Р Е Ш Е Н И Е
№ 157
град Сливен, 20.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Сливен, Гражданско отделение, Въззивен състав, в открито съдебно заседание
на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.
Мл. с.
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при
секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от мл. съдия Толева
въззивно гражданско дело № 330 по описа на Окръжен съд Сливен за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК и чл. 310 и
следващите от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 1156 от 10.03.2020г. по регистъра на Районен съд Нова
Загора, подадена от ответника в първоинстанционното производство С.Д.Д., ЕГН: **********
срещу Решение № 55 от 26.02.2020г., постановено по гражданско дело № 1367 по
описа на Районен съд Нова Загора от 2019г. и по въззивна жалба с вх. № 1913 от
09.06.2020г. по регистъра на Районен съд Нова Загора, подадена от ответника в
първоинстанционното производство С.Д.Д., ЕГН: ********** срещу Решение № 97 от
20.05.2020г., постановено по същото дело, с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в първото решение.
С Решение № 55 от 26.02.2020г. Районен съд
Нова Загора е изменил определената с Решение № 152 от 25.09.2014г., постановено
по гражданско дело № 711 по описа на
Районен съд Нова Загора за 2013г. месечна издръжка, която С.Д.Д., ЕГН: **********,
адрес: *** е осъден да заплаща на малолетното дете М.С.Д., ЕГН: ********** чрез
нейната майка и законен представител В.С.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, като
е увеличил размера на издръжката и е осъдил С.Д.Д., ЕГН: **********, адрес: ***
да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 300 /триста/ лева, считано от
03.09.2019г. до настъпването на законни основания за нейното прекратяване или
изменение ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното
ѝ изплащане. С оглед изхода на спора ответникът е осъден на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на ищцата сторените в производството разноски, а на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в полза на бюджета по сметка на
Районен съд Нова Загора.
С Решение № 97 от
20.05.2020г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на Решение № 55
от 26.02.2020г. като съдът е допълнил диспозитива като е постановил отхвърляне
на иска за присъждане на месечна издръжка в размер над уважения от 300 лева до
претендирания размер от 350,00 лева, съобразно формираната в мотивите воля.
В срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство, с която решението се обжалва в уважителната му част над
присъдения размер за месечна издръжка от 200,00 лева. В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба срещу Решение № 97 от 20.05.2020г., с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка на Решение № 55 от 26.02.2020г.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК са постъпили отговори на двете въззивни жалби от ищцата в
първоинстанционното производство, действаща чрез процесуален представител по
пълномощие.
В същия срок няма
подадена насрещна въззивна жалба.
В жалбата срещу
Решение № 55 от 26.02.2020г. се излагат съображения за необоснованост на
решението. Навеждат се оплаквания, че определеният от съда размер на издръжката
е завишен предвид възрастта на детето – на десет години, като същото няма
потребности, които да изискват месечна издръжка в размер на 520 лева. Твърди се
още, че неправилно районният съд е определил размера на месечния доход на
бащата, като се излагат подробни съображения в тази посока. Навежда се оплакване
и за неправилно определяне на размера на месечния доход на майката, че не са
съобразени доходите ѝ от отдаване под наем на помещение в град Нова
Загора, както и факта, че последната е наследник на земеделски земи.
Въззивникът счита, че съдът неправилно не е ценил показанията на свидетеля Дани
Д.. Оспорва като неправилни изводите на съда относно обстоятелството кои
разходи за малолетното дете са присъщи и необходими. Намира, че при определяне
размера на издръжката съдът е игнорирал обстоятелството, че бащата се грижи за
детето като му купува дрехи, храна, плаща консумативните разноски, водил го е
на екскурзия в чужбина за негова сметка. Въззивникът навежда оплакване, че
съдът неправилно е присъдил разноски на ищцата в пълен размер, а от друга страна
не се е произнесъл по направеното от ответника искане за присъждане на
разноски. В заключение въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното
решение и да върне делото за ново разглеждане, алтернативно да постанови ново
решение, с което да намали присъдения размер на издръжката до сумата от 200,00
лева. Претендира разноски за първата и за въззивната инстанция.
В постъпилата в
законовия срок въззивна жалба срещу
Решение № 97 от 20.05.2020г., с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка на Решение № 55 от 26.02.2020г. се релевират доводи, че
районният съд погрешно е приел, че липсата на отхвърлителен диспозитив по
предявения иск се приравнява на очевидна фактическа грешка, като се изтъква, че
в случая е допуснат съществени пропуск при постановяване на първоинстанционното
решение. Излагат се подробни съображения относно приетото в съдебната практика
съдържание на „очевидна фактическа грешка“. Цитира съдебна практика. В
заключение въззивникът моли допълнителното решение да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
В отговора по
първата въззивна жалба въззиваемият посочва, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно, постановено след обстоен анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и при съблюдаване интереса на малолетното
дете. Въззиваемият твърди, че по делото се доказва наличие на изменение в
обстоятелствата – увеличение на нуждите на малолетното дете. Оспорва като
недоказани твърденията на ответника – въззивник, че последният освен
заплащаната издръжка, купува дрехи, храна и играчки и заплаща консумативни
разходи на малолетното си дете. Намира показанията на разпитания свидетел Дани
Стоянов за недостоверни, като излага съображения затова.
На следващо място
въззиваемият развива подробни аргументи, че реализираните доходи от трудовата
дейност на въззивника му позволяват да поддържа висок стандарт на живот и да се
грижи за пълнолетния си син, малолетната си дъщеря, дори да помага на бившата си
съпруга. В тази връзка посочва, че той не би се затруднил да заплаща на
малолетната си дъщеря определеният от съда размер на месечна издръжка в размер
на 300,00 лева. Като допълнителни аргументи се посочват и младата и
трудоспособна възраст на въззивника,
както и обстоятелството, че последният няма задължения към други свои низходящи
непълнолетни. Релевират се доводи и за влошено здравословно състояние на
майката на детето от месец юни 2019 година, което предпоставя и по- ниски
доходи на последната – обезщетение за временна неработоспособност в размер на
250,00 лева месечно. В заключение моли съда да постанови решение, с което да
потвърди първоинстанционното такова като правилно и законосъобразно.
В законовия срок е
постъпил и отговор по жалбата срещу решението, с което е отстранена допусната
очевидна фактическа грешка в първото решение. Изложени са съображения, че
допълнителното решение е правилно и законосъобразно. Въззиваемият счита, че е налице очевидна
фактическа грешка, тъй като в мотивите на решението съдът е формирал воля
относно частичната основателност на исковата претенция за сумата от 300,00
лева, респективно неоснователност за горницата до пълния предявен размер от
350,00 лева, а единствено е пропуснал да се произнесе с нарочен отхвърлителен диспозитив.
В заключение се моли въззивната жалба срещу допълнителното решение да се остави
без уважение като неоснователна.
Във въззивните
жалби и в отговорите на същите не са направени доказателствени искания.
В откритото съдебно
заседание въззивникът чрез процесуалния си представител по пълномощие поддържа
въззивните жалби, не прави доказателствени искания. В хода на устните
състезания моли съда да уважи въззивните жалби.
В откритото съдебно
заседание въззиваемата не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено
становище от нейния процесуален представител по пълномощие, с което същата
посочва, че поддържа отговорите на въззивните жалби. Моли съда да отхвърли
жалбите като неоснователни и недоказани и да потвърди решенията като правилни и
законосъобразни.
Окръжен съд Сливен,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и при условията на чл. 269 ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Въззивните
жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект
срещу актове на съда, които подлежат на въззивна проверка, поради което същите
са процесуално допустими. Жалбите са редовни, тъй като отговарят на изискванията
на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което същите следва да се
разгледат по същество.
I.По въззивната жалба срещу Решение № 55 от 26.02.2020г., постановено по
гражданско дело № 1367 по описа на Районен съд Нова Загора от 2019г.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При
извършена служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира,
че първоинстанционното решение е валидно,
а в обжалваната си част и допустимо. Решението е обжалвано частично в
уважителната му част над сумата от 200,00 лева до присъдения размер от 300,00
лева, поради което и предвид извода на съда за валидност на решението, в
необжалваната уважителна и в отхвърлителната част същото е влязло в сила.
