РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Пловдив, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20215000500632 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. Г. М. чрез процесуалния му
представител адвокат В.Т.-Б. против решение № 260886/09.07.2021 г.,
постановено по гр.д. № 482/2021 г. по описа на П.О.С. – ІІ гр.с., в частта, в
която са отхвърлени предявените от него искове за неплатена главница по
споразумение, обективирано в нотариален акт за договорна ипотека №
*/**.**.**** г., за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 53
320 лв. и за обезщетение за забава за разликата над 11 455,58 лв. до пълния
претендиран размер от 15 285 лв. Жалбоподателят твърди, че решението в
тази част е неправилно, тъй като съдът не е съобразил договореното
разсрочване на плащането, респ. началния момент, от който е започнала да
тече погасителната давност, поради което моли съда да постанови решение, с
което да отмени решението на окръжния съд в обжалваната част и да
постанови друго, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че ответниците му дължат посочените суми по издадената заповед
1
за изпълнение по чл. 417 от ГПК в пълен размер. Оспорва жалбата на М.З. и
моли съда да потвърди решението в тази част. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба от М. ЗЛ. ЗЛ., към която се е присъединил
Р. ЗЛ. ЗЛ., чрез процесуалния им представител адвокат С.М. против същото
решение в частта, в която е признато в отношенията между страните, че М.З.
и Р.З. дължат на П.М. по 20 000 лв., представляващи 1/3 ид.ч. от неплатена
главница в общ размер на 60 000 лв. по споразумение, обективирано в
нотариален акт за договорна ипотека № */**.**.**** г., и по 5 727,79 лв.
обезщетение за забава, определено върху общото задължение на двамата
длъжници от 40 000 лв. за периода 31.12.2016 г. – 27.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2019 г. до окончателното
й погасяване. Жалбоподателите твърдят, че решението в тази част е
недопустимо поради това, че исковата молба, по която е образувано
производството, е нередовна, ищецът няма правен интерес от предявяване на
тези искове, между същите страни и за същите вземания има влезли в сила
решения и поради липса на идентичност между обстоятелствата в
заповедното и в исковото производство, поради което молят съда да обезсили
решението в тази част. Ако не се възприеме това становище,
жалбоподателите считат, че решението в обжалваната част е неправилно и
молят съда да го отмени в тази част, както и да обезсили издадените против
тях заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителни листове.
Оспорват двете въззивни жалби на П.М.. Претендират разноски за двете
съдебни инстанции.
Постъпила е и въззивна жалба от П. Г. М. против решение №
260943/20.08.2021 г., постановено по същото гражданско дело, в частта, в
която е оставена без уважение молбата му за поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 260886/09.07.2021 г., постановено по гр.д. №
482/2021 г. по описа на П.О.С. – ІІ състав. Жалбоподателят счита, че е налице
разминаване в мотивната част на решението и диспозитива на същото
досежно претендирания от него размер по първите субективно съединени
искове, който е общо 53 320 лв., а не 80 000 лв., до който те са отхвърлени,
поради което моли съда да го отмени в тази част и вместо това да постанови
друго решение, с което да допусне поправка на очевидната фактическа
грешка в основното решение, като в диспозитива вместо посоченото „за
2
разликата до общия размер на главницата от 80 000 лв.“ да се чете „за
разликата до общия размер на главницата от 53 320 лв.“.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от П. Г. М.
против Р. ЗЛ. ЗЛ. и М. ЗЛ. ЗЛ. обективно и субективно съединени искове по
чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че със
заповед № ****/15.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК, постановена по ч.гр.д. №
17548/2019 г. на П.Р.С., ответниците са били задължени да му заплатят по 26
660 лв., представляващи по 1/3 ид.ч. за всеки от тях от неплатена главница в
общ размер от 80 000 лв. по споразумение, обективирано в нотариален акт за
договорна ипотека № */**.**.**** г., т. **, рег. № ****, н.д. № ***/**** г. на
нотариус С.З. с рег. № *** на НК, и по 7 642,53 лв. обезщетение за забава в
общ размер от 15 285 лв,, определено върху общото задължение на двамата
длъжници от 53 320 лв. за периода 31.12.2016 г. - 28.10.2019 г. и установено в
т. 3 от нотариалния акт, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението /28.10.2019 г./ до окончателното й
изплащане. Доколкото длъжниците са подали възражения против издадената
заповед за незабавно изпълнение, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Р.З. и М.З., че вземането,
произтичащо от споразумение, обективирано в нотариален акт за договорна
ипотека № */**.**.**** г., т. **, рег. № ****, н.д. № ***/**** г. на нотариус
С.З. с рег. № *** на НК, е действително, въз основа на него е издадена
заповед № ****/15.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК по ч.гр.д. № 17548/2019 г. на
П.Р.С. и те му дължат по 26 660 лв., представляващи по 1/3 ид.ч. за всеки от
тях от неплатена главница в общ размер от 80 000 лв. и по 7 642,53 лв.
обезщетение за забава в общ размер от 15 285 лв., определено върху общото
задължение на двамата длъжници от 53 320 лв. за периода 31.12.2016 г. -
28.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
3
на подаване на заявлението /28.10.2019 г./ до окончателното й изплащане,
както и деловодни разноски в заповедното производство от 1 372,10 лв.
Претендира разноски.
Ответниците Р. ЗЛ. ЗЛ. и М. ЗЛ. ЗЛ. чрез процесуалния им
представител адвокат С.М. оспорват исковете като недопустими, тъй като
ищецът притежава изпълнителни листове за същото вземане и въз основа на
тях е образувано изпълнително дело и има влязло в сила решение,
постановено по гр.д. № 13838/2019 г. по описа на Р.С.-П., с което са
установени вземанията, обезпечени с договорната ипотека, както и оспорват
исковете като неоснователни, доколкото вземанията не произтичат от
ипотечния акт, самият той е нищожен поради това, че в него не са
индивидуализирани вземанията по основание и размер и не се установява
дали задължението е солидарно. Считат, че изискуемостта на вземанията не е
настъпила, но и правят възражение за погасяването им по давност, като молят
производството да бъде прекратено като недопустимо, а ако съдът не
възприеме това становище, да отхвърли исковете като неоснователни и да
обезсили издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителни листове.
С обжалваното решение е признато за установено в отношенията
между страните, че Р. ЗЛ. ЗЛ. и М. ЗЛ. ЗЛ. дължат разделно на П. Г. М. по 20
000,00 лв., представляващи по 1/3 ид.ч. за всеки от длъжниците от неплатена
главница в общ размер от 60 000 лв. по споразумение, обективирано в
нотариален акт за договорна ипотека № */**.**.**** г., т. **, рег. № ****,
н.д. № ***/**** г. на нотариус С.З. с рег. № *** на НК, и по 5 727,79 лв.
обезщетение за забава в общ размер от 11 455,58 лв., определено върху
общото задължение на двамата длъжници от 40 000 лв. за периода 31.12.2016
г. - 27.10.2019 г. и установено в т. 3 от нотариалния акт, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 28.10.2019 г., до
окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед №
****/15.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 17548/2019 г. по
описа на Р.С.-П., като исковете за заплащане на главницата за разликата до
пълния претендиран размер от по 26 660 лв. и за разликата до общия размер
на главницата от 80 000 лв. са отхвърлени като погасени по давност, както и
4
са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за забава за разликата
над присъдените 5 727,79 лв. до пълния претендиран размер от по 7 642,53
лв., за разликата до общия размер на обезщетението за забава от 15 285 лв. и
за периода 28.10.2019 г.
Решението е обжалвано от двете страни и в неговата цялост е предмет
на въззивното производство.
