РЕШЕНИЕ
№ 3933
гр. Варна, 03.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина П.а
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело №
20233110104395 по описа за 2023 година
Предявен е иск от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК *********
срещу П. В. П., с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът излага, че по образувано ч.гр.д № 83213684/2022г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за дължимите суми. На 08.03.2023г.,
ищецът бил уведомен, че следва да предяви иск, на осн.чл. 415,ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че претендираната главница за абонатен номер 1541409,
представлява служебно начислени кубици вода съгласно Общите условия на ВиК оператора
и Наредба №4 от 11.09.2004г. на МРРБ.
Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на основание чл.410 ГПК, а именно 327.26лв., представляваща остатък от сбор
от главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 09.10.2019г. до
10.03.2021г. на адрес гр.В.; сума в общ размер на 67,97лв., представляваща остатък от сбор
от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 13.12.2019г, до 11.10.2022г.,
както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-14.10.2022г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от
17.10.2022г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 13684/2022г. по описа на ВРС.
Претендира и съдебно деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът, чрез назначения от съда особен
представител оспорва предявените искове.
Оспорва наличието на основание за начисляване на процесните количества вода.
Оспорва основанието за начисление на разходвано количество вода посочен от
процесуалния представител на ВИК Варна, а именно по чл.25, ал. 8 от ОУ при липса на
индивидуален водомер, по делото липсва информация за брой обитатели адрес гр. Варна, ул.
1
„Петър Райчев"№ 2, вх. „а", ет.1, ап. 122, поради неустановяване категорично на броя на
лицата, обитаващи имота за процесния период и липса на годно средство за техническо
измерване.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 13684/2022 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, поправена срещу П. В. П., ЕГН **********, с
адрес гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на заявителя „Водоснабдяване и Канализация - Варна“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата от 896,55 лв.
(осемстотин деветдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки), представляваща главница за
ползвани и неплатени ВиК-услуги по партида с абонатен № 1541409, за обект находящ се в
адрес гр.Варна, ул. П.Райчев №2, вх.А, ет.1, ап.122, дължима за периода от 04.02.2011г. до
13.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 14.10.2022г., до окончателното изплащане, сумата от 412,14 лв.
(четиристотин и дванадесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 896,55 лв., дължима за периода от 05.08.2010г. до 11.10.2022г.,
както и сумата от 26,17 лв. (двадесет и шест лева и седемнадесет стотинки) – държавна
такса, както и сумата от 50,00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и доказателства за
публикацията им и за влизането им в сила.
Представена по делото е справка за недобора за абонат 1541409 от 13.11.2019 г.
до11.03.21г.
По делото е представени протокол от 13.01.23г. от ВИК ООД с отразяване за
неосигурен достъп до водомера на адрес гр.В., с клиентски номер 1541409.
По делото е представени протокол от 12.11.21г. от ВИК ООД с отразяване за
неосигурен достъп до водомера на адрес гр.В., с клиентски номер 1541409.
Видно от двустранен протокол №**********/02.04.20г. подписан от служители на
ВИК Варна ООД и за обонатен номер 1541588 Катерина Георгиева е демонтиран водомер
№11669 и монтиран водомер №10349946.
Видно от представена справка от АВ за лицето П. В. П., същият е собственик на ½
ид.ч. от апартамент в гр.В..
От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ, което съда приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява, че размерът на
всяко едно от месечните задължения по главницата за ползваните ВиК услуги по партида с
абонатен № 1541409 по посочените фактури в Справка за недобора на частен абонат до
11.10.2022г., за ползвани услуги в периода от 09.10.2019г. до 10.03.2021г. са констатирани в
колона 4 от Таблицата. Общият им сбор е 327,26 лв. Размерът на лихвата за забава върху
всяко едно от установените в т.1 месечни задължения по партида с абонатен № 1541409 за
ползвана услуга, считано от съответния им падеж до 11.10.2022г. са изчислени в колона 8 от
Таблица 1. Общият размер е 68,02 лв. ССЕ констатира, че към датата на проверката по
данни от Справката за облога и плащанията на частен абонатен № 1541409 не е налице
плащане по фактурите и след датата на подаване на заявлението в съда - 14.10.2022г,
Съгласно Справката за недобора издадена от „ВиК" Варна ООД за частен абонат с №
1541409 към 11.10.2022г. по абонатен и клиентски номер е П. В. П., а за абонат е вписан
Ванко Томов.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при условията на чл. 415,ал.1,т.2
от ГПК и има за предмет част от посочените в заповедта суми.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с
ответника са се намирали в договорни отношения за доставка на ВИК услуги, т.е. че
последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна
при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца,
той носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки и неговия размер. Разпределението на доказателствената тежест в процеса
изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на
спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават
или погасяват това вземане.
