ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 389
гр. ХАСКОВО, 15.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМ.
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
частно наказателно дело № 20225600600683 по описа за 2022 година
Производството е по чл.243 ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба от адв.С. М. от АК – Пловдив като пълномощник на А.
Б. Ч. против Определение №366/2.11.2022 год. на РС – Хасково, постановено по чнд
№979/2022 год. на същия съд, с което е потвърдено Постановление от 13.10.2022 год. на
прокурор от РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство, водено по
досъдебно производство /ДП/ № 648/2021 г. по описа на РУ Хасково, представляващо
прокурорска преписка №2128/2021 год. по описа на РП – Хасково за престъпление по чл.206
ал.1 от НК.
ДП №648/2021 г. по описа на РУ Хасково, представляващо прокурорска преписка
№2128/2021 год. по описа на РП – Хасково е било образувано за престъпление по чл.206
ал.1 от НК затова дали на 24.02.2021 год. в гр.Х. противозаконно е била присвоена чужда
движима вещ – лек автомобил „Мерцедес“Ц350 Блутек, рег.№*******, която владеел. В
хода на същото не е било привличано обвиняемо лице.
За да прекрати наказателното производство с обжалваното постановление, прокурор
от РП – Хасково е приел, че събраните на ДП доказателства не установяват извършването на
деяние, съставомерно по чл.206 ал.1 от НК, като е обсъдил същите в контекста на
признаците на това престъпление от обективна и субективна страна. Заключил е, че е налице
гражданско-правен спор, който следва да се разреши по реда на Търговския закон /ТЗ/.
Постановлението е било обжалвано пред РС – Хасково от пострадалото лице А. Б. Ч.,
***** гражданин от гр.А., Т., но потвърдено от РС – Хасково с определението, чиято
законосъобразност, обоснованост и правилност е предмет на настоящото производство. Като
е приел, че установената от прокурора фактическа обстановка е безспорна, съдът е споделил
1
и неговите изводи затова, че не е било извършено престъпление по чл.206 ал.1 от НК, както
и че се отнася за неуредени отношения между съдружници в търговско дружество, които
следва да се уредят съобразно нормите на ТЗ.
Жалбата, подадена първоначално против прекратителното постановление на
прокурора до РС – Хасково, както и настоящата, против определението на този съд до ОС –
Хасково са с идентично съдържание и оплакване, а именно, че неправилно се тълкува устава
на дружеството, според който то се представлява от двамата съдружници и съуправители
заедно и поотделно, но за разпореждане с вещи на дружеството се изисква решение на Общо
събрание, каквото не е било вземано. Отправя се искане да се отмени постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство, а по настоящата жалба и
определението на съда от първата инстанция, с което същият е потвърден.
Хасковският окръжен съд, като взе предвид изложените по жалбата оплаквания,
доводи и аргументи и след като се запозна и прецени събраните на досъдебното
производство доказателства, намира за установено следното:
Макар и не изцяло всестранно и пълно, фактическата обстановка е била изяснена в
достатъчна степен, за да се проверят изводите и се преценят мотивите както на прокурора,
така и на районния съд.
Жалбоподателят А. Ч.,******гражданин от А. и ****** гражданин Б. А. от с.Е.,
община Ц. К., област Р. през 2017 год. основали търговско дружество „Р. –Л.“ООД с равно
дялово участие - по 50% от капитала собственост на всеки от тях, като и двамата били
избрани за управители, които да го управляват и представляват както заедно, така и
поотделно. Основен предмет на дейност била търговия с животни, а седалището в гр.Х. на
ул.“Г.“№**. Според чл.9 ал.1 т.6 от учредителния договор, от компетентността на Общото
събрание е вземането на решение „за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и
вещни права върху тях“, а съгласно т.8 – „сключват договорите за отчуждаване на
недвижими имоти, или прехвърляне на вещни права.“
През 2018 год. двамата съдружници решили за нуждите на дружеството да бъде
закупен от същото лек автомобил, като се спрели на обявения за продажба в интернет такъв
– марка „Мерцедес“, модел Ц350 „Блутек“, рама №***************, който тогава бил
собственост на свид.В. М. от гр.П. и с рег.№ *******. Установили контакт с продавача,
извършили оглед на автомобила и след като го одобрили, на 12.12.2018 год. го закупили на
името на дружеството. Самият договор така и не е приобщен по делото, но факта на
сделката се заявява и от жалбоподателя Ч., и от Б. А. и В. М., разпитани като свидетели.
Датата 12.12.2018 год. е посочена в справката от масивите на Пътна полиция като такава на
придобиване на този автомобил от „Р.-Л.“ООД, за което е било издадено ново СУМПС с
посочено дружеството като негов собственик въз основа на заявление, подадено от Б. А..
След пререгистрацията, автомобилът е с нов рег.№ *******. Свид.М. – продавач, заявява, че
продажната цена му е била преведена по банков път, а видно от извлечение от банковите
сметки на „Р.-Л.“ в Инвестбанк, на 18.12.2018 год. е била преведена сумата от 71 583.38 лв.
в полза на В. И. М. с основание – покупка на лека кола *********. Цената впрочем е левова
2
равностойност на 36 600 евро.
Според жалбоподателя, автомобилът се управлявал изключително от неговия
съдружник свид.А., който го ползвал и за свои нужди, макар всички консумативи и
обслужване да се поемали от дружеството. Свид.А. практически не отрича това, като
заявява, че поначало жалбоподателят бързо се дезинтересирал от дейността на дружеството,
рядко идвал в България, не вземал участие в работата, но настоявал да получава приходи от
дейността. Поради това отношенията им охладнели и се влошили. Свид.А. твърди, че по
време на свое пътуване в Т. със същия автомобил в началото на 2020 год. претърпял ПТП,
при което същият бил ударен едновременно отпред и отзад, но повредили били нанесени и
на двигателя и скоростната кутия. Поради това, а и поради спадналите приходи от дейността
и налични задължения на дружеството, решил да я продаде.
На 24.02.2021 год. в гр.Х., с договор от същата дата свид.А. от името и за сметка на
„Р.-Л.“ООД и действащ като негов представляващ, продал лекия автомобил на свид.Ю. С.
М. от гр.К. за сумата от 8000 лв. без ДДС /следователно 9600 лв. с ДДС/, която била
заплатена изцяло и в брой от купувача. Това се потвърждава единодушно и от двамата в
свидетелските им показания, като свид.Ю. М. твърди, че е заплатил 9900 лв., която сума
обаче също е под 10 000 лв. Новият собственик е поискал със заявление от 22.03.2021 год. и
е била отразена промяна в собствеността в регистрацията на автомобила, като е било
издадено и свидетелство за регистрация, без промяна на регистрационния номер.
Свид.М. обаче заявява, че надценил възможностите си да ремонтира автомобила и
отстрани повредите по двигателя и скоростната кутия и поради това го продал на свид.Д. Н.
В. от гр.Я. с договор от 14.08.2021 год. за 9900 лв. След тази сделка отново е променена
регистрацията на автомобила и новият купувач е получил свидетелство на свое име, без
промяна на регистрационния номер.
Научавайки, че автомобилът е продаден при едно от идванията си в страната,
жалбоподателят чрез свой повереник адв.С. М. подал жалба до РП – Хасково с вх.№2128/21
от 23.04.2021 год., в която се позовава на нарушение на учредителния акт при сключването
на сделката за продажба на автомобила като актив на дружеството от свид.Б. А. и иска
съдействие за връщането му в неговия патримониум.
Въз основа на тази жалба и след извършване на предварителна проверка, с
постановление от 15.07.2021 год. РП – Хасково е образувала настоящото ДП за извършено
престъпление по чл.206 ал.1 от НК чрез сделката за продажба на автомобила от 24.02.2021
год.
Както вече се изтъкна, гореописаната фактическа обстановка се установява
непротиворечиво и убедително от събраните на ДП доказателства.
Приоритетно следва да се изтъкне, че прокурорът е прекратил наказателното
производство на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК, а именно – поради това, че
деянието не съставлява престъпление.
На това основание то може да се прекрати само тогава, когато извършеното не е
3
никакво престъпление по смисъла на НК, като прокурорът не бива и не може да се чувства
ограничен от т.нар „работно“ обвинение, по което образува ДП в самото начало на
разследването и преди да са събрани доказателства.
На първо място, напълно правилен и обоснован е изводът, че няма извършено
престъпление по чл.206 ал.1 от НК, обаче не е било никак трудно да се достигне до него още
при образуване на ДП. Тъй като няма никакво съмнение, че при продажбата на лекия
автомобил свид.Б. А. е действал от името и за сметка на търговско дружество, в качеството
на негов управител, а и съдружник, който има право да го представлява вкл. самостоятелно
и независимо от другия управител, същият има качеството „длъжностно лице“ по смисъла
на чл.93 т.1 б.“б“ от НК, тъй като „му е възложена ръководна работа, или работа, свързана с
пазене или управляване на чуждо имущество в…друго юридическо лице“, каквото без
съмнение е „Р.-Л.“ООД. Ето защо, ако ще се разследва присвоително деяние във връзка с
инкриминираната продажба автомобила, то същото не е по чл.206 ал.1 от НК, а по чл.201
ал.1 от същия.
Тук е мястото да се посочи, че конкретно що се отнася до сключването на сделката,
обосновани са мотивите и на прокурора, и на районния съд, че се отнася за търговски
отношения и претенции между съдружници в търговско дружество, които следва да се
разрешат съобразно нормите на ТЗ. В този смисъл единственото оплакване и по двете жалби
е неоснователно, а посоченото нарушение на учредителния договор изобщо не е безспорно и
недвусмислено съобразно формулираната разпоредба на чл.9 ал.1 от същия. Впрочем, ако
такава претенция беше незабавно предявена, спорът можеше вече да е бил разрешен от
граждански/търговски съд.
В производства като настоящото по чл.243 ал.3-6 или ал.7 от НПК съдът многократно
е изтъквал, че по Конституция изключително правомощие на прокурора е да решава дали да
започне наказателно производство, срещу кое лице и за кое престъпление. Ето защо с
настоящия съдебен акт е недопустимо да се дават указания на прокурора в тази насока.
В същото време мястото и ролята на производството по чл.243 от НПК е да бъде
механизъм за съдебен контрол върху прокурорската дейност по прекратяване на
наказателното производство. Както се посочи по-горе, настоящото такова е прекратено на
основание, че изобщо няма извършено престъпление – чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
При проверка на законосъобразността на това основание, настоящата инстанция
намира, че разследването не е всестранно и пълно, а изводите на прокурора, респ. на
контролиралата го първа съдебна инстанция са необосновани и повърхностни.
Преди всичко като се отчете длъжностното качество на дееца, вниманието на
прокурора е следвало да се насочи към преценка за наличието на събрани доказателства за
извършване на онези престъпления, които изискват същото качество. Видно от материалите
по ДП това изобщо не е сторено и разследването не е водено в такава насока.
Извършеното деяние изобщо не е ценено от гледна точка наличие на обективни
признаци от съставите на други престъпления. Без внимание и обсъждане са останали факти
4
с несъмнено правно значение – напр. как е постъпил свид.Б. А. с получената продажна цена.
Тъй като се продава актив на търговско дружество, същата следва да се заприходи и
осчетоводи като актив на дружеството. Ако това не е било сторено, как следва да се
квалифицира деянието му. Изгодна ли е сделката за дружеството? Има ли нарушение на
служебни задължения, превишаване на права, набавяне на облага, причиняване на вреда, за
кого и на кого?
Само след ясен и обоснован отговор на тези въпроси, наказателното производство би
могло да се прекрати поради това, че деянието не съставлява престъпление.
По-различно би било ако наказателното производство бе прекратено на осн. чл.243
ал.2 от НПК – поради това, че обвинението не е доказано. Тогава обаче би се обсъждал
въпросът, който съдът постави в началото – защо е образувано и водено ДП за
престъпление, каквото очевидно няма извършено и поради това не би могло да бъде
доказано ?
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение на
РС – Хасково и потвърденото с него постановление на РП – Хасково за прекратяване на
наказателното производство следва да бъдат отменени, а делото се върне на прокурора,
който, ако е на становище, че изобщо не се установява извършването на какво и да било
престъпление, следва да се мотивира много по-обстойно, като обсъди и много други
установени по делото факти, респ. изложи становището си за осъществяване на състави и на
други престъпления.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОМЕНЯ Определение №366/2.11.2022 год. на РС – Хасково, постановено по чнд
№979/2022 год. на същия съд и потвърденото със същото Постановление от 13.10.2022 год.
на прокурор от РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство, водено по
досъдебно производство /ДП/ № 648/2021 г. по описа на РУ Хасково, представляващо
прокурорска преписка №2128/2021 год. по описа на РП – Хасково за престъпление по чл.206
ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на РП – Хасково за продължаване действията по разследването
съобразно дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6