С решение № 260943/20.08.2021 г. е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в основното решение, като Р. ЗЛ. ЗЛ. и М. ЗЛ. ЗЛ. са
осъдени общо да заплатят на П. Г. М. сумата 1 779,75 лв., представляваща
разноски в производството по гр.д. № 482/2021 г. по описа на О.С.-П., и
сумата 1 029,08 лв., представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
17548/2019 г. по описа на Р.С.-П., П. Г. М. е осъден да заплати на Р. ЗЛ. ЗЛ. и
на М. ЗЛ. ЗЛ. по 375 лв. разноски в производството по гр.д. № 482/2021 г. по
описа на О.С.-П. и е оставено без уважение искането на П.М. за поправка на
очевидна фактическа грешка в същото решение по отношение общия размер
на задължението.
Това решение е обжалвано само от М. само в частта, в която е оставено
без уважение искането му за допускане поправка на очевидна фактическа
грешка на първоначалното решение по отношение на общия размер на
задължението, като в тази част е предмет на въззивна проверка, а в останалата
част не е обжалвано и е влязло в сила.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК и
във връзка с наведените от страните оплаквания не се установиха пороци,
обуславящи неговата нищожност или недопустимост, с изключение на частта,
в която съдът е отхвърлил исковете за главницата за разликата над 53 320 лв.
до 80 000 лв., в която част решението е недопустимо.
Настоящият състав намира, че предявените искове по чл. 422 от ГПК
са допустими.
Не се спори, а това се установява и от приетите по делото
доказателства, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК против ответниците за посочените в
исковата молба суми, З.и са подали възражения против заповедта, поради
което кредиторът М. е трябвало да предяви в срока по чл. 415, ал.1 ГПК
исковете, което той е направил.
5
По делото е установено, че с влязло в сила решение, постановено по
гр.д. № 13838/2019 г. по описа на Р.С.-П., са отхвърлени исковете на
ответниците за приемане на установено по отношение на ищеца, че те не му
дължат суми по изпълнителен лист от 25.07.2012 г. по гр.д. № 1039/2012 г. по
описа на О.С.-П. и по изпълнителен лист от 01.02.2016 г. по гр.д. № 3534/2012
г. на Р.С.-П., възникнали по запис на заповед с падеж 31.12.2007 г., съдебни
разноски и от неоснователно обогатяване в резултат на погасено по давност
вземане по запис на заповед, издаден от наследодателя им З. З., поради
погасяването им по давност. Между вземанията по двете дела обаче няма
идентичност, поради което с това решение не е разрешен възникналият между
страните правен спор, с който е сезиран съда в настоящото производство.
От заповед № 3308/19.04.2017 г. и изпълнителен лист от 20.04.2017 г.,
двете издадени по ч.гр.д. № 5594/2017 г. по описа на Р.С.-П., е видно, че е
разпоредено на Н.М. З.а, М. ЗЛ. ЗЛ. и Р. ЗЛ. ЗЛ. да заплатят солидарно на П.
Г. М. сумата 80 000 лв. главница и 26 831,41 лв. лихва за забава за периода
31.12.2013 г. – 18.04.2017 г., дължими въз основа на акт за договорна ипотека
№ * от 26.03.2013 г., т. **, рег. № ****, н.д. № ***/**** г. на нотариус С.З. с
рег. № *** на НК, и законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 18.04.2017 г. до окончателното й изплащане, както и 2
136,57 лв. разноски по делото, като в полза на кредитора е издаден
изпълнителен лист за сумите.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д.
№ 5/2018 г. по описа на ЧСИ С. Т. с рег. № *** и с район на действие района
на О.С.-П., но с постановление от 23.01.2019 г. и въз основа на факта, че
съдът с разпореждане № 104453/2018 г. е обезсилил заповед за незабавно
изпълнение № ****/19.04.2017 г. и изпълнителен лист № ****/20.04.2017 г.
частният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното производство по
отношение на вземанията, посочени в посочената заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист /л. 187 от делото на районния съд/.
Доколкото от една страна има водени предходни дела между същите
страни, но на друго основание и за различни вземания, а от друга страна
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесните
вземания са били обезсилени и не могат да послужат за събирането им, съдът
намира, че ищецът има право да предяви исковете за установяване на
6
вземанията си против ответниците и те са допустими.
По отношение правилността на обжалваното решение съдът съобрази
ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая е обжалвано цялото решение/,
на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в
жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
От приложеното ч.гр.д. № 17548/2019 г. по описа на Р.С.-П. е видно, че
П. Г. М. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение вх. №
69397/28.10.2019 г., въз основа на което в негова полза е издадена заповед №
****/15.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК срещу длъжниците М. ЗЛ. ЗЛ. и Р. ЗЛ. ЗЛ. за сумите
от по 26 660 лв., представляващи по 1/3 ид.ч. за всеки от длъжниците от
неплатена главница в общ размер от 80 000 лв. по споразумение,
обективирано в нотариален акт за договорна ипотека № * от 26.03.2013 г., т.
**, рег. № ****, н.д. № ***/**** г. на нотариус С.З. с рег. № *** на НК, и по 7
642,53 лв., представляващи обезщетение за забава в общ размер от 15 285 лв.,
определено върху общото задължение за двамата длъжници от 53 320 лв., за
периода от 31.12.2016 г. до 28.10.2019 г., и установено в т. 3 от нотариалния
акт, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване заявлението - 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
деловодни разноски в размер на 1 372,10 лв., представляващи заплатена
държавна такса, които вземания произтичат от споразумение, обективирано в
нотариален акт за договорна ипотека № 2 от 26.03.2013 г., т. **, рег. № ****,
н.д. № ***/**** г. на нотариус С.З. с рег. № *** на НК.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжниците М. ЗЛ. ЗЛ. и Р. ЗЛ. ЗЛ. са
подали възражения срещу заповедта, като с разпореждане на съда от
27.07.2020 г. на заявителя П.М. е даден едномесечен срок за предявяване на
иск за установяване на вземането си, предмет на заявлението, което той е
направил, подавайки в срок настоящата искова молба в съда.
От нотариален акт за договорна ипотека № */**.**.**** г., т. **, рег.
№ ****, н.д. № ***/**** г. на нотариус С.З. с рег. № *** на НК П. Г. М., Н.М.
З.а, М. ЗЛ. ЗЛ. и Р. ЗЛ. ЗЛ. са заявили, че кредиторът П.М. е установил по
съдебен ред вземания към тримата длъжници в общ размер на 80 000 лв., като
7
страните са се договорили тези суми да бъдат платени на кредитора в срок до
30.12.2016 г. на четири равни вноски от по 20 000 лв. в евро по курс продава
на избрана от кредитора банка с падежи 30.12.2013 г., 30.12.2014 г.,
30.12.2015 г. и 30.12.2016 г., като общият размер на дълга е 40 817 евро, а
неплащането в срок от страна на длъжниците на която и да е погасителна
вноска, прави предсрочно изискуемо цялото вземане, като страните са се
споразумели също, че при забава в плащането от страна на длъжниците на
която и да е вноска, те дължат на кредитора законова лихва върху неплатената
част от задължението, а за обезпечаване на вземането Н. З.а, М.З. и Р.З. са
учредили в полза на П.М. договорна ипотека върху собствения си недвижим
имот – поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на гр.П.,
ведно с построената в него сграда с идентификатор *****.***.***.*.
Настоящият състав приема посоченото споразумение за спогодба по
смисъла на чл. 365 от ЗЗД, с което страните прекратяват един съществуващ
правен спор между тях, признавайки фактическото положение и/или
правейки си взаимни отстъпки, като Н. З.а, М.З. и Р.З. са се съгласили да
заплатят на П.М. общо 80 000 лв., като доколкото не е посочено друго, следва
да се приеме, че всеки от тях дължи по 1/3 ид.ч. от сумата, т.е. по 26 666,67
лв., което да стане в срок до 30.12.2016 г. на четири равни вноски от по 20 000
лв. съответно на 30.12.2013 г., 30.12.2014 г., 30.12.2015 г. и 30.12.2016 г.
По делото не се спори между страните, а и няма събрани доказателства
в тази насока /при доказателствена тежест, лежаща върху ответниците/
уговорената сума да е била частично или напълно заплатена, поради което
съдът приема това обстоятелство за недоказано, което води до извод, че
задължението е действително и изискуемо.
