№ 2776
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Д. Ковачев
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. С.
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100503878 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищците М. И. Г. и Л. Е. Г. срещу решение №
20110468/08.12.2023г., постановено по гр.д. 13308/2021г. по описа на СРС, 118-и
състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника Т. К. В. осъдителни искове
с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на всеки ищец
на сума от по 3 600 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на
собствената на всеки ищец ½ ид.ч. от недвижим имот – апартамент № 23, находящ се в
гр. София, ж.к. „********* (стар № 15), *********, за периода от 06.12.2019г. до
04.08.2020г., ведно със законната лихва от 05.03.2021г. до окончателното изплащане и
по 217.27 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от
05.03.2020г. до 05.03.2021г.
Жалбоподателите излагат доводи за неправилност и необоснованост на
постановеното съдебно решение. Намират неправилни мотивите на СРС, че искът на
ищеца Г. бил неоснователен на самостоятелно основание, предвид обстоятелството, че
с бракоразводното решение, процесният имот бил предоставен за ползване от ищеца Г.
– семейното жилище било имот, различен от процесния. Неправилно
първоинстанционният съд приел, че обедняването на ищците не произтичало от
обогатяването на ответника Т. В., като не съобразил ППВС № 1/28.05.1979г., че
неоснователното обогатяване и съответно – обедняването, могат да произтичат и от
1
група факти. В случая по делото било установено, че ищците упълномощили „Билд
Системс България“ АД да ползва имота им, с правото да го предоставя на трети лица.
В рамките на тези правомощия на 12.06.2011г. дружеството предоставило имота за
ползване от ответника Т. В.. Съгласно свързания с правоотношенията договор за
строителство от 01.03.2006г. срокът за ползване от ответника бил до издаването на
удостоверението за ползване на сградата, т.е. до 05.12.2019г. След тази дата В.
ползвала имота без правно основание и въпреки волята на „Билд Системс България“
АД. От 05.12.2019г. бил прекратен и договорът за послужване, сключен между
ищците-собственици и „Билд Системс България“ АД. Поканена, ответникът не
освободила имота и не върнала ключовете, а продължила да ползва имота на ищците
без правно основание до края на заявения по делото период – 04.08.2020г. Ищците не
разполагали с други ключове, а и дори да разполагали, несобственикът В. имала
ключове и свободен достъп до жилището, което правело невъзможно личното ползване
от ищците. Мотивите на СРС в тази връзка били относими към хипотезите на
съсобственост, какъвто настоящият казус не бил. Възраженията на ответника касаели
договора й с „Билд Системс България“ АД, но не и претенциите на ищците. С оглед
изложените доводи заявяват искане за отмяна на решението и вместо това -
постановяване на друго, с което исковете им по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД бъдат изцяло
уважени. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Т. К. В. депозира писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Извън неправилния
извод на СРС, че процесният имот бил семейното жилище съгласно бракоразводното
решение, останалите изложени мотиви на съда били обосновани и правилни.
Съществено условие от фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД било обогатяването,
независимо от проявната му форма, да е станало за сметка на друго лице, който
елемент в случая отсъствал. Ищците предали имота си за ползване от трето за спора
лице - „Билд Системс България“ АД, за да го предоставя на трети лица, във връзка с
дейността си. Следователно между тези страни бил сключен договор за заем за
послужване. В случая, дори за ищците да настъпило обедняване от невъзможността им
да ползват собствения си имот, то не било свързано с обогатяване на ответника, а от
неизпълнението на дружеството, при отправена покана, да върне имота. Намира за
недоказано и твърдението на ищците, че не могли да ползват имота – доказано било,
че от м.02.2020г. ответникът не се намирала в имота, не го ползвала, предвид на което
и нямало как да се обогати неоснователно с ползване. Намира за доказано
обстоятелството, че през м.02.2020г. единият ключ бил върнат. Моли въззивната да
бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно
и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
2
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение
настоящият съдебен състав намира следното:
Със сезиралата съда искова молба ищците М. И. Г. и Л. Е. Г. излагат, че били
носители на правото на собственост върху процесния недвижим имот – ап. 23,
находящ се в гр. София, ж.к. „*********, *********. Имотът придобили в режим на
СИО по силата на влязло в сила постановление за възлагане от 15.08.2005г. по и.д. №
4529/2004г. на СИС при СРС, а след прекратяването на гражданския им брак с развод
през 2015г., притежавали по ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота. На
10.05.2011г. ищците упълномощили „Билд Системс България“ АД да ползва имота във
връзка с дейността си, вкл. да го предоставя за ползване от трети лица. За периода от
12.06.2011г. до 05.12.2019г. дружеството предоставило апартамента за ползване от
ответника Т. К. В. на правно основание – сключен помежду им договор. След тази дата
ответникът В. ползвала имота без основание и не освободила същия дори и след
получена от нея на 30.01.2020г. нотариална покана за това. За периода от 05.12.2019г.
до 04.08.2020г. всеки от ищците претендира обезщетение за лишаването им от
ползването на имота в размер на сумата по 3 600 лева за всеки ищец, както и
обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 05.03.2020г. до
05.03.2021г. в размер на 217.27 лева за всеки ищец (уточнителни молби от 02.08.2021г.
и в о.с.з. на 16.06.2023г.). Претендират законни лихви и разноски.
Ответникът Т. К. В. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба,
с който заявява общо възражение за неоснователност на исковете.
След срока за отговор, депозира писмена молба от 08.06.2023г., именована
„отговор-възражение“, докладвана в първото по делото о.с.з. пред СРС (молбата не е
пришита правилно в кориците на делото на СРС, намира се на л. 68,69, 80-82,70), в
която излага, че между нея и „Билд Системс България“ АД се водели няколко съдебни
дела във връзка с договора за строителство помежду им, сключен на 01.03.2006г.
Дружеството се задължило да осигури на нея и съпруга й (впоследствие починал)
жилище през времетраенето на строителството, до въвеждането им във владение на
новоизградените имоти. Признава, че разрешението за ползване на сградата било
издадено на 05.12.2019г., като довършителните дейности, съгласно договора,
дружеството следвало да извърши в рамките на месец след тази дата. На 02.01.2020г.
ответникът получила на имейла си проект за протокол за въвеждане, а на 03.01.2020г.
– нотариална покана за въвеждането й във владение на новоизградените имоти.
Проектът на протокола съдържал неизгодни за нея клаузи, касателно неуредените й
сметки с дружеството в течение на строителството и водените помежду им съдебни
3
дела. Въпреки оказвания й натиск, ответникът не подписала така предложения й
протокол, а на свой ред отправила нотариална покана до „Билд Системс България“ АД
за плащане на неустойка. В отговор на поканата дружеството й отправило такава да
напусне имота. Ответникът на свой ред изпратила нотариална покана от 05.02.2020г.,
че извеждането й от там би съставлявало нарушение на договора. На 24.02.2020г.,
страните подписали протокола без спорната клауза и ответникът напуснала
предоставения й апартамент в края на м.02.2020г. Когато дружеството й предоставило
достъпа до собствените й новопостроени жилища се оказало, че същите били негодни
за обитаване, наложителен бил ремонт на ел.инсталацията. Представител на
дружеството й заявил, че не знае кога ще бъде оправена инсталацията, че до тогава й
се осигурява жилище. Причината представителят да не приеме ключовете за
процесното жилище, била да се осуети възможността й да претендира обезщетение за
негодните за обитаване жилища. Въпреки това ответникът не се върнала във вече
освободеното от нея жилище, а се настанила при свои близки. Инсталацията оправили
едва в края на м.07.2020г. и едва тогава от „Билд Системс България“ АД приели ключа
обратно.
В първото по делото о.с.з. уточнява, че при предаването на жилището й били
дадени два ключа, а в края на февруари 2020г., напуснала жилището и върнала единия
от тях. От дружеството не приели другия ключ, а й предложили, докато траят
ремонтите на апартаментите, с които я обезщетяват, да се настани отново, но тя не се
върнала повече там. Претенциите си ищците следвало да насочат спрямо „Билд
Системс България“ АД, а не срещу нея.
Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД включват
кумулативното наличие на следните елементи: налице е обедняване в имуществото на
едно лице за сметка на друго, последното се е обогатило чрез реално увеличаване на
имуществото му или посредством спестяване на разходи, липсва основание за
имущественото разместване. В тази връзка е необходимо обедняването и
обогатяването да произтичат от един общ факт или група факти. В този смисъл ППВС
№ 1/28.05.1979г. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото на иск по този текст възниква,
когато страната не разполага с друг иск, с който да се защити.
Страните по делото не са формирали спор, а и от представените по делото
писмени доказателства несъмнено се установява, че ищците М. И. Г. и Л. Е. Г. са
носители на правото на собственост върху процесния апартамент № 23, находящ се в
гр. София, ж.к. „*********, *********, при квоти в правото на собственост – по ½
ид.ч. за всеки ищец.
4
По делото не е спорно и от неоспореното писмено доказателство – пълномощно
от 10.05.2011г. се установява, че на същата дата между ищците и неучастващото в
производството лице „Билд Системс България“ АД, бил сключен валиден договор за
заем за послужване по смисъла на чл. 243 ЗЗД, по силата на който ищците М. И. Г. и Л.
Е. Г. предоставили безвъзмездно на дружеството собствения си недвижим имот -
апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, *********, за ползване за
задоволяване на нуждите на дружеството, с правото да то да предоставя имота
възмездно или безвъзмездно за ползване от трети лица, с които има договорни
отношения във връзка с упражняваната от него дейност. Така сключеният за
неопределен срок договор за заем за послужване бил прекратен с отправената от
ищците неоспорена от ответника покана от 05.12.2019г., получена от „Билд Системс
България“ АД на същата дата, с която ищците поискали връщането на недвижимата си
вещ.
Установява се от представения по делото приемо-предавателен протокол от
12.06.2011г., че ответникът Т. В., като пълномощник на П.Ф. В., получила от „Билд
Системс България“ АД държането на процесния имот, като на въпросната дата
законният представител на дружеството й предал 2 бр. ключове от гореописания
апартамент.
Не е спорно и от неоспорения по делото договор от 01.03.2006г. се установява,
че предоставянето на апартамента било в изпълнение на поетия от „Билд Системс
България“ ЕАД ангажимент да осигури жилищен имот на собственика П.Ф. В., през
времетраенето на строителството на сграда върху собствения му УПИ. Конкретно с
договора от 01.03.2006г. П.Ф. В. възложил на „Билд Системс България“ ЕАД да
извърши проучване относно възможностите за максимално застрояване на собствения
му имот пл.№ 13, за който бил отреден УПИ VI-12, местн.кв. „Здраве“, кв. 386, по
плана на гр. София, с площ от 208 кв.м, при граници УПИ IV-14, УПИ V-13, ул.
„Родосто“ и УПИ VII0,11, да проектира допустимата за строителство сграда и др. Във
връзка с клаузите за бъдещо учредяване на право на строеж в полза на дружеството
срещу обезщетяване на собственика със съответни обекти, „Билд Системс България“
ЕАД се задължило за времето от датата на разрешението за строеж до датата на
удостоверението за ползване на новоизградената сграда да заплаща наем от името на
собственика П.Ф. В. за един избран от собственика тристаен апартамент в района и
допълнителна месечна сума от 500 лева – чл. 9, ал. 3 от договора.
От представения по делото нотариален акт за учредяване право на строеж върху
недвижим имот срещу задължение за построяване на сграда № 100, том V, рег. № 8111,
дело № 714/2016г. на М.Г. – нотариус с район на действие – СРС, вписан в регистъра
на НК под № 622, се установява, че на 21.04.2016г., ответникът Т. В., като
пълномощник на съпруга си П.Ф. В., както и останалите съсобственици на УПИ V-
5
12,13,14, кв. 386, по плана на гр. София, местн. „Здраве“, с площ от 650 кв.м, подробно
описан, вкл. „Билд Системс България“ АД, взаимно си учредили, запазили и приели
право на строеж на обектите в бъдещата многофамилна жилищна сграда с офиси,
магазини, заведения за обществено хранене и подземни парко места, като за П.Ф. В.
това били подробно описаните в нотариалния акт магазин, офис, два апартамента и
две парко места. Съобразно договореното строителят „Билд Системс България“ АД се
задължил да предаде обектите в степен на завършеност съгласно т. 7, стр. 8 от
нотариалния акт.
По делото е представено удостоверение за наследниците на П.Ф. В., от което се
установява, че същият починал на 16.08.2016г., а негов наследник по закон е
ответникът Т. К. В. – съпруга.
Страните не спорят и от представеното по делото разрешение за ползване №
СТ-05-1481/05.12.2019г. се установява, че на 05.12.2019г. новоизградената в имота на
ответника сграда била въведена в експлоатация. От датата на издаденото разрешение
за ползване – 05.12.2019г. за ответника Т. К. В. отпаднало основанието да държи
предоставения й от „Билд Системс България“ АД имот, съобразно договореното в чл.
9, ал. 3 от договора от 01.03.2006г., сключен между наследодателя й П.Ф. В. и
дружеството.
По делото не се установява уговорка, извън гореобсъдената такава в чл. 9, ал. 3
от договора от 01.03.2006г., от която за ответника да произтича право да държи
недвижимия имот след датата на издаденото разрешение за ползване. Противно на
доводите на ответника, нито от този договор, нито от представения по делото
нотариален акт от 21.04.2016г., нито от някое от останалите събрани по делото
писмени доказателства, се установява поето от „Билд Системс България“ АД
задължение да осигури на ответника В. жилище до предаването на собствените й
изградени обекти съобразно учреденото с нотариален акт № 100, том V, рег. № 8111,
дело № 714/2016г. на М.Г. – нотариус с район на действие – СРС, право на строеж.
Такива уговорки не се установяват и от гласните доказателства по делото. Поради това
и всички въведени и поддържани от ответника съображения за оставането й в имота
след тази дата, поради недостатъци на новоизградените обекти, неосигурен достъп до
тях и необходимост от поправка на ел.инсталацията са ирелевантни.
От представеното по делото и неоспорено писмено доказателство – приемо-
предавателен протокол от 04.08.2020г., двустранно подписан, се установява, че на
същата дата ответникът Т. К. В. предала на служител на „Билд Системс България“ АД,
св. Р.В., един брой ключ от процесния апартамент и един брой чип за входната врата
на блока.
Разпитан св. В. излага, че през лятото на 2020г. получил два ключа от имота.
Единият получил от Т. К. В., за което подписали протокол, а на следващия ден дъщеря
6
й му предала и втория ключ.
При преценката си по реда на чл. 172 ГПК съдът намира, че показанията на св.
В. кореспондират с приемо-предавателния протокол от 04.08.2020г. в частта им за
върнатия от Т. В. ключ. Кореспондират и с установеното по делото обстоятелство, че
имотът бил ползван от ответника Т. В. и нейната дъщеря. Съдът намира показанията на
св. В. за логични и безпротиворечиви, поради което им дава вяра.
При разпита си св. А.А. излага, че съжителствал на семейни начала с ответника
Т. В.. В процесния имот ответникът В. живеела с дъщеря си. Двете напуснали имота,
когато им предали завършените имоти с протокола от 24.02.2020г. До февруари двете
живели в процесното жилище, след което Т. се преместила при свидетеля А., а дъщеря
й – в гр. Ботевград. На 24.02.2020г. ответникът Т. В. и „Билд Системс България“ АД
подписали протокол за получаването на владението на новопостроените й имоти.
Ответникът имала два ключа за предоставения й от „Билд Системс България“ АД
процесен апартамент. Може би няколко дни преди подписването на протокола от
24.02.2020г. предала на дружеството първия ключ. Другият свидетелят смята, че тя
върнала на адреса на ул. „Здраве“ в негово присъствие и в присъствието на адвокат.
