№ 14056
гр. София, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110166247 по описа за 2022 година
С решение № 263320/16.11.2022г., постановено по в. гр. дело № 10255/2020г. по описа
на СГС, влязло в сила на 16.11.2022г., е обезсилено постановеното по гр. дело №
18155/2018г. по описа на СРС, 141 състав, решение № 296596 от 09.12.2019г. в частта, с
която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Д. П.
Й. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 1390.73 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2013г. до м. 07.2014г. топлинна
енергия в имот, на който е придаден абонатен № 249372, сумата от 46.01 лева,
представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2013г. до м. 04.2014г. услуга
дялово разпределение, сумата от 398.23 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.08.2014 г. до 28.07.2017 г. върху цената на топлинната енергия, както и сумата
14.12 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2014 г. до 28.07.2017
г. върху цената на услугата дялово разпределение, като делото е върнато за разглежД. от
друг състав на СРС в посочените части с указания производството да продължи от етапа на
изготвяне на доклад по делото.
С оглед на това и съобразно задължителните за настоящата инстанция указания на
въззивния съд предмет на настоящото производство са предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че Д. П. Й. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите,
както следва: сумата от 1390.73 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2013г. до м. 07.2014г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 93, находящ
се в гр. София, ж. к. „Х. Смирненски“, бл. 35, сумата от 46.01 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 05.2013г. до м. 04.2014г. услуга дялово разпределение, сумата
от 398.23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2014 г. до
28.07.2017 г. върху цената на топлинната енергия, потребена в периода от м. 05.2013г. до м.
04.2015г., както и сумата 14.12 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.08.2014 г. до 28.07.2017 г. върху цената на услугата дялово разпределение, предоставена
в периода от м. 05.2013г. до м. 04.2015г., ведно със законната лихва върху главните
вземания, считано от 09.08.2017г. до окончателно изплащане на задължението, за които
1
парични притезания по ч. гр. дело № 54683/2017г. по описа на СРС, 141 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като
ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на
потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че
съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия, в сила от 2008г., купувачът е длъжен
да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от 30 дни след изтичане на
периода, за който се отнасят, а от следващия ден потребителят, който не е заплатил
месечната си сметка, изпада в забава. А съгласно общите му условия от 03.02.2014г., в сила
от 12.03.2014г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 30-дневен
срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като
законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 30- дневен срок, считано от датата
на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че поради
неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в
забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъжД.
и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който исковете се оспорват от името на ответника с възражение за погасяване на
вземанията, техен предмет, по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „Топлофикация София“ ЕАД да предостави съответното количество
топлоенергия до имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
2
условия.
Установява се от неоспорената Заповед № А-0-08-3329/04.12.1980г. на изпълнителния
съвет на Софийски общински народен съвет, че за обезщетяване на Димитър Атанасов
Милев и Кръстинка Кирилова Милева за отчуждаване в полза на държавата на собствения
им поземлен имот с планоснимачен № 76, находящ се в местността „Х. Смирненски“, на ул.
„597“ № 11, на основание чл. 100, ал. 1 ЗТСУ в полза на тяхната дъщеря Камелия Д.а Й.а е
прехвърлено правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ
апартамент 93, находящ се в гр. София, ж. к. „Х. Смирненски“, бл. 35. Установява се от
приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РСЛ19-ДИ11-
370/17.10.2019г. по описа на Столична община, район „Слатина“, че Камелия Д.а Й.а е
починала на 03.03.2009г., като е оставила за свои наследници по закон съпруга си Д. П. Й. и
децата си Димитър Д.в Й. и Красимир Д.в Й., с което и при липсата на други данни, а и
твърдения последните се легитримират като собственици на процесния имот, вкл. през
исковия период, и като такива съобразно цитираната дефинитивна разпоредба на чл. 153, ал.
1 ЗЕ- като потребители на доставяната до него топлинна енергия, отговорни за заплащане на
цената й съобразно дела си в съсобствеността.
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените писмени доказателства-
протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в сградата, в която се
намира имотът, списък на етажните собственици към него, договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“, сключен между дружеството за дялово разпределение и
етажните собственици в сградата, представените от третото лице- помагач на ищеца
документи, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено
по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо
пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че обектът, във връзка с който
ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост,
която през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219
ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Реалното изпълнение на задължението на ищеца да достави до процесната сграда
соченото от него количество топлинна енергия се установява от неоспореното заключение
на съдебно- техническата експертиза, съгласно доказателствените (фактическите) изводи в
което през първоначално заявения от ищеца период, разгледан при първото разглежД. на
делото от СРС- от м. 05.2013г. до м. 04.2015г., в имота е имало 4 отоплителни тела с
монтирани разпределители на топлинна енергия, както и два водомера за топла вода, въз
основа на които уреди са извършени реални отчети на потребената в имота топлинна
енергия за отопление и за подгряване на топла вода в края на всеки едногодишен отчетен
период, за което са съставени протоколи, носещи подписи за потребител съгласно
констатациите на вещото лице, което по правната си същност съставлява извънсъдебно
признание на неизгоден за страната факт с правно значение- че през исковия период в
процесния имот е реално потребено соченото в отчетите количество топлинен ресурс. С
оглед на това и като е съобразил количеството топлинна енергия, отделено от намиращата се
в банята на апартамента щранг- лира, както и стойността на издаваните изравнителни
сметки за периода, вещото лице е достигнало до извод, че цената на консумираната през
целия посочен период топлинна енергия възлиза на сумата от 1599.09 лева, въз основа на
3
което и на изводите на експерта относно стойността на енергията за периода от м. 08.2014г.
