Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 27.03.2012г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски районен съд, V – ти гр. състав, в публично заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА,
при
секретаря Л.Б., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7361 по описа за
2011 г., за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415
от ГПК
Постъпила е искова молба от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж. к. „Младост
Ответницата М.М.К. оспорва иска по основание и размер. В
подаденото възражение по чл. 415 от ГПК същата навежда доводи за изтекла
погасителна давност, а с отговора на исковата молба оспорва представените
договор за кредит и погасителен план като доказателства и доказателствени
средства, сочи, че така представените доказателствени средства не могат да
бъдат използвани като такива.
Съдът, като прецени представените по
делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца Заповед по ч. гр. д. № 5786/2011г.
по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен
срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Вземането на ищеца произтича от сключен
договор за потребителски паричен кредит PLUS-01273973 от 10.10.2008г. на обща стойност 1000.00 лв.
Договорът за паричен кредит (договор за заем) намира своята материалноправна
обосновка в разпоредбите на чл. 240 и сл. от ЗЗД. Той се характеризира като
реален, каузален, едностранен договор, като в конкретния случай е
материализиран в писмена форма, подписан е от представител на ищеца и от ответника.
Липсват ограничения за лицето, което може да има качеството на заемодател, то
може да бъде както физическо, така и юридическо лице. С отговора на исковата
молба ответницата е оспорила договора за кредит като доказателство и
доказателствено средство, но не е конкретизирала твърденията си – дали оспорва
съдържанието на същия или поставения под него подпис. Доколкото договорът за
кредит е диспозитивен частен документ, той може да бъде оспорен единствено по
отношение на своята автентичност , но не и по отношение на верността си. С
оглед липсата на конкретизация на оспорването в отговора на исковата молба,
съдът не е открил производство по оспорване на документа. Същевременно
ответницата не се е явила в съдебно заседание за да конкретизира дали
изявленията и касаят искане за откриване на производство по оспорване
истинността на документа. Поради горното, съдът се счита обвързан от формалната
доказателсвена сила на документа и го приема за доказателство, че
материализираното изявление в него е направено и че то изхожда от лицето,
подписало го като негов издател. Не са сочени доказателства и относно
твърдението на ответницата за оспорване и на погасителния план като доказателсвто,
поради което съдът намира същите за недоказани. Относно оспорването на договора
за кредит и погасителния план като
доказателствено средство: в гражданския процес доказателствените средства са
предвидени и уредени в закона източници на информация за подлежащите на
доказване факти, като е необходимо те да бъдат относими и допустими. Съдът
намира, че предствените доказателствени средства са допустими, доколкото не е
уредена изрична забрана в ГПК за доказване на посочените в него факти; с оглед
доказателственото си значение за делото – същите са и относими, доколкото с тях
се доказва наличие на валидно сключен договор за кредит и насрещните права и
задължения на страните по него. Във възражението, подадено по повод на
издадената заповед за изпълнение, ответницата се позовава на изтекла
погасителна давност. Доколкото не се касае за периодично плащане, по отношение
на вземането за главница е приложима общата 5- годишна давност, уредена в чл. 110
от ЗЗД. Съгласно чл. 114 ал. 1 от ЗЗД,
давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо. Видно
от представените доказателства, предсрочната изискуемост на вземането е
настъпила на 30.07.2009г., от която дата е започнал да тече и давностният срок.
От тази дата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 21.09.2011г., 5-годишният срок не е изтекъл, поради което и
възражението за изтекла давност се явява неоснователно. Не е изтекъл и
тригодишния давностен срок, с който се погасява вземането за лихви на осн. чл.
111 б. “в” от ГПК, поради което и в тази
част възражението за изтекла давност е неоснователно.
С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест, в настоящото производство, ищецът следва да докаже
наличието на валидно възникнало вземане спрямо ответницата за сумите, посочени
в исковата молба. Това е сторено по надлежния ред, като ищцовото дружество е
провело пряко и пълно доказване на твърдените от него факти. От своя страна,
ответницата не доказва плащане на претендираните суми или друго основание, погасяващо
вземането на кредитора. Горното позволява да се обобщи, че предявеният
положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски в размер на 25.00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 във вр. с
чл. 124 ал. 1 от ГПК, по отношение на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район “Младост”, ж.к.”Младост” 4, Бизнес Парк
София, сг.14, законен представител Луик Льо Пишу, че М.М.К. , ЕГН **********,***,
му дължи сумата от 787.61лв., представляваща главница по Договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-01273973
от 10.10.2008 год; 214.52лв., представляваща печалба за дружеството по договора
за кредит; 181.87 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, дължима
за периода от 30.07.2009г. до 21.09.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, от 21.09.2011г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4083/26.09.2011г. по
ч.гр.дело № 5786/2011г. на ПлРС.
ОСЪЖДА М.М.К. , ЕГН **********,***, да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост”,
ж.к.”Младост” 4, Бизнес Парк София, сг.14, законен представител Луик Льо Пишу,
разноски по настоящото производство в размер на 25.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: