е сторил. По делото са представени разпечатки от
имейли, представляващи кореспонденция между "Трансленд" ООД /спедитор/ и "Ен Енд Кей
Козметикс Дивелопмент" ООД /възложител/ от една страна, както и между ’Трансленд"
ООД и превозвача "ВИБЕСТ" ООД- от друга. Видно от същата, налице са реални
облигационни правоотношения между страните „Трансленд” ООД и „Ен Енд Кей
Козметикс“ ООД, по сключен спедиторски договор, с предмет организиране превоз на
заявения пелетизиран товар- дезинфектант за ръце от гр.Радомир за гр.Атина, Гърция. От
друга страна, в изпълнение на договора, спедиторът е сключил договор за превоз с фирмата-
превозвач „Вибест“ ЕООД.
Видно и от преписката от АНО, както правилно е приел и първостепенният съд, то
процесът по време на извършване на превоза, на 08.04.2020 г., на ГКПП Кулата,
автомобилът бил селектиран за проверка от митническите власти. Извършен бил полеви тест
на съдържанието на превозваните съдове с течност, при което се констатирало, че част от
товара - 10 контейнера с по 1 000 литра, не са с отразения в товарителницата дезифектант,
както било отбелязано в съпътстващите документи, а с безцветна течност с мирис на етилов
алкохол. При проверка с денситометър били установени над 98% алкохол в съдържанието
на течността и в случая бил наличен чист спирт, който е акцизна стока. В следствие на това
автокомпозицията била задържана, а на шофьора И.Б. бил съставен акт ***, а в последствие
наложена и глоба. След изготвената химическа експертиза било установено, че течността
действително е етилов алкохол със съдържание над 98% и с вложени денатуриращи
вещества- алкохолен продукт /чист спирт/, който е акцизна стока по смисъл на чл.4, ал.1
ЗДАС, която подлежи на облагане с акциз съгласно чл.2, ал.1 ЗАДС. Към пратката липсвал
съпътстващ документ - "опростен придружителен документ", какъвто се изисква при превоз
на акцизни стоки, съгласно регламент на ЕИО № 3649/17.12.1992 г., при вътрешно
общностна доставка.
Впоследствие за описаното нарушение е издадено наказателно постановление от
АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ - Централно митническо управление, Отдел "Митническо
разузнаване и разследване югозападна" № *** на шофьора на "ВИБЕСТ" ООД за нарушение
на чл.128, ал.2 ЗАДС, като на основание чл.112а, ал.3 ЗАДС на фирмата- превозвач
"ВИБЕСТ" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева/, а товарът /10 000
л. етилов алкохол/ е отнет в полза на държавата /като по делото няма данни дали НП е
влязло в сила/. След съвместна молба на „Вибест“- ООД и „Трансленд" ООД, с писмо
171726/17.06.2020 г. на Началник отдел МРР Югозападна Агенция „Митници", е
разпоредено задържаната автокомпозиция да бъде освободена и на 22.07.2020 г.
автомобилът-влекач марка "Волво ***“, с ДКН *** и полуремаркето към него *** с ДК№
***, са върнати на превозвача, за което по делото са представени надлежни писмени
доказателства. В деня на проверката са освободени неакцизните стоки- 18 палета с
козметика, които са претоварени на камион на същия превозвач "ВИБЕСТ" ООД и стоката е
доставена на получателя в гр.Атина, като този факт не се оспорва по делото.
С оглед сключения спедиционен договор „Трансленд“ ООД, правилрно районния съд е
8
приел, че ответникът е бил задължен да компенсира превозвача-фирма „Вибест" ООД за
понесените щети резултат от продължителното задържане на камионите на границата и при
положение, че компенсацията е била извършена- тоест разходите по двете фактури,
представени по делото е била извършена от дружеството-спедитор, а не от товародателя, то
е следвало последният да репарира на спедитора тези суми, като спедиторът е имал правен
интерес да се суброгира в правата на превозвача и да търси платеното от товародателя. В
тази връзка между спедитора и превозвача бил съставен протокол от № ***, с който бил
определен частично размерът на неустойката за претърпени вреди и пропуснати ползи и
извършени разходи поради задържането на автопревоза в размер на 2700 лв. С платежно
нареждане от 31.08.2020 г. „Транслед" ООД е превело по сметка на "Вибест" ООД сумата 3
060 лв. с основание неустойка и разходи за извършен превоз. Основанието за това плащане
бил сключеният помежду им устен превозен договор /заявка по имейла до превозвача,
приета от него/, по силата на който спедиторът отговаря пред превозвача за щети,
причинени по вина на възложителя. Вината на възложителя /ответника/ се изразява в
непредставянето на съпътстващ опростен придружителен документ, какъвто е задължителен
при превоза на акцизни стоки и което последният не е имал право да не знае, при
положение, че това е обичайната му търговска дейност и следва да е наясно какви
документи е нужно да съпътстват товара. Тук следва да се посочи, във връзка с
възраженията, че не е сключен спедиционен договор, напротив, същото се установява от
целия събран доказателствен материал.Договорът за спедиция е двустранен, възмезден и
неформален - писмената форма не е условие за неговата действителност, с предмет
сключване на превозен договор за товари. След анализ на представените от страните,
допуснати и приети по делото писмени доказателства се установява, следното: С оглед
разпоредба на чл. 361, ал. 2 ТЗ, препращаща към правилата на комисионния договор - чл.