Доколкото ищецът претендира, че ответниците дължат разделно –
всеки от тях по 1/3 ид.ч. от общото задължение, а не солидарно, в каквато
насока е отправеното искане към съда в заповедното производство и към съда
в исковото производство, не следва да се обсъжда възражението на З.и за
липса на уговорка в споразумението от 26.03.2013 г. за наличие на пасивна
солидарност.
Неотносимо е и възражението на ответниците за нищожност на
договорната ипотека поради неспазване изискванията на чл. 167, ал. 2 от ЗЗД,
тъй като предмет на делото не е действителността на сключения договор за
8
ипотека, а съглашението-спогодба, уреждащо правоотношението между
страните по повод дължимостта на посочената в него сума и сроковете за
погасяване на задължението, като дори да се установи, че ипотеката е
нищожна, това ще се отрази върху уговореното обезпечение, предоставящо на
кредитора привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, но не и върху
действителността на задължението.
Ответниците своевременно са направили възражение за погасяване на
главното задължение по давност.
Както вече беше посочено, общият размер на задължението на тримата
длъжници е 80 000 лв., което трябва да се изпълни до 30.12.2016 г., като
страните са договорили плащането да стане разсрочено на четири равни
вноски от по 20 000 лв. съответно на 30.12.2013 г., 30.12.2014 г., 30.12.2015 г.
и 30.12.2016 г.
Спорният въпрос е кога настъпва изискуемостта на задължението – на
падежа, уговорен за целия дълг /30.12.2016 г./, или изискуемостта е за всяка
разсрочена вноска.
Настоящият състав счита, че въпреки постигнатото съгласие за
разсрочване изпълнението на паричното задължение, отделните вноски не
стават автоматично сбор от периодично дължими плащания, а задължението
остава едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната
вноска или моментът на предсрочната му изискуемост /каквато по делото не
се твърди да е настъпила/, в случая 30.12.2016 г. В този смисъл е и ТР №
5/21.01.2022 г. по тълк.д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, което следва да се
приложи не само по отношение срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, но и за всяко
уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски
с различни падежи, за което формираните изводи в тълкувателното решение
са валидни.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 28.10.2019 г., а то следва да се приравни на предявяване на иск,
тъй като заповедта за изпълнение би имала същата правна сила, ако не беше
подадено възражение от длъжниците, и с него се прекъсва давността /чл. 116,
б. „б“ от ЗЗД/, съдът намира, че вземанията не са били погасени по давност, а
всеки от двамата ответници дължи на кредитора си по 1/3 ид.ч. от общото
задължение от 80 000 лв., т.е. по 26 666,67 лв.
9
Предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
исковете следва да бъдат уважени до размера, който се претендира от ищеца –
по 26 660 лв. спрямо всеки от ответниците, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение /28.10.2019 г./ до окончателното й изплащане, като решението
на окръжния съд следва да бъде потвърдено в частта, в която е признато за
установено в отношенията между страните, че Р. ЗЛ. ЗЛ. и М. ЗЛ. ЗЛ. дължат
разделно на П. Г. М. по 20 000,00 лв., представляващи по 1/3 ид.ч. за всеки от
длъжниците от неплатената главница по процесното споразумение, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 28.10.2019 г. до окончателното й
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, като то бъде отменено в частта, в която исковете са отхвърлени
за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 26 660 лв. за всеки
от ответниците.
По отношение на исковете по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД:
С процесното споразумение страните са се договорили, че при забава в
плащането от страна на длъжниците на която и да е вноска, те дължат на
кредитора законова лихва върху неплатената част от задължението. Впрочем
законова лихва за забавено изпълнение като обезщетение за ползване на
паричната сума се дължи по силата на закона, без да е нужно изрично
постигнато съгласие между страните за това.
По делото не са събрани никакви доказателства /при доказателствена
тежест, лежаща върху ответниците/, че те са заплатили на ищеца уговореното
обезщетение в размер на законната лихва за страната, поради което съдът
намира, че то е дължимо.