Съдът намира, че формираната
от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в
мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК, ПРЕПРАЩА и
своята към нея.
Районен съд Нова Загора е
бил сезиран с иск с правна квалификация чл. 150 СК за изменение на определения
с Решение № 152 от 25.09.2014г., постановено по гражданско дело № 711 по описа на Районен съд
Нова Загора за 2013г. размер на издръжката на малолетното дете М.С.Д..
Съгласно
нормата на чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или
добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. За да бъде основателен
искът с правна квалификация чл. 150 СК следва по делото да се установи при
условията на пълно и главно доказване, проведено от ищеца, наличието на трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или на трайна съществена промяна
във възможностите на задълженото лице, като е достатъчно установяването на една
от двете алтернативно посочени предпоставки.
Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи. Нуждите на лицето са обусловени от обикновените условия на неговия
бит, начин на живот, възраст, здравословно състояние, образование, културни
потребности. Нуждите винаги са конкретни обстоятелства, които подлежат на
главно и пълно доказване от ищеца. Възможността на лицето – ответник да дава
издръжка се съобразява с размера на неговите доходи и имущества, от които може
да извлича блага. Безспорно е, че задължението за издръжка представлява
първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряване на физическото,
здравословното и психическо състояние на детето, на подходяща социална и
културна среда, на образование и всестранно развитие. Трайната практика на
Върховния касационен съд предвижда, че при определяне на издръжката на
ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от нуждите на децата и възможностите
на родителите им съобразно конкретиката на случая, като следва да се отчитат и
грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Съгласно предвиденото в т.
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970г. и ППВС № 5 от 31.11.1981г. родителите дължат
издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за
издръжка се поделя между двамата родители. Съгласно т. 7 от Постановление на
Пленума на ВС № 5 от 16.11.1970г. двамата родители дължат издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето.
Този съдебен
състав намира, че по делото се установява наличието на трайно съществено
изменение на нуждите на малолетното дете. Към момента на определяне на
първоначалния размер на дължимата от бащата издръжка през 2014г. – преди шест
години, детето е било на пет години, не е посещавало учебно заведение, а
оттогава до настоящия период е изминал дълъг период от време – почти шест
години. През този период детето е израстнало физически, а и към настоящия
момент детето е в такава възраст, в която расте много бързо, което безспорно
предполага нужда от облекло и обувки, подходящи за конкретния сезон, честа
смяна на последните с оглед възрастта на детето и израстването му, ежедневна
потребност от храна, разходи, свързани с нужните грижи за здравето на детето.
Към настоящия момент детето е ученик в редовна форма на обучение и е завършило
четвърти клас. Горното предполага закупуване на учебници и учебни помагала,
регулярно закупуване на учебни пособия и материали, книги. През изминалия
период от шест години с нарастването на възрастта на детето се е увеличила и
нуждата му от социални контакти и ангажименти, които са необходими за
цялостното му личностно изграждане и развитие – детето има необходимост да
посещава допълнителни училищни и извънучилищни мероприятия – културни
развлечения, като театър, кино и други, екскурзии, почивка през ваканциите, да
упражнява свое хоби, да развива интересите си в определена област на науката,
изкуството или спорта. Доказа се по делото, че малолетната М.Д. посещава
извънкласни занимания – уроци по рисуване и английски език, посещава и уроци по
пиано. Детето е ангажирано с посещение на обществени и културни мероприятия –
установи се, че е посещавала театрално представление в град София, посещава
театър в град Нова Загора, често ходи на кино в град Стара Загора. Родителите
/заедно или поотделно/ водят детето на екскурзии и почивки в страната и в
чужбина, не само през летния сезон, но и за Коледните и Великденски празници. Всички
изброени по - горе дейности генерират допълнителни разходи, по – голямата част,
от които не са съществували при първоначалното определяне размера на
необходимата издръжка, респективно размера на дължимата от въззивника такава.
