Р Е Ш Е Н И Е
№ 3940/23.7.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
единадесети юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13051 по описа
за
Производството по делото е образувано по повод
предявени от Ж.П.Т. ЕГН ********** с адрес:*** срещу К.Й.Т.
ЕГН ********** *** съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на конститутивен
брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на сключения
между страните на *. граждански брак, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак
№ * от
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна, поради дълбоко и непоправимо
разстройство, настъпило след сключване на брака; с правно основание чл. 49, ал.
3 от СК за обявяване, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има ответника. Заявява претенции родителските права по
отношение на децата Й. К. Т. ЕГН ********** и К. К. Т. ЕГН ********** да бъдат предоставени на нея, като на бащата бъде определен режим на лични
отношения с тях. Да бъде осъден ответникът да заплаща
издръжка за детето Й. по * лв. месечно и по * лв. месечно за детето К., с
начална дата на издръжката, датата на исковата молба – * г., с падеж 10-то
число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва. Моли ползването на семейното жилище да се предостави на нея и децата, както и да запази брачното си фамилно име – Т.. Предявява
иск с правно основание чл.145 СК, да бъде осъден ответникът да заплаща
издръжка на ищцата в размер на * лв. месечно, считано от датата на исковата
молба, с падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно
със законната лихва.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения: страните са съпрузи, по силата на сключения между тях
граждански брак на *. От брака си имат родени две деца Йоанна и Кристиянна. Настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака е обусловено от следните факти от живота на
съпрузите: с времето, в отношенията между съпрузите е настъпило трайно и
непреодолимо отчуждение, причинило разпад на връзката, която не е могла да
съхрани нужното доверие, взаимно уважение и разбирателство между партньорите. Ответникът не е успял да изгради чувство на
взаимност и уважение между него и всеки от членовете на семейството, като
цялостното му отчуждение е
намерило израз в грубо отношение към нея. Бракът съществува формално, без необходимото
съдържание. Ето защо моли за постановяване на положително решение по делото,
като бъде прекратен бракът между страните по вина на ответника, на основание чл. 49, ал. 3 СК.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, обективиращ изявлението му, съобразно което желае
развод.
Оспорва наведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, досежно вината за разстройството на брака. В тази връзка твърди, че
влошаването на отношенията между съпрузите е обусловено от поведението на ищцата.
В този смисъл оспорва вменената му вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Твърди, че желае развод, доколкото между тях е настъпило
отчуждение, липса на привързаност, уважение и желание за полагане на общи
усилия за развитие на семейството, но моли да бъде постановен по вина на ищеца.
В
хода на проведените по делото съдебни заседания, ищецът лично и чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли за положително
произнасяне по същите.
Ответникът,
лично и чрез процесуален представител поддържа желание за развод.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на *.,
за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № * от същата дата от
длъжностното лице по гражданско състояние при О. В..
Съпрузите са родители на децата Й.К. Т. ЕГН ********** и К. К. Т.
ЕГН **********, видно от
съдържанието на представените Удостоверения за раждане.
Страните не спорят, че родителските права следва да се
предоставят на майката.
От представената от ответника медицинска документация
се установява, че същият има здравословни проблеми.
От представения по делото социален доклад, изготвен от
ДСП гр. Варна, се установява, че към *. ищцата и двете деца живеят в жилище,
находящо се в гр.В.,
кв.”Вл.В.”,бл.*, вх.*, ап.*. Детето Й.е ученичка в трети клас към СОУ Г. М.,
гр. В., а К. посещава ОДЗ М.е гр. В.. Ответникът повече от * години пътува по
корабите. Към настоящия момент не е трудово ангажиран, тъй като има
здравословни проблеми – доброкачествен тумор на мозъка. През време на брака
между страните, ищцата не е осъществявала трудова дейност, тъй като се е
грижела за децата и дома. Децата имат
силна емоционална връзка и с двамата си родители.
