№ 9350
гр. сс, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110113209 по описа за 2025 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
82010/07.03.2025 г., с която „д“ ЕАД, ЕИК **** е предявило срещу „д” АД,
ЕИК *****, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1628,90, лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му,
настъпило на 02.05.2024 г., на път Пловдив-Асеновград, по вина на водача на
лек автомобил „Рено“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил
„Дачия Дъстър“, рег. № ****, застрахован по имуществена застраховка при
ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на
иска /07.03.2025 г./ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 64,14 лева,
представляваща мораторна лихва, за периода 24.11.2024 г. – 07.03.2025 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причИ.
връзка с което са причинени щети на застрахования при ищеца лек автомобил
„Дачия Дъстър“, рег. № ****. В тази връзка се сочи, че на 02.05.2024 г., около
19:00 часа, на пътя Пловдив – Асеновград, водачът на лек автомобил „Дачия
Дъстър“, рег. № **** управлява автомобила в средна лента за движение, като
1
в същия момент е „засечен“ от водача на лек автомобил „Рено“, с рег. № ***,
който предприемайки маневра за престрояване в крайна лява лента, без
подаден светлинен сигнал за намерението да извърши маневрата, засича лек
автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № ****, в резултат от което между двете
превозни средства е реализирано ПТП, при което са причинени материални
щети по лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № ****.
Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в „д“
ЕАД, ЕИК **** е подадено искане за оценка на нанесените вреди на
собственика на застрахования автомобил, тъй като към момента на
реализиране на процесното ПТП увреденото при последното МПС – лек
автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № ****, е било застраховано при ищеца по
застраховка „Каско“ – застрахователна полица № 440223601002929, със срок
на застрахователното покритие от 10.08.2023 г. до 09.08.2024 г. Поддържа, че
при ищцовото дружество била образувана ликвидационна преписка по щета
№ ****, като увреденият автомобил бил прегледан от експерти, описани били
щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП, във връзка с което на
сервизът, извършил ремонт на автомобила била изплатена сума в размер на
1613,90 лева.
Сочи, че вредите по лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № ****,
застрахован при ищцовото дружество, са причинени по вина и на водача на
лек автомобил „Рено“, с рег. № ***, като гражданската отговорност на водача
на лек автомобил „Рено“, с рег. № ***, била застрахована при ответното
дружество. Предвид изложените по-горе съображения се поддържа, че след
изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“, ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования срещу
лицето причинило вредите и срещу застрахователя на гражданската му
отговорност, за стойността на застрахователното обезщетение, изплатено по
имуществената застраховка. Поддържа, че ответното дружество е поканено да
заплати дължимата сума, като по регресната претенция ответно дружество не
извършило изплащане на обезщетение, а напротив, постановило отказ за
изплащане на такова.
Предвид горното, се моли, за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/
сумата от 1628,90, лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
2
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
определянето му, настъпило на 02.05.2024 г., на път Пловдив-Асеновград, по
вина на водача на лек автомобил „Рено“, с рег. № ***, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети
по лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № ****, застрахован по имуществена
застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска /07.03.2025 г./ до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника „д”
АД, ЕИК ***** е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявеният иск. Оспорва се твърденият в исковата молба механизъм на
реализиране на процесното ПТП, както и размера на определеното от ищеца
застрахователно обезщетение. Оспорва се наличието на виновно и
противоправно поведение на лек автомобил „Рено“, с рег. № *** за
реализиране на процесното ПТП и за причиняване на вредоносния резултат.
Поддържа се, че изключителна вина за реализирането на процесното ПТП има
водачът лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № ****. Посочва, че не е налице
причинно-следствена връзка между реализираното ПТП и твърдените в
исковата молба вреди, реализирани по лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. №
****. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № ****, доколкото
същият е нарушил разпоредбите на чл. 28, ал. 1, т. 1, ЗДвП, чл. 36, ал. 1 ЗДвП и
чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Оспорва се претенцията и по размер, като завишена.
Оспорва се и акцесорната претенция за лихва за забава.
Моли се, за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както
следва: 1/ сумата от 1628,90, лева, представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно
събитие и разноските по определянето му, настъпило на 02.05.2024 г., на
3
път Пловдив-Асеновград, по вина на водача на лек автомобил „Рено“, с
рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Дачия
Дъстър“, рег. № ****, застрахован по имуществена застраховка при
ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване
на иска /07.03.2025 г./ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 64,14
лв., представляваща мораторна лихва, за периода 24.11.2024 г. –
07.03.2025 г.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед твърденията и изявленията на страните, обективирани в
исковата молба и отговора на исковата молба, съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните в производството: че към датата
на реализиране на процесното ПТП /02.05.2024 г./ за лек автомобил „Дачия
Дъстър“, рег. № **** е била сключена застраховка „Каско“ – застрахователна
полица № застрахователна полица № 440223601002929, със срок на
застрахователното покритие от 10.08.2023 г. до 09.08.2024 г.; че към датата на
реализиране на процесното ПТП /02.05.2024 г./ гражданската отговорност на
лицата, управляващи лек автомобил „Рено“, с рег. № ***, е била застрахована
при ответното дружество; че ищецът е определил застрахователно
4
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на 1613,90 лева,
заплатено в полза на сервиза, извършил ремонта на лек автомобил „Дачия
Дъстър“, рег. № ****; че ищецът е отправил до ответното дружество регресна
покана, че на 14.11.2024 г. от името на ответника е постановен отказ от
изплащане на обезщетение, както и че към датата на реализиране на
процесното ПТП, лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № **** е бил в
гаранция.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява и от
събраните по делото доказателства, в това число двустранен констативен
протокол за ПТП от 02.05.2024 г., заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните по делото съдебна
автотехническа експертиза, депозираните пред „ддз“ ЕАД уведомление за
шета № **** и обяснения на водача, подадени от А. Р. П., в качеството й на
водач на лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № **** към момента на
реализиране на процесния пътен инцидент, анкетна карта, подадена пред „д”
АД от М. П. Ш., в качеството му на водач на лек автомобил „Рено“, с рег. №
*** към момента на реализиране на процесния пътен инцидент както и
показанията на свидетелите А. Р. П., в качеството й на водач на лек автомобил
„Дачия Дъстър“, рег. № **** към момента на реализиране на процесния пътен
инцидент и М. П. Ш., в качеството му на водач на лек автомобил „Рено“, с рег.
№ *** към момента на реализиране на процесния пътен инцидент, от които се
установява следния механизъм на реализиране на процесното ПТП: на
02.05.2024 г., около 19:00 часа, на пътя между гр. Пловдив и гр. Асеновград, в
района на кръгово движение, в което се намира отбивката за село Крумово,
община Родопи, област Пловдив лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № ****
се движи в кръговото кръстовище, като се намира в средната от три пътни
ленти /при извършена служебна проверка чрез приложение Google Maps
съдебният състав установи, че на входа на процесното кръгово кръстовище
лентите за движение са две, като представената като приложение към
отговора на исковата молба снимка от същото приложение напълно
съответства на тази, установена от съдебния състав; същевременно вътре в
кръговото кръстовище лентите са три – дясна, която е само за направо, т.е.
посока Асеновград; средна, която е за автомобилите движещи се направо, т.е.
посока Асеновград и наляво, т.е. посока с. Крумово и с. Ягодово и лява, която
5
е за наляво, т.е. посока към с. Крумово и с. Ягодово и за излизане към гр.
Пловдив/ с посока към с. Крумово и с. Ягодово, без да променя посоката си
на движение и да сменя лентата, в която се движи. В същия момент до нея, от
лявата й страна, в лява лента за движение в кръговото кръстовище се движи
лек автомобил „Рено“, с рег. № ***, управляван от свидетеля М. П. Ш., като
водачът предприема маневра за отклонение надясно от лява пътна лента с
намерение да излезе от кръговото кръстовище на изхода за гр. Асеновград,
вследствие на което пресича траекторията и реализира ПТП с движещия се до
него, в средна пътна лента на кръговото кръстовище, лек автомобил „Дачия
Дъстър“, рег. № ****, при което на последния са причинени имуществени
щети.
Описаният по-горе механизъм на реализиране на процесното ПТП се
установява от събрания по делото доказателствен материал, в това число в
това число двустранен констативен протокол за ПТП от 02.05.2024 г.,
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена
от страните по делото съдебна автотехническа експертиза, депозираните пред
„ддз“ ЕАД уведомление за шета № **** и обяснения на водача, подадени от А.
Р. П., в качеството й на водач на лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № ****
към момента на реализиране на процесния пътен инцидент, анкетна карта,
подадена пред „д” АД от М. П. Ш., в качеството му на водач на лек
автомобил „Рено“, с рег. № *** към момента на реализиране на процесния
пътен инцидент както и показанията на свидетелите А. Р. П., в качеството й на
водач на лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № **** към момента на
реализиране на процесния пътен инцидент и М. П. Ш., в качеството му на
водач на лек автомобил „Рено“, с рег. № *** към момента на реализиране на
процесния пътен инцидент.
Действително в показанията си пред съда свидетелят М. П. Ш. заяви, че
управлявал лек автомобил „Рено“, с рег. № *** в кръговото кръстовище, в
платното направо и наляво, и в момента, в който се престроил в съседното
платно за движение, за да излезе от кръговото кръстовище на изхода за гр.
Асеновград, бил ударен в задната дясна страна на автомобила от лек
автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № ****. Същевременно, обаче, показанията
на свидетеля Ш., в тази им част не само са изолирани от останалия събран по
делото доказателствен материал /включително от подадената от негово име
пред „д” АД анкетна карта, видно от скицата в която, свидетелят Ш. е
6
посочил, че се е движил в лявата пътна лента от три ленти за движение в
процесното кръгово кръстовище с намерение да продължи движението си към
гр. Асеновград, а лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № **** се е движил в
съседната на него дясна пътна лента с намерение да продължи движението си
към изхода за с. Крумово и с. Ягодово/, но и категорично се опровергават от
него.
От друга страна, показанията на свидетеля А. Р. П. са ясни, конкретни,
точни и напълно се подкрепят от събрания в производството доказателствен
материал /в това число в това число двустранен констативен протокол за ПТП
от 02.05.2024 г., заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена,
приета и неоспорена от страните по делото съдебна автотехническа
експертиза, депозираните пред „ддз“ ЕАД уведомление за шета № **** и
обяснения на водача, подадени от А. Р. П., в качеството й на водач на лек
автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № **** към момента на реализиране на
процесния пътен инцидент, анкетна карта, подадена пред „д” АД от М. П. Ш.,
в качеството му на водач на лек автомобил „Рено“, с рег. № *** към момента
на реализиране на процесния пътен инцидент/.
Следователно, от събраните по делото и обсъдени по-горе
доказателства се установява в производството, че причина за реализиране на
произшествието, е именно поведението на водача на лек автомобил „Рено“, с
рег. № ***, който предприема маневра за отклонение надясно от лява пътна
лента / в кръговото кръстовище лентите са три – дясна, която е само за
направо, т.е. посока Асеновград; средна, която е за автомобилите движещи се
направо, т.е. посока Асеновград и наляво, т.е. посока с. Крумово и с. Ягодово
и лява, която е за наляво, т.е. посока към с. Крумово и с. Ягодово и за излизане
към гр. Пловдив/с намерение да излезе от кръговото кръстовище на изхода за
гр. Асеновград, вследствие на което пресича траекторията и реализира ПТП с
движещия се до него /с посока към с. Крумово и с. Ягодово, без да променя
посоката си на движение и да сменя лентата, в която се движи/, в средна пътна
лента на кръговото кръстовище, лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № ****,
при което на последния са причинени имуществени щети.
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото
доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира, че са установени по делото,
при условията на пълно и главно доказване, настъпването на процесното
7
ПТП, неговият механизъм, участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника и вината на същото за настъпване
на процесното ПТП от 02.05.2024 г.
Спорен по делото е въпросът, дали размерът на изплатено от ищеца
обезщетение за репариране на вредите, причинени на лек автомобил „Дачия
Дъстър“, рег. № **** в резултат на процесното ПТП, е завишен. Спорно е и
дали всички посочени от ищеца вреди по увредения при процесното ПТП лек
автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № **** се намират в причинно-следствена
връзка с процесния инцидент.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че от техническа гледна точка е налице съответствие,
респективно причинно-следствена връзка между описаните от ищеца щети по
МПС - лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № **** и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило
в резултат на виновно и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач на МПС, като в причИ. връзка с него са настъпили описаните
от застрахователя по имуществена отговорност вреди на застрахования при
него лек автомобил. Следователно, ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното от
застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия обезщетение.
