Р Е
Ш Е Н
И Е № ….
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 08.05.2024г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
ЛИ.
Руневска
при секретаря Теодора Вутева разгледа докладваното от съдия
Георгиев въззивно гражданско дело № 389 по описа на съда за 2019 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 48 от 04.01.2019г.,
постановено по гр.д. № 262/2016г. по описа на Етрополския районен съд, е допусната съдебна делба между С.И.Х., В.М.П.,
В.С.П., З.Й.П., В.Й.П., Е.Н.Д., Ц.П.Д. и С.П.Д. – К., на урегулиран поземлен
имот ХІІ-1142 /дванадесети за имот планоснимачен номер хиляда сто четиридесет и
втори/, целия с площ от 321 /триста двадесет и един/ кв.метра, находящ се в кв.
89 /осемдесет и девети/ по регулационния план на гр. Е., при граници, съгласно
скица, издадена от Община-Е. : УПИ ХV-1143, УПИ IХ-1136, УПИ ХIII-1141 и
булевард „Р.“, при квоти: 2/4 ид. части за С.И.Х., ¼ ид. части общо за В.М.П.,
В.С.П., З.Й.П., В.Й.П. и ¼ ид. части общо за Е.Н.Д., Ц.П.Д. и С.П.Д. – К.,
като не са допуснати до участие в делбата Ц.И.П. - И., Т.И.Б., Ц.Л.С., Я.Б.Б., М.Ц.П.,
Н.П.П., Д.В.Б., Д.И.Б., А.А.Б. и П.М.Б..
Настоящото производство е по реда на чл.
258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по две въззивни
жалби срещу горното решение.
Първата въззивна жалба е подадена от Е.Н.Д. с ЕГН **********, Ц.П.Д. с ЕГН **********
и С.П.Д.-К.. Жалбоподателките атакуват първоинстанционното решение само в
частта за определените от съда квоти. Изтъкват, че от представеното
удостоверение за наследници № 98 от 01.02.2016г. на Община Е. се установява, че
съсобствеността върху имота, предмет на делбата, произтича на основание
наследство от общата наследодателка С.М.П., починала на 14.02.1966 година. Тъй
като същата не е имала брак, след своята смърт тя е била наследена от своите
четирима братя, а именно - Х.М.П., С.М.П., П.М.П. и Й.М.П.. Жалбоподателките
сочат, че са единствени и законни наследници (преживяла съпруга и две деца) на П.И.Д.,
който починал в хода на процеса. Същият бил единствен и законен наследник на Й.М.П.,
починал на 04.01.1968 година, който е брат на общата наследодателка С.П., а
неговият наследствен дял е 1/4 ид.ч. от делбения имот. Твърдят, че П.И.Д. е
придобил по наследство от своя дядо Й.М.П. тази 1/4 ид.ч. имота. Освен това
поддържат, че, по силата на нот.акт №194 т.1 н.д. № 368/1995 година на PC- Е., П.И.Д.
бил придобил по дарение от Б.Б.Б., Т.И.Б. и Ц.Л.С. (наследници на най- големия
брат на наследодателката Х.М.П.) допълнително 3/24 ид. от процесния имот.
Твърдят, че Етрополският районен съд не им присъдил придобитите по дарение 3/24
ид.ч. от имота, а само частта, която е придобита по наследство. Изразяват
становище, че делбата е следвало да се допусне, като в тяхна полза се определи
квота в размер на 9/24 ид.ч. от процесния недвижим имот. Правят извод, че
обжалваното решение е неправилно в частта, с която са определени наследствените
дялове на съделителите, поради което то следва да се отмени, а въззивният съд
да определи правилно квотите на страните по делото. Молят съда да измени
обжалваното решение, постановено по гр.д. № 262/2016г. на ЕРС, в частта на
определените от съда квоти, като те бъдат определени и присъдени правилно,
съобразено представените по делото писмени доказателства и нотариални актове.
Втората въззивна жалба е подадена от адв. Ц.И.П.-
И. в лично качество и като пълномощник на В.М.П., В.С.П., Т.И.Б., Ц.Л.С., Я.Б.Б.
и наследниците на М.Б.Б.. Тази група жалбоподатели считат, че обжалваното
решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и незаконосъобразно.
Твърдят, че ищцата С.И.Х. е допусната до участие в съдебната делба, въпреки че
не притежава активна легитимация за 2/4 ид.ч. от процесния делбен имот, тъй
като била придобила собствеността върху тези части въз основа на нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 199, том I, per. № 3905, дело № 178 от
12.09.2011г. по описа на нотариус Яна Донкова, след като баща й И.К.Н. и сестра
й Ц.И. Н.-П. й даряват собствените си по 1/4 ид.ч., придобити въз основа на
нотариални актове от тяхната майка и баба Ц.П. М.. Подчертават, че още с
отговора си на исковата молба били оспорили като нищожни констативните
нотариалните актове, въз основа на които Ц.М. била придобила правото на
собственост върху 1/2 ид.ч. от процесия имот, а именно: Нотариален акт за право
на собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка № 5,
том I, нот.дело № 6 от 19.01.1984 г. и Констативен нотариален акт № 26, том I,
(без регистрационен номер), дело № 103 от 2000 г., (невписан в Службата по
вписванията) за собственост на недвижим имот, придобит по завещание на името на
Ц.П. М., по силата на който същата става собственица на ¼ ид.ч. от
процесния имот. Били поискали от ЕРС да изиска и приложи по делото нотариални
дела №6/19.01.1984 г., №155/12.07.1990 г., №637/29.12.1993 г., №368/21.12.1995
г., №103/2000 г. и №104/19.07.2000 г., с цел установяване, как Ц.П. М. е
доказала и придобила правото си на собственост върху 2/4 ид.части от процесния
имот, но съдът не се произнесъл по искането им. Изразяват виждането си за
начина, по който И.К.Н. и Ц.И. Н.-П. били придобили дарените впоследствие от
тях на ищцата по 1/4 ид.части от процесния имот, като описват релевантните
събития в хронологичен ред. Оспорват извода на първоинстационния съд на стр. 3
от обжалваното решение, че М.Х.П. е бил признат за собственик на ¼
ид.части от процесния имот по силата на нищожен (според тях) нотариален акт №
317, том 1, дело № 637 от 29.12.1993 г. Черпят аргументи от квотите в
съсобствеността на М.Х.П. и на сестра му Ц.Х.В., които според тях са по 1/8
ид.част. Правят извод, че М.Х.П. не е можел да завещае със саморъчното си
завещание от 12.06.1991 г., на племенницата си Ц.П. М. ¼ ид.част от
процесния имот, каквато не е притежавал. Подчертават, че тези доводи били
наведени и в отговора на исковата молба, постъпил от ответника П.И.Д..