При преценката
на размера на полагаемата издръжка на малолетното дете М.Д. тази инстанция
взема предвид и промяната в икономическите условия в страната в последните пет
години. Процесният период се характеризира с икономическа устойчивост и
положителни тенденции, трайно нарастване на доходите на населението, поетапно
увеличение на минималната работна заплата през всяка една от годините, включени
в периода – като през 2014г. размерът на минималната работна заплата е бил
360,00 лева, а през 2020г. минималната работна заплата е в размер на 610,00
лева.
Майката на
малолетното дете, въззиваема в настоящото производство, работи като социален
работник в община Нова Загора като за периода месец май 2019г.- месец юли
2019г. същата е получавала месечно трудово възнаграждение в брутен размер около
700,00 лева. Същата е съсобственик на няколко недвижими имота, сред които и
земеделски земи, получава доходи от наем на едно от помещенията, на които е
съсобственик заедно с бащата, но има периоди, в които помещението не се отдава
под наем. Здравословното състояние на майката се е влошило трайно през месец
май 2019г., като оттогава до месец декември 2019г. тя получава обезщетение за
временнна неработоспособност в размер около 250,00 лева месечно.Съгласно
експертно решение № 5323 от 26.11.2019г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“
АД на въззиваемата е определена 50
% трайно намалена работоспособност за
период от една година от 10.11.2019г. до 01.11.2020г.
По делото се
установи, че бащата на малолетното дете реализира доходи като селскостопански
производител чрез дружество „Дани М 99“ ЕООД, на което той е едноличен
собственик на капитала. Действително от представеното и прието като писмено
доказателство по делото удостоверение, издадено от дружество „Дани М 99“ ЕООД е
видно, че за периода септември 2018г. – юни 2019г. бащата се е осигурявал на
минималната за страната работна заплата. Тази инстанция не приема, обаче, че
последният получава месечен доход в размер на минималната работна заплата. От
свидетелските показания, а и от твърденията на ответника се установява, че той
има един добър стандарт на живот – пътува на екскурзии /в това число ски
ваканции/ в чужбина заедно с едното или с двете си деца, живее под наем в град
Стара Загора, купува на малолетната М. сравнително скъпи играчки – например електрическа
тротинетка, ежемесечно помага финансово на пълнолетния си син- свидетеля Дани Д..
Следва да се
отбележи, че възраженията на въззивника, че неправилно Районен съд Нова Загора
е достигнал до извода, че доходите на бащата възлизат около 10 000,00 лева
месечно, са основателни. За определяне размера на доходите съдът неправилно е
взел предвид данните от данъчната декларация на дружеството, на което бащата С.Д.
е едноличен собственик на капитала. На първо място дружеството, бидейки
юридическо лице, е отделен правен субект от физическото лице – едноличен
собственик на капитала и размера на чистата печалба на дружеството не следва да
се приравнява на размера на доходите на физическото лице едноличен собственик
на капитала. Още повече по делото се представиха доказателства, че както
дружеството така и бащата като физическо лице са длъжници по договори за банков
кредит, обстоятелство, което районният съд неправилно не е взел предвид при
определяне размера на месечния доход на бащата.
Предвид
всичко изложено дотук и с оглед събраните по делото доказателства за стандарта
на живот, който С.Д. води тази инстанция приема, че той реализира средномесечен
нетен доход около 2000,00 лева.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че на малолетното дете М.Д., предвид установените
ѝ потребности и възможностите на родителите ѝ, следва да бъде
присъдена издръжка в размер на 480,00 лева, дължима общо от двамата родители.
Тази инстанция е съгласна с възражението на въззивника, че определеният от
Районен съд Нова Загора размер на месечната издръжка от 520,00 лева се явява
завишен с оглед възрастта и потребностите на детето, а и предвид
обстоятелството, че детето живее в сравнително малко населено място, където
цените на стоки и услуги са по - ниски в сравнение с тези в големия град, че
посещава държавно учебно заведение.
От така
определения размер 180,00 лева следва да се възложат на майката, доколкото тя
отглежда детето, следователно предоставя и издръжка в натура – осигуряване на
подслон, задоволяване на битовите потребности на детето, в това число и
осигуряване на ежедневна храна. Останалите 300,00 лева от определения размер на
издръжката следва да се възложат на бащата на детето – въззивник в настоящото
производство.
