№ 2139
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20211100109511 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, съединен с акцесорен
иск за лихва по чл.86 от ЗЗД .
Ищцата СЛ. Й. Т. твърди, че на 09.01.2019г. около 14ч. в дома й, при битов
инцидент, синът й Й.С.Т., на 11 г., е глътнал част от детска играчка - пионка от игра „Не се
сърди човече“. Веднага след случилото се, в 14.02ч., близките на детето се обадили на
телефон 112. Докато чакали пристигането на линейка, те откарали детето в изнесения
филиал на ЦСМП в кв.Ботунец, като за това уведомили на тел.112. Ищцата посочва, че във
филиала нямало лекар, а само дежурна медицинска сестра – св.Л.Д.. Останалите членове на
екипа били в отпуск. Сестрата подала кислород с маска, но скоро кислородът се изчерпал и
състоянието на детето се влошило. Ищцата посочва, че във филиала нямало бронхоскоп и
дефибрилатор, а сестрата не предприела нужните Ж.оспасяващи мероприятия. Тя отказала
да направи на детето изкуствено дишане, тъй като я било гнус, звъняла на медицинските
екипи да побързат, тъй като състоянието на пациента рязко се влошило. В 14.34ч.
пристигнала линейка с ръководител д-р Д., която предприела Ж.оспасяващи мероприятия. В
тази линейка нямало заредена кислородна бутилка. В 14.54ч. пристигнала втора линейка с
ръководител д-р П.. Тази линейка била снабдена с кислородна бутилка и дефибрилатор.
Въпреки извършените от д-р П. реанимационни мероприятия, детето починало. Ищцата
твърди, че причина за смъртта на детето й са противоправните действия и бездействия на
служителите на ответника както следва: Директорът на ответника и на филиала в
кв.Ботунец не са осигурили на 9.01.2019г. достатъчно персонал – във филиала в кв.Ботунец
не е имало лекар, както и нужното оборудване – достатъчно кислород за обдишване,
бронхоскоп и дефибрилатор; медицинската сестра Д. не е извършила необходимите
Ж.оспасяващи мероприятия – екстракция на чуждото тяло от дихателните пътища на детето,
не е обдишвала достатъчно време с кислород, не е извършила бронхоскопия,
електростимулация с дефибрилитор, сърдечен масаж, изкуствено дишане и трахеотомия; д-р
Д. е предприела неправилни Ж.оспасяващи мероприятия – неправилен опит за екстракция на
чуждото тяло от дихателните пътища на детето, не е обдишала с кислород, не е извършила
бронхоскопия, електростимулация и трахеотомия; д-р П. не е направило опит за екстракция
на чуждото тяло от дихателните пътища на детето, не е извършила бронхоскопия и
1
трахеотомия. Отделно от това екипите при ответника не са съставили реанимационен лист
за пациента Й.Т.. Ищцата твърди, че детето й е могло да бъде спасено, в случай че му е била
оказана своевременна достатъчна , адекватна и качествена медицинска помощ веднага след
пристигането във филиала на ответника в кв.Ботунец. Освен неправилно предприетите
действия на служителите на ответника, ищцата посочва, че ответникът не е разполагал с
достатъчно персонал и с необходимата апаратура и медицински изделия, съобразно
съвременните изисквания за качество и безопасност за пациентите – липсвала е кислородна
бутилка, бронхоскоп, дефибрилатор. Ищцата посочва, че е била много близка с детето си Й.,
отглеждала го е сама и не може да превъзмогне загубата му. Предявява срещу ответника иск
за заплащане на обезщетение за причинени от смъртта на сина й неимуществени вреди ,
като претендира сумата 30 000лв., като частичен иск от 200 000лв., ведно със законната
лихва върху главницата от 9.01.2019г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Център за спешна медицинска помощ гр.София оспорва предявения
срещу него иск. Оспорва смъртта на детето да е настъпила следствие на противоправно
поведение на служители при ответника. Посочва, че по повод смъртта на детето е
извършена проверка от ИА „Медицински одит“ при МЗ, която е установила, че екипите на
ответника са действали адекватно. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба.
Посочва, че първият сигнал за затруднено дишане и съмнение за глътнат предмет от Й.Т. е
подаден в ЦСМП на 9.01.2019г. в 14.02ч. и в 14.06ч. е подаден на първия свободен екип на
д-р Д. като сигнал с код червено. В 14.08ч. близките на детето са подали сигнал, че ще
откарат болния със собствен транспорт , а в 14,22ч. пациентът е постъпил във филиала на
ЦСМП в кв.Ботунец. В 14.38ч. на място е пристигнал екипът на д-р Д., която е установила,
че пациентът е с цианоза, трайно разширени зеници, липса на пулс и дишане. Тя веднага е
предприела реанимационни действия. В 14.54ч. във филиала е пристигнал и втори екип на
ЦСМП с д-р П., който е потвърдил смъртта на Й.Т.. Ответникът посочва, че в интервала от
13.30ч. до 15.00ч. всички налични екипи на ЦСМП са изпълнявали спешни адреси и първите
освободили се два екипа са били незабавно изпратени във филиала в кв.Ботунец. На
9.01.2019г. екипът на филиала в кв.Ботунец е бил в платен годишен отпуск, но дейността му
е била поета от всички екипи на ЦСМП София. Ответникът посочва, че при пристигането на
д-р Д. и д-р П. пациентът е бил починал. Той е постъпил във филиала, когато вече е
агонизирал, и въпреки действията на сестрата, малко по-късно е починал. Смъртта му е
настъпила преди действията на екипите на СМП и следователно техните действия не са в
причинна връзка с настъпилата смърт и респективно с вредоносния за ищцата резултат.
Посочва, че екипите на ЦСМП са се придвижвали по възможно най-бързия начин и
обективно не е имало възможност за по-бързо оказване на медицинска помощ на
пострадалия. Счита ,че не е изпълнен фактическия състав на чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД. Моли
съда да отхвърли иска. Евентуално, възразява против размера на претендираното
обезщетение като прекомерно по размер и в противоречие с критериите за справедливост.
Трето лице помагач на ответника ЗАД Д.Б.:Ж. и З. АД оспорва иска и моли съда да
го остави без уважение. Посочва, че настъпилия летален изход е естествено следствие от
състоянието на пациента и тежкото положение, в което той сам се е поставил поради
самоувреждането си и поради късно потърсената лекарска помощ, и не е свързан с
пропуски в работата на спешните екипи и на медицинската сестра от ЦСМП в Ботунец.
Посочва, че участвалите в лечебния процес лекари и персонал на ответника са спазили
всички правила и добри клинични практики съгласно медицинските стандарти по спешна
медицина. Оспорва и неимуществените вреди, както и наличието на пряка причинно
следствена връзка между действията на лекарските екипи и настъпилия вредоносен
резултат. Оспорва размера на предявения иск като завишен. Повдига възражение за
съпричиняване по чл.51 ал.2 от ЗЗД по отношение на ищцата, като посочва, че ищцата, като
родител на починалото дете, не е упражнила надзор и грижа за детето, в противоречие на
задължението си по чл.8 ал.8 от Закона за закрила на детето. Посочва, че е задължение на
родителя да възпитава детето си да не поставя в устата си дребни предмети, които може да
погълне, както и да осигури постоянно физическо присъствие при детето. В случай, че
ищцата е изпълнила тези свои задължения, то инцидентът е щял да бъде предотвратен.
2
Повдига и евентуално възражение за съпричиняване от ищцата, като родител, поради късно
потърсена лекарска помощ от екипа на ЦСМП, с което е лишила медицинските екипи от
възможността да окажат навреме и в нужните обеми реанимационни действия.
Съдът, като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи
следната фактическа обстановка:
Ищцата е майка на Й.С.Т., починал на 9.01.2019г. на 11 г. възраст.
Ответникът е лечебно заведение по см. на чл.24 от ЗЛЗ и осъществява дейността си
на територията на София област, вкл. и кв.Ботунец, в който живеела ищцата с детето си Й..