Същевременно, въпреки дадените й указания, ищцата не била ангажирала
доказателства за упражнявано от нея владение върху 2/4 ид.ч. от процесния имот,
както и за манифестиране пред законните наследници на процесния имот
намерението си да владее съответните идеални части само за себе си. Позовават
се на Тълкувателно решение №1 от 06,08.2012 г. по тълк.д. №1/2012 г. на
Върховния касационен съд, ОСГК, съгласно което презумпцията на чл. 69 от ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между собствениците, когато
собствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването, като
в случаите, при които един от собствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението
му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа
власт върху целия имот в срока по чл. 79 от ЗС. Сочат, че в случая
манифестирано владение и своене върху процесния имот в продължение на повече от
60 години са имали само И.П.П. и М.С.П., които са били собственици на съседните
УПИ XIII-1141 и УПИ XV-1143.
Позовават се на Удостоверение
№276/14.10.1981 г. по описа на Етрополски районен съд, от което се установява,
че Ц. Л.П., М.П.П. и Ц.П. М. са се отказали от наследството на П.М.П., като
отказът е вписан на 18.11.1976г. От обстоятелството, че П.М.П. е брат на
наследодателката С.М.П., правят извод, че той е наследник по закон на ¼ ид.част от процесния имот, а,
предвид отказа от наследство на останалите му наследници, И.П.П. е станал
собственик на ¼ ид.част от имота. Считат, че първоинстанционният съд е
следвало да приеме за нищожни сделките, по силата на които ищцата С.И.Х. е
придобила собственост върху 2/4 ид.части от делбения имот, както и да зачете
депозирания отказ от наследство. Оспорват извода му, че Ц.П. Н.е придобила
1/4 ид.части от процесния имот въз
основа на давностно владение, като твърдят, че тя никога не е владяла имота.
Също така, жалбоподателите сочат, че по
делото няма обективирани от страна на ищцата фактически или правни действия, с
които да е отблъснала съвладението на останалите законни наследници. Подчертават,
че в кориците на делото липсва цитирания от ЕРС в обжалваното решение разписен
лист, издаден от Община Е. на 02.02.2010 г.
На следващо място, жалбоподателите
проследяват историята на имота. Твърдят, че С.М.П. е била призната за негов
собственик по силата на Нотариален акт за право на собственост върху недвижим
имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка от том VI, №181, регистър
953, дело 210 от 22.12.1932 г., и в резултат от Договор за доброволна делба на
наследствени недвижими имоти от 11.11.1932 г., сключен между нея и братята й.
Подчертават, че приживе С.П. не се е разпореждала със собствеността си, нито е
оставяла завещание. Поддържат, че този имот е ползван и владян само и
единствено от И.П.П. и М.С.П., а впоследствие - от синовете му В.М.П., и С.М.П..
Оспорват изводите на ЕРС относно кръга на съделителите и, по- конкретно,
изключването на законните наследници на П.М.П.. Твърдят, че имотът никога не е
владян еднолично от ищцата, нито е доказала правото си на собственост върху
идеални части от него.
Жалбоподателите резюмират горните
съображения и претендират нищожност на констативен нотариален акт за признаване
право на собственост по наследство и давност № 5, том 1, дело №6 от 19.01.1984
г., нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка №
26, том I, дело №57 от 26.4.1984 г.(вписан в АВ с вх.рег.№59 от 26.04.1984 г.,
парт.книга том 36, стр.169), констативен нот.акт за право на собственост върху
недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка на основание на наследство
и давностно владение №317, том 1, дело №637 от 29.12.1993 г., констативен
нотариален акт №26, том I, дело №103 от 2000 г. за собственост на недвижим
имот, придобит по завещание, и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 59,
том I, per. № 108, дело № 104 от 19.07.2000г., откъдето правят извод, че не е
налице придобивна давност в продължение на законно изискуемия непрекъснат и
необезпокояван срок, съгласно чл. 69 от Закона за собствеността в полза на
ищцата. Същевременно изтъкват, че съсобствеността е възникнала по силата на
наследяване, поради което презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение, а
съсобственикът, упражняващ фактическа власт върху вещта, има качеството на
владелец за своите идеални части и държател за идеалните части на другите
съсобственици. В такъв случай, за да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва
да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
манифестира отричане на владението на останалите съсобственици. Според
жалбоподателите, обаче, ищцата не била манифестирала и не била доказала
твърдяното основание за придобивна давност върху 2/4 ид.части от процесния
имот. Позовават се на техни действия, с които са заявили законните си права
върху процесния недвижим имот.
Молят съда да отмени обжалваното решение
по отношение допускането в делбата на ищцата С.И.Х., З.Й.П. и В.Й.П., като
допусне делба на процесния имот между конкретно посочени съделители и при конкретно
посочени квоти.
Отправено е и искане за обявяване за нищожни на констативен нотариален
акт за признаване право на собственост по наследство и давност №5, том 1, дело
№6 от 19.01.1984 г., нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка №26, том I, дело №57 от 26.4.1984 г., констативен нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена
проверка на основание на наследство и давностно владение № 317, том 1, дело № 637 от
29.12.1993 г., констативен нотариален акт №26, том I, дело № 103 от 2000 г. за
собственост на недвижим имот, придобит по завещание и нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 59, том I, рег. № 108, дело № 104 от 19.07.2000 г.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори от С.Х. на двете въззивни
жалби.
С отговора на първата жалба въззиваемата Х. възразява срещу посочените от
жалбоподателите квоти в съсобствеността. Заявява, че притежава ½ ид.ч.
от процесния имот, която била придобила по дарение от нейните сестра и баща
през 2011г. Счита, че нотариалните актове били санирани, с оглед изтичане на
преклузивните срокове за тяхната отмяна. Моли съда да отхвърли претенциите на
жалбоподателите Джелепови по отношение на делбените квоти, и да потвърди, че
притежава ½ ид.ч. от процесния имот.
С отговора на втората жалба въззиваемата Х. изразява становище за нейната
неоснователност. Оспорва твърденията на жалбоподателите за нищожност на
посочените от тях нотариални актове. Заявява, че притежава ½ ид.ч. от
процесния имот, която била придобила по дарение от нейните сестра и баща през
2011г. Счита, че нотариалните актове били санирани, с оглед изтичане на
преклузивните срокове за тяхната отмяна. Оспорва изложените от жалбоподателите
доводи за начина, по който са придобили твърдените от тях идеални части от
имота. Позовава се на изтекла в нейна полза придобивна давност, като счита, че
оборването на нотариален акт за имот, придобит по давност, се осъществява в
нарочно съдебно производство, каквото не било инициирано. Споделя извода на
районния съд за неотносимост на отказа от наследство. Моли съда да отхвърли
претенциите на жалбоподателите по отношение на делбените квоти, и да потвърди,
че тя притежава ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил и отговор от Т.Б. и Ц.С. на жалбата, подадена
от Е.Д., Ц.Д. и С.К.. Въззиваемите Б. и С. оспорват тази жалба. Навеждат довод,
че адв. Бенчев не е бил упълномощен да дарява притежаваните от тях и от Б.Б.
идеални части от имота в полза на Петко Джелепов. Молят съда да остави жалбата
без уважение и да обяви за нищожни н.а. № 194, т. 1, дело № 368/21.12.1995г., нотариален акт №26, том I, дело № 103 от 2000 г. за собственост на недвижим имот, нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка №26, том I, дело №57 от
26.4.1984 г., констативен нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка на
основание на наследство и давностно владение № 317, том 1, дело № 637 от 29.12.1993 г., както и заверения
препис от саморъчното завещание от 12.06.1991г. на М.Х.П..
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателките Е.Д., С.Д.
- К. и Ц.Д., не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по
спора.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, от жалбоподателите Ц.И., В.П.,
В.П., Т.Б. и Ц.С., се явява лично Ц.И., като същата представлява и останалите
жалбоподатели от тази група. Поддържа подадената от тях въззивна жалба,
представя писмено доказателство и моли съда уважи жалбата съобразно решенията
на РС- Ботевград и потвърждаващото го решение на СОС. Настоява за съобразяване
с обстоятелството, че жалбоподателките Е.Д., Ц.Д. и С.Д. - К. се позовават на
нотариален акт, с който Ц.С., Т.Б. и Б.Б. са подарили на съпруга на Е.Д. 3/24
ид.ч. от проценсия имот, но дарителите не са притежавали по 1/24 ид.ч., която
да дарят на наследодателя на жалбоподателките - П.И.Д.. Моли съда да допусне
съдебната делба между Ц.Л.С., М.К.Б., Б. А.Б., А.А.Б., П.М.Б., В.М.П., В.С.П., Ц.И.П.-И.,
М.Ц.П., Н.П.П., Е.Н.Д., Ц.П.Д. и С.П.Д.-К., като не се допуснат до участие в
делбата З.П. и В.П.. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Представя писмени бележки, в които възпроизвежда част от доводите, изложени във
въззивната жалба, като освен това се позовава на междувременно постановени
съдебни актове, с които са отменени (изцяло или частично) част от нотариалните
актове, от които страните по делото извеждат претендирано от тях право на
собственост. Счита, че в резултат от това следва да бъде частично отменен и н.а
№ 199 от 12.09.2011г., т. 1, рег. № 3905, дело № 178, като прави извод, че С.Х.
остава собственик само на 1/8 ид.ч. от процесния имот, а останалата 1/8 ид.ч.
става собственост на наследниците на Ц.Х.Б.. Посочва лицата, между които следва
да се извърши делбата, като уточнява техните квоти.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемата С.Х. не се
явява. Представлява от процесуалния си представител адв. Б., който моли съда да
отхвърли въззивната жалба по мотиви, изложени в отговора й. Прави възражение за
прекомерност на възнаграждението, претендирано от адв. И..