Лицата, имащи качеството потребители на ВиК услуги, са определи нормативно в чл.
3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за
ползване на тези услуги.
С оглед притежаваните от ответника вещни права върху ½ ид.част от имота, обект
на потребление, за периода посочен в справката 08.03.21г., то П. П. има качеството на
потребител по смисъла на §1, ал.1, т.2, б."б" от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги /в сила от 20.01.2005 г./, респективно дължи заплащане на
одобрена от ДКЕВР цена на потребени Вик услуги на оператора, какъвто в случая се явява
ищецът /чл. 2, ал.1 от ЗРВКУ/. Още повече видно от справка НБД население ответникът П.
П. е регистриран по постоянен и настоящ адрес на обекта на потребление гр.Варна, ул.
Петър Райчев №2, ет.1,ап.122.
С оглед предприетото от ответника оспорване на факта на потребление на услугите в
тежест на ищеца - ВиК оператор е да представи доказателства за доставените в имота на
ответника количества вода, съответно за реалното потребление.
В настоящата хипотеза ищецът в исковата си молба твърди, че процесното
количество ВиК услуги, които формират размера на задължението за главница е начислено
на база служебно определено от оператора количество за посочения период. Предпоставките
за служебно начисляване на ВиК услуги са уредени в разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от ОУ за
предоставяне на ВиК услуги, като методологията на самата корекционна процедура е
уредена в разпоредбата на чл. 49 от ОУ, към която разпоредба хипотезата на чл. 24, ал. 4 от
ОУ препраща.
За да бъде служебно начислено едно количество ВиК услуги на определен адрес на
потребление на такива, то следва операторът да е в невъзможност да отчете реалната
консумация на обекта, който отчет се осъществява посредством монтиран на обекта на
потребление водомер, който следва да бъде в метрологична точност. Единствено в
хипотезата на реален отчет стои въпроса за метрологичната точност на средството за
измерване на ВиК услуги доколкото само именно в този случай то като техническо средство
посочва реалната консумация на питейна вода на адреса на потребление за определен
отчетен период. При служебно начислявани обеми питейна вода, метрологичната точност на
средството за измерване не следва да бъде изследвана доколкото обема вода се изчислява по
3
методологията, която е нарочно нормативно определена – чл. 49 от ОУ, в тази хипотеза
техническо средство не се използва, поради което възраженията на ответника в тази насока
са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 от Наредбата, развита в чл. 22 от Общите условия,
изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите.
Показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в
общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца /чл. 35, ал. 1 от Наредбата/. В
ал. 3 на чл. 35 е предвидено, че достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за
извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно
общите условия или договора, като в случай на невъзможност за отчитане на водомерите
поради отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да
уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не
по-дълъг от една година от последното отчитане /ал. 4/. При отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя
протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва
в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които
могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера
разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със
скорост 1, 0 m/s, за периода до предишен редовен отчет. /чл. 35, ал. 5-6/. Цитираните
разпоредби са конкретизирани в чл. 24 от Общите условия на ищцовото дружество, който
вменява задължение на потребителя да осигури свободен и безопасен достъп на
служителите на ВиК оператора за извършване на отчети на индивидуалните водомери.
Изрично чл. 24, ал. 4 от ОУ предвижда, че при отказ на потребителя да осигури достъп до
водомера или при неосигуряване на достъп за повече от една година, длъжностно лице на
ВиК оператора съставя протокол, който се подписва от един свидетел, и изразходваното
количество вода се изчислява по реда на чл. 49 от ОУ - по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в
денонощието и изтичане на водата със скорост 1, 0 m/s, за периода до предишен реален
отчет, но не по-дълъг от 6 месеца.
Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни
води се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери, респ. въз основа
на служебно начислените количества съобразно ОУ, за което ВиК операторът издава
ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребителите се длъжни да заплащат в 30-
дневен срок след датата на фактуриране /арг. от чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ/.
Ищцовото дружество е представило протоколи от 13.10.2023 г. и от 12.11.2021 г. /л.
29/, подписани от двама служители на ищцовото дружество и свидетел, с посочени три
имена и адрес, в съответствие с разпоредбата на чл.24,ал.8 от ОУ. В протоколите е отразено,
че потребителят не осигурява достъп до водомера повече от една година от последното
отчитане. Видно от представените служебни бележки /л.68-69 от делото/ отразените като
свидетели служители Галина Калчева и Татяна П.а не са отсъствали от работа на датите на
които са извършили удостоверяването, като ирелевантно е ползването им на платен годишен
отпуски или отпуск поради заболяване през годината.
От така представените писмени доказателства се установява наличието на
предпоставките за служебно начисляване на количеството потребена вода за периода от
12.11.20 г. до 10.03.2021 г. За периода 13.12.19г.- 12.11.20 г. липсват доказателства за
спазване на реда по чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., респ. чл. 24, ал. 4 от
4
Общите условия на "В и К - В" ООД. Поради което искът за този периода 13.12.19г.-
12.11.20 г. е неоснователен.
Според неоспореното заключение на ССЕ за размера на дълга за потребени В и К
услуги в периода от 12.11.20 г. до 10.03.2021 г. възлиза на 92,70 лв., съответно мораторна
лихва за периода от падежа на всяко вземане с начало 9.1.2021г. до 11.10.2022г. е в размер
на 15,47 лв. Следва да се отбележи, че по делото не се установи сумите да се начислявани за
повече от един потребител. Видно от справка за частен абонат П. П.-л.30 от делото е
посочен като брой обитатели един.
Предвид акцесорния характер на вземането за обезщетение за забава и извода за
недължимост на сумите по фактурите, издадени в периода от периода 13.12.19г.- 12.11.20 г.,
неоснователен се явява и искът за присъждане на мораторна лихва по посочените фактури.
Съответно искът е основателен за сумата от 92,70 лв. периода от 12.11.20 г. до
10.03.2021 г. и за мораторна лихва за сумата от 15,47 лв. за периода от 9.1.2021г. до
11.10.2022г., като се отхвърли за горницата над 92,70лв. до 327,26 лв. и за периода от
13.12.19г.- 12.11.20 г. и искът за обезщетение за забава се отхвърли за горницата над 15,47
лв. до претнедираните 67,97 лв. за периода от 13.12.2019г. до 8.1.2021г.
По разноските:
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в размер на 6,29 лв.
съразмерно с уважените искове .
При този изход на спора, по реда на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца разноски д.т.-75 лв., 200 лв. депозит в.л. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 ГПК вр.с чл.25 от НЗПП и 400 лв. за особен
представител, съразмерно с уважената част от исковете 239,55 лв .
С оглед приключване на производството, следва да се изплати възнаграждение на
особения представител на ответника в размер на 400 лв., от внесения депозит от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422
от ГПК, че П. В. П., ЕГН **********, с адрес гр.В. дължи на “Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 13684/2022 г. на ВРС, за сумата от 92,70 лв.
(деветдесет и два лева и седемдесет стотинки) представляваща главница за ползвани и
неплатени ВиК-услуги по партида с абонатен № 1541409, за обект находящ се в адрес гр.В.
за периода от 12.11.20 г. до 10.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.10.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 15,47 лв. лева (петнадесет лева и
четиридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата,
начислено за периода от 9.1.2021г. до 11.10.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
горницата над над 92,70лв. до 327,26 лв. и за периода от 13.12.19г. до 12.11.20 г. и искът за
обезщетение за забава за горницата над 15,47 лв. до 67,97 лв. и за периода от 13.12.2019г.
до 8.1.2021г.
5
ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН **********, с адрес гр.В. да заплати на “Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* сумата 6,29 лв. (шест лева и двадесет и девет
стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
13684/2022г. на ВРС.
ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН **********, с адрес гр.В. да заплати на “Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* сумата от 239,55 лева (двеста тридесет и девет
лева и петдесет и пет стотинки), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. Д. Ю. Н. от ВАК, възнаграждение в размер на
400 лв. (четиристотин лева) за осъществено процесуално представителство, в качеството
му на особен представител на П. В. П., за която сума е внесен депозит от насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6