РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. ХАСКОВО, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ж. Р. Х.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500168 по описа за
2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №1/10.01.2022 г., по гр. дело № 538 по описа на съда за 2021 г.,
Районен съд - Димитровград е отхвърлил предявения от М. Х. Т., с ЕГН **********, от
****, против Т.Н. Г., с ЕГН **********, от ****, иск с правно основание чл.124 от ГПК, с
който се иска да бъде признато за установено по отношение на Т. Н. Г., с ЕГН **********,
че М. Х. Т., с ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот : Урегулиран
поземлен имот VII-**** по ПУП на ****, одобрен със Заповеди №1760 и №1761/1951г.,
№РД-06-365/2015г., с площ 1137,44 кв.м., с трайно предназначение- урбанизирана
територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване, ведно с построените в него
жилищна сграда с РЗП 40,25 кв.м. и навес с оградни стени с РЗП 21 кв.м. при граници: УПИ
*** външна регулация, улица, на основание чл.79 от ЗС- по давност, с непрекъснато
владение в продължение на 10 години като неоснователен и недоказан. Районен съд -
Димитровград е осъдил М. Х. Т. да заплати на Т. Н. Г. направените по делото разноски в
размер на 600 /шестстотин/ лева.
Недоволна от решението е останала въззивницата М. Х. Т., която чрез
пълномощника си адв. В.К., АК-Хасково го обжалва с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. Поддържа се, че изводите на съда касаещи отхвърляне на исковата
претенция не почиват на събраните по делото доказателства. При допускането на
1
доказателствата по делото, съдът е допуснал и съществени нарушения на процесуалните
правила, които са се отразили съответно и върху правилността на неговите правни изводи.
Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че процесният имот се владее единствено и само от ищцата в продължение на повече
от 30 години, като ответникът никога не е осъществявал каквото и да е било владение над
този имот, като дори не е влизал в него. Направен е анализ на гласните
доказателства по делото, които според ищцата сочат на извод различен от този, който е
направил първоинстанционния съд. Считат, че доказателствата сочат по несъмнен начин, че
ищцата е осъществявала продължително и непрекъснато владение върху този имот, което
владение по никакъв начин не било смущавано от ответника или от който и да било друг,
поради което и ищцата е придобила имота по давност. Не било налице каквото й да е
основание ответникът да се снабди с констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка по отношение на собствеността на процесния
имот.Претендираот въззивната инстанция да отмени решението на Районен съд –
Димитровград и вместо него да постанови ново, с което да уважи изцяло исковата
претенция за установяване право на собственост върху процесния недвижим имот.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от адв.П.Д., като пълномощник на Т.Н. Г., с който въззивната жалба се оспорва изцяло и се
излагат съображения за нейната неоснователност. Претендират се разноски, съгласно
приложен по делото списък по чл.80 от ГПК.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред РС-Димитровград е образувано по предявен от М. Х. Т.
срещу Т. Н. Г. установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Жалбата с която е сезиран въззивният съд е подадена в срока по чл.259,ал.1 от
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.259 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящият състав на въззивната инстанция намира постановеното от РС-
Димитровград решение за правилно, като изцяло споделя изложените в мотивите на
решението съображения, които обосноват и крайния извод на съда за неоснователност на
предявения установителен иск по чл.124 от ГПК и на основание чл.272 от ГПК препраща
към мотивите на първоинстнациония съд.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал
и обсъдил всички относими доказателства за релевантните за спора между страните факти и
обстоятелства.
2
По делото е установено, че Х. Т. Г., баща на ищцата и Н. Т Г., баща на
ответника са еднокръвни братя. Общият им наследодател Т.Г. Т. е оставил в наследство
дворно място от 3000 кв.м., съставляващо парцели с номера **** по плана на *****, ведно с
построените в него две къщи и стопанска постройка. С Решение №19/22.03.1971г. по гр.д.
№348/1968г., по описа на РС-Димитровград, съдът е възложил, на основание чл.288 ал.2 от
ГПК, на Х. Т. Г. част от това дворно място, а именно: парцел VIII от 1100 кв.м., с
построената в него жилищна сграда /новата къща/, съставляващо част от имот пл.№**** по
плана на ****, при граници: парцел VII и Г. Т. Г. С Решение №293/04.10.1971 г. по гр.д.
