РЕШЕНИЕ
№ 1898
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330105483 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Ауто хит“ ООД, ЕИК ********* против
„Ауто плюс“ ООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за покупко –
продажба и доставка на стоки, въз основа на който били предадени такива на обща
стойност 14 898,55 лева с ДДС, за които била издадена фактура № 2480/31.03.2016 г, с
падеж: 03.04.2016 г. Били извършени частични плащания.
Моли се за присъждане на неплатения остатък от 8650 лева – главница; 2636,06
лева – обезщетение за забава за периода 29.03.2018 г. – 29.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на ИМ в съда до окончателното
погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.
Договорът бил за периодични доставки, за една от които била издадена процесната
фактура. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност към 31.03.2019 г. Моли
1
за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На основание чл.153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е
възникнало твърдяното облигационно правоотношение със сочените в ИМ параметри,
като стоките по процесната фактура на твърдяната стойност са получени от ответника
и са извършени частични плащания на цената, като непогасеният остатък възлиза на
търсената сума от 8650 лева /вж. Определението по чл. 140 ГПК № 4789/08.07.2021 г. –
л.56-57/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по
делото писмени доказателства.
В о.с.з. ответникът признава, че процесната фактура е осчетоводена от
дружеството, преценява се по реда на чл. 175 ГПК, като признание във връзка с
възникналото правоотношение, получаване на стоките и дължимост на цената.
Единственият спорен въпрос е този за приложимата давност, предвид
поддържаното възражение в ОИМ, че следва да се приложи кратката тригодишна,
поради периодичност на доставките и трайните търговски отношения.
Този довод не се споделя. Приложимата давност е общата петгодишна, съгл. чл.
110 ЗЗД.
Според Тълкувателно решение № 3/18.V.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело
№ 3/2011 г., понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или др.
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми - без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви.
В случая, предвид съдържанието на договора и осъществените правоотношения
по доставки, не може да се приеме, че се касае за периодични плащания, които да
обуславят приложимост на кратката давност. Договорът, въз основа на който е
издадена и процесната фактура, действително е наименован като такъв с периодично
изпълнение, но уговорките относно предмета, доставката, начина и падежа на
плащане, не покриват критериите за периодичност на платежите по см. на посочената
норма на ЗЗД.
Задълженията не са предварително определени, а касаят различни стоки, които
2
следва да се конкретизират в отделен договор /приемо – предавателен протокол/.
Същественото е и, че доставките са поставени в зависимост от направено отделно и
конкретно искане от страна на ответника за продажба – тоест могат да бъдат
направени, но същият може и да не поръча стоки за доставка. Самото правоотношение
не предполага изпълнение със задължителен и сигурен характер /както е например с
услугите по доставка на ТЕ, ВиК и пр./. Във волята на ответника е да направи заявка, в
която да посочи брой, вид и други параметри на съответните стоки, съгл. чл. 3 от
договора, като в самото осъществяване на доставки няма изначална определеност и
сигурност, т.к. зависи от направата или не на поръчка.
На следващо място, няма и предварителна определеност на падежите за плащане
като интервали от време, т.к. отново зависят от съответна направа на поръчка, като
плащането следва да се извърши в 30 – дневен срок от датата на доставка /ако и когато
такава е осъществена/.
Плащанията не са предварително определени, нито определяеми, т.к. зависят от
цените, които продавачът ще посочи за тях и не зависят от обективен критерий.
Съответните плащания не са предварително известни на страните по
правоотношението, нито кредиторът и длъжникът знаят изначално времето на
изпълнение.
Разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се отнася за изключение и не следва да се
тълкува разширително. Тя по правило се прилага само за такива периодични плащания,
които са подобни на наемите и лихвите, каквото процесното вземане за цена на стока
по търговска продажба, не е. „Периодично” е това плащане, което не е еднократно и не
се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. В случая обаче,
всяко плащане се явява еднократно за съответната доставка на поръчани стоки и се
изчерпва с предаването на парите по нея. Задължението не е за трайно изпълнение, т.к.
зависи от всяка отделна заявка и нейната направа. Падежът също не настъпва
периодично, а зависи от определянето му по всеки отделен договор с приемо –
предавателен протокол и издадена фактура /при подобна хипотеза - Определение №
59 от 31.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1779/2018 г., II т. о., ТК/.
В подкрепа на горните изводи за липса на периодичност са и представените от
ответника писмени доказателства – извадка от счетоводните записвания, от които се
установява, че през 2017 г. са осъществени само няколко сделки, а през 2018 г. такива
изобщо липсват. Да се приеме периодичност при тази фактическа обстановка и липса
на константност в отношенията, която да покрива признаците на платежите като
периодични, по см. на цитираната норма на ЗЗД, според настоящия състав би
противоречало на законодателната идея, вложена в понятието и принципните му
характеристики.
С оглед горното, съдът не приема възражението за изтекла погасителна давност.
Не се спори, че по процесната фактура непогасеният остатък възлиза на търсения
размер. Падежът е определен на дата 03.04.2016 г., като от този момент до предявяване
на иска – 29.03.2021 г. /ИМ чрез куриер/, когато петгодишният срок е прекъснат /чл.
116, б. „б“ ЗЗД/, давността не е изтекла.
3
Главният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва като последица.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличие на главен дълг.
Плащане не се доказва. Обезщетение за забава е дължимо и се претендира за период
три години преди предявяване на иска, при което давността за това акцесорно вземане
също не е изтекла. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез он - лайн калкулатор,
лихвата възлиза на исковата сума, поради което следва и този иск да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени
доказателства за плащане само на ДТ в размер на 451,50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ауто плюс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Георги Бенев“ № 14 да плати на „Ауто хит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Асен Златаров“ № 16,
следните суми: 8650 лева /осем хиляди шестстотин и петдесет лева/ – главница,
представляваща остатъчна цена на продадени стоки, за които е издадена фактура №
2480/31.03.2016 г. на обща стойност 14 898,55 лева с ДДС; 2636,06 лева /две хиляди
шестстотин тридесет и шест лева и шест стотинки/ – обезщетение за забава за периода
29.03.2018 г. – 29.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на исковата молба в съда – 30.03.2021 г. до окончателното погасяване,
както и 451,50 лева /четиристотин петдесет и един лева и петдесет стотинки/ -
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка на ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК:.......
I
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4