Ответникът е юридическо лице, съгласно чл.2 от Правилника за устройството и дейността
на център за спешна медицинска помощ, и има самостоятелен бюджет.
На 09.01.2019г. в ЦСМП са работили 16 екипа, 2-ра, дневна смяна. Отделно 16 екипа
дневна смяна е имало и във филиалите на центъра. От получени 225 сигнала за посещения
на адреси на 9.01.19г., екипите са изпълнили 181 повиквания и са оставили за следващата
смяна 13 повиквания. ЦСМП София има няколко филиала на обслужваната територия, един
от които е в кв.Ботунец. На 9.01.2019г. във филиала в Ботунец е била на работа
медицинската сестра Л. Г. Д.. Същата е имала място на работа във филиала в гр.Горни
Искър, но по разпореждане на ЦСМП, на този ден тя е изпълнявала дневна смяна във
филиала в Ботунец.
Не се спори, че на 09.01.2019г. в 14.02ч. е подаден сигнал от ЕЕН 112 в РКЦ на
ЦСМП София за „дете глътнало предмет, не може да диша, повръща кръв“. При разговора е
уточнено, че се касае за Й.Т., на 11 г. Уточнен е и адреса на който се намира детето –
ж.к.****. Данните са получени при разговор с близък на детето, и са вписани от служителя в
Районната координационна централа /РКЦ/ /л.52 от делото/. Видно от съдебно техническата
експертиза, при разговора обадилия се на ЕЕН 112 е съобщил, че детето е глътнало пионка и
е припаднало. В 14.07ч. сигналът е предаден на медицински екип – д-р Д. и водач на
линейка, който екип веднага е тръгнал от кв.Горна Баня към ж.к.Ботунец. В 14.12ч.
роднините на детето са уведомили на ЕЕН 112, че са откарали детето в болницата на
Ботунец. От разговора става ясно, че РКЦ е съобщило на обадилата се леля на детето, че във
филиала има само сестра, няма лекар. В 14.14ч. служителят от РКЦ се е обадил във филиала
на ЦСМП в Ботунец, за да провери дали детето е закарано във филиала, тъй като болница в
Ботунец няма. След като е уточнено, че детето се намира във филиала, екипът на д-р Д. е
насочен към адреса на филиала. В 14.23ч. в РКЦ се е обадила сестрата, работеща във
филиала, за да разбере докъде е стигнала изпратената към нея линейка. Съобщила е, че
ситуацията е спешна, че детето слабо диша, че е в безсъзнание, че кръвното му е ниско, не е
успяла да хване венозен път. 5 минути по-късно служителят от РКЦ се е свързала с
линейната с д-р Д. и я е уведомила за получената от сестрата информация. Д-р Д. е
съобщила, че тя не разполага с ларингоскоп и не може да интубира, и че ще транспортира
детето до ИСУЛ, УНГ. По време на този разговор, служителят на РКЦ се е свързал с д-р П.,
педиатър в ЦСМП, за да установи къде се намира и дали може да тръгне към Ботунец. Д-р П.
е съобщила , че се намира в с.Железница, товари болни. В 14.28ч. сестрата от Ботунец се е
свързала с РЦК и е попитала докъде е стигнала линейката, като е съобщила , че детето вече е
спряло да диша. В 14.33ч. служителят на РЦК се е свързал с д-р П. и й е съобщил, че трябва
да тръгне за Ботунец, тъй като д-р Д. още не е стигнала и е предала наличната информация
за състоянието на детето. Д-р П. е казала, че те не биха могли да помогнат, а трябва да го
откарат /вероятно има предвид в ИСУЛ/. В 14.34ч. РКЦ се е свързал с филиала в Ботунец, за
да провери дали екипът на д-р Д. е пристигнал. Сестрата е уведомила, че все още не е
пристигнал и че „детето си отива“. В 14.39ч. служителят от РКЦ отново проверява при
сестрата в Ботунец дали д-р Д. е пристигнала. Сестрата съобщава, че д-р Д. все още не е
пристигнала, че кислород няма в бутилката, както и че не е поставила система на детето, тъй
като вените са колабирали. В 15.01ч. от РКЦ са се свързали с 5 РУ на полицията с искане да
изпратят хора в Ботунец. В 15.03. водачът на първата линейка е сигнализирал РКЦ, че са
направили реанимация на детето, че то е починало и са поискали да бъде изпратен патрул.
Отново в 15.03ч. д-р П. се е свързала с РКЦ й е съобщила, че са заварили детето починало.
3
На въпроса на РКЦ защо д-р Д. не го е откарала /вероятно в ИСУЛ/, д-р П. е отговорила, че
и д-р Д. го е заварила така. Видно от навигационните система на двете линейки / л.50 и л.51
от делото/, линейката с д-р Д. е пристигнала във филиала в Ботунец в 14.42ч., като от
отразения маршрут е видно, че вероятно водачът е сгрешил пътя, като е стигнал до
Казичене, след което се е върнал и е тръгнал към Ботунец. Линейката с д-р П. е пристигнала
във филиала в 14.56ч. Във фиша за спешна медицинска помощ д-р Д. е отбелязала, че при
пристигането на екипа детето е нямало дишане и пулс, с разширени, нереагиращи зеници,
цианоза, студен. Бил е заварен починал. Направено му е ЕКГ. Същата информация е
отразила и д-р П. в попълнения от нея фиш за спешна медицинска помощ.
Във връзка със смъртта на детето Й. е образувано ДП №10/2019г. на СО при СГП. По
разпореждане на следователя, на 10.01.2019г. е извършена аутопсия на детето. Видно от
аутопсионния протокол, на л.7 от делото, при аутопсията и допълнителните изследвания на
трупа на Й.Т. е установено : наличие на чуждо тяло в трахеята на нивото на бифуркацията и
към левия главен бронх, оток и прераздуване на белите дробове, точковидни кръвоизливи
под висцеларната плевра, епикарда и лигавицата на легенчетата на бъбреците, оток на
мозъка, остър кръвен застой на вътрешните органи, повърхностна линейна драскотина на
лицето. Посочено е, че причина за смъртта на детето е остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност, настъпила в резултат на затруднение на дишането от установеното чуждо
тяло в дихателните пътища, водело до оток и прераздуване на белите дробове. Установеното
охлузване по лицето може да е получено при транспортиране или при извършването на
реанимационни действия.
По делото са разпитани две групи свидетели - в едната група са роднини на ищцата,
а в другата група са медицинската сестра, приела детето във филиала, и двете лекарки,
пристигнали с линейки на ЦСМП на место във филиала в Ботунец.
Събраните по делото гласни доказателства, установяват следното:
Св.Л.Д., работи като медицинска сестра във филиала на ЦСМП в гр.Нови Искър, с
45г. медицински стаж, установява, че на 9.01.2019г. била дневно дежурство от 8.00ч. до
20.00ч. с колежка във филиала в гр.Нови Искър. След 8.00ч. дошъл шофьора на линейка от
Ботунец и по нареждане на централата я откарали до филиала в Ботунец, тъй като там
нямало персонал. След като я оставил в Ботунец, шофьорът на линейката се върнал в Нови
Искър. До него ден свидетелката не била работила в Ботунец. Спомня си, че след 14.00ч.
група хора чукали тревожно на вратата. Свидетелката им отворила и мъж донесъл
безжизнено дете. Сложили го на кушетката. Детето било с цианоза, нямали никакви
признаци на Ж., нямало пулс и дишане, било в разширени зеници. Свидетелката измерила
кръвно 0, нямало пулс, опитала се да хване венозен път, но не могла, проверила лъчевата и
сънната артерия, сложила му кислородна маска. В манипулационната имало 10 човека, а
навън имало още много хора. Всички говорели, напрежението било огромно. Първо й
казали, че детето е изпило нещо, после казали, че е изяло нещо, че е с епилепсия, че е
глътнало пионка от играта „Не се сърди човече“. Свидетелката се обадила в централата на
ЦСМП, поискала спешно да бъде изпратена линейка. Според свидетелката тя е приложила
на детето приома на „Хайнлих“, след това го навела от кръста надолу, тупала го по гърба, но
посочва, че тези приоми помагат, ако глътнатото чуждо тяло е горе в гърлото, но ако
попадне в белия дроб и детето направи спазъм – метода не помага. Било безсмислено да
подава кислород, но го правила за успокоение на роднините. Страхувала се за себе си.