Относно действителния размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № ****, към
датата на процесното събитие /02.05.2024 г./ е 2 години, 8 месеца и 22 дни,
считано от датата на първоначалната му регистрация, както и че стойността
необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек
автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № СВ3175ВТ, определена на база пазарни
цени, съгласно калкулация на официалния вносител на марката /към датата на
ПТП/ е в размер на 1613,90 лева. Установява се още, че обичайният размер на
ликвидационните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са
между 15,00 лева и 25,00 лева.
8
Вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството е
отговорило ясно, обосновано и в пълнота на поставените задачи, като
същевременно не възниква съмнение относно правилността на изводите,
обективирани от вещото лице в заключението, поради което и настоящият
съдебен състав намира, че следва да кредитира така приетото заключение по
допуснатата в произвдоството съдебна автотехническа експертиза.
Същевременно заключението не е оспорено от страните.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна
практика /включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде
определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при
пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на
увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност
не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване
на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество. Чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва
да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д.
*56/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І
9
Т. О., ВКС). Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав,
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
(увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест
възстановяването на вредите с овехтени (вече употребявани) части, доколкото
те несъмнено се характеризират с по-ниско качество и различна техническа
характеристика от новите материали, а и в някои случаи влагането им би било
невъзможно предвид спецификата на увредената част. Ето защо
обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта,
като делинквентът, респ. застрахователят на гражданската му отговорност,
понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на
щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни
пазарни цени е в размер на 1613,90 лева, като към тази сума следва да се
прибавят 15,00 лева ликвидационни разноски по щетата.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на
1628,90 лева.
Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да бъде уважен
именно за сумата, претендирана от ищеца с исковата му молба. Следователно
предявеният иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ се явява основателен и
доказан до пълния предявен размер от 1628,90 лева.
Съдът следва да разгледа направеното в условията на евентуалност
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на водача на лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № ****. По обективния
характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна
практика – т.7 от ППВС *7/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. **25/2008г. на ІІ т. о., решение
*59/24.11.2010г. по т. д. *117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г.
по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение **8/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на
ІІ т. о., решение **9 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение
*53/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение *69/28.02.2012г. по т. д. №
762/2010г. на ІІ т. о., решение **4 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС,
10
ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причИ. връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото
поведение обективно да е в причИ. връзка с настъпването на вредите, т.е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51,
ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не
би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което
увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от
деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за
съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички случаи
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек
автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № **** да е допринесъл с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат от реализираното на 02.05.2024 г., пътно-
транспортно проишествие.
По делото не са събрани доказателства установяващи, че водачът на лек
автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № **** е допринесъл за вредоносния
резултат.
Дори напротив, събраните по делото доказателства са еднопосочни и
категорични, че причина за реализиране на проишествието, от техническа
гледна точка, е единствено поведението на водача на лек автомобил „Рено“, с
рег. № ***, който предприема маневра за отклонение надясно от лява пътна
11
лента /в процесното кръгово кръстовище лентите са три – дясна, която е само
за направо, т.е. посока Асеновград; средна, която е за автомобилите движещи
се направо, т.е. посока Асеновград и наляво, т.е. посока с. Крумово и с.
Ягодово и лява, която е за наляво, т.е. посока към с. Крумово и с. Ягодово и за
излизане към гр. Пловдив/с намерение да излезе от кръговото кръстовище на
изхода за гр. Асеновград, вследствие на което пресича траекторията и
реализира ПТП с движещия се до него /с посока към с. Крумово и с. Ягодово,
без да променя посоката си на движение и да сменя лентата, в която се движи/,
в средна пътна лента на кръговото кръстовище, лек автомобил „Дачия
Дъстър“, рег. № ****, при което на последния са причинени имуществени
щети.
Следователно съдът приема, че направеното с отговора на исковата
молба от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ се
явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 1628,90 лева.
