МОТИВИ към решение №247,
постановено на 25. ХІ. 2016 година по АНХД №463 по описа на Велинградски
районен съд за 2015 година:
Велинградската
Районна прокуратура с Постановление от 28. Х. 2015 година е направила по реда
на чл. 375 от Наказателно-процесуалния кодекс предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на И.П.П. ЕГН**********,***,
за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предложение I, във
връзка с чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс с налагане на административно
наказание по чл. 78а от същия кодекс.
Обвиняемият
чрез процесуалния си представител заявява, че оспорва констатациите по
постановлението на Велинградската районна прокуратура. Заявява, че за същото
деяние вече му е наложено наказание по Указ №904 от 28. ХII. 1963 година
за борба с дребното хулиганство. Освен това сочи, че не е нанесъл удари на А.С.М.
ЕГН**********,*** по хулигански подбуди, а напротив, опитвал се е да отблъсне
противоправно нападение от страна на свидетеля.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Наказателното
производство е образувано и водено с обвинение за извършено от обвиняемия И.П.П. ЕГН**********,***, роден на 19. IV. 1982
година във Велинград, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, безработен,
с висше образование, за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12,
предложение I, във
връзка с чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс: за това, че на 01. І. 2015
година във Велинград е причинил на А.С.М. ЕГН**********,***, лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от Наказателния кодекс, като телесната повреда е причинена по
хулигански подбуди.
Рано
сутринта на 01. І. 2015 година обвиняемият и свидетелите А.Т.Я. ЕГН**********,***,
и Н.Л.И. ЕГН**********, живеещ в с. Мало Конаре, Пазарджишка община, на ул. **********
№20, пристигат във Велинград в дискотека „Версай“. По времето, когато пристигат,
на работа в дискотеката са свидетелите С.С.М. ЕГН**********,
И.М.П. ЕГН********** и Л.И.У. ЕГН**********,***, съответно на ул. ******** №13,
на ул. ******** №25 и на ул. ******** №13, както и свидетелят П.И.Ч. ЕГН**********,***.
Първият и вторият свидетел работят в дискотеката като бармани, третият – като
охранител, а четвъртият – като ди джей.
Обвиняемият
и двамата му придружители сядат на бара. Обвиняемият става от мястото си, за да
отиде до тоалетната, и оставя на стола си връхната си дреха. През това време в
дискотеката пристигат свидетелят А.С.М. и съпругата му, свидетелката И.Г.М. ЕГН**********,
живееща във Велинград на ул. „***** №4. Двамата също се настаняват на бара,
като свидетелят сяда на мястото на обвиняемия без да забележи връхната му
дреха. Малко след двамата съпрузи в бара пристигат и приятелите им, свидетелите
И.А.Т. ЕГН********** и Я.В.Б. ЕГН**********,***, съответно на ул. „*****.“***.
Свидетелят И.А.Т. търси места за сядане в близост до съпрузите М., а свидетелят
Я.В.Б. отива до тоалетната.
Обвиняемият
се връща от тоалетната и като вижда свидетелят да седи на мястото му, му нанася
удари в областта на гърба и главата. Свидетелят се замайва от ударите и се
свлича под бара. Обвиняемият му нанася още поне един удар, в областта на
лицето. През това време свидетелят Я.В.Б. също се връща от тоалетната, вижда
свидетеля А.С.М. свит под бара и обвиняемия, който му нанася удари.
Поведението
на обвиняемия прави впечатление и на свидетелите, които работят в заведението.
Свидетелят С.С.М., който обслужва бара в близост до
свидетелите и обвиняемия, отива при свидетеля П.И.Ч. и му поръчва да извика
охраната по микрофона. На повикването се отзовават свидетелят Л.И.У. и колегата
му, С.Д.С. ЕГН**********,***. Свидетелят Л.И.У. забелязва, че свидетелят А.С.М.
е повален на земята и го издърпва в страни. Виждайки горното, обвиняемият
започнал да ругае и псува.