Кислородът свършил, свидетелката звъняла в централата, казвала им екипите да идват.
Когато дошла линейката, свалили бутилка кислород, но лекарят установил смъртта на
детето. Не казали на роднините за смъртта, а продължили реанимационните дейности и
масажа. Д-р П., от втория екип също установила смъртта на детето. Изчакали да дойде
полицията и тогава казали на роднините. Твърди, че никой не е правил на детето изкуствено
дишане, нито е ставало на въпрос да му се прави такова. По принцип във филиала имало
абму уред, но изкуствено дишане се прави при проходими дихателни пътища. Спомня си, че
от края на устните на детето видяла да тече струйка кръв. Тогава не си го обяснила, но след
като видяла аутопсионните снимки в следствието, си помислила, че роднините са правили
4
опит да извадят фигурката, но че тя е слезнала надолу. Според свидетелката, детето е било
доведено във филиала мъртво. Обяснява, че при едното обаждане до централата казала, че
детето диша слабо, тъй като роднините са се били натрупали около нея и тя не е могла да
каже, че е мъртво. Казвала на централата екипите да идват по-скоро, защото я е било страх
за сигурността й. Спомня си, че детето било с висока кръвна захар, което според нея било
нормално, тъй като детето е било в стрес. Взела кръв от пръста на детето, за да изследва за
направяне, тъй като й казали първоначално, че детето е изпило нещо. Свидетелката обяснява
какво представлява трахеотомията, но посочва, че това не е сестринска манипулация, а се
прави от лекар в болница, стерилно, с поставяне на упойка.
Св.д-р М. Д., работи като лекар в ЦСМП. Спомня си, че с колегата й шофьор на
линейка били на адрес в Горна Баня, дневна смяна, когато им съобщили, че трябва да
заминат за Ботунец за детенце, погълнало чуждо тяло. Когато пристигнали, на место
заварили много близки на семейството отвън пред филиала, както и в самата зала. Спомня
си, че заварила детето в легнало положение на кушетка, нямало дишане, нямало сърдечна
дейност, зениците му били трайно разширени, нереагирали на светлина, което според нея
значело, че детето е в клинична смърт. Детето било посиняло, било с цианоза. Сестрата
успяла да й каже, че са довели детето в това състояние – в безсъзнание, носили са го на
ръце, имало няколко повърхностни вдишвания и после вече нямало нищо. Въпреки всичко,
сестрата му била пуснала кислород, който се бил изчерпал. Шофьорът на линейката
донесъл от колата бутилка амбу и дефибрилатор. Свидетелката направила на детето
прийома на Хаймлих, като се надявала, че ако детето е изпаднало в клинична смърт и
чуждото тяло е по-нагоре, че ще успее да го отстрани, но не се получило. Тогава започнала
да прави индиректен сърдечен масаж, обдишване уста в уста. Редували се със сестрата.
Според сестрата детето било в това състояние от поне 20 минути. Тъй като роднините на
детето били много афектирани и разстроени, свидетелката накарала сестрата да се обади в
РКЦ да извикат полиция, а тя продължила да прави обдишване и сърдечен масаж, докато
дойдат полицаи и в тяхно присъствие да съобщят на близките, че детето е починало. През
това време дошла и д-р П., която също потвърдила смъртта на детето. По настояване на
близките употребили и дефибрилатор, но за това не издали реанимационен лист, тъй като
реално не е имало реанимация. ЕКГ направили, когато пристигнала полицията, за да
потвърдят, че детето е починало. Пояснява, че бронхоскопия и трахеотомия не могат да се
извършат амбулаторно, тъй като е необходимо на пациента да се приложи упойка. Едва
тогава със специална тръба се влиза в бронхите и трахеята , за да се извади тялото. Това се
извършва в операционна зала при стерилни условия, не може да се извърши амбулаторно.
Свидетелката не е работила с бронхоскоп. ЦСМП не разполагал с бронхоскоп. Тъй като
свидетелката не била педиатър, от ЦСМП изпратили втора линейка с педиатър, д-р П.,
когато се освободила.
Св.д-р А. П., работи в ЦСМП, установява, че е отишла като втори екип на
повикването за детето. Там вече била д-р Д., която му била включила кислород. Детето било
цялото посиняло, цианотично, без сърдечна дейност, без дишане, с фиксирани зеници,
нереагиращи на светлина. Категорична е, че детето вече е било починало, но д-р Д. му била
включила кислород заради близките, които били афектирани. Направили и дефибрилация,
защото майката настоявала. Посочва, че медицинската сестра била много разстроена,
изплашена. Казала им, че в момента, в който са довели детето, то е имало само единични
дихателни движения и след 15 минути вече е било починало, тъй като нямало никакви
дихателни движения и сърдечна дейност. Направили ЕКГ и установили права линия.
Посочва, че не само устните, но и цялото лице на детето било посиняло, което според нея
означавало дихателна недостатъчност и смърт. И тази свидетелка потвърждава, че
бронхоскопия за изваждане на чуждо тяло амбулаторно не може да се прави. От д-р Д. знае,
че при идването си във филиала д-р Д. е направила приома Хаймлих, при който силно се
натиска диафрагмата, за да се изхвърли чуждото тяло, но не е било успешно. Посочва, че в
такива случаи като при детето Й., процедурата е детето да се откара в болница, в ИСУЛ,
където се прави бронхоскопия и се изважда чуждото тяло. Обяснява, че ако чуждото тяло е
малко по размер, дихателните пътища не се затварят напълно и децата си дишат, но е
5
възможно да стане спазъм на дихателната мускулатура и дишането да спре и без да е голямо
чуждото тяло. Посочва, че в линейките винаги има по две бутилки с кислород.
Св.К.А., съсед на ищцата, си спомня, че в деня на инцидента с Й. в блока им
настанала паника. Видял С. и семейството й, казали му, че детето се е задавило, глътнало
нещо, и отиват в спешното, което било на около 500м. от дома им. Свидетелят видял детето
– то било адекватно, но се задушавало, хъркало. Не помни дали детето ходело или са го
носели. Пред спешния център се били събрали много хора. Установява, че след като довели
детето, сестрата от спешното му включила кислород, и то започнало да мърда с ръце и
крака. Лежало на кушетката. Сестрата ги помолила да излязат навън, но оставила вратата
отворена и те можели да виждат какво става вътре. Сестрата започнала да звъни по телефона
си и настоявала линейките да идват по-бързо, че ще изпуснат детето. 5 минути по-късно
детето взело да се влошава, кислородът свършил. Лелята на детето, М., казала на сестрата да
направи нещо. Сестрата й отговорила, че днес е по заместване, че няма какво да направи и
че трябва да изчакат екипа. М. започнала да прави изкуствено дишане на детето уста в уста,
тъй като сестрата й казала , че я е гнус да го направи. През това време сестрата звъняла по
телефона , казвала на екипа да побързат, че ще изпуснат детето. Свидетелят и други с него
тръгнали да търсят кислород из сградата, но не намерили. Първата линейка се забавила 40
минути, втората линейка дошла 20 минути след първата. От първата линейка им казали, че
нямат кислород и че ще чакат втората линейка, за да му включат кислород. Когато дошла
втората линейка, свалили от нея бутилка с кислород, включили ЕКГ, но само констатирали
смъртта на детето. Във втората бутилка имало всичко необходимо. Според свидетеля
сестрата не правила нищо, освен да звъни по телефона, звъняла около 5-6 пъти на Бърза
помощ. След като починало детето дошли полицейски патрули. Целият квартал бил отишъл
на место, имало и телевизия.
