Р E Ш Е Н И Е
№ 20
гр.Плевен, 08.01.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание осемнадесети
декември две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иво Радев, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 710 описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 80 от
23.06.2020 г., постановено по анд
№ 82/2020 г., Районен съд – Кнежа е потвърдил наказателно постановление № 35-0000068
от 04.03.2020 г. на директора на РД „АА“ – Плевен, с което на С.К.С. ***, с ЕГН
**********, на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
10 лева, а на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтПр – глоба в размер на 2000 лева,
за нарушения по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и по чл.18 т.2 от Наредба Н-8 от
27.06.2008 г. на МТ, за това, че на 5.02.2020 г. около 12,10 часа в гр.Кнежа
посока изхода за гр.Плевен, като водач на товарен автомобил Даф с рег.№ ***, с
прикачено полуремарке с рег.№ ***, извършва превоз на товари /пшеница/ за
собствена сметка, като при проверката е без свидетелство за управление на МПС и
контролен талон, както и без документ за товара, от който да е видно, че
превозният товар принадлежи на фирмата.
Срещу постановеното
решение е подадена касационна жалба от С.К.С. ***, който счита същото за
неправилно и необосновано. Намира, че при постановяване на решението са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага доводи, че за
да потвърди процесното НП Районен съд е
приел, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че е осъществен състав на визираното в НП административно
нарушение, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати процесуални
нарушения. Твърди, че не са взети предвид подробно изложените в жалбата срещу
НП доводи относно незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление. Счита, че словесното описание на нарушението не съответства на
правната му квалификация, както и че са налице съществени процесуални нарушения
при описание на нарушението и при приложението на материалния закон. Посочва,
че с жалбата срещу издаденото НП е възразил по същество срещу извършването на
посочените в него нарушения. Сочи, че съдът стига до извода, че правилно е
санкциониран за това нарушение, както и че съдът не прави цялостен анализ на хронологията
на събитията и последователността на осъществените факти. Счита, че съдът е
формирал неправилен извод за безспорна установеност на нарушението. В
заключение моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Плевен, не се представлява в съдебно заседание и не взема
становище по подадената жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на
5.02.2020 год. около 12:10 ч. в гр. Кнежа, на изхода за гр. Плевен, служители
при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Плевен към Изпълнителна
агенция „АА“ – свидетелите Л.Ц.Б.и М.М.Х., спрели за проверка товарен автомобил
ДАФ с рег.№ ***, с прикачено към него полуремарке с рег. № ***. Установили, че
водач на превозното средство е С.К.С. и че същият извършвал превоз на товар
(пшеница). В хода на проверката водачът С. представил заповед на ръководител транспорт
в „Севан“ ООД – гр. Бургас за извършване на превоз за собствена сметка на
зърно, но не представил на контролните органи свидетелство за управление на МПС
и контролен талон към него, както и документ, удостоверяващ, че превозвания
товар принадлежи на ю.л. На място св. Л.Б., в присъствието на св. М.Х.,
съставил на С. акт за установяване на административно нарушение сер.А-2019 №
272654 по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП – при проверката водачът е без
свидетелство за управление на МПС и контролен талон и по чл. 18, т.2 от Наредба № Н-8 на МТ – без
документ за товара, от който да е видно, че превозваният товар принадлежи на
фирмата. Актосъставителят отбелязал, че данните за водача са взети със
съдействие на органите на МВР – Кнежа. АУАН бил предявен на нарушителя и същият
го подписал със следното писмено обяснение: „Имам ги, но съм ги забравил“.
Получил препис от акта. Била му
разяснена възможността да направи писмени възражения в 3-дневен срок от
подписването на акта, но той не се възползвал
от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на така съставения АУАН, на 4.03.2020 год. Директорът на РД „АА“ гр.
Плевен издал атакуваното НП, с което на С.К.С.
са наложени две глоби общо в размер на 2 010 лв. – глоба на осн. чл. 183, ал.1,
т.1 от ЗДвП в размер на 10 лв. и глоба на осн. чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр в
размер на 2 000 лв., за това, че на 5.02.2020 год. около 12:10 часа в гр. Кнежа
посока изход за гр. Плевен, като водач на товарен автомобил ДАФ с рег.№ *** с
прикачено полуремарке с рег.№ ***, извършва превоз на товари (пшеница) за
собствена сметка, видно от Заповед за 05.02.2020 год., като при проверката
водачът е без свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него,
както и без документ за товара, от който да е видно че превозваният товар е на
фирмата, с което виновно е нарушил чл.
100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 18, т.2 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 год. на МТ.