355 ТЗ, спедиторът е длъжен да даде сметка на възложителя и да му прехвърли резултатите
от изпълнителната сделка. За да възникне правото на спедитора да получи възнаграждение
за извършената услуга, следва да се направи преценка дали извършените от него фактически
действия налагат извод, че изпълнителна сделка е сведена до знанието на доверителя и дали
последният я е приел. Това е видно и от мейлите и от писмената доказателствена съвкупност
представено по делото и от разпита на първия свидетел по делото. Предвид изложеното
съдът счита, че довереникът е представил на доверителя необходимите документи,
доказващи осъществяването на превоза и достигане на товара до получателя в частта в
която не е бил конфискуван, като му е изпратил и множество писмена кореспонденция във
връзка с другата част от товара, която е била задържана на митническата проверка и му е
отчел и разходите, които е извършил във връзка с това и е отправил неколкократно и молба
последния да му възстанови тези разходи, предмет и на настоящото дело. Тоест по делото си
е налице доказано наличието на валидно правоотношение по несъщински договор за
спедиция, по смисъла на чл.361 ТЗ. Ответникът не представи доказателства сочещи на
извършено плащане или за недължимост на търсените суми, чиито размер се установява и
от СИЕ.
В този смисъл, РРС, освен писмени е събрал и гласни доказателства за основателност
на претенцията, като е разпитал в качеството на свидетел- Н.П., който през лятото на 2020 г.
е работел в „Трансленд“ ООД като *** и е изяснил в разпита си какъв е предметът на
дейност на фирмата - организиране на транспорт за нуждите на клиентите на „Трансленд“,
международен транспорт, попътен. Дейността му за конкретните страни била в контакт с
„Ен Енд Кей Козметикс ДИВЕЛОПМЪНТС“, която фирма пожелала извършване на
транспорт за тяхна сметка. Свидетелят организирал транспорт за тяхна сметка, като неговата
фирма била посредник. В самото начало когато започнали работа с ответната фирма,
изисквали заявки- договор, които били съвместно стандартни по „Уърд“-бланка и била
подпечатана и подписана от тяхна страна. Работата започнала по този начин една година
преди случая. Тъй като се установили трайни отношения, от фирмата- спедитор решили да
отпаднат тези справки, за да се минимизира времето и комуникацията започнала да се води
под формата на намиране със свободен текст, като след уговорка между страните се
свързвали със самия превозвач. Въпросното лице, с което контактувал се казвала Н. и с нея
9
протекла кореспонденцията. Тя изпратила молба за организиране на транспорт до Гърция,
Атина. Свидетелят определил цена и същата била потвърдена. Намерен бил изпълнителя
„Вибест“ ООД като превозвач, до когото изпратили заявка. Свидетелят разбрал, че има
проблем на границата. Превозвачът го алармирал, че има проблем със стоката, тъй като
стоката с камиона била задържана. Предвид това започнала кореспонденция между
„Трансленд“ и превозвача да се изясни какъв е проблема. Същият посочва в разпита си е, че
превозвачът е имал проблем с товарителницата единствено и само с нея. Митническите
власти установили, че стоката е спирт, въпреки, че първоначално била обявена за
дезинфектант. От фирмата- ответник не били уведомени, че става въпрос за спирт.
Камионът бил блокиран на границата на Кулата, престоял повече от два месеца.
Митническите власти направили изследвания, експертизи за установяване на вида на
стоката, дали става въпрос за спирт или за дезинфектант. Съответно била конфискувана и
стоката, и камиона за период от 2 месеца. Неакцизната стока отпътувала за Гърция.
Останалата стока била конфискувана. Превозвачът претърпял загуби от задържането на
камиона, което наложило спедиторът- ищец да му я заплати, като правилно са били
кредитирани показанията на този свидетел, като същите са съответни на събрания по делото
писмен доказателствен материал.
