№ 773
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100605111 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 19.09.2023 година по НОХД № 20953/2018 година, СРС,
НО, 18 състав, признал подсъдимия П. Т. М. за виновен в извършването на
престъпление по чл.144 ал.3 вр ал.1 НК – за това, че на 26.03.2017 година в
гр. Банкя, ул.“*******, чрез телефонно обаждане, се заканил с убийство на К.
В. В., като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което го осъдил, като му наложил наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА,
при първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване. Със същата присъда
подсъдимият бил осъден да заплати и направените по делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
от защитника на подсъдимия, с която иска осъдителната присъда да бъде
отменена и вместо нея да бъде постановена нова оправдателна такава.
Поддържа се, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована.
Счита се, че повдигнатото обвинение не е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Претендира се за допуснати от районния съд съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия. Акцентира се на обстоятелството, че в присъдата липсва
описание на изпълнителното деяние на подсъдимия с неговите обективни и
субективни признаци. Сочи се, че при така постановения диспозитив на
1
присъдата не става ясно и не може да се разбере за какво точно деяние
подсъдимият е признат за виновен. Не са направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на
подсъдимия моли за отмяна на първоинстанционната присъда, като
неправилна и незаконосъобразна, както и за постановяване на нова
оправдателна такава, алтернативно за връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане, поради допуснато съществено
процесуално нарушение. Поддържа се, че присъдата е постановена при липса
на мотиви. Счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен
начин.
Подсъдимият се явява лично и поддържа становището на неговия
защитник.
Представителят на прокуратурата счита, че първоинстанционната
присъда е правилна и законосъобразна, поради и което следва да бъде
потвърдена.
Софийски градски съд, като се съобрази с доводите на страните,
служебно и изцяло провери присъдата и прецени доказателствата по делото,
прие следното:
При извършената цялостна служебна проверка на присъдата,
настоящата инстанция констатира допуснато отстранимо съществено
процесуално нарушение при изготвянето на първоинстанционния съдебен акт,
изразяващо се в неяснота и липса на произнасяне по повдигнатото обвинение.
С внесения в съда обвинителен акт спрямо обвиняемия П. М. е било
повдигнато обвинение за това, че на инкриминираните дата и място, чрез
телефонно обаждане, се е заканил с убийство на пострадалата К. В. с думите:
„без значение къде се намираш, при следващата ни среща ще ти извадя
гръкляна от гърлото до стомаха, ще го вържа на възел и ще те излежа 7-8
години, колкото ме осъдят“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 вр.
ал.1 НК.
С диспозитива на произнесената присъда, СРС е признал подсъдимия М.
за виновен за това, че на инкриминираните дата и място, чрез телефонно
обаждане, се е заканил с убийство на пострадалата К. В., като това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, без обаче да
става ясно за какво точно деяние подсъдимият е бил признат за виновен и
осъден. В диспозитива на присъдата липсва описано и конкретизирано с
необходимите обективни и субективни признаци каквото и да е било
изпълнително деяние, за да е ясно и разбираемо за каква закана всъщност
подсъдимият носи отговорност, както и дали това деяние съответства на
фактическото обвинение, което е било повдигнато. Този порок на присъдата се
пренася и в мотивите към нея, където отново не е посочено и конкретизирано
за какво точно деяние, осъществяващо от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.144 ал.3 НК, подсъдимият е бил признат за
2
виновен. Тази липса на мотиви от правна страна, за реализирано конкретно
престъпление, контрастира на установените от фактическа страна множество
факти и обстоятелства, които иначе биха могли да реализират състав на
престъпление по чл.144 ал.3 НК.
Отделно от така констатирания порок на присъдата, изразяващ се в
липса на произнасяне за конкретно деяние, се установи и отсъствието на
надлежно изготвени мотиви. Липса на мотиви на съдебен акт се констатира не
само когато такива липсват изобщо, но и когато те са толкова формални и
незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел
решаващият съд и по какъв начин е формирано вътрешното му убеждение.
/Решение № 17 от 24.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1766/2014 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Лада Паунова/. В конкретния случай мотивите на първоинстанционната
присъда са точно такива, тъй като от тяхното съдържание не става изобщо
ясно за какво точно деяние подсъдимият е бил признат за виновен и осъден. В
диспозитива на присъдата и изготвените към нея мотиви липсва описано
изпълнително деяние, включващо необходимите обективни и субективни
съставомерни признаци, изпълващи състава на престъплението по чл.144 ал.3
НК.
Тези пропуски на присъдата не дават възможност на въззивния съд да
провери за какво точно деяние подсъдимият е бил признат за виновен и дали
същото съответства на повдигнатото от фактическа страна обвинение, както и
каква е била действителната воля на съда, което пряко рефлектира на правата
на останалите страни, респективно на правото им да обжалват или
протестират присъдата в законоустановения срок.
Липсата на конкретно произнасяне, както и липсата на мотиви,
съставлява винаги съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, тъй като има за последица
ограничаване на процесуалните права на всички страни в процеса да узнаят
какво е решението на съда по повдигнатото обвинение.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и
отстранимо, но не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, поради
което и предвид липсата на ограничителната хипотеза на чл. 335, ал. 3 от
НПК, е налице основание по чл. 335, ал. 2 от НПК за отмяна на присъдата и
връщане не делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
Първоинстанционният съд е следвало да се произнесе ясно и конкретно
относно повдигнатото обвинение, като изложи съответните мотиви и посочи
за какво точно деяние и при какви съставомерни обективни и субективни
3
признаци, признава подсъдимия за виновен и го осъжда.
Предвид наличието на констатираното основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане,
настоящият състав на въззивната инстанция не може да се произнесе по
основателността на наведените с жалбата оплаквания и доводи за
необоснованост и неправилност на обжалваната присъда, тъй като същите
касаят решаването на делото по същество.
Независимо от изтъкнатите или неизтъкнати доводи от страните съдът е
длъжен служебно да съблюдава спазването на процесуалните гаранции за
правата им /чл.314 ал.1 НПК/. В тази връзка, безусловното право на
държавното обвинение, а и на подсъдимия, като страни в процеса, да бъдат
наясно със съдебната воля и начина на нейното формиране, в конкретния
случай е нарушено, поради посочения порок на присъдата. Последното е
грубо нарушение на закона и съставлява съществено, отстранимо процесуално
нарушение, което обаче е неотстранимо от въззивния съд, а следва да се
отстрани при повторно разглеждане на делото от друг състав на първата
инстанция.
Водим от горното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 вр.
чл.334 т.1 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 19.09.2023 година по НОХД № 20953/2018
година, СРС, НО, 18 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното
заседание от друг състав на СРС.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4