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемият З.П. не се
явява. Представлява се от адв. Божилова, преупълномощена от адв. К., която моли
съда да определи квота З.П. в размер на 1/8 ид.ч. от това, което е получил от
неговия праводател С.П.. Представя писмена защита, с която моли съда да остави
в сила обжалваното решение в частта му, с която е определено, че З.П. е
съсобственик с В.П., В.П. и В.П. на ¼ ид.ч. от процесния имот.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемите Д.Б., В.П., М.П.,
Н.П., Н.Б., А.Б. и П.Б., М.Б. и Б.Б., не се явяват, не се представляват и не
изразяват становище по спора.
Съдът
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на
събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в
обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда в настоящия
съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция е
представено удостоверение за наследници от 08.05.024г. на С.М.П., което се
различава от вече намиращите се по делото такива от 01.02.2016г. и от
18.04.2017г. по това, че в него В. П.и З.П. не фигурират като наследници на
Цен(к)а С.П..
Делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4
от ГПК. След приключване на преюдициалния спор, предмет на гр.д. № 549/2021г.
на Ботевградския районен съд и в.гр.д. № 227/2023г. на Софийския окръжен съд,
производството по настоящото дело е било възобновено, като по него е прието
заверено копие от съдебния акт, с който е приключило преюдициалното дело, а
именно - Решение № 561 от 27.11.2023г. по в.гр.д. № 227/2023г. на Софийския
окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 260027 от 13.07.2022г. по гр.д. №
549/2021г. на Ботевградския районен съд, в частта, с която е признато за
установено по отношение на С.И.Х., че Ц.И.П.-И. е собственик на 1/8 ид.ч. от
недвижим имот, представляващ УПИ XII-1142 в кв. 89 по плана на гр. Е. с площ
321 кв.м., при съседи: улица, УПИ ХШ-1141, УПИ XV- 1143 и УПИ IX-1136, която е
придобила по наследство от С.М.П., починала на 14.02.1966 год., и от направени
откази от наследството на дядо й П.М. П., починал на 15.06.1969 год. от страна
на Ц. Лазарова-П. (съпруга), Ц.П. М. (дъщеря) и М.П.П. (син), съгласно
удостоверение № 276 от 14.10.1991 год. на Районен съд - гр. Е., както и в
частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът е отмененл изцяло
нотариален акт за собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена
проверка № 5, том I, дело № 6 от 19.01.1984 год. на РС-Е., с който Ц.П. М. е
призната за собственик на основание наследство и давност на 1/4 ид.ч. от
описания по- горе недвижим имот; отменил е частично нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка № 317,
том I, дело № 637/29.12.1993 год. на РС-Е., с който М.Х.П. е признат за
собственик на 1/4 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, а именно: само до
1/8 ид.ч. от имота; отменил е частично нотариален акт № 26, том I, дело № 103
от 19.07.2000 год. на РС- Е., с който Ц.П. М. е призната за собственик по
завещание от М.Х.П. на 1/4 ид.ч. от процесния имот, а именно: само до 1/8 ид.ч.
от него, като е оставена без разглеждане въззивната жалба на С.И.Х. срещу
решението в останалата част поради липса на правен интерес от обжалване.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено
от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото
съдия.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като са били налице
положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни
такива, а съдът се е произнесъл по действително предявения иск за делба.
ІІI. По
същество
Производството е
делбено и е във фазата по допускане на делбата.
Предявен е иск за делба
на УПИ ХІІ-1142 с площ от 321 кв.м., находящ се в кв. 89 по регулационния план
на гр. Е., при граници УПИ ХV-1143, УПИ IХ-1136, УПИ ХIII-1141 и булевард „Р.“.
От н.а. №
181/22.12.1932г., том VI, дело № 210/1932
на Етрополски мирови съдия, се установява, че процесният имот е признат
за собственост на С.М. П. на основание наследство, делба и давностно владение.
Видно от
удостоверенията за наследници на С.М.П. от 01.02.2016г. (л. 71-73 от
първоинстанционното дело) и от 08.05.024г. (л. 419 – 431 от въззивното дело),
същата е починала на 14.02.1966г., и, съгласно действалите към този момент
разпоредби на чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от ЗН, е била наследена от братята
си П.М.П. с наследствен дял от ¼ ид.ч. и Й.М.П. с наследствен дял от
¼ ид.ч., както и от низходящите на починалите преди наследодателката
съответно през 1935г. и 1965г. нейни братя Х.М.П. (а именно – сина му М.Х.П. с
наследствен дял от 1/8 ид.ч. и децата на починалата през 1961г. негова дъщеря Ц.Х.Б.,
а именно – Б.Б.Б. с наследствен дял от 1/16 ид.ч. и Л.Б.Б. с наследствен дял от
1/16 ид.ч.) и С.М.П. (а именно – М.С.П., негов син, с наследствен дял от
¼ ид.ч.).
В резултат от
наследяване и правни сделки, идеални части от процесния имот са били
придобивани, както следва:
1. П.М.П. (притежаващ 1/4 ид.ч. от процесния имот) е
починал на 15.06.1969г., като е бил наследен от съпругата си Ц. Л.П., дъщеря си
Ц.П. М. и синовете си М.П.П. и И.П.П.. Съгласно удостоверение № 276 от
14.10.1991 год. на Районен съд - гр. Е., обаче, на 18.11.1976г. е бил вписан
отказ на Ц. Л.П., Ц.П. Н.и М.П.П. от наследството, останало им от П.М.П..
Следователно, на основание чл. 53 от ЗН, цялото наследство на П.М.П. е преминало
към И.П.П., вкл. ¼ ид.ч. от процесния имот. (Наистина, с нотариален акт
за собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка № 5,
том I, дело № 6 от 19.01.1984 год. на РС-Е., Ц.П. М. е била призната за
собственик по наследство и давност на ¼ ид.ч. от процесния имот, но с
влязло в сила решение по в.гр.д. № 227/2023г. на Софийския окръжен съд този
нотариален акт е бил отменен по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, поради което
настоящият съдебен състав не зачита удостовереното с него право на собственост,
и намира, че сделката, обективирана в н.а. № 26 от 26.04.1984г., с която Ц.П. М.
прехвърля на сина си И.К.Н. ¼ ид.ч. от имота, не е породила целените с
нея правни последици.)
1.1.
И.П.П. е починал
през 2003г. и е бил наследен от сина си П.И.П. и от дъщеря си Ц.И.П. – И., като
всяко от тези лица е придобило по 1/8 ид.ч. от процесния имот.
1.1.1. П.И.П. е починал през 2018г. и е бил наследен от
съпругата си М.Ц.П. и дъщеря си Н.П.П., всяка от които притежава към настоящия
момент по 1/16 ид.ч. от процесния имот.
2. Наследници на Х.М.П.:
2.1.
М.Х.П. (притежаващ 1/8 ид.ч. от процесния
имот) е починал на 28.06.1997г., като, по силата на саморъчно завещание (л.
14-15 от първоинстанционното дело), същият е завещал ¼ от процесния имот
на Ц.П. М.. С оглед обстоятелството, че същият е притежавал само 1/8 ид.ч. от
имота (а нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот въз основа
на обстоятелствена проверка № 317, том I, дело № 637/29.12.1993 год. на РС-Е.,
с който М.Х.П. е признат за собственик на 1/4 ид.ч. от същия недвижим имот, е
отменен до размер от 1/8 ид.ч. от имота), съдът намира, че завещанието (по
същество – завет) е породило правни последици само за тази 1/8 идеална част от
имота и тя реално е придобита от М., независимо от предходния й отказ от
наследството на нейния пряк наследодател П.М.П. (виж. по- горе). Същият извод
се налага и от нотариален акт № 26, том I, дело № 103 от 19.07.2000 год. на РС-
Е., с който Ц.П. М. е била призната за собственик по завещание от М.Х.П. на
¼ ид.ч. от процесния имот, и от Решение № 561 от 27.11.2023г. по в.гр.д.
№ 227/2023г. на Софийския окръжен съд, с което този нотариален акт е отменен
частично - само до 1/8 ид.ч. от описания в него имот. Следователно, договорът
за дарение (н.а. № 59 от 19.07.2000г., т. I, рег. № 108, дело № 104/2000г.), с който М. е дарила
на Ц.И. Н.-П. ¼ ид.ч. от процесния имот, е породил действие само за
притежаваната от дарителката 1/8 ид.ч. от имота. Следователно, по силата на
този договор (л. 9 от първоинстанционното дело), Ц.И. Н.-П. е придобила 1/8
ид.ч. от процесния имот.
Впоследствие, с договор за
дарение на недвижим имот, обективиран в н.а. № 199 от 12.09.2011г., том I, рег. № 3905, дело № 178/2011г., Ц.И. Н.-П. (вече с
имена Ц.И. Р. и със същия ЕГН **********) е дарила на С.И.Х. ¼ ид.ч. от
процесния имот, но по изложените по- горе съображения съдът намира, че този
договор е породил вещен ефект само за притежаваната от дарителката 1/8 ид.ч. от
имота. Освен това, със същия договор И.К.Н. и съпругата му Н. В.Н.са дарили на С.И.Х.
¼ ид.ч. от процесния имот. Според настоящия съдебен състав, обаче, И.К.Н.
не е притежавал никаква идеална част от имота, тъй като неговата наследодателка
Ц.М. се е била отказала от наследството на П.М.П. (в което се е включвала
¼ ид.ч. от имота) и се е разпоредила с придобитата от нея по завещание
от М.Х.П. 1/8 ид.ч. от имота в полза на Ц.И. Н.-П. (впоследствие – Р.).
Същевременно, няма данни, Н.да е придобил части от имота по друг правен способ,
доколкото сделката, обективирана в н.а. № 26 от 26.04.1984г., с която Ц.П. М.
му е прехвърлила ¼ ид.ч. от имота, не е породила целените с нея правни
последици (виж. по- горе). Такива данни няма и за съпругата му Н. Н.. Поради
това следва да се приеме, че в тази си част дарението въобще не е породило
правни последици.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че по силата на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в н.а.
№ 199 от 12.09.2011г., том I, рег. № 3905,
дело № 178/2011г., С.И.Х. е придобила само 1/8 ид.ч. от процесния недвижим
имот.
От друга страна, горните
съображения водят до извода, че М.Х.П. се е разпоредил посредством завещание
(завет) с всички притежавани от него идеални части от процесния имот. Поради
това след неговата смърт през 1997г. наследниците му по закон не са придобили
никаква част от този имот, независимо че наследяват цялото му останало
имущество. Това означава, че искът за делба на процесния недвижим имот следва
да бъде отхвърлен по отношение на съделителките Д.В.Б. и Н.А.Б..
2.2.
Синове на Ц.Х.Б. (притежаващи общо 1/8 ид.ч.
от процесния имот):
С нотариален акт № 94/12.07.1995г., т. I, дело № 209/1995г. за право на собственост въз основа
на обстоятелствена проверка на основание давностно владение и наследство, Б.Б.Б.
и наследниците на починалия на 05.10.1988г. Л.Б.Б. - Т.И.Б. (съпруга) и Ц.Л.С.
(дъщеря), са били признати за собственици на по 1/24 ид.ч. от процесния недвижим
имот.
Настоящият съдебен състав намира, че този нотариален акт не отразява
правилно квотите на посочените в него три лица в съсобствеността върху
процесния имот, тъй като Б.Б.Б. и Л.Б.Б., в качеството си на синове на Ц.Х.Б.
(починала преди общата наследодателка С.П.), са придобили равни части от
наследството на П., а следователно – и от процесния имот (т.е. по 1/16 ид.ч.),
като след смъртта на Л.Б. неговата 1/16 ид.ч. от имота е била наследена по
равно (т.е. в квоти от по 1/32 ид.ч.) от съпругата му Т.И.Б. и дъщеря му Ц.Л.С..
Съгласно правната теория (Сталев
Ж., Мингова А., Попова В., Стамболиев О., И. Р., „Българско гражданско
процесуално право”, изд. „Сиела”, десето преработено и допълнено издание,
2020г., стр. 1388) доказателствената сила на
нотариалния акт може да бъде оборена като се опровергае посоченото в него
придобивно основание, или като се разкрие, че според закона то не е в състояние
да породи признатото право в полза на титуляра на акта. По същество, това би
довело до незачитане на правните изводи на нотариуса, което е допустимо, тъй
като обвързващата доказателствена сила на официалните документи се отнася само
до изрично определените в закона факти (изявленията пред длъжностното
лице, както и извършените от него и пред него действия),
но не ограничава съда при преЦ.на тяхната правна значимост и техните последици.
Доказателствената сила на нотариалния акт по обстоятелствена проверка
относно съществуването на правото на собственост (за разлика от обвързващата му
доказателствена сила като официален документ) не е абсолютна и не задължава
съда да приеме безусловно за собственик ползващото се от акта лице, нито
размера на посочените в този акт квоти в съсобствеността. При наличие на
доказателства, обуславящи извод в противен смисъл, както и при преценка, че
констатацията на нотариуса относно придобиването на правото на собственост
противоречи на закона, съдът има право да не зачете нотариалния акт като титул
за собственост. В случая такива предпоставки са налице, тъй като, както се
посочи по- горе, Б.Б.Б. е притежавал по наследство 1/16 ид.ч. от имота, а Т.И.Б.
и Ц.Л.С. (в качеството им на наследници Л.Б.Б.) са притежавали по 1/32 ид.ч. от
имота, като няма данни за придобиване или отчуждаване на идеални части от тези
лица на други правни основания. Поради това съдът намира, че този нотариален
акт отразява правилно общо притежаваните от тези три лица идеални части от
имота (а именно – 1/8), но не и квотите на всяко от тях.
С последващ договор за дарение на недвижим имот, обективиран в н.а. №
194/21.12.1995г., т. I, дело
368/1995г., Б.Б.Б. и наследниците на починалия на 05.10.1988г. Л.Б.Б. – Т.И.Б.
(съпруга) и Ц.Л.С. (дъщеря) – са дарили на П.И.Д. 3/24 ид.ч. от процесния имот.
Тъй като прехвърлителите не са конкретизирали поотделно, какви идеални части
прехвърля всеки от тях, съдът намира, че този договор отразява съвместната им воля
да се разпоредят с общо притежаваното от тях имущество, независимо от дяловото
им участие в него. При това предметът на договора съответства точно на общо
притежаваните от прехвърлителите идеални части от недвижимия имот, поради което
следва да се приеме, че той е породил целения с него вещен ефект, превръщайки П.И.Д.
в собственик на 3/24 (т.е. 1/8) ид.ч. от имота на това основание.
Наистина, с отговора на коригираната искова молба пред ЕРС (л. 125 от
първоинстанционното дело) част от съделителите са оспорили този нотариален акт
и са настояли, същият да бъде обявен за нищожен, тъй като посочените в него
прехвърлители не били упълномощили участвалия в изповядването на сделката
адвокат да дарява собствените им идеални части. (Същото възражение се поддържа
и в отговора на Т.Б. и Ц.С. на първата въззивна жалба.) По делото, обаче, не са
прeдставени никакви доказателства в тази насока, поради
което съдът не намира основание да не зачете правните последици на обективирания
в този нотариален акт договор.
Още повече, че същият въпрос е бил разгледан и като част от предмета на
преюдициалното производство по гр.д. № 549/2021г. на Ботевградския районен съд
и в.гр.д. № 227/2023г. на Софийския окръжен съд, като претендираните от Ц.Л.С.
права върху имота са били отречени с влязло в сила съдебно решение именно с
аргумента, че не се установяват твърдените пороци на този договор за дарение. Поради
това въпросът за правото на собственост на Ц.С. върху процесния имот не може да
бъде пререшаван в настоящото производство.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че Б.Б.Б., Т.И.Б. и Ц.Л.С. са се
разпоредили валидно с притежаваните от тях общо 1/8 идеални части от процесния
имот, поради което към настоящия момент нито Ц.С. (в лично качество и в
качеството си на единствен наследник по закон на починалата в хода на процеса Т.И.Б.),
нито установените по делото наследници на Б.Б.Б. (а именно - М.К.Б., Б.Я.Б., А.А.Б.
и П.М.Б.) не притежават никаква част от процесния недвижим имот. Поради това
искът за делба следва да бъде отхвърлен по отношение на тези лица.
3. Наследници на С.М.П.:
3.1.
Ц.С.П., дъщеря на С.М.П., брат на общата
наследодателка, е починала през 1962г., т.е. преди последната. Поради това и с
оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗН, С.М.П. е можел да бъде заместен в
наследяването на С.П. само от своя син М.С.П. и от своите внуци по линия на Ц.С.П.,
т.е. нейните деца. От удостоверенията за наследници, обаче, се установява, че
такива няма. Поради това съдът намира, че никаква част от наследството на С.П. не
е можело да премине към клона на Ц.С.П. – дори по заместване, тъй като законът
изрично ограничава заместването до внуците на брата- наследник (в случая – С.П.).
Вместо това, цялата част от наследството от общата наследодателка С.П., която е
щяла да бъде наследена от брат й С.М.П., ако той не е бил починал преди нея, поради
липса на лица по чл. 9, ал. 2 от ЗН по отношение на единия му низходящ, е
преминала към другия му низходящ, а именно – М.С.П., т.е. той е получил целия
наследствен дял от процесния имот в размер на ¼ ид.ч., на който би имал
право С.М.П., ако той не е бил починал преди общата наследодателка С.П..
Във връзка с това съдът
изрично подчертава, че този извод касае само наследството на С.П., но не и
наследството на самата Ц.С.П. (което не е предмет на настоящото дело). Той
следва непосредствено от разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗН, но не и от
представените удостоверения за наследници. Последните не са съобразени с тази
специфична хипотеза и не може да се ползват за определяне на наследници в нея,
а удостоверяват само наследниците по закон на Ц.С.П.. При това и доколкото и
двете удостоверения за наследници сочат, че П. е била омъжена, нито едно от тях
не е вярно в частта си по т. 2.2, тъй като – в нарушение на чл. 9, ал. 2 от ЗН
– те посочват като наследник на П. или само нейния съпруг, или само нейния
брат, респ. съответните им низходящи. Но дори при правилно посочване на
наследниците на Ц.П., не може да се обоснове участие в настоящата делба на З.П.
и В.П., тъй като, видно от удостоверението за наследници от 18.04.2017г., те са
деца на доведената дъщеря на преживелия й съпруг И.М.П. от втория му брак със З.П.М..
В това си качество, те, наистина, наследяват частта от имуществото на Ц.С.П.,
което е било придобито след нейната смърт от преживелия й съпруг И.М.П., а след
неговата смърт през 1986г. – от втората му съпруга З.М., а след нейната смърт
през 2011г. – от майка им Т. Б.Т., починала през 2015г., без, обаче, този ред
на наследяване да разширява кръга на лицата по чл. 9, ал. 2 от ЗН, които биха
имали право на част от наследството на С.П..
Поради това неправилно
първоинстанционнят съд е допуснал З.П. и В.П. до участие в делбата. В тази част
обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови
друго, с което искът за делба по отношение на тези лица се отхвърля.
3.2.
М.С.П., син на С.М.П., брат на общата
наследодателка, (с наследствен дял от процесния имот в размер на ¼ ид.ч.
– виж. по- горе т. 3.1) е починал на 29.03.1981г. и е бил наследен от съпругата
си В.В.П. и от синовете си С.М.П. и В.М.П..
3.2.1. В.В.П. е починала на 05.07.2011г. и е била наследена
от синовете си С.М.П. и В.М.П., в резултат от което квотите на последните в
съсобствеността на имота са станали по 1/8 ид.ч.
3.2.1.1. С.М.П. е починал на 08.03.2017г., като е бил наследен
от дъщеря си В.С.П., която към настоящия момент притежава 1/8 ид.ч. от
процесния имот.
4. Й.М.П. (притежаващ 1/4 ид.ч. от процесния имот) е
починал на 04.01.1969г. и е оставил за наследници съпругата си В.Л.П. и
дъщерите си Ц.Й.Д. и М.Й.П., като, след смъртта на първата от тях на
03.04.1984г., всяка от последните две е притежавала по 1/8 ид.ч. от процесния
имот. Същото се установява и от н.а. № 67 от 12.07.1990г. за право на
собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка (л. 90
от първоинстанционното дело), с който Ц.Й.Д. и М.Й.П. са били признати за
съсобственици общо на ¼ ид.ч. от процесния имот.
4.1.
Ц.Й.Д. е починала на 09.04.1995г., като е
оставила за наследници И. П. Д.(съпруг), Й.И.П. (син) и П.И.Д. (син).
4.1.1. Първият от тях е починал на 03.12.1995г. и е бил
наследен от синовете си Й.И.П. и П.И.Д., в резултат от което всеки от тях е
притежавал по 1/16 ид.ч. от процесния имот по наследство.
4.1.2. След смъртта на Й.И.П. на 21.03.2015г., той е бил наследен
от брат си П.И.Д., т.е. последният е притежавал 1/8 ид.ч. от процесния имот по
наследство. Същевременно, обаче, както се посочи по- горе (виж. т. 2.2), той е
получил и 3/24 ид.ч. (т.е. 1/8) от имота по дарение от Б.Б.Б., Т.И.Б. и Ц.Л.С.,
съгласно н.а. № 194/21.12.1995г., т. I, дело
368/1995г., т.е. е притежавал общо 2/8 (или ¼) от имота.
4.1.3. П.И.Д. е починал в хода на настоящото производство на
21.08.2018г., като е бил наследен от Е.Н.Д. (съпруга), Ц.П.Д. (дъщеря) и С.П.Д.
– К. (дъщеря), всяка от които притежава по 2/24 (или по 1/12) ид.ч. от
процесния имот.
4.2.
М.Й.П. е починала на 12.08.2014г. Независимо
от непрецизното отразяване в последното удостоверение за наследници от
08.05.2024г., същата е била наследена от племенниците си Й.И.П. и П.И.Д.. Както
се посочи по- горе, обаче, след смъртта на Й.И.П. през 2015г. цялото притежавано
от него имущество е преминало в патримониума на П.И.Д., а след смъртта на
последния през 2018г. – в патримониума на Е.Н.Д. (съпруга), Ц.П.Д. (дъщеря) и С.П.Д.
– К. (дъщеря). Така, всяка от последните притежава по още 1/24 ид.ч. от
процесния имот по наследство от М.Й.П. и Й.И.П., чрез прекия им наследодател П.И.Д..
С оглед гореизложеното,
към настоящия момент всяка от съделителките Е.Н.Д., Ц.П.Д. и С.П.Д. – К.
притежава по 3/24 (респ. по 1/8) ид.ч. от процесния имот.
В хода на
производството са били наведени доводи за придобити от част от съделителите
(респ. техните наследодатели) части от процесния имот по давност, но, доколкото
в тяхна подкрепа не са били представени никакви доказателства, съдът не намира
основание да ревизира установените по- горе квоти в съсобствеността върху
делбения имот на това основание.
Като е достигнал до
различен правен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено, а вместо него - да се постанови друго, с което
делбата се допуска между посочените по- горе съделители при така определените
квоти.
ІV. По разноските
Не е отправено искане за присъждане на разноски от
страните, които, с оглед изхода на делото, биха имали право на такива (а именно
- Е.Н.Д., Ц.П.Д. и С.П.Д. – К.), Поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 48 от
04.01.2019г., постановено по гр.д. № 262/2016г. по описа на Етрополския районен
съд, с което е допусната съдебна делба
между С.И.Х., В.М.П., В.С.П., З.Й.П., В.Й.П., Е.Н.Д., Ц.П.Д. и С.П.Д. – К., на
урегулиран поземлен имот ХІІ-1142 /дванадесети за имот планоснимачен номер
хиляда сто четиридесет и втори/, целия с площ от 321 /триста двадесет и един/
кв.метра, находящ се в кв. 89 /осемдесет и девети/ по регулационния план на гр.
Е., при граници, съгласно скица, издадена от община Е.: УПИ ХV-1143, УПИ
IХ-1136, УПИ ХIII-1141 и булевард „Р.“, при квоти: 2/4 ид. части за С.И.Х.,
¼ ид. части общо за В.М.П., В.С.П., З.Й.П., В.Й.П. и ¼ ид. части
общо за Е.Н.Д., Ц.П.Д. и С.П.Д. - К., и не са допуснати до участие в делбата Ц.И.П.
- И., Т.И.Б., Ц.Л.С., Я.Б.Б., М.Ц.П., Н.П.П., Д.В.Б., Д.И.Б., А.А.Б. и П.М.Б.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА съдебна
делба на урегулиран поземлен имот ХІІ-1142 /дванадесети за имот планоснимачен
номер хиляда сто четиридесет и втори/, целия с площ от 321 /триста двадесет и
един/ кв.метра, находящ се в кв. 89 /осемдесет и девети/ по регулационния план
на гр. Е., при граници, съгласно скица, издадена от община Е.: УПИ ХV-1143, УПИ
IХ-1136, УПИ ХIII-1141 и булевард „Р.“, между С.И.Х., Ц.И.П. – И., М.Ц.П., Н.П.П., В.М.П., В.С.П., Е.Н.Д.,
Ц.П.Д. и С.П.Д. – К., при следните
квоти:
· 1/8 ид.ч. за С.И.Х. с ЕГН **********;
· 1/8 ид.ч. за Ц.И.П. – И. с ЕГН **********;
· 1/16 ид.ч. за М.Ц.П. с ЕГН **********;
· 1/16 ид.ч. за Н.П.П. с ЕГН **********;
· 1/8 ид.ч. за В.М.П. с ЕГН **********;
· 1/8 ид.ч. за В.С.П. с ЕГН **********;
· 1/8 ид.ч. за Е.Н.Д. с ЕГН **********;
· 1/8 ид.ч. за Ц.П.Д. с ЕГН **********;
· 1/8 ид.ч. за С.П.Д. – К. с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на урегулиран поземлен имот ХІІ-1142 /дванадесети за имот планоснимачен
номер хиляда сто четиридесет и втори/, целия с площ от 321 /триста двадесет и
един/ кв.метра, находящ се в кв. 89 /осемдесет и девети/ по регулационния план
на гр. Е., при граници, съгласно скица, издадена от община Е.: УПИ ХV-1143, УПИ
IХ-1136, УПИ ХIII-1141 и булевард „Р.“, по отношение на Ц.Л.С. (в лично качество и като правоприемник на
починалата в хода на процеса Т.И.Б.), Д.И.Б., Н.А.Б., З.Й.П., В.Й.П., М.К.Б., Б.Я.Б.,
А.А.Б. и П.М.Б..
Решението може да се обжалва пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.