РЕШЕНИЕ
№ 486
гр. Русе, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Денка Т. Веселинова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20214520201208 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №18-001631/04.06.2021г., издадено от
Директор на Д“ИТ“-гр.Русе, против „Ф.-К.“ООД, с ЕИК *********, за
нарушение на чл.38, ал.6, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от Закон за хората с
увреждания /ЗХУ/, е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на
2000 лв., на основание чл.97, ал.1 от ЗХУ.
Срещу постановлението е подадена жалба от управителя на „Ф.-К.“ООД,
която е допустима, като подадена в законоустановения срок. В нея се твърди,
че издаденото срещу него наказателно постановление е незаконосъобразно и
неправилно и се моли съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, не се явява упълномощен
представител.
Ответникът по жалбата е редовно призован, явява се упълномощен
представител, който поддържа НП.
Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не релевира
становище.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 31.05.2021 г. св.Р. извърши проверка за спазване на трудовото
1
законодателство по документи в адм. сграда на Д“ИТ“ Русе на ю.л. „Ф.-
К.“ООД, с ЕИК 1******. При проверката и от представените му в предходен
момент през мес. април 2021г. от жалбоподателя документи /някои от които
касаещи ЗХУ/, св.Р. установил, че ю.л.-жалбоподател, за да гарантира
заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда е следвало
да назначи работници и служители с трайни увреждания съгласно квотата,
определена по чл.38, ал.1, т.2 от ЗКУ – предприятие с над 100
служители/работника, осигурената заетост на лица с трайно намалена
трудоспособност трябва да са 2% от средно присъствения състав на
служителите на дружеството за предходната година. В конкретния случай
било установено, че фирмата – жалбоподател е работодател на 300
служители/работника според средно списъчен състав за 2020г. и съответно
през 2021г. е следвало да назначи 6 лица, които имат трайно намалена
работоспособност. При проверката било установено също, че жалбоподателят
бил назначил 3 лица с трайна неработоспособност и е подал уведомления до
агенцията по заетостта с които желае да използва посредничество на Д“ИТ“
за назначаване на още 2 лица с трайна неработоспособност, като по този
начин сумарно за периода били заявени към Д“ИТ“ от жалбоподателя общо 5
служители/работника по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗХУ.С оглед на това, св.Р.
приел, че ю.л.-жалбоподател /работодател/ не е гарантирал заетостта на хора с
увреждания в работна среда, като не изпълнил необходимата квота за
назначаване на лица с трайна неработоспособност и към момента на
проверката не било назначено още 1 /едно/ лице, за да се изпълни квотата за
2021г. Не били предприети мерки за заемане на пълната квота от 6 лица за
2021г., а освен това не били заплатени дължимите компенсационни вноски за
месец април 2021г. за 1 лице - в размер на 30% от минималната работна
заплата за страната за съответната година, т.е. това са в случая 195,00лв.
Поради това св.Р.Р. издал против ю.л. „Ф.-К.“ООД, с ЕИК ****************
АУАН №18-001631/31.05.2021г., за извършено нарушение по чл.38, ал.6, във
вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗХУ. Въз основа на него било издадено и обжалваното
НП.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е основателна.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като „маловажен
случай“.
Безспорно ю.л. „Ф.-К.“ООД, с ЕИК ************ формално е
осъществило от обективна страна състава на нарушението, но АНО не е
прецезирал всички факти и обстоятелства, касаещи настоящото производство.
По делото безспорно е установено, че жалбоподателят не е бездействал
относно повдигнатото му административно обвинение от момента в който е
уведомен за резултата от проверката, констатиран с АУАН №18-
001631/31.05.2021г. По делото безспорно е установено, че ведно с
депозираното обяснения/възражение в законовия срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН
и преди издаването на обжалваното НП жалбоподателят е представил
преводно нареждане ИА“ГИТ“ преводно нареждане от 02.06.2021г., с което е
изпълнил задължението си за неплащане към бюджета на сумата от 195,00лв.,
касаеща 30 % от минималната работна заплата за мес.04.2021г. и отнасяща се
до неназначаването на 1 /ЕДНО/ лице с трайна неработоспособност.
Нарушението от този вид било установено като извършено от жалбоподателя
за първи път и е отстранено в законовия 3-дневен срок след издаването на
2
АУАН и преди издаване на обжалваното НП.
Съдът, след съвкупната преценка на посочените обстоятелства счита, че
настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с
множеството други случаи по чл.38, ал.6, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗХУ,
налице е хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От
АНО е следвало да предупредят устно жалбоподателя, а не да налагат адм.
наказание, което дори и в неговия минимален размер от 2000лв. е прекалено
завишено и не може да изиграе в случая превантивна функция, а се явява
самоцелно наложено, без преценка на превеса на смекчаващите вината
обстоятелства. Поради това са налице съществени основания за отмяна на
НП, като незаконосъобразно.
По гореизложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-001631/04.06.2021г.,
издадено от Директор на Д“ИТ“-гр.Русе, против „Ф.-К.“ООД, с ЕИК *******,
с което за нарушение на чл.38, ал.6, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от Закон за
хората с увреждания /ЗХУ/, е наложено наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 2000лв., на основание чл.97, ал.1 от ЗХУ.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3