По-късно
на същия ден Велинградският районен съд постановява Решение №1 по АНХ дело №1
по описа си за 2015 година, с което приема, че обвиняемият в настоящото
производство с действията си е извършил проява на дребно хулиганство.
По
делото са изготвени две заключения на съдебно-медицински експертизи от вещото
лице доктор Б.Х.П.. Според заключението, изготвено по писмени данни №П-46/2015
година травматичните увреждания, причинени на свидетеля А.С.М., са причинени от
механизма на действие на твърд, тъп предмет чрез удар с такъв предмет или върху
него, и добре отговарят да са получени при побой с юмруци по главата, лицето и
тялото към момента на инкриминираната дата. Травмата на главата с мозъчно сътресение,
протекло със степенно разстройство на съзнанието – зашеметяване, обърканост,
сънливост, но без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома, са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Двете
разкъсноконтузни рани (на лявата вежда и на горния ляв клепач) са
причинили заедно и поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за
живота за около пет до седем дни от датата на травмата. Останалите увреждания
са причинили на свидетеля А.С.М. болка и страдание.
Според
допълнителното заключение, представено във Велинградския районен съд на 24. VIII. 2016
година под №П-163/2016 година, двете порезни, ламбовидни рани на двете гривнени
стави (китки) на
двете ръце на обвиняемия, придружени с травматични отоци, охлузвания и
кръвонасядания заедно и поотделно са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Механизма на получаването им е резултат от
действието на предмет, имащ в контактната си повърхност добре изразени до
режещи ръбове. Такива могат да бъдат и ръбовете на метална кутийка на газирана
напитка. Нараняванията са получени при нанасяне на удари с металната кутийка в
областта на ръцете. Невъзможно е раните да бъдат получени, ако обвиняемият е
държал металната кутийка – в такъв случай раните биха се разположили върху
вътрешната повърхност на пръстите и дланите.
В проведеното
на 26. ІV. 2016 година
открито съдебно заседание процесуалният представител на обвиняемия не отрича нанасянето
на удари, но твърди, че не са налице хулигански подбуди. Обвиняемият е неосъждан,
видно от приложено по делото свидетелство за съдимост.
За
възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът кредитира в
съвкупност събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателствени
средства, в който смисъл кредитира изцяло – показанията на разпитаните
свидетели А.С.М., И.Г.М., И.А.Т., С.С.М., И.М.П., Л.И.У.,
П.И.Ч. и Я.В.Б., а така също отчита и писмените доказателства по делото, както
и заключенията, представени от вещото лице. Механизма на причиняване на
нараняванията, описан от изброените свидетели е достоверен: в началото
обвиняемият е нанесъл удари по гърба и задната част на главата на свидетеля А.С.М.,
последният се е свлякъл на земята и това е дало възможност на обвиняемия да
нанесе удар и по лицето му.
Съдът
не взема предвид показанията на свидетелката М.М.П.
ЕГН**********, живееща във Велинград на ул. ******** №9. Видно от показанията й,
тя не е присъствала на инцидента. Показанията й се основават единствено на
сведенията, получени от сина й – обвиняем в настоящото производство. Тъй като
свидетелката не възпроизвежда по време на разпита никакви лични впечатления,
съдът не обсъжда показанията й.
Съдът
възприема показанията на свидетелите А.Т.Я. и Н.Л.И. единствено в частта им, в
която не противоречат на показанията на останалите свидетели. Двамата свидетели
са придружавали обвиняемия в дискотека „Версай“ и съдът приема, че те
действително са пристигнали преди свидетеля А.С.М. и съпругата му и са се
настанили на бара. Съдът приема за достоверно още, че обвиняемият е оставил
връхната си дреха на един от столовете на бара и се е отдалечил, както и че по
време на отсъствието му свидетелят А.С.М. е седнал на същия стол. Съдът не
приема обаче, че след връщането на обвиняемия между него и свидетелят се е
провел разговор, по време на който свидетелят е отказал да върне връхната дреха
на обвиняемия. Останалите свидетели дават достоверни и непротиворечиви
показания, че свидетелят А.С.М. не е разговарял с обвиняемия преди последният
да му нанесе удари. В такъв смисъл са не само показанията на съпругата и
придружителите на свидетеля, но и на други, незаинтересовани от изхода на
делото свидетели, работили в дискотека „Версай“ през въпросната нощ.
Свидетелят
А.Т.Я. твърди, че обвиняемият отишъл до мястото си, за да вземе метална кутийка
с безалкохолна напитка. В последствие свидетелят забелязал порезни рани по
ръцете на обвиняемия. Точните думи на свидетеля са „И. имаше рани по ръката от
удара с кенчето с колата. Предполагам, че се е
порязал“. Свидетелят Н.Л.И. изобщо не споменава в показанията си за порезните
рани и за метална кутийка. Тъй като единият свидетел изобщо не споменава за
порезните рани, а другият не описва как са получени (свидетелят
само сочи, че е забелязал такива наранявания, но не описва да е наблюдавал как
и от кого са нанесени), съдът приема, че двамата подкрепят
защитната версия на обвиняемия. Свидетелят А.Т.Я. посочва в показанията си, че
обвиняемият се е порязал. Видно от допълнителното заключение на съдебно-медицинската
експертиза, горното е невъзможно: нараняванията са в областта на китките и е
невъзможно да бъдат получени при стискане на металната кутийка. Водим от
изложеното дотук, съдът счита, че нараняванията по ръцете на обвиняемия не са
свързани с процесния случай.
С оглед
на горното е видно, че обвиняемият И.П.П. ЕГН**********,***,
роден на 19. IV. 1982
година във Велинград, българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
безработен, с висше образование, от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предложение I, във
връзка с чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс, а именно:
- на
01. І. 2015 година във Велинград е причинил на А.С.М. ЕГН**********,***, лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от Наказателния кодекс, като телесната повреда е причинена по
хулигански подбуди.
Безспорно
са установени авторството на деянието, участието в деятелността на обвиняемия,
виновното му поведение, настъпилите последици, както и възприетата по делото
правна квалификация и приложим материален закон. За възприемането на описаната
по-горе в постановлението фактическа обстановка, съдът приема и обсъжда
съвкупно всички събрани по делото гласни доказателства: показанията на
разпитаните по делото свидетели. Всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по повдигнатото обвинение, и релевантни за неговата съставомерност,
са установени с валидни, допустими и относими доказателства и доказателствени
средства. По безспорен начин е установено авторството на деянието, като в тази
връзка съдът счита, че е налице достатъчност на доказателствената съвкупност,
ангажираща наказателната отговорност на обвиняемия. Поради горното евентуални
доводи за недостатъчност на доказателства, следва да се разглеждат като вид
защитна теза, която не може да бъде споделена в настоящия процес. Показанията
на разпитаните по делото свидетели са категорични, не оспорени, възприемат без
критично посочената по-горе фактическа обстановка, а и самият защитник на
обвиняемия не оспорва, че последният е нанесъл удари на свидетеля А.С.М.. Поради
изложеното тези доказателствени източници следва да бъдат кредитирани. В
съдебно заседание се правят от страна на защитника на обвиняемото лице
възражения, на които съдът следва да отговори с настоящия си съдебен акт.
Възраженията са основно в насока, че на обвиняемия вече е наложено наказание за
извършена проява на дребно хулиганство.
Съдът
не приема това възражение. То вече е обсъждано по време на производството пред
съда, тъй като искания за прекратяването му са правени с подобни доводи от
защитника. Съдът ги е обсъждал и следва единствено да добави, че производството
е било вече прекратявано на това основание и по въпроса се е произнасял
по-горен окръжен съд. Настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази с
произнасянето на Пазарджишкия окръжен съд, да продължи производството и да
постанови решение.