По отношение на възражението за давност, направено от ответниците,
досежно вземанията за лихва са относими гореизложените от съда
съображения за давността по вземанията от главница, като погасителната
давност не е изтекла и по отношение на лихвата за забава и задълженията са
действителни и изискуеми.
Доколкото исковете са установени по основание, съдът служебно чрез
използване на общодостъпната програма „Калкулатор лихви“ изчисли
размера им на 7 642,53 лв. за всеки от уважените искове в размер на 26 660 лв.
10
за периода 31.12.2016 г. – 28.10.2019 г., в който размер те следва да бъдат
уважени, като решението на окръжния съд бъде потвърдено в частта, в която
е признато за установено в отношенията между страните, че Р. ЗЛ. ЗЛ. и М.
ЗЛ. ЗЛ. дължат разделно на П. Г. М. по 5 727,79 лв. обезщетение за забавено
плащане на сумата 26 660 лв. за периода 31.12.2016 г. - 28.10.2019 г. и то
следва да бъде отменено в частта, в която исковете за заплащане на
обезщетение за забава са отхвърлени за разликата над 5 727,79 лв. до пълния
претендиран размер от по 7 642,53 лв.
На база на изложените в исковата молба фактически обстоятелства и
изведената въз основа на тях воля на ищеца, която е изрична и недвусмислена,
намерила израз в отправения петитум, настоящият състав приема, че съдът е
бил сезиран с обективно и субективно съединени искове по чл. 422 от ГПК,
определени по основание и размер както в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, така и в исковата молба, от които два главни иска за
установяване, че Р.З. и М.З. дължат на П.М. по 26 660 лв., т.е. общо 53 320
лв., като това е цената на исковете, а сумата 80 000 лв. е посочена единствено,
за да даде информативна рамка на отношенията на страните.
Отхвърляйки исковете за главницата по съглашението от 26.03.2013 г.
за разликата над 53 320 лв. до 80 000 лв., съдът се е произнесъл по непредявен
иск, т.е. свръхпетитум, поради което в тази част решението му е недопустимо
и следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено в тази
част.
Предвид обезсилване на решението в посочената част следва да бъде
отменено и решение № 260943/20.08.2021 г., в частта, в която е оставено без
уважение искането на П. Г. М. за поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 260886/09.07.2021 г., обективирано в молба вх. №
280128/29.07.2021 г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат осъдени Р.З. и М.З.
да заплатят на П.М. направените от него разноски във въззивното
производство в общ размер на 2 168 лв., от които 368 лв. заплатена държавна
такса за въззивното производство и 1 800 лв. заплатено възнаграждение на
адвокат В.Т.-Б..
Ето защо съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260886/09.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 482/2021 г. по описа на П.О.С. – ІІ гр.с., в частта, в която е признато за
установено в отношенията между страните, че Р. ЗЛ. ЗЛ. и М. ЗЛ. ЗЛ. дължат
разделно на П. Г. М. по 20 000,00 лв., представляващи по 1/3 ид.ч. за всеки от
длъжниците от неплатена главница в общ размер от 80 000 лв. по
споразумение, обективирано в нотариален акт за договорна ипотека №
*/**.**.**** г., т. **, рег. № ****, н.д. № ***/**** г. на нотариус С.З. с рег. №
*** на НК, и по 5 727,79 лв. обезщетение за забава в размер на законната
лихва за страната за периода 31.12.2016 г. - 27.10.2019 г. и установено в т. 3
от нотариалния акт, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК - 28.10.2019 г., до окончателното й погасяване, за които суми е
издадена заповед № ****/15.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
17548/2019 г. по описа на Р.С.-П..
ОТМЕНЯ решение № 260886/09.07.2021 г., постановено по гр.д. №
482/2021 г. по описа на П.О.С. – ІІ гр.с., в частта, в която са отхвърлени
предявените от П. Г. М. против Р. ЗЛ. ЗЛ. и М. ЗЛ. ЗЛ. искове за признаване
за установено в отношенията между страните, че Р. ЗЛ. ЗЛ. и М. ЗЛ. ЗЛ.