до м. 04.2015г., се налага извод, че цената на потребената през останалия заявен с исковата
молба период, който е предмет на разглежД. в настоящото производство, а именно от м.
05.2013г. до м. 07.2014г., възлиза на сумата от 974.08 лева.
Ответникът не е оспорил реалното извършване на услугата дялово разпределение, като
това правнорелевантно обстоятелство се установява и от представените от фирмата за
дялово разпределение документи, както и от заключението на съдебно- техническата
експертиза.
Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и
стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за
установено възникването на задължението за заплащане на цената на услугата, предоставена
в периода от м. 05.2013г. до м. 04.2014г., именно в претендирания за този интервал от време
общ размер от 46.01 лева.
От така приетите за възникнали в правната сфера на ищеца вземания, касаещи
доставяната до процесния имот топлинна енергия, всеки от съсобствениците на имота през
исковия период, вкл. ответникът, дължи съответната припадаща му се част съобразно
квотата му в съсобствеността.
С оглед на формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания от ответника за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово
разпределение на обсъжД. подлежи своевременно релевираното от негово име възражение
за погасяване на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, съдържащи се в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“ по смисъла
на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не се
изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен
срок е изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната
енергия и на услугата дялово разпределение, предоставени в периода съответно от м.
05.2013г. до м. 07.2014г. и от м. 05.2013г. до м. 04.2014г., през които отношенията между
4
страните по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за
битови нужди, в сила от 14.01.2008г.- за времето от м. май 2013г. до 11.03.2014г., и от
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди, в сила от 12.03.2014г.- за периода от 12.03.2014г. до
31.07.2014г.
Съгласно разпоредбите на общите условия на ищеца от 2008г.- чл. 33, ал. 1 и ал. 6,
купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от 30
дни след изтичане на периода, за който се отнасят, т. е. задълженията стават изискуеми на
30- ия ден след изтичане на съответния месечен отчетен период, а от следващия ден
потребителят, който не е заплатил месечната си сметка, изпада в забава- арг. от
разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Следователно, съобразно цитираните общи
условия, в сила от 2008г., независимо от прогнозния характер на месечните сметки,
потребителят е длъжен да заплаща стойността им в уговорения срок, като при неточно
изпълнение във времево отношение изпада в забава и дължи обезщетение за това, а в случай
че след изготвяне на изравнителната сметка се установи, че действително потребеното
количество топлинна енергия е повече или по- малко от прогнозно начисленото, това не се
отразява на възникналото вече задължение за законна мораторна лихва върху неплатената в
срок месечна сметка.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия на топлофикационното дружество, в сила от
12.03.2014г., след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период, определено на база на изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 1
от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в
30- дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача, а
изрично в чл. 33, ал. 4 е предвидено, че продавачът- доставчик на топлинна енергия
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2 на чл. 33. Така, съгласно действащите от 2014г.
общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на клиенти на гр. София, макар изискуемостта на месечно дължимите по чл. 32, ал. 1
от общите условия суми да настъпва в 30- дневен срок от датата на публикуването на
задълженията на интернет страницата на доставчика, длъжникът изпада в забава единствено
при неизпълнение на задълженията по общата фактура, относима към целия отчетен период,
в случай че не погаси сумите по нея в 30- дневен срок от публикуването й на интернет
страницата на продавача.
При съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение, и на приложимите в
случая две групи общи условия съдът намира, че вземанията на ищеца за периода от м.
05.2013г. до м. 07.2014г. са погасени по давност, по отношение на тях е погасено правото на
иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Съгласно цитираните общи условия от
2008г. всяко месечно вземане за периода от м. 05.2013г. до 11.03.2014г. е станало изискуемо
в 30- дневен срок след изтичане на периода, през който е потребена топлинната енергия, т. е.
вземането за последния пълен месец, покрит от действието на тези общи условия- м.
февруари 2014г., е станало изискуемо на 30.03.2014г., от който момент е започнал да тече
законоустановеният и приложим в случая кратък тригодишен давностен срок, изтекъл на
30.03.2017г. Следователно, към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 09.08.2017г., всички предявени в
5
настоящото производство парични притезания на ищеца, възникнали при действието на
общите му условия от 2008г., са били погасени по давност.
Моментът, в който е настъпила изискуемостта на вземанията за цената на топлинната
енергия и услугата дялово разпределение, предоставени след 11.03.2014г.- при действието
на общите условия от 2014г., следва да бъде определен съобразно правилото на чл. 69, ал. 1
ЗЗД, съгласно което ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му
веднага. Това е така, доколкото настоящият съдебен състав намира цитираните по- горе
клаузи на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия на ищеца от 2014г. за нищожни като
неравноправни на основание разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, противоречащи на общия
принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и водещи до
значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца- търговец и тези на
потребителя- ответник по делото. С клаузата на чл. 33, ал. 1 от общите условия от 2014 г. е
установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, определени
по прогнозен дял (по чл. 32, ал. 1), в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а с клаузата на чл. 33, ал. 2 падежът на задължението за
суми за доплащане след изготвянето на изравнителните сметки (по чл. 32, ал. 2 от ОУ)- в 30-
дневен срок след публикуването на т. нар. „обща фактура“ на интернет страницата на
продавача „Топлофикация София“ ЕАД. Настъпването на падежа, следователно, е
предпоставено от поведение на ищеца- публикуване на съответната фактура на сайта му,
като моментът на осъществяване на това поведение е неясен за потребителя, който следва в
период с неопределена продължителност да извършва справки на интернет страницата на
търговеца, за да узнае дали и кога е настъпила на практика едностранно определената от
ищеца изискуемост на задължението му. Нещо повече, възможността да бъдат извършвани
подобни справки е обусловена от това потребителят да разполага със специално техническо
средство- компютър, лап- топ, мобилен телефон- смартфон, таблет, както и с осигурен
достъп до интернет, което неминуемо и закономерно е свързано със значителен
допълнителен паричен разход, който разход клиентът не би могъл да бъде задължен да
извърши. Всичко това го поставя в икономически по- неизгодно и неравностойно
положение спрямо продавача по правоотношението, поради което съдът приема, че клаузите
на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия от 2014г. противоречат на императивната
материалноправна норма на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, за чието приложение съдът следи служебно
съгласно разясненията, съдържащи се в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, и на основание чл. 146, ал. 1, пр. 1 ЗЗП са нищожни. С оглед на това
следва да се приеме, че за месечните задължения, формирани при действието на общите
условия от 2014г., няма уговорен падеж, поради което приложима е разпоредбата на чл. 69,
ал. 1 ЗЗД, съгласно която изискуемостта настъпва „веднага“, което в случая е на първо
число на месеца, следващ месеца на потреблението. При съобразяване на това и на
приложимия специален давностен срок погасени по давност се явяват и вземанията за
цената на топлинната енергия и услугата дялово разпределение за времето от м. март 2014г.
до м. 07.2014г. (за последното включено в този интервал от време месечно задължение
давностният срок е изтекъл на 01.08.2017г.- 8 дни преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение).
По делото не са ангажирани доказателства, а не са и наведени твърдения за
осъществяване междувременно на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на
давността.
Следователно, по отношение на всички претендирани от ищеца главни вземания, които
са предмет на делото при повторното разглежД. на част от претенцията му от първата
инстанция, е погасено правото да бъдат съдебно установявани и принудително събирани,
поради което предявените срещу Д. Й. искове с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ следва да бъдат изцяло отхърлени.
6
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
съществуването на главен дълг, изпаД.то на длъжника по него в забава, както и размера на
вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Доколкото вземанията от ответника за стойността на топлинния ресурс, доставен при
действието на общите условия от 2008г., в които е предвиден срок за изпълнение и
изискуемостта, съответно забавата настъпват след изтичането на този срок, са погасени по
давност, на основание разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасени са и претендираните върху тях
акцесорни вземания за обезщетения за забава.
За поставянето на ответниците в забава за изпълнението на всички начислени при
действието на общите условия от 2014г. парични задължения за цената на топлинната
енергия, чиято изискуемост съгласно изложените по- горе съображения не е договорена, а е
настъпила по правилото на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, следва да е отправена покана от кредитора до
длъжника- арг. от нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за отправянето на каквато в случая няма
данни, а и твърдения. Поради това следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, възникнали при действието на общите му условия от 2014г.
По тези съображения искът за законна мораторна лихва върху цената на топлинната
енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение
на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по
делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват
единствено на ответника, комуто такива в случая не следва да бъдат присъждани, доколкото
не е заявявана претенция да са реално извършени.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Д. П.
Й., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумите, както
следва: сумата от 1390.73 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2013г.
до м. 07.2014г. топлинна енергия в имот, представляващ апартaмент 93, находящ се в гр.
София, ж. к. „Х. Смирненски“, бл. 35, сумата от 46.01 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 05.2013г. до м. 04.2014г. услуга дялово разпределение, сумата
от 398.23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2014 г. до
28.07.2017 г. върху цената на топлинната енергия, потребена в периода от м. 05.2013г. до м.
04.2015г., както и сумата 14.12 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.08.2014 г. до 28.07.2017 г. върху цената на услугата дялово разпределение, предоставена
в периода от м. 05.2013г. до м. 04.2015г., ведно със законната лихва върху главните
вземания, считано от 09.08.2017г. до окончателно изплащане на задължението, за които
парични притезания по ч. гр. дело № 54683/2017г. по описа на СРС, 141 състав, е издадена
7
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „Техем сървисис“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8