Определение по дело №2473/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 194
Дата: 17 януари 2023 г. (в сила от 17 януари 2023 г.)
Съдия: Деница Славова
Дело: 20223100102473
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 194
гр. Варна, 17.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20223100102473 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искове с правно основание чл. 72 ал. 1
от ЗС.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил по делото отговор от ответника.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото.
Съдът изготвя следния ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано по исковете на Б. Г. Г., ЕГН
**********, от гр. ************; Г. П. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
v "Константин Щъркелов" № 4; и З. П. Г., ЕГН ********** от гр.
************* срещу Д. Г. Ю., ЕГН ********** от гр. Варна, **********, с
правно основание чл. 72 ал. 1 от ЗС за осъждане на Д. Г. Ю., ЕГН **********
от гр. Варна, от гр. Варна, ********** да заплати на Б. Г. Г., ЕГН **********
от гр. Варна, ************* сумата от 33333.33 лв., на Г. П. Г., ЕГН
********** от гр. Варна, ************* сумата от 8333.33 лв. и на З. П. Г.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. ************* сумата от 8333.33 лв.,
представляваща припадащата им се част от стойността на извършените
подобрения, с която се е увеличила стойността на ПИ с идентификатор
10135.2723.1032, с адрес: гр. Варна, с.о. "Ваялар", с площ от 814 кв.м., при
съседи: 10135.2723.9563, 10135.2723.9514, 10135.2723.209, 10135.2723.1033,
стар идентификатор **************, номер по предходен план №197, чрез
изграждане на сгради с идентификатори *************** на два етажа, със
ЗП от 34 кв.м. и ЗРП от 68 кв.м., предназначение: жилищна сграда,
еднофамилна и сграда с идентификатор 10135.2723.1032.2, с предназначение:
стопанска постройка - гараж със застроена площ 27 кв.м., електрифициране,
1
водоснабдяване, ограждане на имота, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба - 23.11.2022г. до окончателното заплащане.
Претендират се и разноски.
Обстоятелства, на които се основава иска:
В исковата молба се твърди, че ищците са загубили дело по иск за делба
срещу ответника на ПИ с идентификатор 10135.2723.1032 и находящите се в
него сгради с идентификатори *************** и 10135.2723.1032.2. С
решение № 4777 от 8.11.2019г. по гр.д.№ 11711/2018г. на ВРС, влязло в
законна сила на 24.6.2021г. е прието, че ищците не са собственици на земята,
както и по силата на приращението собственик на сградите се явява
ответникът.
Сградите в имота, обаче, с идентификатори *************** и
10135.2723.1032.2 са изградени през 1989г. от П.В. Г. и съпругата му Б. по
време на брака им, действащ от 7.6.1964г. до смъртта на П. Г. на 17.10.2003г.
След смъртта на П.В. Г. на 17.10.2003г. правата върху вземането за
подобрения се трансформират в съотношение 4/6 за Б. Г. Г., от които 1/2
придобити вследствие прекратена със смърт СИО и 1/6 придобита по
наследство от съпруга й, 1/6 за Г. П. Г., по наследство от баща му и 1/6 за З.
П. Г., по наследство от баща му.
Построяването на сградите с идентификатори *************** и
10135.2723.1032.2 представлява подобрения, извършени от владелец.
Сградите са електрифицирани, водоснабдени, имотът е ограден през 1989г.
Подобренията са извършени в имот, в който първоначално П.В. Г. е бил
настанен под наем /договор от 15.1.1976г., разрешение за строеж №
238/10.4.1978г./, а впоследствие му е предоставено право на ползване с
Решение по т. 218-4-9 по Протокол № 13 от 22.11.1988г. на ИК на ОНС-
Варна /Протокол № 13 от 22.11.1988г., удостоверение № 19 от 6.12.1988г за
предоставяне право на ползване/. Сградите се идентифицират като: масивна
сграда с идентификатори *************** - на два етажа, със ЗП от 34 кв.м. и
ЗРП от 68 кв.м., предназначение: жилищна сграда, еднофамилна и масивна
сграда с идентификатор 10135.2723.1032.2, с предназначение: стопанска
постройка - гараж със застроена площ 27 кв.м., изградени в ПИ с
идентификатор 10135.2723.1032, с адрес: гр. Варна, с.о. "Ваялар", с площ от
814 кв.м., при съседи: 10135.2723.9563,10135.2723.9514, 10135.2723.209,
10135.2723.1033, стар идентификатор **************, номер по предходен
план №197.
2
Твърдят, че увеличената стойност на сградите към дата на исковата
молба е в размер на 28500 лв., а увеличената стойност на електрифицирането,
водоснабдяването и ограждането на имота към дата на исковата молба е в
размер на 21500 лв. /СТЕ по гр.д.№13297/2022г. на ВРС/. Евентуално,
разноските, които са извършени за подобренията към 1989г. също са в размер
на 50 000 лв. /с оглед задължителната за разглеждане евентуална
приложимост на чл. 74, ал. 1 ЗС/.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
В него се сочи, че искът е допустим, но неоснователен.