Горната фактическа обстановка съдът приел за
установена от събраните по делото показания на свидетелите Л.Б. и М.Х., дадени
в съдебно заседание, които съдът кредитирал с доверие като последователни и логични, взаимно
кореспондентни и съответни на приложените по делото писмени доказателства.
Съдът изложил мотиви, че процесното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията въз основа на АУАН,
съставен от оправомощено лице.
При извършената служебна проверка на процесното НП съдът
не констатирал да са допуснати съществени процесуални нарушения както при
съставяне на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, които да са довели до
опорочаване на последното и до ограничаване правото на защита на нарушителя.
Съдът се позовал
на заповед на ръководител
транспорт в „Севан“ ООД, според която водачът С.С. е извършвал превоз на зърно
за собствена сметка, за периода 5.02.2020 год., с влекач с рег.№ ***, по
маршрут Българово – Бяла Слатина. Заповедта е подписана от Ръководител
транспорт С.П., положен е печат на „Севан“ ООД – Бургас. Приел за безспорно
установено, е на посочените в АУАН и НП дата и място – 5.02.2020 год. в гр.
Кнежа, С. е управлявал МПС – т.а. ДАФ с рег.№ ***, с прикачено полуремарке,
като е извършвал превоз на пшеница за собствена сметка, в нарушение на чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП – водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление
на моторното превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него и чл. 18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 год. на МТ – при извършване на
превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от
контролните органи следните документи: т.2. копие на фактурата за товара или
копие на документ, удостоверяващ, че превозваните товари принадлежат на
едноличния търговец или юридическото лице или са продадени, закупени, дадени
под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него. Съдът
направил извод, че с деянието си същият
е нарушил посочените разпоредби, задължаващи го като водач на МПС, извършващо
превоз на товари за собствена сметка, да носи СУМПС и КТ, и документ за
принадлежността на превозвания товар, който при поискване да представи. В
момента на проверката жалбоподателят не е представил СУМПС и контролен талон
към него, както и документ, удостоверяващ, че превозваното зърно – пшеница,
принадлежи на „Севан“ ООД, издало заповедта за превоза на товара за собствена
сметка. Писмено в акта жалбоподателят е отразил, че е забравил документите.
Независимо от това, в хода на производството пред АНО същият не е представил
исканите му документи. В законовия срок не е депозирал пред наказващия орган
писмени възражения по акта и по същество, според въззивния съд, не отрича
извършването на нарушенията.
Съдът направил извод, че от обективна и субективна
страна С. е осъществен състава на административни нарушения, визирани в
разпоредбите на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 18, т.2 от Наредба № Н-8 от
2008 год. на МТ, като на посочените в АУАН и в НП дата и място С. е управлявал
товарния автомобил ДАФ, превозващ товар (пшеница) за собствена сметка, и при
извършената му проверка същият не е представил на контролните органи СУМПС и КТ
към него, както и документ за принадлежността на товара. Изложил съображения,
че правната квалификация на вменените на С. деяния е правилна. При определяне
вида и размера на наложените наказания според въззивния съд АНО законосъобразно
и обосновано е преценил тежестта на извършените нарушения и обстоятелствата,
при които са извършени. Съдът счел за неоснователни наведените с жалбата
доводи, че извършеното нарушение представлява маловажен случай и АНО не е
следвало да налага на жалбоподателя административно наказание. В конкретния
случай съдът не направил фактическа
констатация за малозначителност и явно незначителна степен на обществена
опасност на извършените от жалбоподателя нарушения. С оглед обстоятелствата на
извършване на нарушенията, съдът счел, че са засегнати съществено обществените
отношения, регулирани със ЗДвП и ЗАвтПр и по никакъв начин извършените от
жалбоподателя нарушения не могат да бъдат квалифицирани като маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Без значение е обстоятелството, че от нарушенията
не са настъпили вреди, тъй като извършените от жалбоподателя нарушения са от
категорията на така наречените „формални“ нарушения, или нарушения на „просто
извършване“, за съставомерността на които по закон не е предвидено настъпването
на други общественоопасни последици, извън самото изпълнително деяние.
На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.