Върху горепосочената сума, следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.03.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД,
настоящият съдебен състав намира следното:
Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата
гражданска отговорност) към застрахователя по имуществената застраховка е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на
вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая
моментът на извършеното плащане има значение само за възникване на
регресното право, а длъжникът изпада в забава след покана и изтичането на
30-дневен срок от представянето на всички доказателства, в който
застрахователят трябва да определи и изплати размера на задължението си по
предявената претенция или мотивирано да откаже плащането (арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД, вр. с чл. 412, ал. 3 КЗ). По делото се установява, че ищцовото дружество е
отправило до ответника покана за изпълнение на паричното му задължение,
същата е получена от последния, като на 13.11.2024 г. е постановен отказ за
изплащане на обезщетение. Следователно ответникът е изпаднал в забава в
12
изпълнението на задължението си за изплащане на обезщетение по
предявената регресна покана, и дължи обезщетение за тази си забава за
периода от 24.11.2024 г. до 06.03.2025 г. включително /за деня 07.03.2025 г. –
денят на депозиране на исковата молба в съда, в полза на ищцовото дружество
се дължи законна лихва и за същия не следва да се определя и повторно
обезщетение за забава за един и същи ден/, което е в размер на сумата от
61,52 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор за законна лихва/. За посочената сума акцесорният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен, като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 64,14 лева и за деня 07.03.2025 г., искът следва да
се отхвърли.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни в производството.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса за разглеждане на
предявените искове в размер на 67,72 лева, за заплатен депозит за вещо лице
по изготвената в производството съдебна автотехническа експертиза в размер
на 300,00 лева, за заплатен депозит за свидетел при режим на призоваване в
размер на 50,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 555,60 лева,
като са представени и доказателства за извършването на претендираните
разноски.
От името на ответното дружество своевременно е релевирано
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на
претендираното от името на ищеца адвокатско възнаграждение в
производството, което е неоснователно. Претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е в минималния предвиден размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба */09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с включен ДДС. По делото се ангажираха доказателства за
регистрация по ЗДДС на процесуалните представители на ищцовото
дружество. Същевременно по делото са предприети активни процесуални
действия, от името на ищцовото дружество, чрез процесуалните му
представители, обуславящи правото за присъждане на адвокатско
13
възнаграждение. Действително делото не се характеризира с фактическа и
правна сложност, поради което и съдът намира, че в полза на ищеца се дължи
адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден за съответния
вид работа, съгласно Наредба */09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, какъвто е именно и претендирания от ищеца.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „д“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. сс, ***, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца „д“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. сс, бул. „В” № ***, сумата от 971,81 лева, представляваща
разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на уважената част от
предявените искове.
От името на ответното дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в
производството съдебна автотехническа експертиза в размер на 300,00 лева и
за заплатен депозит за свидетел при режим на призоваване в размер на 120,00
лева и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
100,00 лева, като са представени и доказателства за извършването на
претендираните разноски.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „д“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. сс, бул. „В” № ***, следва
да бъде осъден да заплати в полза на ответника „д“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. сс, ***, сумата от 0,81 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „д“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
сс, *** да заплати в полза на д“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. сс, бул. „В” № ***, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ,
сумата от 1628,90 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
определянето му, настъпило на 02.05.2024 г., на път Пловдив-Асеновград, по
вина на водача на лек автомобил „Рено“, с рег. № ***, чиято гражданска
14
отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети
по лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № ****, застрахован по имуществена
застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска /07.03.2025 г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „зз“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
сс, бул. „ггг“ * да заплати в полза на ЗЕАД „бб“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. сс, пл. „п“ **, на основание чл. 86, ал. 1 ГПК,
сумата от 61,52 лева, представляваща мораторна лихва, за периода 24.11.2024
г. – 07.03.2025, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 61,52 лева до
пълния предявен размер от 64,14 лева и за деня 07.03.2025 г.
ОСЪЖДА „д“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
сс, ***, да заплати в полза на „д“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. сс, бул. „В” № ***, сумата от 971,81 лева, представляваща
разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА „д“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
сс, бул. „В” № ***, следва да бъде осъден да заплати в полза на „д“ АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. сс, ***, сумата от 0,81 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15