Не оспорва, че с влязло в сила съдебно решение решение № 4777 от
8.11.2019г. по гр.д.№ 11711/2018г. на ВРС е установена собствеността му
върху поземления имот и сградите.
Счита обаче, че искът на ищците е погасен с изтичането на петгодишна
давност.
Съгласно т. VI. 13. на ППВС №6/27.12.74г., погасителната давност за
вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в
чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от
превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента,
когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота.
В конкретния случай се твърди, че подобренията са направени от
владелец, поради което давността за вземанията на ищците за извършените
подобрения започва да тече от момента, в който владението им е било
прекъснато.
С влязло в законна сила решение от 26.05.2009г., постановено по
в.гр.дело 350/2009г. на ОС Варна е отменено решение от 17.12.2008г.
постановено по гр. дело 8329/2007г. на PC Варна, с което с ревандикационен
иск с правно основание чл. 108 от ЗС е прието за установено по отношение на
ищците Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г., че Л.И.Б. и Р.И.М. /същите са праводатели
на ответника Д. Ю./ са собственици по реституция по решение
124/20.10.1993г. на ПК Варна и наследяване от И.Г.М., на 2/3 идеална част от
реална част от имот 197 по ПНИ на С.О Ваялар с площ от 814 кв.м. при
посочени граници, като ицщите Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г. са осъдени да
предадат владението на Л.И.Б. и Р.И.М.. Решението в осъдителната му част е
изпълнено на 20.05.2010г. когато Л.И.Б. и Р.И.М. са въведени във владение на
ПИ 197 по ПНИ - идентичен с ПИ 1032 по КК и КР с площ от 814 кв.м
съгласно протокол за въвод по изп. дело 64/2010г. на ЧСИ Надежда Денчева.
3
От този момент /20.05.2010г./ започва да тече погасителната давност и
същата е изтекла на 20.05.2015г.
Дори и да се приеме, че погасителната давност тече от смяната на
собствеността, то и по отношение на Д. Ю. същата е изтекла на 22.06.2022г.,
предвид датата на прехвърлителната сделка между страните, а именно
22.06.2017г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД, Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г., са водили исково
производство за делба на собствеността на ПИ и на сградите, но не и за
техните подобрения или за подобренията в имота. Искът за делба е отхвърлен
/не е уважен/ и с оглед разпоредбата на чл. 116, б. „б" от ЗДЦ, давността не се
прекъсва по време на исковото производство.
Отделно считат, че ответника не е пасивно легитимиран да отговаря по
иска, доколкото отговорност носи собственикът на вещта към момента на
извършване на разноските, защото именно той се е обогатил неоснователно.
Поради това претенцията следва да бъде предявена не срещу Д. Ю., а срещу
Л.И.Б. и Р.И.М., които са били предишни собственици и праводатели на
ответника, към момента на твърдяната от ищците дата на извършване на
подобренията.
Оспорва, че в имота са налице подобрения. Подобрения са само онези
дейности, извършени в имота, които обективно увеличават неговата стойност.
В случая става дума за абсолютно порутени сгради - негодни за живеене и
обитаване, а за да са годни, то следва да им бъде направен значителен ремонт.
В защита на тезата сочи, че прехвърлянето на имота е извършено без
прехвърляне на сградите, а за същите е дадено съгласие за тяхното събаряне.
П.В. Г. е настанен с договор за наем и след това получава разрешително
за строеж № 238/10.4.1978г. - за строеж на дървена барака. Изрично в
разрешителното за строеж пише, че при прекратяване правото на ползване на
имота, собственика /П. Г./ следва да премахне бараката и няма право на
обезщетение. П.В. Г. е следвало да построи само и единствено позволената му
с разрешителното за строеж, дървена барака. Всички останали подобрения са
абсолютно незаконни и за тях няма издадено нито разрешение за строеж,
нито одобрени архитектурни проекти, нито какъвто и друг документ
доказващ законността на сградите. В т.11.7. на ППВС №6/27.12.74г. е прието,
че подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат като
подобрения, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. В
конкретния случай, ответникът е продал имота, като е дал съгласие за
4
заличаване на порутените сгради, т.е. не е налице желание за запазване на
сградите.
СЪДЪТ указва на ищците, че носят доказателствената тежест да
установят собствените си конкуриращи права, а именно да докажат факта на
осъществяване на фактическа власт върху имота с намерение за своене към
датата на изграждането на сградите, че сградите са построени през 1989г. от
П.В. Г. и съпругата му Б. по време на брака им, разходите за имота и
увеличената стойност на имота с следствие на извършените СМР.
СЪДЪТ указва на ответника, че носи доказателствената тежест на
докаже фактите, от които черпи права, а именно че е собственик на имота на
твърдяното от него придобивно основание.
По доказателствата:
Съдът намира, че следва да бъдат приети представените с исковата
молба и отговора писмени доказателства.
По искането на ищеца за приемане на СОЕ на в.л. М.К.С., изготвена по
ч.гр.д.№13297/2022г. на ВРС /производство по обезпечение на доказателства/,
съдът намира следното:
Основен принцип в процеса на доказването е непосредственото
събиране на доказателствата от съда. Именно поради това и не е допустимо да
бъде прилагана по делото експертиза, извършена по друго дело. Изключение
от този принцип е допуснато в случай, че е налице опасност доказателството
да бъде изгубено или унищожено, като в този случай е допустимо
обезпечаване на доказателствата и събирането им в последствие по определен
процесуален ред – чрез прилагане на цялото производство по чл. 208 от ГПК.
В конкретния случай не е налице искане за прилагане на цялото производство
по чл. 208 от ГПК, тъй като то не е приключило. Иска се единствено
приемане по настоящото дело на експертиза, изготвена в производство по чл.
208 от ГПК, по настоящото дело, което се явява недопустимо. Отделно от
това доказателството към настоящия момент не е погинало, поради което
липсва основание съдът да събира доказателството опосредено, а не пряко
чрез допускане на СТОЕ по настоящото дело.
Поради изложеното искането на ищеца за приемане на СОЕ на в.л.
М.К.С., изготвена по ч.гр.д.№13297/2022г. на ВРС, следва да бъде оставено
без уважение, а искането на ответника за назначаване на СТОЕ по настоящото
дело следва да бъде уважено.
Следва да бъде отложено произнасянето по исканията на страните за
5
допускане на гласни доказателства за о.с.з. след отделяне на спорното от
безспорното и уточнение на фактите, за които се искат свидетели.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание
на 02.03.2023г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните,
като им се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора.

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените с исковата молба и
отговора писмени доказателства, с изключение на приложената като
писмено доказателство СОЕ на в.л. М.К.С., изготвена по ч.гр.д.№13297/2022г.
на ВРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за приемане на СОЕ на
в.л. М.К.С., изготвена по ч.гр.д.№13297/2022г. на ВРС.

ДОПУСКА извършването на СТОЕ със задачи вещото лице след
посещение на място и извършване на оглед на процесния имот и сгради и
справки в ресорните институции, да отговори на следните въпроси:
1. Каква е реалната пазарна стойност на имот ПИ 1032 към
настоящия момент, без изградените в него сгради?
2. Каква е реалната пазарна стойност на имот ПИ 1032 към
настоящия момент, ведно изградените в него сгради?
3. Налице ли е увеличение на стойността на имота в следствие на
изграждането на съществуващите в имота сгради? С каква сума се е
увеличила стойността?
4. Какъв е статутът на изградените в имота сгради, налице ли са
строителни книжа за тях, законни ли са, ако те са незаконни, подлежат ли на
премахване, налице ли е търпимост?
5. Какво е състоянието на сградите, могат ли процесните сгради да се
ползват без извършване на ремонтни дейности и какви биха били
необходимите ремонти, за да мога да се ползват нормално, каква ще е
6
стойността на ремонта?.
6. Каква е стойността на разходите, извършени за построяването на
сградите през 1989г.?
7. Имотът електрифициран ли е – кога, водоснабден ли е – кога, ограден
ли е – с каква ограда, има ли дА. кога е бил ограден за пръв път имота?
8. Налице ли е увеличение на стойността на имота в следствие на
изграждането на ограда, електрифициране, водоснабдяване? С каква сума се е
увеличила стойността в следствие на всяко едно от посочените подобрения?
9. Каква е стойността на разходите, извършени за изграждането на
ограда, електрифициране, водоснабдяване към момента на възникване на
подобрението?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600лв., платим по 300 лв. от ищците
и ответника в едноседмичен срок от съобщението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Петранка Койчева Маринова.
Вещото лице да се призове след внасяне на определения от съда
депозит.
УКАЗВА на страните, че следва да укажат съдействие на вещото лице
за изготвяне на експертизата, като в противен случай, техните
действия/бездействия могат да се ценят по правилата на чл. 161 от ГПК.
УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда, в случай, че
не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест или
друга обективна причина или в определения срок, както и да представи
заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно
заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 от ГПК, както и
отговорността, която носи по чл. 86 от ГПК.

ОТЛАГА произнасянето по искането на страните за допускане на
гласни доказателства за о.с.з. след отделяне на спорното от безспорното и
след уточнение на фактите, за които се искат свидетели.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че свидетелите следва да бъдат водени
от тях в о.с.з.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА, КАТО ИМ УКАЗВА,
ЧЕ това е доброволен способ за уреждане на отношенията им и има
преимущество пред спорното производство - при спогодба заплатената
7
такса се връща наполовина на ищцовата страна.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ
УКАЗВА на страните, че към ВOС е създаден и действащ Център по
медиация, който е разположен на 4 ет. в сградата, в която се помещава СИС
при РС – Варна на адрес: гр. Варна, ************* Медиацията е лесен и
достъпен /безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни спорове и за
постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното
производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай, че
страните желаят постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им
и пести време и средства, може да се обърнат към служителя по медиация към
ВOС Нора Великова на тел. 052/623362 или на адрес на ел.поща
*********@***.**, който ще им помогне при избора на медиатор от списъка
на медиаторите, както и ще им осигури ползването на Центъра по медиация в
удобно за страните и за медиатора време.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8