По делото са ангажирани гласни доказателства
посредством разпит на свидетелите М. Г. /без родство/ и Д.Т./брат на ответника/.
В изложението си св. Г.излага обстоятелства за наличие на вина от страна на ответника
за разстройството на брака, а от показанията на св. Т. се установява, че за
влошените отношения между страните е виновна ищцата.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
Изхождайки от установената по
делото фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между
съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното
доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и
желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на
семейството. От събраните по делото гласни доказателства, кредитирани от съда
по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че между съпрузите е настъпила
фактическа раздяла от началото на м. декември 2013г. Конкретните причини и
персонална вина за това обаче, както и за влошените отношения по между им, не се
установяват по безпротиворечив и категоричен начин. От съвкупния анализ на
всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че и двамата партньори са
допринесли за разпада на брачната връзка – ответникът, напускайки семейното
жилище, а ищцата – създавайки предпоставки и допускайки това. Вследствие на
необмислени прояви и последвалото огорчение, партньорите не са били склонни да
постигнат компромис помежду си, отчитащ нуждите и желанията на всеки от тях. Те
не са положили достатъчно усилия да преодолеят конфликтите и да възстановят
хармоничните отношения помежду си. Поведението и на двамата съпрузи се е
отразило върху нормалното протичане на брака и е довело до невъзможност за
продължаване на съвместния съпружески живот. Вследствие отражението на преживяното,
съпрузите не са в състояние да изпълняват вменените им съгласно
чл. 17 СК задължения за осигуряване
благополучието на семейството, като брачният им съюз е лишен от съдържание и не
отговаря на закона. Налице е дълбоко и
непоправимо разстройство, поради което бракът следва да се прекрати с развод. В
обобщение на изложеното до тук, съдът приема, че и двете страни, чрез
поведението си са съзнавали, че рушат брачната връзка, поради което вината за
настъпилото разстройство следва да се вмени и на двамата.
При произнасяне по въпроса за местоживеенето на детето, за упражняване на
родителските права и мерките свързани с тях, приоритетно значение имат
интересите на детето. В разглеждания случай, и двамата родители са на мнение,
че родителските грижи за децата следва да се предоставят на майката.
На бащата, при гарантираната от
закона възможност, следва да се определи режим на личен контакт. Преценката е
служебна, извършва се от съда като същият не е ангажиран с конкретно предявената
такава от ищеца. Детето Й. има навършени десет години, а детето К. има
навършени шест години. Не са налице конкретни данни за влошено здравословно
състояние. Родителите на децата не живеят в различни населени места. Поради
горното, съдът намира, че режимът на лични отношения следва да бъде съобразен и
деференциран с възрастта на децата, а именно: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10:00
часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване и един месец през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
Съдът не намира основание за
прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК, като родителят
осъществяващ режима на лични отношения е свободен да прецени по какъв начин ще
го упражнява в рамките на предоставените му от съда часове.
При отчитане нормата на чл. 59, ал. 5 от СК, с оглед възрастта на децата;
материалните възможности на двамата родители и здравословното състояние на
ответника, което го възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности,
следва бъде определена обща месечна издръжка в размер на *лв. за детето Й., от
които * лв. следва да заплаща бащата и в общ размер на* лв. за детето К., от
които * лв. следва да заплаща бащата, а останалата сума да се поеме от майката,
която полага ежедневните и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието
на децата.
По отношение на семейното жилище, съдът с постановени определения в о.с.з.
е приел за такова, жилището находящо се в гр.В., жк. В. В., бл.* ап.*и същото следва да бъде предоставено на майката и
децата. От представените Социални доклади на ДСП, както и от самите твърдения на
ищцата в исковата молба е видно, че до датата на подаване на исковата молба, включително
и до месец април *г., ищцата и децата са живели на адрес: гр.В., жк. В. В., бл.*
ап.* По смисъла на СК, § 1 от ДР, както и съобразно константната практика на
съдилищата в тази насока, семейно жилище е това, което е обитавано от двамата
съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца към момента на фактическата
раздяла. В този смисъл посоченото от ищцата жилище на ул.П.А. №* ет.* ап.* не се явява семейно по смисъла на СК.