№484/1971 г. РС-Димитровград на основание чл.288 ал.1 от ГПК е постановил да се изнесе
на публична продан останалата част от оставения в наследство недвижим имот: парцел VII,
пл.№29 по плана на ****, ведно с построената в него стара жилищна сграда и стопанска
постройка, като след приключване на продажбата, получените пари да се разпределят
поравно между съделителите - наследници на Т. Г. Т.
Безспорно установено по делото е, че в имота представляващ парцел **** по
плана на ***** и построената в него къща живее и към момента ищцата М. Х. Т. и нейното
семейство. На 27.03.1998г. ответникът Т. Н. Г. подал в Община - Димитровград данъчна
декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на РБългария по чл.26 от
ЗМДТ, в която е декларирал като своя собственост недвижим имот- земя и сгради /къща на
един етаж, построена през 1935 г. и навес/, находящи се в ****, представляващ парцел
*** по плана на селото, одобрен през 1951 г., както и че след тази дата до настоящия момент
единствено той е заплащал определените данъци и такси за този имот. По искане на
ответника от края на 2014г. в Община- Димитровград е започнала и е била проведена
процедура за изменение на ПУП-план за регулация на урегулиран поземлен имот УПИ ****
по плана на ****, одобрен със заповеди №1760 и №1761/1951г., при което вътрешните
регулационни линии се прокарват по съществуващите имотни граници по данни на
геодезическото измерване, като се урегулира нов имот УПИ -***, за който се въвежда нов
кад.№158 на наследници на Т.Г. Т. по разписен лист с площ 1137,44 кв.м. и граници: УПИ
****, външна регулационна линия и улица.На 08.10.2015г. с нотариален акт за собственост
на недвижим имот по обстоятелствена проверка №95, том IV, рег.№4979, дело №575/2015г.
на нотариус Румяна Велева, Т. Н. Г. е бил признат за собственик по давностно владение
повече от 10 години на УПИ *** по ПУП на ****, одобрен със Заповеди № 1760 и
№1761/1951г., №РД-06-365/2015г., с площ 1137,44 кв.м., трайно предназначение-
урбанизирана територия, начин на трайно ползване- ниско застрояване, ведно с построените
в него жилищна сграда с РЗП 40,25 кв.м. и навес с оградни стени с РЗП 21 кв.м. при граници:
УПИ ***, УПИ ****, външна регулация, улица.
Спорът между страните по делото е свързан с отговора на основния по делото
въпрос придобила ли е ищцата М. Х. Т. правото на собственост върху процесния имот по
давност с непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години. С оглед предмета
на предявения установителен, в тежест на ищцата е да докаже, че е станала собственик на
процесния имот на основание давностно владение, което да е продължило непрекъснато,
3
явно и необезпокоявано повече от 10 години.
Ищцата твърди, че е придобила по давност процесния недвижим имот
представляващ УПИ ****, в кв.17 по ПУП на ***, тъй като лично го е владяла през
последните 27 години, упражнявайки трайно фактическа власт върху него, непрекъснато,
явно и необезпокоявано и със знанието и съгласието на всички останали наследници.
Имотът бил ползван повече от 45 години само от нейното семейство и никога между този
имот и имота нейна лична собственост е нямало ограда.Процесният имот не бил обработван
много години, като до преди 27 години бил обраснал „като гора", а в него влизали диви
животни. Поради това, преди около 27 години тя и мъжът й изсекли дърветата, стегнали
полусрутената къща в него, засели овошки и асми, като с много труд го превърнали в
красива градина. Твърди,че никой от наследниците на дядо й Т.Г. Т. е нямал каквито и да е
претенции към този имот, единствено ответникът през последните 15 години предявявал
такива. С оглед твърденията на ищцата, че е упражнява фактическа власт върху процесния
имот от 27 години, и заявеното от нея начало на владението върху имота от 1994г., като до
този момент същия е бил изоставен и неподдържан, а от него не се е интересувал никой от
съсобствениците,които са наследници на Т. Г. Т.
По делото е установено,че имотът не е бил обособен като отделен с ограда от
имота, собственост по наследство на ищцата и семейството й и тя е била наясно, че той не е
изцяло нейна собственост, а е съсобствен с останалите наследници на Т.Т., сред които и
ответникът Т.Г., като поради невъзможността да бъде поделен между тях, съгласно
постановеното през 1971 г. съдебно решение, е следвало да бъде изнесен на публична
продан.
За да придобие имота по давност, съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС,
ищцата следа да докаже, че от 1994г. го е владяла непрекъснато, явно и необезпокоявано в
продължение на 10 години. С ангажираните доказателства приети по делото твърденията на
ищцата, че е упражнявала фактическа власт над процесния имот в продължение на повече от
10 години и по този начин е придобила собствеността по отношение на имота по давност по
делото са останали недоказани. По делото е установено, че имотът собственост на
семейството на ищцата и процесния такъв са съседни, като нямат помежду си изградена
ограда или друга граница, която да ги отделя реално един от друг. Няма обособена граница и
между тези два имота и останалата част от оставения в наследство от Т. Г. Т. имот, който
обаче е извън регулацията на ***, като общото дворно място включващо въпросните два
парцела и този оставащ извън регулация е около 3 дка.
За да докаже твърдението си, че е придобила чрез давностно владение процесния
недвижим имот, представляващ УПИ ***, *** по ПУП на *****, одобрен със Заповеди
№1760 и №1761/1951г., №РД-06-365/2015г., с площ 1137,44 кв.м, М. Х. Т. е ангажирала
свидетелите И. Г. Ц., Т. В. П., И. С. И., А. Г. Г. От показанията на свидетелите не се
установява, че ищцата действително е упражнявала фактическа власт над имота в
продължение на 10 години и не може да се направи извод, че именно ищцата единствено е
упражнявала фактическо владение над процесния имот непрекъснато, явно и
4
необезпокоявано повече от 10 години. От обстоятелството което безспорно е установено по
делото, че е живяла и обработвала собствения си имот, представляващ УПИ **** по плана
на **** повече от 45 години не може да се направи извод,че е упражнявала фактическа власт
непрекъснато, явно и необезпокоявано повече от 10 години и над процесния имот от 1994 г.
или считано от 2010г., за да се приеме, че е придобила собствеността върху процесния имот
чрез давностно владение. По делото е установено,че между двата имота няма ограда,но не се
установява непрекъснато и необезпокоявано владение от страна на ищцата в продължение
на 10 и п повече години, каквито са твърденията на ищцата, поради което процесния имот
разположен зад старата къща в УПИ *** се явява съсобствен на всички наследници на Т.Г.
Т.,б.ж..
В подкрепа на извода, че ищцата не е придобила процесния недвижим имот по
давност, след като твърди, че го е владяла непрекъснато, необезпокоявано и явно повече от
10 години, и с намерение да свои този имот е и установеното по делото обстоятелство,че
ищцата не е предприела никакви правни действия, с които да установи право на
собственост по отношение на процесния имот. Въпреки твърденията й,че ответникът през
последните 15 години е имал претенции които заявявал пред нея, че процесният имот е
негов и ще го вземе, ищцата не е предприела действия с които да се противопостави на
претенциите му. Не е декларирала имота като свой в Данъчна служба -Димитровград, не е
плащала данъци и такси за него през годините, нито е предприела правни действия за да се
снабди с документ за собственост по отношение на процесния имот.От показанията на
свидетелите на ответника - свид.Костов и свид.Г. необорени от страна на ищцата се
установява,че ответникът заедно със свидетелите са посещавали нееднократно през
годините процесния имот, като в имота е можело да се влезе безпрепятствено.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на въззивния съд съдът намира, че
от събраните по делото доказателства не се установява ищцата да е придобила процесния
недвижим имот чрез давностно владение продължило повече от 10 години, поради което
предявения срещу ответника установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
следва да се отхвърли като неоснователен. Поради неоснователността на иска по чл.124,ал.1
от ГПК, съдът не дължи произнасяне по искането с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК
за отмяна изцяло на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 95,том
четвърти, рег. № 4979 дело № 575/2015 г. / акт №161, том 11, дело № 1515/ на нотариус
Румяна Велева, съгласно който ответникът е признат за собственик на процесния недвижим
имот.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.З от ГПК, въззивницата М. Х.
Т., следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна Т. Н. Г. направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева.
Мотивиран така, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1/10.01.2022 г. по гр.дело № 538/2021 г. по описа
на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА М. Х. Т.,с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на Т.
Н. Г., с ЕГН ********** от **** направените пред въззивната инстанция разноски в
размер на 500,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС – София, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6