По делото не се и спори, че транспортът преди това бил заплатен от ответника „Ен Енд
Кей Козметикс ДИВЕЛОПМЪНТС“, но процесните суми за възникнали след това и видно
от настъпилите впоследствие факти при митническата проверка. Според другата
свидетелката А.К., на длъжност- ***- съставила АУАН на превозвача, която също е била
разпитана в качеството на свидетел пред първата инстанция, то същата потвърждава в
разпита си констатациите от ауана, както и описаното в него и впоследствие
кореспондиращо и в представените писмени доказателства от преписката на АНО, именно
относно обстоятелствата, че камионът е бил спрян за митническа проверка и тя лично взела
проба и установила, че има наличие на денаториран етилов алкохол, за който не бил
представен опростен придружителен документ. Задължението за представянето му било на
изпращача по документи. Това наложило да бъде съставен акт за нарушението по Закона за
акцизите и данъчните складове на превозвача „Вибест“ ООД. Същият бил връчен на
управителя на дружеството. Събраните пред първата инстанция доказателства, съдът
намира за достоверни и обективни, съответни и на писмената доказателствена съвкупност
по делото, поради което и правилно ПОС счита, че е кредитира първата инстанция данните,
изнесени от разпитаните по делото свидетели.
РРС е допуснал и приел по делото и изслушване на съдебно- икономическа експертиза,
изготвена от вещото лице- Я.А., след като е направила съответните справки, е дала отговор
на въпросите, поставени от страните, както следва: Въпрос № 1 на ищеца. Дали по
извършените плащания по фактура 13652 и начислен данък ДДС и съответно заприходени
ли са тези фактури в книгите на търговското дружество. Според вещото лице, съгласно
предоставена от „Трансленд" ООД гр.София главна книга по сметка 411 - клиенти, партида
на „Ендкей козметикс дивелопмънтс" ООД гр.Радомир, фактури № *** за 3 840,00 лева и №
*** за 3 000,00 лева са осчетоводени като вземане, включени са в дневници за продажби в
съответния месец. Към датата на предоставяне на информацията - 22.11.2021 г., няма
плащане на суми по фактурите, видно от заключението на експертизата. Съгласно
предоставена от „Трансленд" ООД гр. София главна книга по сметка 401 - доставчици,
партида на „Вибест" ООД, Протокол № 8 от 13.08.2020 г. за сумата от 2 700,00 лева и
фактура № *** за сумата от 360,00 лева са осчетоводени като задължение към „Вибест" ООД
и плащане на сумата в размер на 3 060,00 лева, като на задачи на ищцовото дружество,
вещото лице в СИЕ е посочило следното: Въпрос № 1 на ответника. След като направи
справки, да се произнесе дали има реално плащане по тези фактури. Според заключението
на вещото лице, съгласно предоставен от „Ендкей козметикс дивелопмънтс" ООД
гр.Радомир аналитичен регистър по сметка 401 - Доставчици, партида на „Трансленд" ООД
за периода от 01.01.2020 г. до датата на предоставяне - 23.11.2021 г., не са осчетоводени
издадените от „Трансленд" ООД гр. София към „Ендкей козметикс дивелопмънтс" ООД гр.
Радомир фактура № *** на стойност 3 840,00 лева и фактура № *** на стойност 3 000,00
10
лева, не са включени в дневник за покупки и няма плащане на суми по посочените фактури.
Съгласно предоставена от „Трансленд" ООД гр.София главна книга по сметка 411 - клиенти,
партида на „Ендкей козметикс дивелопмънтс" ООД гр. Радомир няма плащане на суми по
фактури № *** за 3 840,00 лева и № *** за 3 000,00 лева. При така установените факти,
които и ПОС споделя за установени по делото, първостепенният съд е достигнал до
законосъобразни правни изводи, че на първо място- между страните по делото е възникнало
правоотношение по твърдения от ищеца спедиционен договор и че няма пречка
спедиционният договор да се сключи и устно, тъй като той е неформален и за
действителността му е достатъчно възложителят да направи заявка- аргумент чл.361 ТЗ, вр.
чл.293 ТЗ. Правилно съдът е приел, че ангажимент на спедитора е да осигури надежден
превозвач, който да изпълни превоза съобразно заявката на възложителя, което последният е
и сторил. Възложителят заплаща превоза на спедитора, който след това се разплаща с
превозвача. Между товародателя и превозвача няма плащане. Ето защо, в случая е налице
облигационна връзка между страните по валидно сключен спедиторски договор, като в тази
им част на основание чл.272 ГПК, съдът препраща към изводите на РРС, като напълно ги
споделя. По делото пред първата инстанция, безспорно се е установило, и че е било
извършено задържане на камион на фирмата- превозвач, на която спедиторът- ищец е
възложил превоза, което е наложило последният да заплати обезщетение. Заплащайки чуждо
задължение /това на възложителя към превозвача/ спедиторът е встъпил в правата му. За
него съществува правен интерес да плати това чуждо задължение поради спецификата на
спедиционните правоотношения. Именно това е обусловило и правния интерес от иска,
доколкото са засегнати конкретни имуществени права на „Трансленд" ООД. В случая,
задържането на камиона е станало единствено по вина на ответното дружество. Не следва да
се търси такава от водача на автомобила, тъй като същият не е имал задължение и
възможност да обследва вида и характеристиките на превозваните стоки, нито да прави
експертизи или да проучва качеството им. Същият се е доверил на придружителните
документи, които възложителят /който е и производител/ му е предоставил. Възложителят е
и производител, и като такъв е следвало да бъде запознат с вида на стоката, дали тя е
акцизна и какви са придружителните документи, още повече, че се отнася за негова
обичайна търговска дейност. С изплащането на обезщетението на превозвача, спедиторът
встъпва в неговите права спрямо възложителя "Ен Енд Кей Козметикс Дивелопмънтс" ООД.
По отношение на размера на обезщетението, правилно съдът е заключил, че същият е
определен съобразно обичайната търговска практика в подобни случаи на база
продължителността на задържане на автокомпозицията, направените допълнителни разходи,
вида и товароподемността на задържаните превозни средства: автомобилът- влекач марка
"Волво ***“, с ДКН *** и полуремарке *** с ДК№ ***, както и срока на самия престой -
задържането е продължило от 08.04.2020 г. до 22.07.2020 г. /105 дни/ и цените на този вид
транспорт. Поради което и правилно РРС е уважил исковата претенция, като въззивната
жалба срещу първоинстанционното решение, настоящият състав на съда намира за
неоснователна.
Във връзка с възраженията в жалбата, ПОС счита, че следва да изложи и следните
допълнителни аргументи във връзка с неоснователността на доводите във въззивната жалба:
Според така установените факти въззивният съд приема, че са налице всички елементи
от състава на чл. 74 ЗЗД - установени са наличие на договорни отношения между страните в
горепосочения смисъл, като спедиторът е изпълнил задължения на товародателя към
превозвача и впоследствие се е суброгирал в правата на същия, като по делото, видно и от
СИЕ и представените писмени доказателства се установява и размерът на това задължение.
В този смисъл е и РЕШЕНИЕ № 38 от 02.03. 2017 г. на ВКС, СЪСТАВ съдия: Б.Б.,
Б.И., Д.Д. постановено по гр.д. № 60030 по описа за 2016 година, допуснато по следния
въпрос:Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за
начина на съединяване на исковете, когато това зависи от естеството на материалноправните
отношения между страните и когато това зависи от волята на ищеца и последиците от
съединяване на исковете за процесуалното качество на страните и правото им на жалба
11
срещу постановеното решение и по материалноправните въпроси за характера на
отношенията между товародателя, спедитора и превозвача при международен автомобилен
превоз на стоки и техните отношения с митническите власти, когато товарът и превозното
средство са конфискувани поради нарушаване на митническия режим, където при
разглеждане на сходна на настоящата хипотеза по делото, Върховната съдебна инстанция е
посочила, че –„…Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR) урежда отношенията между изпращача, превозвача и товарополучателеля във
връзка с международния автомобилен превоз на товари, отговорността на превозвача за
вреди при загубване, повреждане или закъснение при доставянето на товара, както и
отговорността на изпращача за вреди от непълното, неправилното или неточното
посочване на товара и неговото естество, от липсата, непълнотата или неточността на
придружаващите го митнически документи и от недостатък на опаковката.
Спедиционният договор урежда отношенията между доверителя (товародател) и
спедитора във връзка със сключването и изпълнението на договор за превоз на товар от
името на спедитора и за сметка на товародателя. Когато договорът за превоз е сключен
от спедитор, страни по него са спедиторът (който действа от свое име) и превозвача
независимо от това, кой е посочен в товарителницата като изпращач. С. може да
прехвърли своите вземания по договора за превоз на доверителя и доверителят може да
изпълни задълженията на спедитора (или да се задължи наред с него)…”.
С решението си РС-РАДОМИР е достигнал до идентични правни изводи и краен
резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено с корекцията относно пр.
квалификация на иска по чл. 74 ЗЗД, включително и в частта за разноските, правилно
разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК. Въззивната жалба е
неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя се дължат разноски по
въззивното производство, като същият не е представил доказателства за реализирането на
такива, а е посочил, че претендира само тези от първата инстанция, които последната му е
присъдила.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260006 от 17.01.2022 г., постановено по гр.дело № 24 по
описа за 2021 г по описа на РС-Радомир, ведно с РЕШЕНИЕ № 260014 от 07.03.2022 г., с
което е допуснатата поправка на Очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13