№ 1697
гр. Пловдив, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330204966 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. Л.К. против Електронен фиш серия К № 2046995 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да е изтекла тригодишна
давност за преследване, с което да е отпаднала възможността да бъде
реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение. Моли електронният фиш да бъде отменен.
Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Л.К., която поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна с писмено становище от ***т Г.Б., приложено на
лист 3-4 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Взема
становище при издаването му да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, ЕФ да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието
си, надлежно да е описано мястото на извършване на нарушението, правилно
да са определени правната му квалификация и размерът на
административното наказание. Поддържа нарушението да е установено с
1
одобрен тип средство за измерване и след отчитане на максимално допустима
грешка от 3 км/ч в полза на водача като гаранция за правилно измерена
скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш
да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Д.И.Г., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган не разполага с разписка за
датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя,
поради което жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй
като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо
жалбоподателя. Отделно от това в приложената на лист 16 от делото справка
от системата АИС АНД за дата на връчване е отбелязана 18.06.2021 г.
Жалбата е подадена на 21.06.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и
препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган (АНО),
поради което дори и ЕФ да е бил връчен на датата, посочена в справката от
наказващия орган, то срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП отново се явява спазен,
а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 24.03.2018 г. в 11:36 часа в гр. Пловдив, на бул. „Кукленско шосе“ №
21 в посока бул. „Санкт Петербург“ жалбоподателят Д.И.Г. управлявал
товарен автомобил „Исузу ТФС 85“ с рег. № ***, собственост на „Севън Топс
БГ“ ООД, със скорост на движение от 73 км/ч при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било
заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр.
номер 11743ca. Стойността на измерената скорост от техническото средство
била 76 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от
„минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 73
км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената
скорост с 23 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя Г. бил издаден Електронен фиш серия К с № 2046995,
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева.
По доказателствата:
2
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 247-ИСИ/11.12.2017 г. (лист 23 от делото) се
изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. №
11743ca е преминало метрологична проверка на 11.12.2017 г. със заключение,
че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими
надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се и че
максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при
движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-7445/26.03.2018 г. се установява, че на дата 24.03.2018
г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с фабр. №
11743ca е заснела статични изображения с начален час на работа 10:10 ч. и
краен час на работа 12:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.
„Кукленско шосе“ № 21, където е действало ограничение на скоростта на
движение от 50 км/ч.
От изготвената снимка от радар с № 11743ca се изяснява, че е измерена
скоростта на движение на товарен автомобил с рег. № ***, че стойността на
измерената скорост е 76 км/ч, а заснемането е извършено на 24.03.2018 г. в
11:36 часа и в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на „Севън Топс БГ“ ООД, ЕИК: *********.
От справка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ (лист 10-11 от
делото) за актуално състояние към 24.03.2018 г. по партидата на търговеца
„Севън Топс БГ“ ООД се изяснява, че *** на дружеството е М.И.М..
От декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с УРИ 103000-7775/02.05.2018 г.
от М.И.М. се установява, че същият писмено е декларирал пред ОДМВР-
Пловдив, че на 24.03.2018 г. в 11:36 часа процесният товарен автомобил с рег.
№ *** е бил предоставен във владение на жалбоподателя Г.. Установява се
още, че към декларацията е представено копие на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на жалбоподателя Д.И.Г..
От справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив (лист 15 от
делото) относно Електронен фиш серия К № 1992114, приложен на лист 17 от
делото, се изяснява, че същият е връчен на 23.04.2018 г. на управителя на
„Севън Топс БГ“ ООД - М.И.М.. Установява се още, че Електронен фиш
серия К № 1992114 е анулиран.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
3
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Кукленско шосе“ № 21 в посока бул. „Санкт Петербург“; датата – 24.03.2018
г.; точният час на извършване на нарушението – 11:36 часа; регистрационният
номер на МПС – ***; ползвателят, който е управлявал превозното средство –
жалбоподателят Д.И.Г.; описание на нарушението – управление на товарен
автомобил с превишена скорост при максимално разрешена скорост от 50
км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата –
100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът приема, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа задължителните реквизити на съдържанието си, определящи го като
документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания.
Установяването на нарушението е извършено в съответствие с
предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за
измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към
него снимка от радар с № 11743ca. От протокола за използване на АТСС с
рег. № 1030р-7445/26.03.2018 г. се установява, че техническото средство е
било позиционирано в гр. Пловдив, на бул. „Кукленско шосе“ № 21. Посоката
на задействане е „приближаващ“ в каквото направление спрямо техническото
средство се е движил и процесният автомобил. Работата с АТСС е започнала
на 24.03.2018 г. в 10:10 часа и е приключила в 12:30 часа на същата дата.
Именно през този времеви интервал и на същото място е извършено и
процесното деяние, заснето на статичното изображение.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 24.03.2018
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
При издаването на обжалвания електронен фиш правилно е приложен и
материалният закон. От събраните и проверени по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят Г. е осъществил от обективна и субективна
4
страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
страна на 24.03.2018 г. в 11:36 часа в гр. Пловдив, на бул. „Кукленско шосе“
№ 21 в посока бул. „Санкт Петербург“ жалбоподателят е управлявал товарен
автомобил с марка и модел „Исузу ТФС 85“ и с рег. № ***, като се е движил
със скорост от 73 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Направеното
описание на нарушението позволява мястото на извършване на деянието да
бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като
същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е
осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на правилата за
движение, както и че това е станало в границите на населено място. По делото
е доказано и че максимално разрешената скорост за движение в процесния
пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя Г..
В тази връзка съдът намира, че процедурата по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от
ЗДвП е надлежно проведена. За извършеното нарушение първоначално е
издаден ЕФ серия К с № 1992114 против законния представител на
юридическото лице – собственик на превозното средство, с което е
извършено нарушението. За този електронен фиш от справката на лист 15 и
разписката на лист 18 от делото се установява да е връчен на 23.04.2018 г. на
М.И.М.. Последният е законен представител на дружеството собственик на
процесния автомобил „Севън Топс БГ“ ООД, установено от извършената от
съда проверка в ТРРЮЛНЦ по партидата на търговеца (лист 10-11 от делото).
На следващия ден 23.04.2018 г. лицето М.И.М. е подало писмена декларация
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Следователно е спазен 14-дневният срок за
извършването на това действие съгласно последната посочена разпоредба.
Декларацията е надлежно попълнена с данни за лицето, управлявало
процесния автомобил на датата и часа на извършване на нарушението. Към
нея е представено и необходимото приложение – копие на СУМПС на
жалбоподателя Г.. За първоначално издадения електронен фиш серия К №
1992114 се доказа по делото да е анулиран, след което нов електронен фиш - а
именно обжалваният такъв със серия К и № 2046995, е издаден против
лицето, посочено в декларацията, тоест жалбоподателя Д.И.Г.. Последният на
свой ред не е декларирал писмено, че процесното управление на 24.03.2018 г.
в 11:36 часа на товарен автомобил „Исузу ТФС 85“ с рег. № *** с превишена
скорост и в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено от друго,
различно от него лице. При тези факти авторството на деянието от страна на
жалбоподателя се явява доказано по делото.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му
5
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил
деянието си.
Единственото възражение, което противопоставя жалбоподателят, е за
изтекла погасителна давност, с което да е отпаднала възможността на
държавата да упражни правомощията си по административнонаказателното
правоотношение спрямо нарушителя. В ЗАНН давността е уредена в
разпоредбите на чл. 34 и чл. 82. Вторият случай урежда давността за
изпълнение на наказанията по вече влязъл в сила
административнонаказателен акт. Процесният електронния фиш не е влязъл в
сила и следователно сроковете по чл. 82 от ЗАНН са неприложими. Нормата
на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН урежда хипотези, при които
административнонаказателно производство въобще не се образува или
образуваното се прекратява, когато нарушителят е починал, изпаднал в
постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или
указ, които случаи стоят извън процесния, както и въпросите за давността,
която е обвързана с момента на съставяне на АУАН и на НП. В настоящата
хипотеза установяването на нарушението се извършва от техническо
устройство. В производството по издаване на електронен фиш се прилагат
специалните правила, регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН се прилага само за
неуредените случаи. При издаване на електронен фиш не са предвидени два
етапа, каквито съдържа общият процес по ЗАНН – обвинение чрез
предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание с издаване на
наказателно постановление. Електронният фиш едновременно е и двете. В
него се съдържа описание на нарушението, което се констатира с техническо
средство, и се налага наказание, предвидено в закона. Разпоредбата на чл.189,
ал.11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила електронен фиш на влязло в сила
наказателно постановление единствено по отношение на неговото правно
действие. Що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими,
включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.
След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде спазен
единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4
години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, който тече от датата на извършване на нарушението. Тъй като процесното
деяние е извършено на 24.03.2018 г., то спазена е абсолютната давност, а
възражението е неоснователно. В този смисъл е и съдебната практика на
касационната инстанция, която позовавайки се на Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, приема, че при ЕФ
субсидиарно приложение намира само абсолютната давност от 4 години и 6
месеца по чл. 81, ал. 3 от НК - така Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к.а.н.д.
№ 721/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 786 от 08.04.2019 г. по к.а.н.д. № 3876/2018 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1318 от 25.06.2021 г. по к.а.н.д.
6
№ 951/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 610 от 10.03.2020 г. по к.а.н.д. № 23/2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 748 от 12.04.2021 г. по к.а.н.д.
№ 338/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1640 от 24.07.2019 г. по к.а.н.д. № 1382/2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба, тъй като с нея се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. В случая при определянето на
наказуемата скорост е допусната непрецизност. Нарушението е установено с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. номер 11743ca.
Използваното АТСС успешно е преминало проверка, отговаря на одобрения
тип, а съгласно Протокол от проверка № 247-ИСИ/11.12.2017 г. максимално
допустимата грешка при измерване е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч. В
случая измерената от техническото средство скорост е 76 км/ч (т.е. до 100
км/ч), установена от заснетата от АТСС снимка, която е веществено
доказателствено средство в процеса. В електронния фиш за скоростта на
движение на автомобила, управляван от жалбоподателя, е прието да е именно
76 км/ч. Следователно при определянето й не е отчетена максимално
допустимата грешка от 3 км/ч, т. нар. толеранс в полза на водача. В тази
връзка съдът приема от обективна страна, че жалбоподателят Г. е управлявал
товарния автомобил „Исузу ТФС 85“ с рег. № *** със скорост от 73 км/ч, при
което превишаването на максимално допустимата скорост от 50 км/ч в
населено място е било с 23 км/ч. При преценката дали тази нередовност
представлява основание за отмяна на електронния фиш следва да бъдат
преценявани конкретните последици от неправилното установяване на
скоростта. В случаите, когато е допусната грешка при отчитането на
толеранса в полза на водача или неправилно е определена наказуемата
стойност на скоростта, но това не води до промяна на санкционната норма,
нито на вида и размера на наказанието, то не е налице основание за отмяна на
електронния фиш, нито е допуснато съществено процесуално нарушение –
така Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к.а.н.д. № 98/2019 г. на XXIII състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по
к.а.н.д. № 2125/2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Посочената съдебна практика изцяло се споделя от настоящия състав и е
приложима към конкретния случай. Наказанието на жалбоподателя е
наложено на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и глобата е
индивидуализирана в размер на 100 лв. поради прието за виновно извършено
от Г. превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 21
до 30 км/ч. Дори и след приспадането на толеранс от 3 км/ч от измерената
7
скорост, то деянието на жалбоподателя продължава да попада в обхвата на
приложената санкционна норма. С приетата по-ниска стойност на скоростта
на движение на процесното МПС не се отегчава положението на
жалбоподателя, нито се добавят нови факти или нова правна квалификация,
по която не се е защитавал. По тези съображения съдът приема, че не е
допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените и
неприспадането на максимално допустима грешка от 3 км/ч от измерената
скорост не представлява основание за отмяна на ЕФ. От фактическа страна
обаче за установено се приема, че жалбоподателят е управлявал товарния
автомобил с рег. № *** със скорост от 73 км/ч, а превишаването на
действащото ограничение на скоростта в населено място е от 23 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния
фиш наказание на жалбоподателя е правилно определено и
индивидуализирано, като не се налице основания за неговото изменение.
Наказанието е индивидуализирано в единствения възможен размер, тъй като
съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието глоба
под предвидения най-нисък размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност да е по-ниска спрямо обикновените случаи на
нарушения от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и
обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 3-4 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.),
като в чл. 27е от Наредбата е регламентирано възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН. Препращането е единствено към максималния
размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките
на посочената горна граница. В настоящото производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
8
представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото
то справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят Д.И.Г..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2046995 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Д.И.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***, ап. 35 на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА Д.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, ап. 35 да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9