Св.В.В., сестра на ищцата, установява, че по време на инцидента е била в дома на
сестра си. Посочва, че децата, вкл. и Й. играели, бягали из хола. Й. скочил и показал, че има
нещо в гърлото. Свидетелката го попитала какво е, той й шепнел, че има пионка, която е
глътнал от играта „не се сърди човече“. Опитвал се да диша през устата, започнал да се дави.
Позвънили на бърза помощ, но те се забавили, минали 10 минути и решили да го закарат до
филиала на ЦСМП. Стигнали за 2-3 минути. Носили детето, защото той нямал сили да се
движи, посиняло му било цялото лице, нямал въздух, не бил контактен. Там имало една
сестра, която им казала, че е за първи ден на работа, че нищо не разбира и че не може да
помогне на детето. Сестрата поставила на Й. кислородна маска, но след 5 минути
кислородът свършил, а нямало втора бутилка. Тогава семейството тръгнало да търси из
сградата бутилка с кислород, но не намерили. Сестрата, освен че подала кислород, не
направила нищо друго. М. /св.М.В./ му правила изкуствено дишане, масаж на ръцете,
мачкала го постоянно , за да диша. М. питала сестрата дали това , което прави е правилно.
Сестрата й отговорила, че е правилно, но тя нищо не може да направи, защото я е гнус.
Според свидетелката Й. още имал признаци на Ж., гледал, бил с отворени очи, дишал. Добре
му се отразил кислорода , дишал спокойно, маската се изпотявала и така разбрали че е още
жив. Когато кислородът свършил, се затруднило дишането, детето започнало да се
задушава. Първият екип пристигнал след 35-40 минути, но те нямали кислородна бутилка.
Вторият екип пристигнал 20 минути след първия екип, те носели кислородна бутилка, но
вече било късно. Вторият екип само установил смъртта на Й.. Свидетелят посочва, че не е
видял как детето поглъща предмета. Видял е Й. да отваря вратата на хола и казал, че е
глътнал нещо.
Св.М.В., първа братовчедка на ищцата, установява, че в деня на инцидента е била у
дома си. Спомня си, че към 13.30ч. приятели на Й. я извикали да й кажат, че той си е глътнал
езика. Тя тръгнала да помогне, но видяла, че семейството тръгвало към болницата. В
спешния медицински център имало сестра, но нямало лекар. Свидетелката влязла в кабинета
и видяла детето да лежи на леглото, до него били майка му и баба му, както и предходните
двама свидетели. По това време сестрата разговаряла по телефона със спешна помощ.
Поискали на детето да му се сложи кислород. Маската се изпотила, но кислорода свършил
6
след около 5 минути. Тогава свидетелката започнала да прави сърдечен масаж на детето.
Свидетелката твърди, че по това време детето е имало пулс, затруднено дишане, дишало
задавено, от устата излизали балони и слуз. След като дошла първата линейка, извели
свидетелката от кабинета. Тогава се оказало, че в линейката няма кислород и оборудване.
Звъннали да дойде втора линейка, в която имало всичко необходимо, но вече било късно.
Свидетелката е категорична, че при пристигането на първата линейка детето е имало пулс
/свидетелката му държала ръката/ и е било още живо, не е било синьо на цвят. Свидетелката
посочва, че от кв.Ботунец до ИСУЛ се стига за около 25-30 минути.
Във връзка със смъртта на детето, Изпълнителна агенция „медицински одит“ при МЗ
е извършил проверка на ЦСМП и на ФСМП кв.Ботунец. В констативния протокол за
извършената проверка № КП 27-22/22.01.2019г. е записано, че помещението за прием на
пациенти на филиала е с площ от 20 кв.м., снабдено е със шкаф, зареден със задължителните
медикаменти, АМБУ и източник на кислород с маска. Филиалът разполага само с една
бутилка за кислород от 5-8 литра.
Св.П.Ц., който работи като фармацевт в ЦСМП и извършва зареждане на филиалите
за спешна медицинска помощ с лекарствени продукти и консумативи, уточнява, че веднъж в
месеца филиалите задължително се зареждат, но ако някое лекарство или позиция се
изчерпи, се прави и допълнително зареждане. Системата е автоматизирана, като заявките се
изпращат по електронен път. Линейките се зареждат с две чанти - една лекарствена и една
хирургична. В лекарствената чанта има предварително подготвени и заредени лекарства по
списък и бройка. Щом линейката тръгва на смяна, лекарят получава заредени двете чанти.
Свидетелят не знае как са оборудвани линейките, тъй като това не е негово задължение.
Според длъжностното разписание на ответника, във филиала в Ботунец работят
петима лекари и пет медицински сестри. От представената справка на л.351 от делото се
установява, че на 09.01.2019г. трима от лекарите са отсъствали поради заболяване /от
хепатит, от счупване на гръдна кост и от термично изгаряне ІІІ степен/. Останалите двама
следва да са били на работа, като видно от графика, на 9.01.2019г. във филиала дневна смяна
не е имало лекар, нощна смяна е имало един лекар. От медицинските сестри само едната
/старшата сестра/ е била в отпуск на 9.01. Санитарят също е бил в отпуск на този ден. Петте
шофьори на линейка не са отсъствали. На 9.01. нощна смяна са били един лекар, една
медицинска сестра и един шофьор, а дневна смяна е бил един шофьор, който от събраните
гласни доказателства се установи, че е работил него ден във филиала в Нови Искър. На
9.01.19г. дневна смяна във филиала в Ботунец не е имало член от екипа на Ботунец.
Работела е св.Л.Д., която е медицинска сестра от екипа на филиала в гр.Нови Искър.
Съгласно длъжностната характеристика на лекар в ЦСМП, каквито са били д-р Д. и д-
р П., сред основните задължения на лекаря е да прилага спешни реанимационнни похвати за
овладяване на състоянието при спешно болни и пострадали, като: интубация, дефибрилация,
обдишване с амбу, непряк сърдечен масаж, изкуствено дишане, поставяне на периферен
венозен катетър, назо-гастрална, оро-гастрална сонда, уретрален катетър и др.
Съгласно длъжностната характеристика на медицинска сестра в ЦСМП, каквато е
Л.Д., основното задължение на сестрата е да подпомага дейността на лекаря при
осъществяване на прегледи на пациенти, като му асистира при извършване на съответните
видове манипулации и изпълнява всички нареждания на шеф екипа. Има задължение да
асистира при всички реанимационни действия за овладяване на състоянието на спешно
болни и пострадали, като интубация, дефибрилация, обдишване с балон, аспирация.
Извършва самостоятелно или под лекарско назначение манипулации и дейности, изброени в
Наредба №1 от 8.02.2011г. за професионалните дейности, които медицинските сестри могат
да извършват по назначение и самостоятелно.
Назначената по делото съдебна медицинска експертиза дава заключение, че пряката и
непосредствена причина за смъртта на детето Й.С.Т. е МЕХАНИЧНА АСФИКСИ ОТ
ЗАПУШВАНЕ С ЧУЖДО ТЯЛО НА ДИХАТЕЛНИЯ ПЪТ. Чуждото тяло /пионката/
първоначално, поради размерите си е било в гръкляна/ларинкса, в най - тясното място - над
гласните връзки. Смъртта е настъпила за около 10 минути и за не по-дълъг период от време.
7
При настъпилата смърт са се отпуснали гласните връзки и тогава чуждото тяло е преминало
свободно и е изтласкано по трахеята до левия бронх, при направените опити за изкуствено
дишане. Ако чуждото тяло е успяло да премине бариерата на гласните връзки свободно, то
тогава е щяло да запуши десния бронх, а не да бъде намерено в левия при аутопсията. След
настъпилата биологична смърт гласните връзка вече не са затваряли дихателния път на
нивото на гръкляна и при проведените опити да изкуствено дишане, чуждото тяло е
изпаднало/изтласкано в левия бронх. Такова попадане в левия бронх се получава именно по
този механизъм. При по-малко по размери чуждо тяло, то може да премине през гръкляна
/през гласовата цепка/ и тогава попада в десния, а не в левия бронх, тъй като десният бронх
е продължение на трахеята. Описаният механизъм се подкрепя и от факта, че детето не е
имало глас - шепнело и се е опитвало да обясни, какво му се е случило.
Вещото лице пояснява, че медицинският стандарт за спешна помощ е утвърден в
Наредба №3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина",
издадена от министъра на З.опазването, обн., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г. Съгласно
приложението, в 1.2.4.7. УНГ умения и процедури, е предвидено извършването на предна
риноскопия, предна и задна носна тампонада, инспекция на орофаринкса, отоскопия,
отстраняване на чуждо тяло при компрометирани дихателни пътища, поставяне и
смяна на трахеостомна канюла. Според вещото лице опит за отстраняване на чуждото тяло с
прийома на Хаймлих са извършили медицинската сестра Д. и д-р Д..
Вещото лице приема, че ФСМП - Ботунец е бил оборудван с всички изисквани
медикаменти, консумативи и инструментариум, съобразно приложимите стандарти към дата
09.01.2019 г. Оборудването на екипите на ЦСМП е съгласно изискванията на медицинския
стандарт по спешна медицина. Мобилните екипи на ЦСМП са били оборудвани, съобразно
приложимите стандарти.
На въпроса дали на Й.С.Т. е оказана своевременна, достатъчна, адекватна и
качествена спешна помощ, съобразно изискванията на медицинския стандарт и утвърдените
диагностично-терапевтични алгоритми, вещото лице отговаря, че медицинската сестра Д. е
проверила дали не се касае за запад на корена на езика, след това е приложила единствения
правилен подход с опит за изтласкване на чуждо тяло от мястото на попадането му, а
именно от горните дихателни пътища - с прийома на Хаймлих. Детето е било в клинична,
вероятно и в биологична смърт, поради което не е могла да намери венозен път. Независимо
от това, тя е направила сърдечен масаж и е поставила маска с подаване на кислород от
наличната бутилка във филиала. Вещото лице е категорично, че не е било възможно да се
проведе бронхоскопия като Ж.оспасяваща манипулация в конкретния случай. Във филиала
на ЦСМП - Ботунец не е имало специалист, не е имало лекар, който да направи трахеотомия
на детето Й.С.Т.. В заключението си вещото лице обяснява, че бронхоскопията е
инструментално отстраняване на чуждо тяло, което се извършва под обща анестезия с
ригиден бронхоскоп от опитен бронхолог. При невъзможност за екстракция на чуждото тяло
и при проникването му в белодробния паренхим се налага оперативно лечение.
Трахеостомията е опаративна интервенция, представляваща поставяне на специална тръба.
Ларингоскопът е медицинско, метално изделие, което се прилага от специалистите по
анестезиология преди интубация за обща упойка. Във връзка с въпроса, дали д-р Д. е могла
да интубира детето Й., ако е разполагала с ларингоскоп , вещото лице посочва, че д-р Д. не е
имала основание да поставя ларингоскоп на детски труп.
Вещото лице счита, че въпреки получената телефонна информация за „погълнато“
чуждо тяло, правилно към филиала в кв. Ботунец са били насочени две линейки. По
допускане е прието, че може да се касае за вдишване на чуждо тяло и поради това е
определен код ЧЕРВЕН в конкретния случай. Вероятно са били изпратени две линейки за
разширяване на екипа при необходимост от провеждане на ресусцитационни действия.
На въпроса дали е следвало на близките на детето да се дадат указания да закарат
детето със собствен транспорт в УМБАЛ „Царица ЙоА.-ИСУЛ“ ЕАД, вещото лице е
категорично, че дори детето да е било закарано със собствен транспорт до УМБАЛ „Царица
ЙоА. - ИСУЛ“, смъртта е била неизбежна в конкретния случай. Механичната асфиксия от
8
запушване на дихатения път с голямо чуждо тяло е заплашващ Ж.а инцидент и едва ли
някой би дал подобен съвет за пострадало дете.
Вещото лице пояснява, че не е било необходимо да се изготвя реанимационен лист за
починалото дете.
Вещото лице подчертава, че смъртта на детето, вследствие на механичната асфиксия
- запушване на горните дихателни пътища от голям предмет /пионка/ е настъпила за не по-
дълъг период от време от 10 минути. Чуждото тяло е вдишано, а не е погълнато. Ако беше
погълнато чуждото тяло, нямаше да настъпи смъртта на детето. Това голямо по размери
чуждо тяло е преминало и заседнало под епиглотиса /надгръклянника/ върху гласните
връзки, като в горните дихателни пътища - ларинкса, инервацията се реализира от клон на
Вагусовия нерв - нервус ларингеус рекуренс. Смъртта може да настъпи и за секунди от
спиране на сърцето. Данните от аутопсията изключват развил се вагусов рефлекс. В
конкретния случай не е имало продължителен агонален период. Всички описани изменения
от аутопсията са настъпили във втората фаза на асфиксията, на диспнея и гърчове, която е с
продължителност до 3 минути. Липсата на кръвоизливи по лигавиците на очните ябълки,
кръвоизливи в шийната мускулатура, оскъдността на точковидните кръвоизливи по
серозите, сочат за кратък агонален период. Като взема предвид и времето на развитието на
отделните фази на тази механична асфиксия, експертът съдебен лекар приема, че
биологичната смърт е настъпила преди внасянето на детето във филиала на СМП в кв.
Ботунец. В експертизата вещото лице обяснява наличието на пет стадия на механична
асфикция:
- предасфиктичен стадий с продължителност 10-20 секунди, рядко до 1 - 1,5 минути –
задържа се дишането.
- стадий на диспнея и гърчове с продължителност 1 до 3 минути. Протича в три фази:
1. инспираторна диспнея – продължителност около 1 минута, при който се развива тежък
остър интерстициален емфизем; 2. експираторна диспнея, която продължава 1 минута; 3.
Проявява се с частични клонични гърчове, които Бързо преминават в тетанични, обхващащи
цялата мускулатура до опистотонус.
- стадий на покой – продължава до 1 минута - тялото се отпуска, спират дихателните
усилия.
- стадий на терминални дихателни движения – движенията са дълбоки, с големи
интервали, продължава около 1 минута.
- стадий на автономна сърдечна дейност – най-дългия стадий, който може да
продължи от 1 до 30 минути.
Най-много клинични промени се наблюдават при втория стадий – в края на първата
минута, още при инспираторната диспнея се губи съзнание, има тежък кръвен застой и
екстремна тахикардия, започват да се разкъсват съдове с образуване на тъканни
кръвоизливи и епистаксис, със започване на гърчовете се изпразват тазовите резервоари.
Вещото лице не е установило неправилни действия/бездействие от страна на
медицинските лица, пристигнали и оказвали помощ в случая на детето Й.С.Т.. Няма
допуснати нарушения на конкретни, медицински изисквания за добра медицинска практика.
