№ 1889
гр. Пловдив, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330204434 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление НП № 641841-F660291/16.06.2022 г.,
издадено от Директора на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП-Пловдив, с
което на Д. П. Б., с ЕГН: ********** е санкциониран с глоба в размер на 500.
00 лева за извършено нарушение на чл. 109, ал. 1, вр. чл. 107, т. 3 Закон за
данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят, моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание
се явява лично излага аргументи за квалифициране на случая като
"маловажен". Не се представлява от представител, не претендира разноски.
Въззиваемата страна, ТД на НАП-Пловдив, редовно призована
представлява се от юрк.Д.А., който оспорва жалбата и моли НП, като
правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна се установява следното:
При извършена проверка от служители на ТД на НАП-Пловдив било
установено, че Д. П. Б., в качеството си на собственик на ЕТ „РЕГНИС – Д.
Б.“ с ЕИК: ********* не е подал в ТД на НАП-Пловдив заявление за
1
дерегистрация по ЗДДС в законоустановения 14-дневен срок. В хода на
извършената проверка било установено, че ЕТ е заличен на 29.12.2021 г., а
заявление за дерегистрация било подадено едва на 15.05.2022 г. Тъй като било
преценено, че същото е следвало да бъде сторено в срок до 12.01.2022 г.
/сряда/, срещу Д. П. Б. бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. чл.
109, ал. 1, вр. чл. 107, т. 3 ЗДДС. Въз основа на същото било издадено и
обжалваното НП, с което жалбоподателят е бил санкциониран с глоба в
размер на 500 лв. на основание чл. 178 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, както и въз основа на разпита на
свидетеля К. Г. Д. – актосъставител, който в своите показания потвърждава
отразените от него в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези
показания, доколкото същите се явяват съответни на събраните по делото
писмени доказателства и по същество не се оспорват от жалбоподателя.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като
ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
На първо място следва да се посочи, че АУАН и НП са издадени от лица,
разполагащи със съответна компетентност, видно от приложената по
преписката и неоспорена оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020
г. на Изпълнителния директор на НАП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение
и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на
АУАН и НП.
На следващо място съдът намира, че в случая се установява и няма спор, че
ЕТ е заличен на 29.12.2021 г. Няма спор и че заявление за дерегистрация е
било подадено едва на 12.05.2022 г. Няма спор, а и това следва от изричния
регламент на чл. 109, ал. 1, вр. чл. 107, т. 3 ЗДДС, че това е следвало да бъде
сторено в 14-дневен срок от датата на която ЕТ е бил заличен от ТР. При това
положение следва да се сподели изводът на наказващия орган, че с
неподаването на заявление за дерегистрация в 14 дневен срок от заличаването
2
(а именно до 12.01.2022 г. включително) е извършено административно
нарушение от вида на описаното в НП.
Въпреки горното обаче наказващият орган приел, че нарушението е
извършено на 13.01.2021 г. в гр. Пловдив при извършване на проверка за
установяване на обстоятелства за дерегистрация по ЗДДС документирана с
протокол № 161832202526985/25.05.2022 г. Посочената дата на нарушение се
различава от действителната дата на нарушението, която според съда е година
по-късно, 13.01.2022 г. с оглед дата на дерегистрация на ЕТ и съобразно срока
предвиден в нормата на чл. 109, ал. 1 ЗДДС за подаване на заявление за
дерегистрация по ЗДДС. Констатираната различна дата на извършвана на
нарушението от посочената в АУАН и НП представлява нарушение на
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН , които
норми са в насока, че в АУАН и НП трябва да се съдържат дата и място на
извършване на нарушението.
Посочването на коректна дата на извършване на нарушението е
изключително важна предпоставка за реализиране на
административнонаказателната отговорност на наказаното лице, доколкото от
тази дата започват да текат срокове, като този по чл. 34 ЗАНН, така и започва
да тече срокът на абсолютната погасителна давност.
В действителност от обстоятелствената част на АУАН и НП се извличат
данни, че нарушението е извършено на 13.01.2022 г., но допуснатото
нарушение е съществено и след като актосъставителят и наказващият орган
изрично са посочили, че това е датата на извършване на нарушението,
жалбоподателят не е в състояние да разбере срещу кои факти да се защитава в
административно-наказателното производство.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва
да се отмени.
Отделно от това съдът не споделя извода на административнонаказващият
орган за неприложимост в настоящия случай на хипотезата за маловажност по
чл. 28 от ЗАНН. Заявлението е за дерегистрация по ЗДДС и не е свързано с
неплащане на данъчни задължения или неначисляване на ДДС. Нарушението
е формално и няма вредоносен резултат, като съставомерен признак. Така ще
е необходимо да се съобразяват, налице ли са вредни последици и
обстоятелствата, които имат значение за дефиниране на по-ниската степен на
обществената опасност в сравнение с обикновените случаи на такова
3
нарушение. Вредни последици от нарушението няма, защото с късното
дерегистриране на ЕТ не се създава среда на несигурност, тъй като държавния
бюджет не е застрашен. На фона на прекратяване на дейността от преди
години, липсата на други констатирани нарушения и налагани наказания за
неспазване на данъчната и счетоводна дисциплина на едноличния търговец,
се налага извода, че нарушението е първо и макар формално да е реализирало
състава на чл. 109, ал. 1 вр. с чл. 107, т. 3 от ЗДДС не следва да се наказва,
защото има превес на смекчаващите вината обстоятелства. Единственото
отегчаващо обстоятелство е закъснението от четири месеца, но това е част от
състава на административното нарушение. При тези съображения е
приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН - за маловажни случаи на
административни нарушения, при които наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Тази проверка обхваща и извършването на преценка за
приложимост към конкретния случай на чл. 28 ЗАНН – по арг. на
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2007 г., ОСНК
на ВКС. Съгласно тълкувателното решение преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП
поради издаването му в противоречие със закона. Горните факти е следвало
да бъдат съобразени от административнонаказващия орган, който с оглед
тежестта на нарушението и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства и предвид спецификата на случая е следвало да приеме, че се
касае за маловажен случай на административно нарушение и да приложи
разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, като не наложи наказание, а
предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Доколкото обаче това не е
4
сторено, е постановил неправилно НП, което следва да бъде отменено.
Такава е и най-новата практиката на контролиращата съдебна инстанция -
Решение № 1401 от 19.07.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1402/2022
г.
С оглед на изложеното Съдът приема, че не са налице основанията за
ангажиране на отговорността на жалбоподателя, а издаденото и обжалвано
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, и затова
следва да се отмени.
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски би
имал жалбоподателят. Жалбоподателят обаче не е бил представляван от
представител и не е направил искане за присъждане на разноски, поради
което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед на изложеното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 641841-F660291/16.06.2022 г.,
издадено от Директора на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП-Пловдив, с
което на основание чл. 178 от ЗДДС на Д. П. Б., с ЕГН: ********** е
наложено наказание глоба в размер на 500. 00 лева за извършено нарушение
на чл. 109, ал. 1, вр. чл. 107, т. 3 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5