Р
Е Ш Е Н И Е
№
260178 / 29.9.2020г.
гр.
П., 29.09.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД П., Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на седемнадесети септември, две хиляди и двадесета
година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6676 по
описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, депозирана от И.М.А. ***. Ищецът твърди, че е
работил 22 години в ответното дружество като пояснява, че голяма част от
трудовите му задължения включвали отстраняване на повреди по водопроводната
мрежа, която в миналото била изградена от азбестово-циментови тръби. Допълва,
че техният ремонт се изразявал в пробиване на дупки, рязане и множество
еднотипни движения с ръцете, изискващи здрав захват с
инструментите. В резултат от тези действия е заболял от ***, ***. В резултат на
проведено проучване на професионални болести с Протокол от 01.11.2016 г. са
констатирани описаните от него увреждания. С Решение № ***г. на ТЕЛК на МБАЛ „***“
– С., бил признат професионалният характер на заболяването, като е установена
20% намалена трудоспособност на всяка ръка или общо – 40%. Допълва, че това
заболяване е хронично, развива се в дълъг период от време, в резултат на
системно физическо натоварване на ръцете. Заболяването се изразява в силни
болки, изтръпвания и бодежи в областта на палеца, показалеца и средния пръст,
които се усилват през нощта и нарушават съня му. Налице е намален захват в двете ръце, по-силно изразен в дясната. С оглед на
изложеното моли съдът да осъди ответното дружество да му заплати сума в размер
на 12 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания,
неудобства, в резултат от описаното професионално заболяване, ведно със законна
лихва, считано от 15.12.2016 г. до окончателното изплащане.
С
определение от 24.04.2020 г. ПРС, 2-ри състав на осн. чл. 213 ГПК към
настоящото производство е съединил производството по гр.д. № 7595/2019 г. В
иска, предмет на присъединеното дело, са изложени същите фактически
обстоятелства относно периода и характера на работата, изпълнявана при ответното
дружество, като допълва и че работата е била съпроводена от силно натоварване
на долните крайници, гръбначния стълб – шиен, гръден, поясно-кръстцов
отдел. С оглед на това твърди, че е заболял от ***следва ***. Твърди също, че
това заболяване е диагностицирано с посоченото вече решение на ТЕЛК. В резултат
на това заболяване изпитва перманентни болки в хода на целия гръбнак, както и
при промяна на времето, особено при застудяване, когато се разпространяват към
двете ръце и предизвикват схващането и изтръпването им. С оглед на изложеното
моли за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 12 000 лева.
Ответникът
е депозирал отговор в срок срещу исковата молба, депозирана в рамките на производството
по гр. д. № 6676/2019 по описа на съда, под който номер продължават двете
обединени дела. Изразява становище за недопустимост на предявените искове, тъй като посочените професионални
заболявания, за които се претендира обезщетение за неимуществени вреди в
настоящото производство, са установени с едно и също решение на ТЕЛК. Допълва,
че между същите страни е бил налице спор, разрешен с влязло в сила Решение №
1472/15.12.2018 г. по гр.д. № 5426/2018 г. на ПРС, касаещ трето професионално
заболяване, констатирано със същото решение на ТЕЛК, представено и по
настоящото производство. Намира, че експертното решение поражда едно притезателно субективно право на служителя, без значение
колко професионални болести са признати с него. Намира, че удостоверяването в
решението на ТЕЛК поражда едно субективно право за обезщетение на претърпените
вреди от всички констатирани заболявания – т.е. ищецът има само едно право на
иск. Намира, че след като това не е било сторено в първото поред съдебно
производство, правото му на иск е преклудирано от
СПН.
По
същество оспорва исковете като недоказани по основание и размер. Първоначално оспорва
наличието на трудово правоотношение с ищеца през заявения период, но в съдебно
заседание признава това обстоятелство. Сочи, че решението на ТЕЛК е изтекло на
01.12.2019 г., поради което не е налице основен елемент от фактическия състав
на чл. 200 КТ. Позовава се на удостовереното в Протокол № 1/01.11.2016 г.,
изследващ здравословното състояние на ищеца, че той е пушач и алкохолнозависим.
Сочи, че физическият дискомфорт, причинен от алкохолната зависимост, се покрива
със симптомите, които ищецът твърди, че има – груб тремор на ръцете и болки в
периферните нерви. Намира, че с начина си на живот ищецът е допринесъл за
задълбочаване на негативните последици от професионалната болест, като предвид
следвало да бъде взета предвид и възрастта на ищеца, за която е обичайно да се
проявят здравословни проблеми. Намира размера на предявените искове за
прекомерен.
С
оглед на изложеното моли съдът да прекрати производството поради недопустимост
на претенциите, а по същество – да отхвърли исковете като неоснователни.
Претендира
разноски.
В
съдебно заседание страните се представляват. Ищецът е заявил, че поддържа така
предявените искове и моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди по 12 000,00 лева за всяко едно от двете заболявания,
на които се позовава.
Ответната
страна поддържа вече изложеното. Намира предявените искове за завишени по
размер и неоснователни.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
По
делото не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че между ищецът
и ответника е било налице валидно трудово правоотношение, като в задълженията
му се сключвали дейностите описани в исковата молба. От представеното по делото
Решение № ***г. на ТЕЛК на МБАЛ „***“ – С. се установява, че бил признат
професионалният характер на заболяванията ***, ***, *** и ***следва *** –
влязло в сила между страните. С това решение е определена временна оценка на
работоспособността степен на увреждане за три години до 01.12.2019 г. С
последващо Решение № 0816 от 20.11.2019
г. (влязло в сила на 09.12.2019 г.) е определена трайно намалена
работоспособност от 50%, а в епикризите към това решение се определя анамнеза ***,
причинена от азбест, ***, *** и ***следва ***. Посочено е , че пациентът (ищец)
не пуши и рядко употребява алкохол.
По
делото са допуснати и приети две СМЕ. В тях вещото лице е посочило, че
професионалните заболявания на ищеца са с рецидивиращ характер, като това може
да се дължи както на неблагопритни условия на труд,
климатични условия, така и без видима причина.
Във
втората СМЕ подробно изяснява, че заболяването се характеризират с изтръпване
на пръстите и дланта, придружени с болки в областта на палеца и гривнената става, което често се проявява през нощта и
нарушава съня. Посочва, че заболяването няма стадий на развитие. Допълва, че
лечението на *** е консервативно и се ползва цялата гама на обезболяващи,
нестероидни противовъзпалителни средства в зависимост от степента на болката.
Категорично заявява, че заболяването не се влияе от възраст и тегло на
пациента. Вещото лице е посочило, че хроничния алкохолизъм би могъл да причини
тремор на ръцете, но при ищеца няма данни за токсична полиневропатия.
В съдебно заседание пояснява, че изтръпване на ръката само в резултат на
увредата на гръбначните прешлени не може да има. То се дължи именно на ***.
Вещото лице е категорично, че трите професионални заболявания, удостоверени в
ТЕЛК решението са независими едно от друго и не се повлияват едно от друго.
По
делото показания са дали свидетелите В.А. (***) и Л.А. (***).
Свидетелят
Л.А. е заявил, че живее с баща си. Излага своите впечатления относно болките му
в гръбначния стълб като знае, че баща му приема лекарства за тях и ходи на
терапии. Конкретно посочва, че при проява на болки (схващания) е необходимо да
го съпроводи да легне или седне. Заявява, че студеното време се отразява
негативно. Свидетелства също, че болките в гърба нарушават съня му и му пречат
да извършва дейности съпроводени с използването на физическа сила. Допълва, че
му съдейства с полагането на външни болкоуспояващи медикаменти. Заявил е че
баща извършва трудова дейност по озеленяване, която не е свързана с тежък
физически труд.
Свидетелят
В.А. е заявил, че посещава често брат си през почивните дни. Свидетел е на
изтръпването в областта на ръцете, както и че често изпуска съдове и не може да
си отвори пръстите на ръката. Заявява, че брат му не работи и не полага
физически труд, тъй като няма сили. Наясно е също, че синът му – Л.прекарва
доста време с баща си и му помага в ежедневието, тъй като не може да се справя
сам.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Районен
съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ, съгласно който за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Предмет
на спора с а неимуществените вреди, претърпени от ищеца от заболяванията ***, ***
и ***следва ***.
В
тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че
предявените искове са недопустими, тъй като професионални заболявания, за които
се претендира обезщетение за неимуществени вреди в настоящото производство, са
установени с едно и също решение на ТЕЛК и между същите страни е бил налице
спор, разрешен с влязло в сила Решение № 1472/15.12.2018 г. по гр.д. №
5426/2018 г. на ПРС, касаещ трето професионално заболяване, констатирано със
същото решение на ТЕЛК. Това е така, защото както вещото лице категорично
посочи, признатите с ТЕЛК решението три професионални заболявания са независими
едно от друго и предмет на гр.д. №
5426/2018 г. на ПРС е било заболяването ***, причинена от азбест, а спорното
материално субективно право в настоящото производство се отнася до другите две
професионални заболявания.
Съдът
намира, че в настоящото производство безспорно се установиха елементите от
фактическия състав на предявения иск - съществуването на валидно трудово
правоотношение с ответника към твърдения период, наличието на професионална
болест, констатирана по съответния административен ред с влязъл в сила
административен акт, претърпени неимуществени вреди /болки, страдания,
неудобства и причинно-следствена връзка между професионалното заболяване и
наличието на неимуществени вреди. Този извод на съда се базира на направените изявления
на страните в съдебно заседания и безспорно установено, че ищецът е полагал
труд при ответника в продължителен период от време, както и влязло в сила между
страните ТЕЛК решение. В Решение № 132 от 11.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3496/2018 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК се приема, че признаването
на професионалния характер на заболяването според чл. 62, ал. 3 от КСО е от
изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а
процедурата за установяване и признаване е уредена в Наредбата за реда за
съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести (НРСРПООПБ) от 2008 г. Съгласно чл. 3, чл. 10 и чл. 13
от тази наредба признаването на професионалната болест става с решение на ТЕЛК
или НЕЛК, което е задължително за всички лица органи и организации в страната.
Тези експертни решения имат двойствен характер – от една страна имат характер
на индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена
работоспособност и нейния процент, а от друга - официален удостоверителен
документ за установените в него факти, в това число и за наличието на
причинна връзка като положителен юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя.
Спорен по делото е въпросът за размера
на дължимото се на ищецът обезщетение за неимуществени вреди за причинените му
увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието, „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението
/т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава
да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални,
физически и психически сътресения, които ноторно
намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята
цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се
явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените
лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не
са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият
съдебен състав намира, че при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид обстоятелства, които се
установяват от СМЕ и събраните гласни доказателства, като същевременно е
необходимо да се разграничат вредите от двете признати професионални заболявания,
предмет на настоящото производство.
По
отношение на професионалното заболяване *** вещото лице е заявило , че това
заболяване е с дегенеративен (увреждащ) характер и се касае за хронично
заболяване, което се лекува с широка гама обезболяващи, щадене на ръцете, а при
напредване на симптоматиката и оперативно лечение. От показанията на свидетеля В.А.
се установява, че това заболяване създава значителен дискомфорт в ежедневието
на ищеца. С оглед на отношенията му със страните, настоящият състав съобрази
неговите показания във връзка с разпоредбата на чл. 172 ГПК, с която
законодателят е създал едно предположение относно възможна заинтересованост на
посочените в разпоредбата лица от изхода на делото. Съдът, поради това, е
длъжен да извърши преценка на тяхната обективност с оглед на всички други данни
по делото и доколко поведението на
свидетеля изключва заинтересоваността да е повлияла на достоверността на
показанията му. В конкретния случай съдът намира, че показанията на свидетеля относно
неговите лични възприятия пряко кореспондират с възможните външни проявления на
заболяването, изложени в СМЕ, поради което съдът ги кредитира в цялост.
При тези данни съдът намира, че справедливото
обезщетяване на ищеца за това професионално заболяване следва да се определи в
размер на 8000,00 лева, като искът бъде уважен за тази сума и отхвърлен до
пълния предявен размер от 12 000,00 лева като неоснователен.
По
отношение на професионалното заболяване ***следва ***, вещото лице е налице ограничена
подвижност в гръбначния стълб, че това е хронично заболяване с рецидивиращ
характер. Свидетелят Л.А. е описал неудобствата, които ищецът търпи с оглед
приема на лекарства, невъзможността да извършва действия, съпроводени с тежък
физически труд, нарушения сън и най – вече при появата на схващания е
необходима чужда помощ. Показанията на този свидетел съдът също цени по вече
посочените за другия свидетел съображения.
При
тези данни съдът намира, че справедливото обезщетяване на ищеца за това
професионално заболяване следва да се определи в размер на 10 000,00 лева, като
искът бъде уважен за тази сума и отхвърлен до пълния предявен размер от 12
000,00 лева като неоснователен.
В допълнение следва да бъде посочено,
че при определяне на обезщетенията за претърпените от ищеца неимуществени вреди
съдът отчете също, че
wode]oto zabolqwane e ***, причинена от азбест, а
не процесните, че ищецът е добро общо здравословно състояние, двигателно
активен без помощни средства (работи по данни на сина си, който живее с него) и
психически здрав. Отчетено бе също, че не са налице травматични увреждания на
жизнено важни вътрешни органи, но все пак са налице трайни негативни последици
- загуба на работоспособност 50%.
Възражението на ответника по чл. 201,
ал. 2 КТ съдът намира за неоснователно, не само поради недоказаност на същото,
а и предвид пълното му опровергаване. По делото не се събраха доказателства, че
физическият дискомфорт е причинен от алкохолната зависимост и начина си на
живот ищеца. Дори напротив, в СМЕ изрично е посочено, че при ищеца няма данни
за токсична полиневропатия. Не е налице и специалната
предпоставка, визирана в тук посочената норма – с поведението си ищецът да е
допуснал „груба небрежност“, която в теорията и практиката се приема, че се изразява
в неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек при подобни
условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. Дори
напротив - установи се, че заболявания са резултат от продължителното (двадесет
и две години) извършване на тежък физически труд - технически дейности по отстраняване
на повреди по водопроводната мрежа.
По
разноските:
Разноски
са претендирани от процесуалният представител на ищеца, тъй като е осъществила
правна помощ по чл. 38. ал. 1, т. 2 ЗА. При този изход от спора такива следва
да му бъдат присъдени съразмерно с уважената част от иска, а именно 1070,00
лева.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда 130,00 лева за депозит за вещо
лице, както и държавна такса в размер на 720,00 лева.
Ответната
страна също е претендирала разноски - 1440,00 лева по гр.д. 7595/2019 г. и 1320,00
лева по гр. Д. 6676/2019 г. - възнаграждение за процесуално представителство и
250,00 лева – депозит за вещо лице.
Възражението
по чл. 78, ал. 5 ГПК , направено от процесуалния представител на ищеца съдът
намира за основателно. Това е така, защото независимо, че са образувани две
искови производства, същите са обединени в едно и са разгледани два иска. Съдът
намира, че възнаграждението за процесуалния представител на ищеца следва да бъде
редуцирано до 1500,00 лева с ДДС, изчислено върху материален интерес от
24 000,00 лева, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като защита и по двата иска е
еднотипна (въведени са едни и същи правонамаляващи възражения), а по едно от
делата е просрочен и отговора на исковата молба), поради което не е налице
хипотеза, обосноваваща по – високо от минималното заплащане. На ответникът
следа да бъдат присъдени разноски в общ размер на 437,50 лева съобразно изгода
от спора.
В
светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 200,
ал. 1 КТ „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11 да заплати на И.М.А.,
ЕГН **********,*** сума в размер на 8000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от професионално заболяване ***, ***,
като отхвърля иска за разликато до пълния предявен
размер от 12 000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 200, ал. 1 КТ „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11 да
заплати на И.М.А., ЕГН **********,*** сума в размер на 10 000,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
професионално заболяване ***следва ***, като отхвърля иска за разликато до пълния предявен размер от 12 000,00 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11 да заплати на Районен съд П.
сума в размер на 720,00 лева, представляваща държавна такса и сумата от 130,00
лева – изплатен хонорар за вещо лице от бюджета на съда, както и сумата от 5,00
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11 да заплати на адвокат И.В. сума
в размер на 1070,00 лева за оказаната правна помощ по чл. 38. ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 ГПК И.М.А.
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД сума в размер на 437,50
лева - разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд П..
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ_________________