Няма допуснати медицински правонарушения от страна на екипите на спешната помощ,
ангажирани с процесния казус.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че не е възможно някой да бръкне и да
извади чуждото тяло от детето. Единствено специалист УНГ може с инструмент да помогне
и то до 5-та минута. След 5-та минута настъпва клиничната смърт. Вещото лице е
категорично и в съдебно заседание, че детето Й. не би могло да бъде спасено, като се има
предвид разстоянието до ИСУЛ. Вещото лице отхвърля възможността детето да е дишало
докато е било във филиала , както и маската да е била запотена. Обдишването е ефективно
ако има сърдечна дейност, но в случая не е имало такава. Вещото лице пояснява, че дори
филиалът в Ботунец да е имал линейка, която да транспортира детето до ИСУЛ, детето е
щяло да почине в линейката. По пътя за филиала детето вече е имало гърчове от липсата на
9
кислород, а без кислород мозъкът живее до 3 минути. Дори и да е имало лекар във филиала,
според вещото лице е било въпрос на решимост дали той ще направи трахеостомия. Вещото
лице посочва, че в практиката си не е имала случай на успешна трахеостомия от лекар от
спешен център, тъй като те са обучени за такава дейност само теоретично. Допълнително,
вещото лице се е запознало с пионката, иззета при аутопсията на детето Й., находяща се по
образуваното ДП. Установило е размери от 25 мм височина и 11 мм диаметър на основата на
пионката, с типична овална форма. Според вещото лице чуждото тяло е достатъчно голямо
за да причини смъртта на детето. Фигурата е била на гласните струни в ларинкса, като
цепката на гласните струни при говор е 4мм до 5мм и се отваря само при говор. С това се
обяснява и шепненето на детето. Фигурата не е могла да премине в трахеята, която е 2см. в
диаметър, а е останала в областта на ларинкса. След смъртта на детето, при обдишването с
кислород, когато гласните струни вече не затварят цепката, фигурата е „фалшиво“
изтласкана надолу в трахеята.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Ответникът, болнично заведение, носи гаранционно обезпечителна отговорност по
чл.49 от ЗЗД за виновните действия или бездействия на своите служители – лекари и
медицински персонал, на които то е възложило осъществяването на медицинска дейност и
отговаря за техните вредоносни действия или бездействия. Вредите следва да са причинени
непосредствено от лицата, на които е възложено извършване на медицински действия, и
тези лица следва да са действали виновно и да отговарят на основание чл.45 от ЗЗД.
Константна е практиката на ВКС, че когато се касае за деликт при изпълнение на
медицинска дейност, при формиране на вътрешното си убеждение относно наличието или
липсата на неправомерно поведение на медицинските специалисти и връзката му с
конкретно посочените вреди, съдът следва да съобрази, че медицинската помощ е
правнорегламентирана дейност /така напр. в Решение № 60289/4.07.2022г., гр.д.№
131/2021г., ІІІ г.о., ВКС, Решение № 103 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2018 г., III
г. о., ГК/.
Съгласно чл. 80 от Закона за З.то, качеството на медицинската помощ се основава на
медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения и
Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от
Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно
чл.6 ал.1 от ЗЛЗ (в редакция към ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019г., като
приложима по спорното правоотношение), дейността на лечебните заведения и на
медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на
медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване
защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредба на
министъра на З.опазването.
Центровете за спешна медицинска помощ са лечебни заведения , съгласно чл. 24 от
ЗЛЗ, където медицински специалисти с помощта на друг персонал оказват спешна помощ на
заболели и пострадали лица, включително в дома, на местопроизшествието и по време на
транспортирането до евентуалната им хоспитализация. Те осъществяват извънболнична
дейност по специалността "Спешна медицина", която е подчинена на подробна правна
уредба и се извършва при стриктно спазване на разписаните правила за работа, установени
Наредба № 3 от 6.10.2017г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина"
/все още действаща, но действала и към 09.01.2019г./ и утвърдените медицински стандарти.
Отделно от това, тъй като се касае за оказване на спешна медицинска помощ на дете,
приложим е и медицински стандарт „Педиатрия“, утвърден с Наредба № 7 от 3.11.2016г. за
утвърждаване на медицински стандарт "Педиатрия" / ДВ, бр. 90 от 15.11.2016 г., все още
действаща/.
Когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на
спешна медицинска дейност и налице ли е лекарска грешка, като основание за
отговорността по чл. 49 33Д, той е длъжен да изследва две групи факти от поведението на
10
медицинските специалисти – на първо място да установи какви действия са били
предприети или не са били извършени от медицинските специалисти и на второ място да
провери доколко те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените медицински
изисквания – да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински
стандарти и правилата за добрите медицински практики. На следващо място, по иска по
чл.49 от ЗЗД съдът следва да обоснове дали именно поради противоправното поведение на
лекарите и другите медицински работници, които осъществяват работа в интерес на
възложителя /ответника/, е настъпил вредоносния резултат /пак там, посочените две
решения на ВКС/.
Съгласно Правилника за устройството и дейността на център за спешна медицинска
помощ, Центърът за спешна медицинска помощ се състои от следните структури:
административно-стопански сектор, районна координационна централа (РКЦ) и филиали за
спешна медицинска помощ, разположени на територията на областта. ЦСМП е с
непрекъснат денонощен режим на работа, на базата на 12-часови дежурства и екипна
организация на труда. Стационарните спешни екипи във филиалите за спешна медицинска
помощ оказват спешна медицинска помощ на лица, потърсили я сами на територията на
филиала. Съгласно гл.І, р. І от Наредба № 3 от 6.10.2017г. медицинската специалност
"Спешна медицина" е интердисциплинарна специалност, която е основана на приложението
на познанията и уменията, необходими за превенция, профилактика, диагностика и лечение
на остри или внезапно възникнали Ж.озастрашаващи, потенциално Ж.озастрашаващи или
заплашващи с тежки или необратими увреждания за З.то заболявания, увреждания или други
спешни състояния или обстоятелства, в това число недиференцирани физикални и
поведенчески нарушения, засягащи пациенти от всички възрастови групи, в практикуването
на която основният и най-критичен фактор е времето до предприемане на подходящи и
качествени диагностично-лечебни дейности с цел постигане на физиологична стабилност
и/или ефективно дефинитивно лечение при пациента.
Основните елементи на диагностично-лечебния процес, определени в глава ІІ, р.І от
Наредбата включват: медицински триаж, медицински контрол, прилагане на методите на
кардиопулмонална и церебрална ресусцитация и постресусцитационни грижи при спешен
пациент, начална (първична) преценка, стабилизация и Ж.оспасяващи действия при спешен
пациент, фокусирана анамнеза и физикален преглед, вторична преценка и диагностично-
лечебни стъпки при спешен пациент, клинично разрешаване на спешния случай,
мениджмънт на спешния пациент и разпореждане със спешния случай в спешно отделение,
приложение на методи за мониториране на жизнените функции с постоянно наблюдение и
нова оценка на спешния пациент, непрекъснато оказване на интердисциплинарна
консултативна помощ по време на всеки един от основните елементи в лечебно-
диагностичния процес, приоритетна организация и действия при нужда от преценка,
грижи и лечение на повече от един спешен пациент с цел предоставяне на оптимално
лечение, клинично документиране на спешния случай, транспорт на спешния пациент,
дейности по комуникация. Всяка от тези дейности е детайлно уточнена в Наредбата.
По делото се установи, че веднага след получаване на насоченото от ЕЕН 112 към
ЦСМП телефонно обаждане за пациента Й.Т., служителят от РКЦ при ответника е събрал
необходимата информация от обаждащото се лице и е извършил триаж на пациента като
критичен спешен пациент (код червено – А1) по см. на глава ІІ, р.ІІ, т.8.1. - пациентът е с
Ж.озастрашаващи признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане с висока
вероятност от летален изход, ако не се предприемат незабавни интервенции за
предотвратяване на последваща нестабилност на дихателната функция, циркулацията и/или
неврологичната функция. В същия текст е посочено, че спешен пациент с определена
триажна категория А1 налага незабавно осигуряване на максималните диагностични и
терапевтични възможности в областта и обхвата на специалността "Спешна медицина"
посредством приложение на напреднали техники за поддръжка на Ж.а (Аdvanced Life
Support) и всички останали ресурсни възможности от лекарски екип с най-висока
компетентност или от екип с по-ниска компетентност под медицински контрол.
11
Непосредствено след телефонния триаж, служителят от РКЦ е извършил приоритетен
екипен триаж, като е насочил първата свободна линейка с лекар д-р Д. към
местонахождението на пациента. Д-р Д. не е била педиатър, но към него момент не е имало
свободен педиатър. Получената от телефонното обаждане информация за пациента е била,
че е глътнал предмет – пионка от игра „Не се сърди човече“ /а не че е вдишал пионката/.
При тази информация д-р Д. е заявила при разговор с РКЦ, че тя не би могла да помогне на
пациента, а той следва да бъде транспортиран до ИСУЛ, където се установи, че е
единственото отделение УНГ на територията на гр.София, специализирано за
отстраняването на погълнати или вдишани чужди тела. При освобождаване на екип с лекар
педиатър, 30 минути след първото обаждане за Й., служителят от РКЦ е изпратил на место и
д-р П. с втора линейка.
10 минути след първото обаждане, за да получи Й. по-бърза помощ и интервенция,
семейството му е откарало детето със собствен транспорт във филиала на ЦСМП в
кв.Ботунец, вместо да изчакат пътуващата към адреса линейка. РКЦ е установил какво е
действителното положение и е насочил екипите с линейки към филиала.
Филиалът е друга структура на ЦСМП, която осъществява непрекъсната денонощна
дейност по осигуряване на спешна медицинска помощ посредством използването на
мобилни спешни екипи, наземни медицински транспортни средства (линейки) и
стационарни спешни екипи, съгласно глава ІІІ, р.ІV, т.1 от Наредбата. Филиалът в Ботунец
поддържа мобилен екип, тъй като има на разположение линейка с шофьор. Екипът се състои
от лекар, медицинска сестра и шофьор. Филиалът разполага също с манипулационна,
снабдена с медикаменти, АМБУ /балон за обдишване/ и кислородна бутилка. Установено е,
че вместо заприходените 4 бр. бутилки за кислород, филиалът е разполагал с една бутилка с
вместимост 5-8 литра /която се счита за малка по обем, видно от представения Констативен
протокол за извършена проверка на ИА МО от 22.01.2019г./. Видно от щатното разписание,
филиалът е разполагал с 5 мобилни екипа – 5 лекари, 5 медицински сестри и 5 шофьори на
линейки. На 9.01.2019г. от тези 5 екипа, дневна смяна от 8.00ч. до 20.00ч. на работа е бил
един от шофьорите. Нощна смяна от 20.00ч. на 9.01. до 8.00ч. на 10.01.2019 е имало
осигурен мобилен екип. Не е ясно защо дневна смяна не е имало обезпечен лекар и
медицинска сестра от Ботунец, при положение че е имало медицински персонал на
разположение. Твърдението, че всички екипи от Ботунец са били в редовен отпуск или в
болнични, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Установи се, че на работа
на 9.01.2019г. следва да са били двама лекари, четири медицински сестри и петте шофьора.
От тях по един е бил нощна смяна, като не е ясно защо другите не са обезпечили дневната
смяна. Липсва обяснение от ответника какво е наложило медицинска сестра от друг филиал
/св.Л.Д./ да работи дневна смяна във филиала в Ботунец / за което е получила разпореждане
след 8.00ч. на 09.01.2019г./, а шофьорът на линейката на филиала в Ботунец да работи във
филиала в Нови Искър. Съгласно Наредба №3, във филиала, тип стационар, се осъществяват
дейности по медицински триаж, преглед, диагностика, лечение, наблюдение и амбулаторна
дейност при спешни пациенти в условията на краткосрочен престой до 24 часа, като на
място във филиала се осигурява от стационарен спешен екип. Предвидено е от филиала да
се извършва транспортиране на спешни пациенти до лечебно заведение в стандартните
времеви рамки на мобилен спешен екип при постъпило повикване от района на обслужване
на филиала, без това да нарушава дейността му, или чрез използване на екип за пресрещане
или поемане на вторичния транспорт от съседен ФСМП /т.8.4 от Наредбата/.
От изложеното следва, че при пристигане на детето във филиала, съгласно стандарта,
медицинският екип е следвало да събере информация за състоянието му от придружаващите
го възрастни, за да прецени какво се касае случая /т.н. триаж/, да му извърши преглед, да
диагностицира състоянието му и да реши необходимото лечение, вкл. и дали е необходимо
транспортирането до лечебно заведение. В случай, че е необходимо транспортиране – да се
транспортира с линейката на филиала, ако такава не е налична - да се извика мобилен екип
на ЦСМП, който да транспортира спешния пациент.
В случая, при получаване на първото обаждане за пациента в 14.02ч. служителят от
12
РКЦ е преценил, че се касае за спешен пациент, дете, и след като е събрал по телефона
необходимата информация от обадилия се и я е отразил в системата /каквото задължение
има/, той не е насочил пациента към филиала в Ботунец, където не би могло да се окаже
адекватна помощ с оглед обстоятелството, че е нямало лекар на работа, а е изпратил първия
освободил се екип към дома на пациента. След освобождаване на педиатър, РКЦ е изпратил
и втори екип. Първият екип е пристигнал 36 минути след обаждането към ЕЕН 112 в 14.02ч.,
а втория екип – 52 минути след обаждането в 14.02ч. Установи се, че първият екип е бил на
последен адрес в кв.Горна баня, което обстоятелство значително е увеличило разстоянието
до Ботунец. Отделно е налице необяснимо отклонение на линейката от маршрута към
Ботунец, което е забавило пристигането на екипа на д-р Д. с няколко минути. Св. В.
установява, че разстоянието от Ботунец до ИСУЛ е около 25-30 минути. Съобразявайки и
лошите климатични условия на 9.01.2019г., за които говори и д-р Д., както и ноторно
известния натоварен трафик в гр.София, съдът приема, че при установената работна
натовареност на ЦСМП на 9.01.2019г. /получени 225 адреса при 16 работещи екипи/ ,
първата линейка е пристигнала в рамките на реално възможното. Следвайки стриктно
правилата на Наредбата, служителят на РКЦ е следвало да изпрати на место педиатър с
линейка тип С, екипирана за прилагане на напреднали техники за поддръжка на Ж.а
(Аdvanced Life Support) и мониторинг на спешен пациент. Първата освободила се такава
линейка е била в екип с д-р П. и е щяла да пристигне на место 52 минути след сигнала.
Изпращайки екипа на д-р Д., ответникът е осигурил спешна медицинска помощ за пациента,
при наличните му възможности, отчитайки най-критичния фактор в случая - времето.
Съгласно раздел ІV, т. 1.2.4.7. от Наредба №3 лекаря при спешна медицинска помощ
следва да има основни практични умения, който наред с много други, в областта на УНГ
умения и процедури се свеждат до следното – предна риноскопия, предна и задна носна
тампонада, инспекция на орофаринкса, отоскопия, отстраняване на чуждо тяло при
компрометирани дихателни пътища, поставяне и смяна на трахеостомна канюла. Спешните
медици нямат условия да извършват хигургични интервенции в линейките, нито към тях има
изискване да владеят такива техники. Поради това твърдението на ищцата, че лекарите от
спешна помощ следва да са извършили трахеотомия или бронхоскопия не намира правно
основание. Спешната медицинска помощ е правно регламентирана дейност. В Наредба №3
ясно е посочено какви практични умения следва да имат лекарите от спешна помощ и каква
дейност могат да извършват. След като стандартът за спешна помощ не изисква лекар от
спешна помощ да извършва трахеотомия и бронхоскопия, то факта, че медицинските
специалисти при ответника не са извършили такава по отношение на пациента Й., не е
противоправно бездействие. И двете дейности са високо специализирани, изискват
стерилност, анестезия и специализирана техника, с каквито ЦСПМ /по-конкретно мобилния
екип и филиала/ не разполага. Именно в такава ситуация стандартът изисква незабавното
транспортиране на пациента до болнично заведение, където може да се осигурят тези
условия. И в този смисъл първоначалното решение на д-р Д. да транспортира Й. до ИСУЛ е
било единственото възможно и адекватно решение. Под „отстраняване на чуждо тяло при
компрометирани дихателни пътища“ стандартът има предвид не хирургична интервенция.
Приложеният прийом на Хайнлих, както от св.Л.Д., така и по-късно от д-р Д., навеждането
на тялото на детето, тупането му по-гърба, са все действия по отстраняване на чуждо тяло
при компрометирани дихателни пътища и в този смисъл те покриват стандарта на т. 1.2.4.7.
