№ 668
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20221100602443 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
Софийският районен съд, с присъда от 27.04.2022 г., постановена по НЧХД № 5236 по
описа на Софийски районен съд за 2021 г., Наказателно отделение, 11-ти състав, признал Б.
П. Л., с ЕГН: **********, за невиновна в това, че на 13.11.2020 г., около 17:30 ч. в гр.
София, ул. *******, чрез впръскване с лютив спрей в двете очи на малолетния М. Б. Б., с
ЕГН: ********** му причинила лека телесна повреда, изразяваща се в зачервяване на
конюнктивата на двете очи с клинично поставена диагноза "химично изгаряне на корнеята и
конюктивалния сак", представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, поради което и на основание чл. 304 НПК я оправдал по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Със същата присъда СРС се е произнесъл за съхранението на веществените
доказателства.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК е осъдил малолетния тъжител чрез неговата майка и
законен представител на сторените разноски в съдебното производство.
Процесуалният представител на малолетния тъжител по делото – адв. В. Д. – САК е
обжалвал присъдата с въззивна жалба в която счита, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и несправедлива и като такава прави искане за нейната отмяна и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна.
След изготвяне на мотивите към присъдата е подаденото допълнително изложение към
въззивната жалба с развити допълнителни аргументи, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Защитата счита, че са събраните по делото гласни доказателства
безспорно се установява описаната в тъжбата фактическа обстановка, както и възраженията
се свеждат предимно за начина на кредитиране на показанията от долната инстанция. Прави
се искане за отмяна на присъдата и постановява на нова присъда, с която подсъдимата бъде
призната за виновна за в извършването на престъплението за което е предадена на съд.
1
Подадено е възражение от подс. Б. Л., чрез адв. Е. А. – САК в което възражение се
излагат аргументи за правилност на постановената присъда и неоснователност на
подадената въззивна жалба и аргументи в допълнителното изложение към същата.
В проведеното разпоредително заседание на 29.06.2022 г., въззивният съд, по реда на
чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
дееца, не се налага изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени
и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и
чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В съдебното заседание пред въззивния съд, жалб. М. Б., частен тъжител по делото,
редовно призована, не се явява. Явява се неговата майка и законен представител – А. Л. и
неговият повереник - адв. Д., който поддържа жалбата и развива в пледоарията си аргументи
за уважаване на подадената въззивана жалба и отмяна на присъдата.
Подсъдимата Б. Л., редовно уведомена, не се явява, не се явява и нейният защитник –
адв. А..
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната
присъда, изложеното във въззивната жалба и допълнителното изложение, вкл. и доводите на
страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото
му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря
на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество – въззивната жалба
е неоснователна.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е
изяснил фактическата обстановка по същото. При анализа си първоинстанционният съд е
спазил е изискванията на формалната и на правната логика. Мотивите на районния съд се
споделят изцяло и от настоящата инстанция. В мотивите си първоинстанционният съд е
посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са
установени. Изложени са необходимите правни съображения за взетото решение на съда.
Спорът е концентриран единствено откъм начина на кредитиране на гласните доказателства.
Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен
материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се
налагат съществено различни изводи по фактите и обосновано са приети следните
фактически обстоятелства:
Обосновано е прието, че подс. Б. П. Л. е родена на ******* г. в гр. София, българка,
български гражданин, с висше образование, неосъждана, живущ в гр. София, ж.к. "Д.", ул.
*******, с ЕГН: **********.
С тъжба, внесена в Софийски районен съд, малолетният тъжител М. Б. Б. чрез неговата
майка и законен представител – А. С. Л. е обвинила Б. П. Л., в това, че:
на 13.11.2020 г., около 17:30 ч. в гр. София, ул. *******, чрез впръскване с лютив спрей
в двете очи на малолетния М. Б. Б., с ЕГН: ********** му причинила лека телесна повреда,
изразяваща се в зачервяване на конюнктивата на двете очи с клинично поставена диагноза
"химично изгаряне на корнеята и конюктивалния сак", представляващо временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл.
130, ал. 1 НК.
Въззивната инстанция намира, че авторството на деянието извършено от дееца, както е
2
опасано в тъжбата не е установено по изискуемия в чл. 303, ал. 2 НПК начин.
Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено
направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в
мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези, които се оспорват, за да отговори на наведените доводи във въззивната жалба /Решение
№ 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния
касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение № 181 от 2012
г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; Решение № 371 от 2016 г. на
ВКС, ІІІ н. о./. Липсват обаче аргументи, които да опровергават постановената присъда,
както и аргументи, които вече да не са получили отговор от първоинстанционния съд в
неговите мотиви, за което и не е необходимо преповтарянето на мотивите към присъдата.
На следващо място, съдът разглежда деянието за което е предадена подсъдимата на съд
по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Непосредствен обект на това престъпление – чл.
131, ал. 1 НК са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеност на човешкото
здраве и физическата цялост на личността.
От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез действие. Предмет на
това престъпление е анатомичната цялост и физиологичните функции на организма на даден
човек, които могат да бъдат увредени от разстройство на здравето. В преобладаващата се
практика на съдилищата е стигнато до понятието за "разстройство на здравето", като
противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек, чрез временно нарушаване
физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм,
които водят до разстройство на здравето. Леката телесна повреда е резултатно увреждащо
престъпление, като в конкретния случай не е установено по делото от дееца.
Съдът правилно е разграничил показанията на разпитаните свидетели и е подложил на
много внимателен анализ дадените показания на отделните свидетели, като настоящата
инстанция се солидализира с мотивите на първата инстанция в тази насока. Абсолютно
неоснователна е тезата на защитата, че неправилно са ценени гласните доказателства, като в
тази насока са дадени подробни и аргументирани мотиви от СРС. Внимателно ревизираната
инстанция е отчела евентуалната възможна заинтересованост на разпитаните свидетели от
изхода на делото и след надлежна съпоставка с останалите обективни находки, резонно е
кредитирала или не всеки отделен гласен източник при съпоставянето му с доказателствата
по делото.
Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с
останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно
релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по
делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за
тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно
стеклите се събития.
На следващо място, избраният от първата инстанция подход при анализа на
свидетелските показания е удачен и не противоречи на правилата на наказателния процес, за
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Въззивната инстанция счита, че е налице липса на доказаност по отношение главния
факт по делото, поради което следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл. 304
НПК. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на
обвинението по несъмнен и категоричен начин, когато не са изяснени напълно
обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в
причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат
установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна
присъда. Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и
3
колебливи изводи досежно осъществяването на обективните и субективните признаци за
деянието, а още повече когато доказателствената маса по делото сочи, че се касае за спор,
който е на плоскостта на облигационните отношения. Съдът признава дееца за виновен само
и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл. 303, ал. 2 НПК/, което
е гаранция за реализиране правата на обвиняемите, респективно на подсъдимите в
наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена и
прокламирана в чл. 16 НПК.
При извършена цялостна проверка на обжалваната присъда, въззивния съд не намира да
са допуснати процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, или за изменението й,
поради което същата следва да се потвърди изцяло, като правилна и законосъобразна.
По разноските:
С оглед изхода на делото е неоснователно искането за присъждане на разноски на
тъжителя, а такива се следват на подсъдимата, но липсват доказателства за сторени от нея
разноски и искане за заплащането им и поради това въззивната инстанция не дължи
произнасяне.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Софийският градски
съд, II-ри въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 27.04.2022 г., постановена по НЧХД № 5236 по
описа на Софийски районен съд за 2021 г., Наказателно отделение, 111-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4