№ 22136
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110170877 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 372625/28.12.2023 г. по описа на СРС по предявен от
„КИ“ АД, ЕИК ............., представлявано от МГА със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ,
БУЛ.ЦБ III №85, мецанин, чрез адвокат Р. Д., срещу Е. А. А. с ЕГН: **********, гр. София, УЛ.С
№ 36, вх.Б, ет.1, ап.1, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Б, ул. П № 3, чрез особения представител
адвокат С. Г., с която е предявен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.1
от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща
главница, ведно със законна лихва за период от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
360,00 лева (триста и шестдесет лева), представляваща договорна лихва за период от 27.07.2022 г.
до 27.06.2023 г., сумата 91,20 лева (деветдесет и един лева и 20 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 28.07.2022 г. до 25.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 41852/2023 г. на Софийски
-ти
районен съд, I ГО, 120 състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът е търговско дружество, регистрирано като
финансова институция по смисъла на чл. 3а, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции и
притежава удостоверение за дейността си от БНБ и като администратор на лични данни. Сочи, че
основна негова дейност е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Сочи,
че ответникът е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството,
като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, одобрена от управителя на дружеството и при спазване на всички изисквания за
предоставяне на финансова услуга от разстояние.
Твърди, че на ответника е отпуснат кредит, като е сключен и Договор за потребителски
1
кредит на граждани без поръчителство Е № ДЗ010567/27.06.2022 г. Твърди, че кредитополучателят
не е погасил нито една от вноските по кредита, като същият е падежирал окончателно на 27.06.0223
г. Въпреки, че служители на ищеца се били свързвали чрез електронен адрес и телефон с ответника,
същият не погасил вземането. Сочи, че към 25.07.2023 г. кредитополучателят не е погасил нито
една от вноските по кредита, поради което ищецът е подал заявление до СРС за издаване на
заповед за изпълнение. Било образувано ч.гр.д. № 41852/2023 г., по което е издадена заповед за
изпълнение, срещу която било подадено възражение от ответника. Моли съда да установи
дължимостта на исковата претенция и да му присъди разноски.
Ответната страна, е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Оспорва исковете по основание. Счита, че не е доказано по делото, че е постигнато съгласие между
страните за сключване на договор за кредит. Оспорва претенцията за присъждане на разноски.
Счита, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 4 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК.
Твърди, че в договора са налице неравноправни клаузи в нарушение на националното и
общностното право. Моли съда да отхвърли исковата претенция като недоказана и неоснователна.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Със заявление по чл. 410 от ГПК от 14.04.2022 г., депозирано пред СРС, по което е
-ти
образувано ч.гр.д. № 41852/2023 г. на СРС, I ГО, 120 състав е поискано издаването на заповед по
чл. 410 от ГПК, като същото е уважено. С оглед връчването на длъжника на заповедта по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, на ищеца са дадени указания за установяване на вземането по исков ред, което
обуславя правния му интерес от водене на настоящото производство.
От представените доказателства се установява, че ищцовото дружество е вписано като
финансова институция в Регистъра по чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции
(Удостоверение № BGR00288). Ищецът е предоставил на ответника по негова заявка за кредит „Е“
сума в размер на 1000 лв. за потребителски нужди. Договорът е от 27.06.2022 г. и е със срок за
погасяване на кредита – 27.06.2023 г. Определен е фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и
годишен процент на разходите от 49.70 %. Уговорено е ползване на дружество гарант, което да
гарантира връщане на вноските по кредита срещу такса гарант, която не е с посочен в договора
размер, а в погасителния план и е в общ размер от 720 лв., разпределени на 12 вноски по 60 лв.
всяка. Заемната сума е предоставена на ответника чрез паричен превод чрез „Изи Пей“ АД, видно
от представената Разписка № 0700016008210683 от 27.06.2022 г., представена в оригинал от
посоченото дружество с писмо от 14.11.2024 г., като ответникът се е подписал под разписката със
син химикал и е изписал собственоръчно собствено и фамилно име.
Съдът приема, че по делото се установява по безспорен начин, че ответникът е поискал
сключване на договор за кредит с ищеца, като е получил лично сумата от 1000 лв., предоставена
чрез паричен превод чрез дружеството „Изи Пей“ АД. Договорът е сключен от разстояние
(онлайн). Срокът на договора е 12 месеца, който е изтекъл към момента на предявяване на
заявлението по чл. 410 от ГПК. Вземането е ликвидно и изискуемо към датата на образуване на
заповедното производство. Исковата молба се явява допустима, предвид това, че длъжникът по
заповедното производство е бил уведомен за издадената срещу него заповед по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, което е обусловило даването на указания за предявяване на иск и тяхното изпълнение от
ищеца.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител. По делото няма спор, че процесният кредит е именно
потребителски. В същия е посочено, че целта на кредитиране е извършване на ремонт.
2
В чл. 4 от Договора между страните е посочено, че кредитополучателят е избрал да
обезпечи задължението си по кредита като е сключил предварително договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице „Поръчител“. Такъв договор не е
представен в настоящото производство, но от представения към договора за кредит погасителен
план е видно, че възнаграждението за поръчителството възлиза в общ размер на 720 лв. и се
погасява на вноски, ежемесечно, по 60 лв. При липсата на предоставени доказателства за сключен
договор с дружество-поръчител, съдът счита, че това вземане е недоказано и не се дължи. Не е
достатъчно в договора да фигурира клауза, че страната се е задължила и е сключила такъв договор,
при положение, че никъде в процесния договор за кредит не е посочен размера на задължението
към третото лице – поръчител по договора за кредит. Вземането за обезпечение на кредита не е
доказано и поради това следва в тази част иска да бъде отхвърлен.
Ответникът е направил възражение, че договорът не е валидно сключен във вида, в който е
представен по делото. В действителност, съдът счита, че това възражение е основателно. Ищецът
следваше чрез пълно и главно доказване да установи кои клаузи от договора са били възприети от
кредитополучателя и доколкото същите се оспорват като такива, сключени при нарушение на чл. 11
и чл. 12 от ЗПК, да установи, че същите са съобразени с императивните норми на закона. Съдът
счита, че ищецът не доказва при направените възражения от ответната страна, че е спазил
императивните норми на закона относно размера на годишния процент на разходите, като видно от
самия договор и останалите документи, представени по делото, при прости изчисления, които не
изискват специални познания, се установява, че вземането за лихви и вземането за гаранция в общ
размер надвишава размера на главницата от 1000 лв. Предвид това, че към момента на сключване
на договора за кредит в чл. 4 от същия е вписано, че кридотополучателят е избрал да обезпечи
вземането по договора чрез сключване на договор за поръчителство, то следва размера на
възнаграждението за поръчителството да бъде включено в годишния процент на разходите. Това
обаче, видно от договора, не е сторено, в противен случай не би фигурирал годишен процент на
разходите от 49.7 %. В договора и общите условия към него не е посочено изрично при какви
допускания е изчислен годишният процент на разходите, а е извършено препращане към
нормативни актове.
Предвид изложеното, съдът счита, че процесният договор се явява нищожен по смисъла на
чл. 22 от Закона за потребителския кредит, предвид това, че не са спазени законовите изисквания –
нарушени са изискванията на чл. 11 и чл. 12 от ЗПК, като липсва изрично посочване на начина, по
който същият се формира, а при включване на компоненти, които са били известни към момента на
сключване на договора като възнаграждение за поръчителство по договора, същият възлиза над
допустимия такъв по закон.
Предвид това, че съдът приема договорът за нищожен, същият не е породил действие,
поради което ответникът не е изпаднал в забава с настъпване на падежа и дължи лихви след
поканата за връщане на получената от него главница. Такава покана се явява заявлението по чл. 410
от ГПК, поради което следва да се присъди лихва от датата на неговото подаване, но не и за по-
ранен период.
Предвид изложеното, съдът счита, че възраженията на ответника за нищожност на договора
са основателни. Следва да се уважи исковата претенция само в частта за усвоената главница от
1000 лв., предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.07.2023 г. В останалата част искът е неоснователен и следва
3
да бъде отхвърлен, поради изложените по-горе съображения.
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски в исковото и в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
заповедното в общ размер на 500 лв. за адвокатски хонорар, 29.20 лв. за държавна такса, а в
исковото – 29.20 лв. за държавна такса, депозит особен представител на ответника в размер на
445.12 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Така, съразмерно на уважената
част от исковете, на ищеца му се следва сумата от 1558.65 лв. за разноски в заповедното и исковото
производство. Ответникът е представляван от особен представител и не е направил разноски, които
да подлежат на присъждане.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „КИ“ АД, ЕИК ............., със
седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, БУЛ.ЦБ III № 85, ет.Мецанин, със съдебен адрес: гр.
София, бул. ЦБ Трети № 85, мецанин, чрез адвокат Р. Д., и Е. А. А. с ЕГН: **********, гр. София,
УЛ.С 36, вх.Б, ет.1, ап.1, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Б, ул. П № 3, чрез особения
представител адвокат С. Г., по предявения положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл.
415, ал.1, връзка с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът Е. А. А. с ЕГН: ********** дължи на
ищеца „КИ“ ООД, ЕИК ........... сумата от 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща главница,
ведно със законна лихва за период от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, като отхвърля иска
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
360,00 лева (триста и шестдесет лева), представляваща договорна лихва за период от 27.07.2022 г.
до 27.06.2023 г., сумата 91,20 лева (деветдесет и един лева и 20 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 28.07.2022 г. до 25.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 41852/2023 г. на Софийски
-ти
районен съд, I ГО, 120 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. А. А. с ЕГН: **********, гр. София, УЛ.С 36, вх.Б, ет.1, ап.1да заплати на
„КИ“ АД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, БУЛ.ЦБ III № 85,
ет.Мецанин, със съдебен адрес: гр. София, бул. ЦБ Трети № 85, мецанин, чрез адвокат Р. Д., сумата
от 1558.65 лв. (хиляда петстотин петдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) за разноски в
заповедното и исковото производства, съразмерно на уважените искове, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4