При преценката си по реда на чл. 172 ГПК съдът намира, че показанията на св.
А. съдържат известни колебания и противоречия – свидетелят в един момент излага,
че в новия имот се нанесъл с Т. в края на м.август, която дошла от друг имот, който й
бил даден от „Билд Системс България“ АД; казали им, че апартаментът бил готов и те
се нанесли, но той не бил никак готов и това било в края на февруари. В частта им
относно връщането на един ключ от имота преди подписването на протокола от
24.02.2020г. показанията не са подкрепени от никое от доказателствата по делото.
Показанията на св. А. не кореспондират и с обстоятелството, че на 30.01.2020г.
ответникът Т. В. била поканена от „Билд Системс България“ АД да освободи имота и
да върне „ключовете“ (мн.ч.).
Независимо от разминаването в показанията на разпитаните свидетели,
несъмнено се установява, че след 05.12.2019г. за ответника Т. В. не съществувало
основание да държи имота на ищците, но до 04.08.2020г. тя разполагала с ключ от
него. При носена от нея тежест по чл. 154 ГПК, по делото не са събрани никакви
доказателства, от които да се установява твърдението й, че в края на м.02.2020г.
представител на дружеството отказал да приеме втория ключ, вкл. и в показанията си
св. А. не излага никакви възприятия относно причината, поради която ответникът
задържала втория ключ. Противно на доводите в отговора, въззивната жалба не
съдържа признание за върнат ключ, а единствено съображения за неправилност на
мотивите на обжалваното решение – изричното изявление на въззивниците е, че не
разполагали с ключове. Ето защо съдът приема твърдението на ответника, че през
м.02.2020г., че върнала един ключ от имота на представител на дружеството за
7
недоказано и неоснователно.
За периода от 05.12.2019г. до 04.08.2020г. ответникът В., разполагайки с ключ от
имота държала същия, тъй като имала възможността да си служи с недвижимия имот
за задоволяване на жилищните нужди, съобразно нормалното му предназначение,
докато такава възможност за ищците нямало. Предвид обстоятелството, че ответникът
държала имота през исковия период, съдът намира за неоснователно възражението й в
отговора на въззивната жалба, че за ищците не съществувала пречка да ползват същия
безпрепятствено. Напротив – с бездействието си да предаде имота на дружеството и да
върне ключовете, правото на собственост на ищците било засегнато и за тях
съществувала пречка да реализират правомощието ползване. Без значение е
обстоятелството ползвала ли ответникът В. имота съобразно предназначението му щом
по делото се установява, че държейки ключа тя пречила на собствениците да ползват
същия през исковия период. В този смисъл – мотивите към ТР № 7/02.11.2012г. по
тълк.д. № 7/2012г. ОСГК на ВКС. За собствениците не е налице задължение да
подменят патрон на бравата, независимо от размера на такъв вид разход, предвид на
което доводите в отговора са неоснователни.
С Постановление № 1/28.05.1979г. на Пленума на ВС, т. 5 на съдилищата е
посочено, че връзката между обогатяването и обедняването не е причинна такава -
обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Както едното, така и
другото са последица на общ факт или група от факти, поради което по субсидиарния
иск за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД съдът следва да изясни, дали
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт
или от обща група факти.
В решение № 251/04.04.2017г. по т.д. № 1023/2015г. II т.о. на ВКС е дадено
задължително за съдилищата тълкуване, че всяко владение /държане/ без основание
води до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което
се дължи обезщетение по силата на чл. 59 ЗЗД. С Решение № 135/25.09.2017г. по т.д.
№ 512/2016г., II т.о. на ВКС е даден положителен отговор на въпроса налице ли е
неоснователно обогатяване в хипотеза, в която лице ползва чужд имот без наличие на
основание, противопоставимо на собственика.
По спорния по делото въпрос кое е пасивно легитимираното лице по исковете
на ищците – ответникът Т. К. В. или „Билд Системс България“ АД, настоящият
съдебен състав отчита установената практика на ВКС, обективирана в решение №
79/07.07.2020г. по гр. д. № 2688/2019г. на III г.о. и решение № 60100/14.07.2022г. по т.д.
№ 165/2020г. на I т.о., Решение № 50290/28.03.2023г. на ВКС по гр.д. № 4537/2021г., IV
г.о. на ВКС, постановена по въпроса за връзката между обедняването и обогатяването
при предявен иск по чл. 59 ЗЗД от лице, претендиращо самостоятелни права върху
недвижима вещ и лишено от възможността да я ползва, срещу наемателя на вещта по
8
сключен с трето лице – несобственик договор за наем. ВСК приема, че връзка между
обедняването на ищеца – собственик на вещта и обогатяването на ответника –
наемател по сключен договор за наем с трето лице – несобственик ще бъде налице
само, когато ответникът – наемател си спестява разходи, ползвайки имота без да
заплаща наемна цена. Когато обаче тази наемна цена се заплаща на трето лице, се
обогатява именно това трето лице, а не ползвателят и в последният случай искът
по чл. 59 ЗЗД срещу ползвателя е неоснователен. Последното не означава, че
договорът за наем, сключен с несобственик на вещта се противопоставя на вещното
право на действителния собственик, а води до извода, че по отношение на наемателя
не е осъществен фактическия състав на чл. 59 ЗЗД.
Обсъдената в гореупоменатата съдебна практика връзка на обедняването на
ищеца – собственик на вещта и обогатяването на „Билд Системс България“ АД, би
била налице, ако между дружеството и ответника Т. В. съществуваше валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ответникът да държи имота през
исковия период (макар и безвъзмездно съобразно конкретиката на казуса и
договореностите от 01.03.2006г.). В случая обаче валиден договор, от който за
ответника да произтича правото да държи имота не е налице, понеже след 05.12.2019г.
за третото лице-несобственик „Билд Системс България“ АД не съществувало
задължението по сключения с наследодателя й на 01.03.2006г. договор за осигуряване
на жилищен имот. То отпаднало с настъпването на предвиденото в чл. 9, ал. 3 от
договора условие – издаването на удостоверението за ползване на изградената сграда
на 05.12.2019г. След последно посочената дата, на която удостоверението за ползване
било издадено, за ответника не съществувало основание да държи имота. По делото
несъмнено се установява, че ответникът Т. В. разполагала с ключ от имота и макар и
поканена (с нотариалната покана, получена от нея на 30.01.2020г.) не предала
държането му на „Билд Системс България“ АД. За нея не било налице
противопоставимо на собствениците основание да държи имота през заявения по
делото период (нито противопоставимо на дружеството такова). Налице е несъмнена
връзка между обедняването на ищците – собственици на вещта, които били лишени от
ползването и обогатяването на ответника – държател на имота без наличие на правно
основание, предвид на което ответникът Т. В. е пасивно легитимираното по исковете на
ищците лице.
Както е изяснено в ТР-82-74-ОСГК ВС РБ и последователно е прилагано в
константната съдебна практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, всяко
владение без основание води до обогатяване за владелеца (държателя) за сметка на
собственика, поради което се дължи обезщетение именно по силата на чл. 59, ал. 1
ЗЗД. Фактическата власт може да се упражнява чрез различни действия.
Неоснователното обедняване на собственика за сметка на неоснователното
обогатяване на ползващия се от неговата вещ се определя от средномесечния пазарен
9
наем, който би получавал за спорния период. Съобразно заключението на изслушаната
по делото СОЕ средномесечният пазарен наем на процесния имот за процесния период
възлиза на 6 298 лева, като съобразно квотите си в правото на собственост - по ½ част,
правото на обезщетение за всеки ищец възникнало в размер на сумата 3 149 лева. До
последния размер исковете са основателни и следва да бъдат уважени, предвид на
което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която СРС отхвърлил
исковете на ищците до размера на сумите от по 3 149 лева за всеки ищец, като вместо
това исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД бъдат уважени до този размер. На ищците следва да
се присъди и законната лихва върху тези суми от депозирането на исковата молба в
съда на 05.03.2021г. до окончателното погасяване.
Като правилно и законосъобразно решението следва да бъде потвърдено в
частта, в която исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за горницата над 3 149 лева
до пълните им предявени размери от 3 600 лева.
Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати
обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се
ползвател ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл.
86, ал. 1 ЗЗД). В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на
разместване на благата и не е обвързано със срок поради което съгласно чл. 69, ал. 1
ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Следователно, вземането за
обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно
обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при
липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Когато кредиторът не е
поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата
молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава. В този смисъл
е константната съдебна практика, вкл. такава, застъпена в решение № 48/10.09.2012г.
по т.д. № 237/2011г., II т.о. на ВКС, IV г.о. на ВКС, Определение № 239/30.03.2021г. по
гр.д. № 3131/2020г., IV г.о. на ВКС и др.
По делото не се твърди и не се установява отправена от ищците и получена от
ответника покана за заплащане на обезщетението по чл. 59, ал. 1 ЗЗД преди
депозирането на исковата молба в съда, предвид на което предявените искове по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД са неоснователни. Решението на СРС в частта, в която същите са отхвърлени
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото, първоинстанционното решение следва да бъде
изменено и в частта на присъдените разноски, като същото следва да се отмени и в
частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК СРС е присъдил разноски на ответника
Т. В. в размер над сумата 178.57 лева.
Пред СРС ищците са сторили разноски в общ размер 1 725.34 лева, от които
10
305.38 лева – заплатена държавна такса, 220 лева - за експертиза и 1 200 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК имат право на
разноски в размер на сумата 1 423.33 лева, които следва да им бъдат присъдени, като
ответникът заплати на всеки ищец по 711.66 лева.
Пред СГС ищците претендират и доказва разноски в общ размер 1 625.96 лева,
от които 125.96 лева – заплатена държавна такса и 1 500 лева – адвокатско
възнаграждение. Възнаграждението на адвоката е под минимума, определен съгласно
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
на което възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да бъдат присъдени разноски, сторени
пред въззивния съд в размер на 1 341.31 лева, като ответникът заплати на всеки ищец
по 670.65 лева.
Ответникът претендира и доказва сторени разноски пред въззивния съд в
размер на 1 100 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.
3 ГПК следва й се присъдят 192.57 лева – разноски пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20110468/08.12.2023г., постановено по гр.д. 13308/2021г.
по описа на СРС, 118-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от М. И.
Г., ЕГН **********, и Л. Е. Г., ЕГН **********, срещу Т. К. В., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, до размера на сумите от по 3 149 лева за
всеки ищец, представляващи обезщетение за периода от 06.12.2019г. до 04.08.2020г. за
ползването на собственият им недвижим имот - апартамент № 23, находящ се в гр.
София, ж.к. „********* (стар № 15), *********, и в частта, в която М. И. Г., ЕГН
**********, и Л. Е. Г., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на Т. К. В., ЕГН
**********, поравно, разноски, сторени пред СРС, над сумата 178.57 лева, като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т. К. В., ЕГН **********, да заплати на М. И. Г., ЕГН **********, и
Л. Е. Г., ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, суми от по 3 149 лева,
представляващи обезщетение за периода от 06.12.2019г. до 04.08.2020г. за ползването
на собственият им недвижим имот - апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к.
„********* (стар № 15), *********, ведно със законната лихва 05.03.2021г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20110468/08.12.2023г., постановено по гр.д.
13308/2021г. по описа на СРС, 118-и състав, в останалата част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. К. В., ЕГН **********, да заплати
11
на М. И. Г., ЕГН **********, и Л. Е. Г., ЕГН **********, суми от по 711.66 лева –
разноски по делото, сторени пред СРС и по 670.65 лева – разноски по делото, сторени
пред СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. И. Г., ЕГН **********, и Л. Е. Г.,
ЕГН **********, да заплатят на Т. К. В., ЕГН **********, поравно, сумата 192.57 лева
– разноски по делото, сторени пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12