дължат разделно на П. Г. М. допълнително по 6 660,00 лв., представляващи,
заедно с присъдената сума от по 20 000,00 лв., по 1/3 ид.ч. за всеки от
длъжниците от неплатена главница в общ размер от 80 000 лв. по
споразумение, обективирано в нотариален акт за договорна ипотека №
*/**.**.**** г., т. **, рег. № ****, н.д. № ***/**** г. на нотариус С.З. с рег. №
*** на НК, и обезщетение за забава в размер на законната лихва за страната за
периода 31.12.2016 г. - 28.10.2019 г. и установено в т. 3 от нотариалния акт, за
разликата над 5 727,79 лв. до пълния претендиран размер от 7 642,54 лв. за
всеки един от длъжниците, ведно законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК - 28.10.2019 г., до окончателното й погасяване, за които суми е
издадена заповед № ****/15.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
17548/2019 г. по описа на Р.С.-П., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
12
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.
ЗЛ. ЗЛ. от ****, ЕГН ********** и М. ЗЛ. ЗЛ. от ****, ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес: **** /чрез адвокат С.М./, дължат разделно на П. Г.
М. от ****, ЕГН **********, със съдебен адрес: **** /чрез адвокат В.Т.-Б./,
допълнително по 6 660,00 лв. /шест хиляди шестстотин и шестдесет лева/,
представляващи, заедно с присъдената сума от по 20 000,00 лв., по 1/3 ид.ч. за
всеки от длъжниците от неплатена главница в общ размер от 80 000 лв. по
споразумение, обективирано в нотариален акт за договорна ипотека №
*/**.**.**** г., т. **, рег. № ****, н.д. № ***/**** г. на нотариус С.З. с рег. №
*** на НК, и допълнително по 1 914,75 лв. /хиляда деветстотин и
четиринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ обезщетение за забава в
размер на законната лихва за страната за периода 31.12.2016 г. - 28.10.2019 г.
и установено в т. 3 от нотариалния акт, ведно със законната лихва върху
главницата 6 660,00 лв., считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 28.10.2019 г., до
окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед №
****/15.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 17548/2019 г. по
описа на Р.С.-П..
ОБЕЗСИЛВА решение № 260886/09.07.2021 г., постановено по гр.д. №
482/2021 г. по описа на П.О.С. – ІІ гр.с., в частта, в която са отхвърлени
предявените от П. Г. М. против Р. ЗЛ. ЗЛ. и М. ЗЛ. ЗЛ. субективно съединени
искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Р. ЗЛ.
ЗЛ. и М. ЗЛ. ЗЛ. дължат разделно на П. Г. М. по 1/3 ид.ч. за всеки един от
длъжниците от неплатена главница по споразумение, обективирано в
нотариален акт за договорна ипотека № */**.**.**** г., т. **, рег. № ****,
н.д. № ***/**** г. на нотариус С.З. с рег. № *** на НК, за разликата над 26
660,00 лв. за всеки един от тях, или общо 53 320,00 лв. за двамата, до 80
000,00 лв., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 260943/20.08.2021 г., постановено по гр.д. №
482/2021 г. по описа на П.О.С. – ІІ гр.с., в частта, в която е оставено без
уважение искането на П. Г. М. за поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 260886/09.07.2021 г., постановено по гр.д. № 482/2021 г. по описа
на П.О.С. – ІІ гр.с., обективирано в молба вх. № 280128/29.07.2021 г.
13
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Р. ЗЛ. ЗЛ. от ****, ЕГН ********** и М. ЗЛ. ЗЛ. от ****,
ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: **** /чрез адвокат С.М./, да
заплатят на П. Г. М. от ****, ЕГН **********, със съдебен адрес: **** /чрез
адвокат В.Т.-Б., общо сумата 2 168,00 лв. /две хиляди сто шестдесет и осем
лева/ разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14