Касационната инстанция преценява оспореното решение
като правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. НП е издадено
от компетентни органи съгласно чл. 92, ал. 2
от ЗАвтП и Заповед №РД-08-30/24.01.2020 год. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. В разпоредбата на чл. 18 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ за условията и реда за
извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка изчерпателно са посочени
документите, които водачът при извършване на превози на товари за собствена
сметка е длъжен да представи при поискване от контролните органи. Нормата на
чл. 18, т. 2 от цитираната Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ задължава
водачите, при извършване на превози на товари за собствена сметка, да представят
при поискване от контролните органи копие на фактурата за товара или копие на
документ, удостоверяващ, че превозваните товари принадлежат на едноличния
търговец или юридическото лице или са продадени, закупени, дадени под наем или
наети, произведени, добити, преработени или поправени от него. Безспорно в рамките
на проведеното административнонаказателно производство и в съдебните производства се установи
извършеното деяние-неизпълнение на задължение на водач при извършване на
превози на товари за собствена сметка да представи посочения в Наредбата
документ за превозвания товар. Тъй като водачът не само не е представил в
момента на проверката документ, удостоверяващ, че превозваните товари
принадлежат на едноличния търговец или юридическото лице, но и по-късно-в хода
на административнонаказателното производство, както и в съдебните такива, не е
представил такъв документ, следва да се приеме, че такъв документ не е бил
изобщо издаден. Затова и отговорността на водача правилно е била ангажирана на
основание разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, а не по ал.2, т.1 от ЗАП. Като
водачът носи отговорност, когато не представи документ измежду посочените в
чл.18 и когато такъв не е издаден, и когато е издаден, но не е представен. В
този случай нарушението се квалифицира все по чл.18 от Наредбата, но
наказанието , което се следва , се разграничава по чл.93, ал.1 или ал.2 от ЗАП
в зависимост от това дали документ изобщо не е
издаван, или е издаван, но водачът не го представя в момента на
проверката. А че водачът на товарния автомобил може законосъобразно да бъде
субект на нарушение по чл.18, т.2 от Наредбата, става ясно от граматическото
тълкуване на нормите на чл.18,т.2 от Наредбата и на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, от
начина на формулиране на тези състави. И в двете разпоредби се вменява
задължение на водача да представи при поискване от контролните органи
изброените документи, и се вменява в негова отговорност извършването на превоз,
без наличието на издадени съответни документи.
В случая С. като водач на процесния товарен автомобил е извършвал превоз за
собствена сметка по смисъла на § 1, т. 4 от
Допълнителните разпоредби на ЗАвПр, без копие на фактурата за товара
или копие на документ, удостоверяващ, че превозваните товари принадлежат на
едноличния търговец или юридическото лице или са продадени, закупени, дадени
под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.
Такава към момента на проверката не е била представена от водача при поискване
от контролните органи, нито е била представена на по-късен етап, не е
представена и до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.
Причините, довели до осъществяване на конкретното противоправно деяние, обявено
от закона за наказуемо с административно наказание са ирелевантни за преценката
относно неговата съставомерност.
Противно на оплакванията в жалбата против НП,
словесното описание на деянието напълно съответства на правната квалификация,
дадена от актосъставителя в АУАН и възпроизведена от АНО в НП. Вярно е , че
водачът е физическо лице и не е регистриран
като търговец и не извършва „превоз на товари“ в качеството му на
търговец. Но и Наредбата, и ЗАП, са въвели изискване именно водачът да
представи съответните, описани в чл.18 от Наредбата документи, а за да ги
представи, такива следва да са издадени. Той не носи отговорност за тяхното
неиздаване, но няма право да извършва превоз на товари, ако не са му
предоставени, защото не са издадени или по каквато и да е друга причина. И в
този смисъл неговата отговорност се свежда до това, че той извършва превоз на
товар, без издадени документи, респ. ако са издадени такива, но не ги
представи, без за самото неиздаване да носи отговорност. Т.е. не е следвало да
предприема превоз на процесния товар, щом за него няма издадени всички
изискуеми от чл.18 от Наредбата документи.
Правилни и обосновани на доказателствата по делото са
и изводите на въззивния съд, че деянието не съставлява маловажен случай на
административно нарушение и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с останалите нарушения от своя вид, напротив , то е типично за
нарушенията от вида си. Самият фиксиран от законодателя размер на налаганата
санкция от две хиляди лева е достатъчно висок, което налага извод, че
законодателят е предвидил по-засилен режим на защита с оглед засегнатия кръг
обществени отношения. Не са представени доказателства за имотното състояние на
наказаното лице, за да се прецени съразмерността на наложеното наказание спрямо
неговите доходи и имущество. Не са налице други смекчаващи обстоятелства,
обосноваващи приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Изложеното налага безспорния извод за осъществено от
обективна и субективна страна административно нарушение на чл. 18, т. 2 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, вменено
във вина на С.. Установена е и самоличността на извършителя на деянието със
съдействието на органите на МВР, което лице е и адресат на нарушението и на
което е наложено административното наказание.
Като е достигнал до аналогични
изводи, въззивният съд е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение,
което следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 80 от 23.06.2020 г., постановено по анд № 82/2020 г. на Районен съд – Кнежа.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.