Водим
от изложеното дотук съдът счита, че са налице всички обективиращи отговорността
на обвиняемия съставомерни признаци по така повдигнатото му обвинение.
Деянието е извършено от обвиняемия И.П.П. ЕГН**********,***, роден на 19. IV. 1982
година във Велинград, българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
безработен, с висше образование, при пряк умисъл, тъй като същият е
съзнавал обществено опасния характер и е искал настъпването на обществено
опасните последици. Съдът намира, че обвиняемият е действал по хулигански
подбуди. Защитникът на обвиняемия взема становище, че такива подбуди не са
налице. Съдът не приема този довод по следните съображения:
От събраните доказателства безспорно се
установява, че свидетелят А.С.М. не е разговарял с обвиняемия преди да му бъдат
нанесени удари. В такъв смисъл са и показанията на незаинтересованите от изхода
на делото свидетели. Свидетелят Л.И.У. дори посочва, че след като издърпал
свидетеля А.С.М. в страни, обвиняемият продължил да го ругае. Следователно, с
поведението си обвиняемият е изразил явно неуважение към обществото. Дори да се
приеме, че основната цел на обвиняемия е била да причини болка и страдание на
свидетеля А.С.М., а не да изрази неуважение към обществото, той е осъзнавал, че
и тази последица неминуемо ще настъпи от деянието му: обвиняемият е съзнавал,
че се намира в заведение с много посетители, пред които безпричинно нанася
удари на непознат човек, който не го е предизвикал.
Оттук може да се направи изводът, че проявата
на неуважение към обществото като престъпна последица може и да не е било основна
цел на деянието, но се е явявало като неизбежен резултат по пътя към
осъществяване на целените от обвиняемия изменения в действителността и той е
съзнавал неизбежното им и закономерно настъпване. В същия смисъл е и правната
доктрина (Александър Стойнов „Наказателно право Обща част”, издание на
издателска къща „Сиела” от 1999 година, страница
261).
Причините за извършване на престъплението
следва да се търсят в личността на обвиняемия и в незачитането на установения
правов ред.
При
така установените данни съдът намира, че Постановлението на Велинградската
районна прокуратура по реда на чл. 375 от Наказателно-процесуалния кодекс
следва да бъде уважено, като обвиняемият И.П.П. ЕГН**********,***,
роден на 19. IV. 1982
година във Велинград, българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
безработен, с висше образование, следва да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12,
предложение I, във
връзка с чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс и му се наложи административно
наказание съгласно чл. 78а от същия кодекс. За това престъпление
съгласно Наказателния кодекс се предвижда наказание лишаване от свобода до три години
и с оглед на императивната норма на чл. 78а от Наказателния кодекс,
следва да му се наложи административно наказание и се освободи от наказателна
отговорност. Налице са и останалите изисквания на чл. 78а от Наказателния
кодекс, като обвиняемият е неосъждан, т. е, с ниска степен на обществена
опасност.
От
извършеното престъпление не са настъпили имуществени вреди (видно от
свидетелските показания), не е причинена тежка телесна повреда или смърт,
обвиняемият не е бил в пияно състояние (видно пак от свидетелските показания),
не са извършени множество престъпления, престъплението не е извършено спрямо
орган на власт при или по повод изпълнение на службата му. Съдът отчита и
обстоятелството, че спрямо обвиняемият не е прилаган институтът на чл. 78а
от Наказателния кодекс. На основание чл. 78а от Наказателния кодекс
след преценка на имотното и материално състояние на дееца, и след съобразяване
на смекчаващите отговорността обстоятелства – процесуалното поведение на
обвиняемия в производството и липсата на отегчаващи вината обстоятелства и
предходни осъждания, съдът счита, че следва да му се наложи административно
наказание глоба в минималния размер на 1 000.00 лева, платими в полза на
държавата.
По
горните съображения бе постановено настоящето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: