№ 3988
гр. Варна , 03.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на трети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Т. Кирякова
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503437 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 вр.чл.414 и чл.420 ГПК.
Образувано е по ЧЖ вх.№270644/06.10.2020г. на И. В. Б., ЕГН **********, Варна,
ул.Княз Борис I №42, против разпореждане №26285/03.09.2020г., постановено по ЧГД
№18997/2019г. по описа на ВРС, ГО, 47 състав, с което съдът е върнал възражение от
02.09.2020г. срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, подадено от И. В. Б. и е
оставил без разглеждане искане за спиране на изпълнението вх.№263962 от 02.09.2020г.
В жалбата се излага, че постановеното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно. Съдът неправилно е приел, че подателят на възражението и сега частен
жалбоподател, не е легитимирана страна в заповедното производство. Твърди се напротив,
че жалбоподателят като ипотекарен длъжник с права в изпълнителното производство по
чл.429, ал.3 ГПК, обосновано се явява и легитимиран в предходното на изпълнителното –
заповедно производство с права и задълженията на длъжника, вкл. по чл.414 и чл.420, ал.2
ГПК. Жалбоподателят цитира постановките на т.2 от ТР №4/2019г. на ОСГТК на ВКС, че
ипотекарният длъжник е обвързан от субективните превели на изпълнителния лист като
поради тази причина има в изпълнителното производство положение идентично на това на
длъжника. Възражението по чл.414 ГПК е материално възражение, т.е. по основателността
на вземането. Претендира се отмяна на разпореждането и вместо това връщане на делото на
заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по чл.415 ГПК и за
произнасяне по чл.420 ГПК.
В срока за отговор е постъпило становище на заявителя ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
1
БАНКА АД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.С.П., за неоснователност на жалбата.
Поддържа се, че жалбоподателят има качеството на трето лице за заповедното производство,
поради което няма процесуална легитимация да обжалва разпореждането за незабавно
изпълнение, респ. да иска спиране на изпълнението. Предпоставка на искането за спиране
на изпълнението е наличието на подадено възражение по чл.414 ГПК и след като
жалбоподателят не е надлежно легитимиран да възрази срещу заповедта, то не е налице и
легитимация по съпътстващото обезпечително искане по чл.420 ГПК. С тези права
разполагат единствено страните в заповедното производство и евентуално техните
универсални правоприемници. Моли за отхвърляне на частната жалба ведно с присъждане
на разноски в размер на ю.к.възнаграждение от 150 лева.
Съдът констатира, че жалбата е подадена от легитимирания молител в заповедното
производство, в преклузивния срок и при спазване изискванията за редовност на частните
жалби. Жалбата е надлежно администрирана от съда.
По основателността:
Жалбоподателят поддържа, че изпълнителното производство е част от единно
производство по издаване на изпълнителен лист както, че изпълнителният лист сочи като
активно легитимиран в изпълнението и ипотекарния длъжник съгласно чл.429, ал.3 ГПК.
Поддържа се довод, че поради това е налице легитимация на ипотекарния длъжник в
заповедното производство идентична на тази на длъжника, съответно с правото да подава
възражение срещу заповедта и да иска спиране на изпълнението по чл.420 ГПК.
Съдът констатира, че по заявление на ПИБ АД по чл.417, т.2 ГПК е издадена заповед
за незабавно изпълнение срещу длъжник САНТА ХОУМ ДИВЕЛОПМЪНТ ЕООД,
представлявано от Никола Иванов, въз основа на извлечение от сметка по Договор за
кредитна линия от 24.09.2012г. Видно от т.12 по заявлението, по договора е налице поето
солидарно задължаване на още няколко физически и юридически лица. Към договора е
подписан и договор за поръчителство от 14.06.2016г. Към заявлението са приложени всички
цитирани в него доказателства – договори и анекси. С разпореждане от 21.11.2019г. е
разпоредено от заповедния съд по ЧГД №18977/2019г. на ВРС, издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу солидарните длъжници по договора за кредитна линия.
Издадена е заповед №8831/21.11.2019г. за цялото заявено вземане. Срещу заповедта е
постъпило възражение от трето лице, което не е упоменато в заповедта, И. В. Б., ЕГН
**********, нито се явява законен представител на посочените солидарни длъжници, по
реда на чл.414 ГПК, за недължимост на вземането по заповедта. Към възражението е
приложена покана за доброволно изпълнение до молителя, от ЧСИ рег.№718, Станимира
Данова, по изп.дело №891/2020г., образувано въз основа на издадените заповед и
изпълнителен лист по ЧГД №18997/2019г. на ВРС, в качеството на ипотекарен длъжник на
длъжника по заявлението Санта Хоум Дивелопмънт ЕООД. Изрично в поканата е посочено,
че лицето е конституирано като трето лице дало своя вещ за обезпечение дълга на длъжника,
2
на основание чл.429, ал.3 ГПК. Върху имота на молителя е наложена възбрана в полза на
взискателя ПИБ АД.
На същата дата 02.09.2020г. е постъпила молба от третото лице И.Б. с искане по
чл.420, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението по отношение на ипотекарния длъжник, без
обезпечение, поради нищожност на договора за учредяване на ипотека на няколко въведени
с молбата основания. Към молбата е приложен и НА №138/26.09.2012г. за учредяване на
договорна ипотека в полза на кредитодателя Първа инвестицонна банка АД от страна на
Санта Хоум Дивелопмънт ЕООД върху имоти на дружеството – право на строеж за
посочени обекти от сграда за сезонен отдих както и имот на солидарните длъжници Н.Я. и
Л.Я.. С нот.акт №33/11.04.2014г. кредитополучателят Санта Хоум Дивелопмънт ЕООД,
представлявано от Силвия Колева, е продало на И.Б. апартамент №2 в сграда на груб
строеж, построена в имот №10135.2564.78 в гр.Варна, ул.Арх.Манол Йорданов №6, на ниво
-1, с площ от 49.42 кв.м.ведно с ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
за описания апартамент.
Въз основа на двете молби – възражение по чл.414 ГПК и искане по чл.420 ГПК, с
разпореждането, предмет на обжалване, съдът е върнал възражението като недопустимо и
оставил без разглеждане обезпечителното искане за спиране на изпълнението. Съобразно
мотивите на съдебния акт, И.Б. не е легитимирана да подава възражение срещу заповедта,
тъй като не е длъжник в заповедното производство, а след като няма правомощие да възрази
срещу заповедта, то не е налице и процесуалната предпоставка на чл.420 ГПК, да иска
спиране на изпълнението.
Съдът намира постановеното разпореждане за правилно. Не са налице основания за
разширително тълкуване на разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК, която предвижда действие на
издадения изпълнителен лист и по отношение на третото лице дало своя вещ за обезпечение
на чужд дълг при това, при насочване изпълнението върху този имот.
Съгласно изричната разпоредба на чл.414 ГПК, единствено длъжникът може да
възрази срещу издадената заповед за изпълнение или част от нея, а длъжникът е посоченият
от заявлението за издаване на заповед, съответно соченият в издадената заповед. Това са
нейните субективни предели. Всички други лица са трети лица за заповедното производство
и нямат процесуална легитимация да се възползват от предвидените защитни норми, вкл. на
чл.414 и чл.420 ГПК. Дори при подадено от тях възражение или жалба, то не би могло да
постигне предвиденият в разпоредбите от тази глава, последици спрямо страните по
заповедното производство.
Именно поради това и срокът за подаване на възражение е обвързан от връчване на
заповедта за изпълнение, което принципно не е необходимо по отношение на ипотекарния
длъжник съгласно чл.429, ал.3 ГПК /независимо че в случая, видно от поканата на ЧСИ до
него, е връчен и препис от заповедта/. Жалбопадателят И.Б. не е участник в заповедното
производство, поради което не може да обжалва разпореждането, а в качеството си на
3
ипотекарен длъжник може да защити правата си в изпълнителното производство
съгл.гл.XXXIX от ГПК.
Качеството на страна в заповедното производство имат заявителят и длъжникът.
Засегнат от разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, е
длъжникът, поради което, макар това да не е изрично посочено в чл.419 ГПК, само той има
правен интерес и следователно е активно легитимиран да обжалва същото, респ.да подава
възражение по чл.414 и чл.414а ГПК. Ипотекарният длъжник, ако срещу него няма издадена
заповед за незабавно изпълнение, което е възможно на основание чл.417, т.6 ГПК, не е
страна в заповедното производство, поради което не може да прави възражение по чл.414
ГПК и да обжалва с частна жалба разпореждането за незабавно изпълнение. Като трето лице,
дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване задължението на главния длъжник, той
става страна в изпълнителното производство, когато взискателят насочва изпълнението
върху тази вещ. Доколкото производството по чл.420 ГПК има несамостоятелен характер с
обезпечителна цел да предотврати незаконосъобразно изпълнение за вземане, за което е
налице висящ спор между страните по заповедта, то жалбоподателят не е активно
процесуално легитимиран да прави и това искане пред заповедния съд. Като е достигнал до
същите правни изводи, съдът е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
Воден от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №26285 от 03.09.2020г., постановено по ЧГД
№18997/2019г. на ВРС, 47 състав, с което е върнато възражение по чл.414 ГПК срещу
издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК, подадено от
ипотекарния длъжник И. В. Б., ЕГН ********** както и оставено без разглеждане искане на
същата за спиране на изпълнението по чл.420, ал.2 ГПК, предприето въз основа на
заповедта.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване /т.8 от ТД №4/2013г.на ОСГТК на
ВКС/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4