Единствено възможното и адекватно лечение за Й. при вдишано чуждо тяло, е било
извършването на бронхоскопия, което е можело да се осъществи в ИСУЛ София. До
хоспитализацията му медицинските служители са могли единствено да поддържат Ж.а на
детето.
Съгласно стандарта „Педиатрия“ / Педиатрията е интегрална медицинска
специалност, обект на която са децата от 0 до 18-годишна възраст/ , утвърден с Наредба № 7
от 3.11.2016 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Педиатрия", р.ІІІ – т.2 Изисквания
за осъществяване на дейността в специализираната извънболнична медицинска помощ , в
т.2.6. „Принципи за поведение при спешни Ж.озастрашаващи състояния“ е предвидено, че
при осъществяване или осигуряване на спешни реанимационни действия на място в
13
амбулаторния кабинет се извършва аспирация, обдишване с балон и маска, венозно или
мускулно приложение на медикаменти за кардио-циркулаторно подпомагане; както и се
организира повикването на екипи на спешна медицинска помощ.
Въпреки, че не е била лекар, св.Л.Д. е дългогодишна опитна медицинска сестра и е
осъществила дейностите по отношение на спешен пациент - дете, възложени й по стандарт
„спешна медицина“ и по стандарт „педиатрия“. Събрала е информация за детето от
придружаващите го възрастни, извършила е проверка на състоянието му – положение на
езика, кръвно налягане, кръвна захар, взела е кръв за изследване за натравяне, приложила е
техники за изваждане на чуждо тяло, обдишвала е с кислород, опитала се е да постави
абокат, за да подготви венозно приложение на медикаменти от пристигащите на место
лекари. Налице е било адекватно на стандартите на спешна медицина и педиатрия
поведение. Съдът намира, че адекватно на стандартите поведение са имали и д-р Д. и д-р П..
И двете са получили наличната информация за детето още по време на пътуване до филиала,
на место са установили състоянието на детето и са преценили какви действия да
предприемат. Както служителя в РКЦ, така и медицинската сестра, така и лекарите при
ответника са действали навременно, компетентно и добросъвестно, като са положили
необходимите грижи и са предприели дължимото поведение, като не са нарушили добрата
медицинска практика. При медицинската дейност не се дължи резултат, а надлежно
поведение , което отговаря на правилата на лекарската професия и лечебната дейност.
За съжаление , въпреки от положените от семейството усилия на детето Й. да бъде
осигурена навременна спешна медицинска помощ, въпреки положените от служителите на
ЦСМП усилия по оказването на навременна и квалифицирана спешна медицинска помощ,
детето е починало. Съдът изцяло кредитира заключението по СМЕ, че детето е починало
преди да достигне до филиала в Ботунец. В подкрепа на този извод са следните
обстоятелства:
Установено е от извършената на детето аутопсия, че Й. е починал от механична
асфикция - запушване на дихателния път с чуждо тяло. Съобразно изложените от вещото
лице пет стадия на развитие на механичната асфикция и събраната информация от
телефонните разговори и свидетелските показания, се установява, че при позвъняване на
ЕЕН 112 в 14.02ч. детето е било отпуснато, в безсъзнание – това са съобщили близките на
РКЦ. При транспортирането му до филиала са го носили на ръце. Детето е имало и гърчове,
характерни за втори стадий на механичната асфикция, с което се обяснява и погрешното
твърдение на близките при пристигането във филиала, че детето е имало епилепсия. След
това детето е изпаднало в покой – тялото е отпуснато и без дихателни усилия. Смъртта е
настъпила в рамките на 10 минути, толкова, колкото е изминало от инцидента до внасяне на
детето във филиала. Във филиала е установено 0 кръвно налягане, както и колабирали вени.
Твърдението на свидетелите, че детето е дишало във филиала, че маската му е била изпотена
е в противоречие с науката и с данните, предоставени от семейството при телефонната
комуникация с РКЦ. Още при първото обаждане в 14.02ч. до ЕЕН 112 обадилият се е
съобщил, че детето не е могло да диша и че е припаднало. Това състояние на детето се
потвърждава от СМЕ – в края на първата минута от асфикцията се губи съзнание. Съдът не
кредитира показанията на св.К.А., че детето ходело до филиала, както и твърдението на св.
В., че във филиала детето имало пулс, а маската се била изпотила и съответно детето
дишало. Детето е било със запушени дихателни пътища и не е възможно да живее толкова
време без кислород. Св.В. посочва, че още като са носили Й. до филиала той е бил посинял.
Смъртта е настъпила бързо, което се установява и от органните изменения при аутопсията.
Смъртта е следствие на бързото протичане на механичното задушаване, била е неизбежна и
непредотвратима, поради което действията на екипите на спешна медицинска помощ не
биха могли да я предотвратят. Екипът на ЦСМП – както РКЦ, така и медицинската сестра,
така и лекарските екипи са действали адекватно и съответно на задълженията им. Налице е
неправомерна дейност по кадровото и материалното обезпечаване на филиала – не е имало
наличен лекар на дневна смяна, както и шофьор с линейка /въпреки че кадри са били налице
– не са били в болнични или в отпуск/, не е имало 4бр. бутилки за кислород, както са били
14
описани в инвентара, а само една малка бутилка. Тези административни пропуски обаче не
са в пряка причинно следствена връзка със смъртта на детето. Нито наличието на лекар във
филиала, нито наличието на линейка или повече бутилки с кислород биха могли да
помогнат за спасяване Ж.а на Й.. Както вече бе посочено, в стандарта за спешна помощ не е
предвидено лекарите от спешна помощ да могат да извършват трахеотомия и бронхоскопия.
В този смисъл наличието на лекар във филиала би предположило той да вземе решение
детето да бъде транспортирано до ИСУЛ. Това не би спасило Ж.а на Й., който 10 минути
след вдишването на чуждото тяло е починал. Смъртта е била неизбежна. Наличието на
повече на брой кислородни бутилки също нямат отношение към спасяването Ж.а на детето.
Обдишването при запушени дихателни пътища не би могло да спаси Ж.а на детето.
Съобщеното от св.Д. на служителя на РКЦ, че детето е дишало докато е било във филиала,
се отрича от самата нея в съдебно заседание и се обяснява със съществувалата опасност за
Ж.а й от възможна емоционална реакция на роднините на Й.. Останалите данни, които св.Д.
е подала до РКЦ и които са чисто професионални подкрепят факта, че към момента на
провежданите разговори детето е било починало- св.Д. е съобщила, че не може да постави
абокат, както и че кръвната захар е висока. Това са данни, които за лаиците не означават
нищо, но за специалистите по медицина носят информация.
При липсата на установено противоправно поведение на служители при ответника,
което да е в пряка причинноследствена връзка със смъртта на детето Й., не е налице
извършен деликт. Предявения иск следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото, на ищцата разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв не се
следват. Направените по делото разноски в полза на ищцата, която е освободена от
внасянето им, следва да останат в тежест на държавния бюджет / арг. от чл.78 ал.6 от ГПК/.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право на сторените от него разноски
в размер на 2230лв., съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, който не е оспорен от
ищцовата страна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на СЛ. Й. Т. , ЕГН **********, с адрес гр.София, кв.Ботунец, ****
срещу „Център за спешна медицинска помощ-София град“ , БУЛСТАТ ****, адрес:
гр.София, бул.“**** за заплащане на сумата от 30 000лв., предявен като частичен иск от
200 000лв., ведно със законната лихва от 9.01.2019г. до окончателното изплащане,
представляващ обезщетение за търпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й
Й.С.Т., на 11 г., починал на 9.01.2019г.
ОСЪЖДА СЛ. Й. Т. , ЕГН **********, с адрес гр.София, кв.Ботунец, **** да
заплати на „Център за спешна медицинска помощ-София град“ , БУЛСТАТ ****, адрес:
гр.София, бул.“**** разноски по делото в размер на 2230лв.
Решението е постановено при участието на ЗАД Д.Б.:Ж. и З. АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, като третото лице помагач на
ответника „Център за спешна медицинска помощ-София град“.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
2 седмичен срок от връчването му на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15