Предвид релевираното в тази насока искане досежно фамилното име на
съпругата след прекратяването на брака, то следва да се постанови решение, с
което същата да запази брачното си фамилно име. Доколкото искането за възстановяване на предбрачното фамилно име, на
основание чл. 53 СК е предоставено в полза на съпругата, ищецът не може да иска
от нейно име да бъде възстановено предбрачното й фамилно име.
По въпроса за издръжката на съпругата:
Разпоредбата на чл. 145 СК предпоставя
възможността, невиновният за развода съпруг да търси издръжка. В настоящия
случай и доколкото съдът прие, че вина за прекратяване на брака имат и двамата
съпрузи, то предявеният иск, за осъждане на съпруга да заплаща месечна издръжка
на съпругата в размер на * лева, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
На основание чл.
6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на * лв., която частично е
заплатена от ищеца до размера от * лева, като останалата част следва да бъде
заплатена от ответника.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за присъдените издръжки за бъдеще време, в общ размер от * лв.
Предвид изхода на
спора, релевираното от страните искане за присъждане на реализираните от тях
разноски по делото, подкрепено с доказателства за действително реализирани
такива по основание и размер, обуславя същите да се възложат в тежест на всяка
от страните така както са ги извършили на основание чл.329, ал.1 ГПК.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Ж.П.Т. ЕГН ********** с адрес:*** и К.Й.Т. ЕГН ********** ***, сключен на *. пред длъжностното лице по гражданско
състояние при Община В., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански
брак № *, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните
отношения имат и двамата съпрузи, на основание чл. 49, ал. 3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на децата Й. К. Т., ЕГН: ********** и К. К. Т., ЕГН: ********** на майката Ж.П.Т. с ЕГН: **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на децата Й. К. Т., ЕГН: ********** и К. К.Т., ЕГН: ********** при
тяхната майка Ж.П.Т., с ЕГН: ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата К.Й.Т., ЕГН: **********,***, с децата Й. К. Т. и К.К. Т., както следва:
всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в
неделя, с преспиване и един месец
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на основание чл. 59,
ал. 2 вр. ал. 3 от СК.
ОСЪЖДА К.Й.Т. ЕГН: **********,***, да заплаща в полза на детето Й. К. Т. с ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител Ж.П.Т., с ЕГН: **********,***,
месечна издръжка в размер от * лв. /* лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда, с падеж до 5-то
число на месеца, за
който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на
основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 5 СК, като отхвърля иска за разликата над *лева до предявения
размер от * лева.
ОСЪЖДА К.Й.Т. ЕГН: **********,***, да заплаща в полза на детето К. К. Т., ЕГН: ********** чрез
неговата майка и законен представител Ж.П.Т., с ЕГН: **********,***, месечна издръжка в размер от * лв. /* и лева/, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание
за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 5 СК, като отхвърля иска за разликата
над *лева до предявения размер от *лева.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи брачното си фамилно
име „Т.”.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.П.Т., с ЕГН: **********,*** срещу К.Й.Т. ЕГН: **********,***
иск с правно основание чл.145 СК, да бъде осъден ответникът да заплаща
издръжка на ищцата в размер на * лв. месечно, считано от датата на исковата
молба, с падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно
със законната лихва.
ОСЪЖДА К.Й.Т. ЕГН: **********,***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка
на ВСС сумата от * /*/ лева, представляваща окончателна държавна такса по иска
за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА К.Й.Т. ЕГН: **********,***. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт по сметка на ВСС сумата от * /*/ лева, представляваща държавна
такса по исковете за издръжките, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните
такси събирани от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на молителите заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: