№ 419
гр. Бургас, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500417 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. Г. Г. от гр. П. –
ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №260024/01.02.22г.,
постановено по гр. дело №7769/2020 год., по описа на Районен съд Бургас, с което са
отхвърлени исковете на въззивника срещу Югоизточно държавно предприятие - ТП
„Държавно ловно стопанство Ропотамо“, за признаване за незаконно уволнението на
ищеца, извършено със заповед №РД 13-03/05.10.20г., на основание чл.325, ал.1, т.12
КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, считано от
същата дата; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
„л.н.“ и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа – за
6 месеца, в размер на 5832 лева.
Въззивникът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което исковете да бъдат уважени. Оспорва се извода на съда за
мотивираност на уволнителната заповед, като счита, че т.к. в нея не е посочено кои от
задълженията си по чл.67 ЗЛОД ищецът не е в състояние да изпълнява, същата страда
от порок – липса на мотиви. Според въззивника, посоченото в заповедта не отговаря на
истината – към датата на същата, на ищеца е отнето личното му ловно оръжие, а не
служебното, което е отнето два месеца по-късно. Във връзка с това оспорва извода на
съда досежно високорисковия характер на длъжността на ищеца и необходимостта от
ползване на огнестрелно оръжие - излага съображения.
Оспорва се извода на съда, относно качеството на ищеца на служебно лице по
смисъла на чл.54, ал.2 ППЗЛОД, доколкото тя касае организирането на ловен туризъм
изискващ служителят да притежава удостоверение за ловен водач или подборен
отстрел, каквито качества ищецът не притежава. Освен това, не са налице
доказателства да му е било зачислявано служебно ловно оръжие. Въззивникът
извършва анализ на разпоредбите на чл.105 ППЗЛОД, във връзка с чл.190 ЗГ, за да
обоснове извод, че длъжността, заемана от ищеца не е включвала задължение по чл.190
ЗГ и в тази връзка – необходимостта от носене на ловно дългоцевно оръжие.
Според въззивника, в длъжностната му характеристика или в нормативен акт не е
1
посочено задължение за притежаване на служебно оръжие. В длъжностната
характеристика се изисква притежаване на разрешение за носене и употреба на
служебно оръжие. Излага съображения, че друг служител, заемащ същата длъжност е
работил три години при ответника, без да разполага с разрешение за служебно оръжие,
поради обстоятелството, че е бил осъден с влязла в сила присъда. Това според
въззивника сочи, че не е налице пречка служителят да извършва пълноценно
задълженията си – излага съображения в тази насока, оспорвайки изводите на БРС по
въпроса. Оспорва и извода на съда, че преценката за възможността за изпълнение на
служебните задължения се извършва към момента на заповедта, доколкото към този
момент документът на ищеца да носи служебно оръжие не е бил отнет; излага
съображения.
Въззиваемият - ответник Югоизточно държавно предприятие - ТП „Държавно
ловно стопанство Ропотамо“ представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на
въззивната жалба. В него въззиваемата страна излага съображения за потвърждаване
на решението. Намира за неоснователно оплакването за липса на мотиви в обжалваната
заповед, т.к. в нея е посочено, че служителят не може да изпълнява най-важното си
задължение по охрана на охранителния участък без отнетото разрешение за носене на
служебно оръжие. При обсъждане на представени в тази връзка писмени
доказателства, оспорва твърдението на въззивника, че към датата на заповедта е имал
разрешително за носене на служебно оръжие – излага съображения. С обсъждане на
представени по делото доказателства, оспорва оплакването на въззивника, че по делото
не са наведени твърдения за характера на заеманата длъжност като високо рискова и
подкрепя извода на БРС в тази връзка, като излага съображения.
Въззиваемата страна излага съображения за опровергаване твърденията на
въззивника, основани на нормата на чл.54, ал.2 ППЗЛОД, позовавайки се на
приложени към отговора на исковата молба Преписки №1 и №2, от които се
установява, че в длъжностната характеристика на ловния надзирател е включено и
задължение за осъществяване на дейности по организиран ловен туризъм, което
включва освен подборен лов и санитарен лов, групов лов на дива свиня и др. Според
въззиваемата страна, ЗГ и ЗЛОД са тясно свързани и при липса на норма в единия по
аналогия се прилагат норми от другия; и горският, и ловният надзирател осъществяват
функции по охрана на горските територии, дивеча и рибата. Поради това аргументира
тезата за приложимост на нормата на чл.190 ЗГ по отношение на процесния случай,
като се позовава на представените писмени доказателства по посочените по-горе
преписки и споделя извода на БРС в тази връзка.
Въззиваемата страна оспорва извода на въззивника, че за длъжността се изисква
само разрешение за носене на служебно оръжие, а не са ползване на такова, като счита,
че в длъжностната характеристика се съдържа такова задължение, а към датата на
налагане на заповедта, оръжието на ищеца е било отнето, видно от представените
писмени доказателства. Аргументирано въззиваемият подкрепя извода на съда за
неотносимост на подобен случай на друг л.н. по отношение на процесния казус.
Оспорва и твърденията на въззивника, че към датата на налагане на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, документът на ищеца удостоверяващ
правото му да носи служебно оръжие не бил отнет от компетентен орган и излага
съображения в тази насока.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, съдържа необходимите реквизити по чл.260 и чл.261
ГПК, следователно е редовна и допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно съществувало между страните трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал длъжността „л.н.“. В това му качество, по силата на
отправено от работодателя на осн. чл.190, ал.5 ЗГ мотивирано искане до РУП
гр.Приморско, било издадено разрешително за носене на оръжие №20170358411, за
„Макаров“ и „Савидж“. Не се спори, че срещу ищеца било образувано досъдебно
производство №46353М-162/2020г. Поради с протокол за приемане на ОБВВПИ №р-
5707/02.09.202г. били предадено горепосоченото разрешително, както и разрешително
№20160185958/23.08.2017г. за носене на лично оръжие и оръжията, посочени в него.
2
С тук обжалваната заповед, работодателят прекратил трудовото правоотношение
с ищеца на осн. чл.328, ал.1, т.12 КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение
на задълженията на служителя по длъжностна характеристика – охрана на възложения
му охранителен участък и свързаните с нея отговорности, т.к. по образуваното
ДП№46353М-162/2020г. на осн. чл.58, ал.1, т.2 ЗОБВВПИ са отнети разрешителните за
носене и употреба на огнестрелни оръжия 20160185958/23.08.2017г. и №20170358411.
Работодателят е посочил в заповедта, че предвид изискванията за заемане на
длъжността и длъжностните му задължения, служителят не може да изпълнява
задълженията си по ЗЛОД и други нормативни актове, уреждащи охрана в горските
територии без притежаване на служебно оръжие. Предвид установяване на
релевантните за спора факти и обстоятелства, на осн. чл.272 ГПК, въззивната
инстанция препраща към мотивите в тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и допустимостта
на обжалваното решение, извършена на осн.чл.269 ГПК не установи съществуването
на пороци, водещи до нищожност или недопустимост. Следователно решението е
валидно и допустимо. При така установената фактическа обстановка, като взе пред вид
становищата на страните и като съобрази Закона, Бургаски окръжен съд намира, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Изложените от първоинстанционния съд мотиви също следва да бъдат
споделени на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже: съобразно Националната класификация на
професиите и длъжностите, длъжността „л.н.“ е с код 5414-1001. Същата попада в клас
5 - Персонал, зает с услуги за населението, търговията и охраната, категория 54 –
персонал, осигуряващ защита и сигурност; 5414 – охранители. При етимологическото
и лексическо тълкуване на понятието „охрана“ се налага извод, че то означава
опазване, отбрана и защита на лица, животни, имущество. Дейността по охраната е
високо рискова, поради което упражняването й изисква ползване и на огнестрелно
оръжие.
В длъжностната характеристика за длъжността „л.н.“ е посочено, че същият
следва да познава нормативни актове, регламентиращи дейността по опазване на
дивеча, рибата, горите и земите от горския фонд – ЗЛОД, ЗГ, ЗВСГЗГФ, ЗБР, ЗРА,
ЗСПЗЗ, ЗЗТ, ТЗ и др. Следователно и доколкото в тези нормативни актове се съдържат
норми, касаещи дейността на длъжността, не могат да се приемат твърденията на
ищеца, че задълженията му се свеждат и се регламентират само от Закона за лова и
опазване на дивеча и Правилника за прилагането му. В нормата на чл.67, ал.2 и 3
ЗЛОД, са посочени задълженията на лицата, изпълняващи функции по опазване и
охрана на дивеча, като част от тях са регулиране числеността на хищниците,
подивелите и скитащите кучета и котки. Поради това и в длъжностната характеристика
за длъжността „л.н.“ работодателят е поставил изискване във връзка със съхраняване и
ползване на служебно оръжие и е отправил искане по реда на чл.76 от ЗОБВВПИ до
РУП Приморско в полза на ищеца да бъдат издадени разрешителни за огнестрелно
оръжие.
Преди да пристъпи към издаване на процесната заповед на 05.10.20г.,
работодателят е изискал и получил информация от РУП Приморско (писмо изх.№00-
1648/28.09.2020г. – л.67), видно от която на ищеца е отнето Разрешение
№20170358411. Ето защо към датата на заповедта, работодателят е бил добросъвестен,
т.к. официално е уведомен за отнемане на разрешителните. Последното е сторено
надлежно – на 02.09.2020г. по реда на чл.155, ал.1, вр. чл.58, ал.1, т.2 ЗОБВВПИ –
поради повдигане на обвинение за престъпление от общ характер срещу ищеца и
извършено от него доброволно предаване на личните и служебни оръжия с посочения
протокол.
Ето защо, към датата на издаване на процесната заповед, ищецът обективно не е
имал разрешения за носене на оръжие, което е препятствало възможността да
изпълнява част от задълженията, вменени му от горепосочените закони и
длъжностната характеристика. Заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение е законосъобразна. Искът за отмяната й е неоснователен.
Поради неоснователност на главния иск, неоснователни са и акцесорните такива –
за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за
присъждане на обезщетение за оставането му без работа.
3
Ето защо, исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ са неоснователни. Решението на
БРС, с което са отхвърлени е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, при споделяне на мотивите и в тази им част на осн. чл.272 ГПК.
На осн. чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.23, т.1 НПП, в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, в размер на възнаграждение за
юрисконсулт, в размер на 150 лева.
Ето защо Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260024/01.02.22г., постановено по гр. дело
№7769/2020 год., по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА М. Г. Г. ЕГН ********** от гр. П., УЛ. „Р.“, І **, ДА ЗАПЛАТИ на
Югоизточно държавно предприятие - ТП „Държавно ловно стопанство Ропотамо“,
съдебно – деловодни разноски, в размер на 150.00 лева.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от датата, посочена в протоколно определение от 18.04.2022г. за
обявяване на решението – 04.05.2022г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4