Предвид
горното и с оглед обхвата на въззивното обжалване исковата претенция се явява
доказана по основание и по размер до сумата от 300,00 лева, а въззивната жалба
съответно – неоснователна. Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат
изцяло първоинстанционното решение, в обжалваната си част, е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Оплакването
във въззивната жалба за неправилно произнасяне на районния съд относно присъдените
на ищцата разноски предвид частичното уважаване на иска и липсата на
произнасяне по претенцията на ответника за разноски с оглед частичното
отхвърляне на иска представлява молба за изменение на решението в частта за
разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК, която е своевременнно заявена и по която
компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд. След връщане на делото
Районен съд Нова Загора следва да се произнесе по молбата съобразно
разпоредбата на чл. 248 ГПК.
II. По
въззивната жалба срещу Решение № 97 от 20.05.2020г., постановено по гражданско
дело № 1367 по описа на Районен съд Нова Загора от 2019г.
При извършена
служебна проверка съгласно чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намира решението за
валидно и за допустимо. По същество решението е законосъобразно.
Касае се именно за
допусната явна фактическа грешка, доколкото, видно от мотивите на
първоинстанционното решение е, че съдът е формирал и изразил външно волята си
да уважи частично предявеният иск до сумата от 300,00 лева, като ясно и
недвусмислено съдът е посочил, че за горницата до пълния предявен размер от
350,00 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, но е пропуснал
да се произнесе по отхвърлителната част в диспозитива на решението. Не е налице
хипотеза на допълване на решението, както бланкетно твърди въззивника в
жалбата, тъй като съдът се е произнесъл по целия предмет на делото, по целия
предявен иск, а допълване на решението се иска в хипотеза, в която съдът не се
е произнесъл по цялото искане на страната или по един от предявените искове –
първоначален, насрещен, обратен, инцидентен установителен иск, акцесорен и др.
За пълнота следва да се отбележи, че цитираното в жалбата Решение № 179 от
17.03.2016г. по т.д. № 1303 по описа на Окръжен съд Варна не е относимо към
оплакванията на въззивника, доколкото със същото съдът е отказал да уважи
молбата за поправка на очевидна фактическа грешка с мотива, че такава не е
допусната и диспозитивът на решението е пълен и съответстващ на формираната в
мотивите воля за частична основателност на иска за договорна лихва, също така
решението не представлява задължителна съдебна практика.
В заключение правилно
Районен съд Нова Загора е уважил молбата на ищцата и е допуснал поправка на
допусната в решението очевидна фактическа грешка.
По разноските:
Предвид изхода на
спора във въззивната инстанция с право на разноски разполага въззиваемата.
Същата чрез процесуалния си представител, претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300,00 лева. Въззиваемата доказва претендираните разноски като представя договор за
правна защита и съдействие от 03.07.2020г. по настоящото въззивно гражданско
дело, в който е посочено заплащане в
брой на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, като в
тази част договора има характера на разписка съгласно т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6/2012 от 06.11.2013 на ОСГТК на ВКС и представлява доказателство за
заплащане на адвокатското възнаграждение. Предвид изложеното въззивникът следва
да бъде осъден на основание чл. 273 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
въззиваемата сторените в настоящото производство разноски.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд Сливен
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55 от 26.02.2020г., постановено по гражданско
дело № 1367 по описа на Районен съд Нова Загора от 2019г., в обжалваната му част като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 97 от 20.05.2020г., с което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка на Решение № 55 от 26.02.2020г.,
постановено по гражданско дело № 1367 по описа на Районен съд Нова Загора от
2019г., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН: **********,
адрес: *** на основание чл. 273 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на В.С.Д.,
ЕГН: **********, адрес: ***, като майка и законен представител на малолетното
дете М.С.Д., ЕГН: ********** сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща
сторените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
УКАЗВА на Районен съд Нова Загора да се
произнесе по инкорпорираната във въззивна жалба с вх. № 1156 от 10.03.2020г. срещу Решение № 55 от 26.02.2020г.,
постановено по гражданско дело № 1367 по описа на Районен съд Нова Загора от
2019г., молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в
частта за разноските.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: