№ 78
гр. Плевен, 12.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Частно наказателно дело
№ 20224430200179 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ. 243 АЛ. 4 и 5 НПК
РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН е сезиран с жалба на основание чл.
243 ал.4 НПК от страна на АДР. Г. СР. – управител на „***“ ЕООД-ВРАЦА,
против Постановление на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от
13.01.2022г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство пр.пр. №5942/2020г. по описа на РП – ПЛЕВЕН, водено за
престъпление по чл.206 ал.1 НК.
За да прекрати наказателното производство, РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е приела, че се касае за упражнено право на
задържане по смисъла на чл.315 ТЗ, поради което не е налице съставомерно
деяние по чл.206 ал.1 НК. На тази основа, прекратила наказателното
производство на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК. От друга
страна, в подадената от страна на „***“ ЕООД-ВРАЦА жалба се изтъква, че
както фактическата обстановка, приета в обжалваното Постановление, така и
направените с него правни изводи, се явяват неправилни; отправя се искане за
упражняване на съдебно правомощие по 243 ал.6 т.3 НПК.
Съдът намира, че жалбата се явява допустима, доколкото е
подадена от лице по чл.243 ал.4 НПК, а същевременно - РП-ПЛЕВЕН не е
представила доказателства за връчване на обжалваното Постановление на
„***“ ЕООД-ВРАЦА /и в този смисъл – за срочността на жалбата/, което на
свой ред обаче, няма как да поражда негативни правни последици за
1
ощетеното юридическо лице.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните
съображения.
Според приетата от прокурора фактическа обстановка, изложена в
прекратителното Постановление, „Управителят на „***" ЕООД, ***,
основно се занимава с отглеждане на грозде. Сключил е договор за
преработка на винено грозде с „***" ЕООД гр.Враца с Управител АДР. Г.
СР..
Първоначално нямало проблем с изпълнението на договорите, в
един момент изпълнителят по тях „***" ЕООД гр.Враца спрял
изпълнението на задълженията си. От страна на „***" ЕООД имало
многократни доставки на висококачествено винено грозде, а от страна на
„***" ЕООД липсвало насрещно изпълнение. По тази причина се натрупали
задължения от „***" ЕООД гр.Враца. Като гаранция, че ще бъде платена
сумата била предоставена процесната преса с договорка да бъде върната
след заплащане на това задължение. Това било през месец август 2018г. От
тогава пресата се намира във владение „***" ЕООД, като многократно били
провеждани разговори с представител на „***" ЕООД във връзка с
уреждане на взаимоотношенията им. Следвали обещания от страна на
„***" ЕООД, но плащане не било извършено.“
След така изложените фактически положения – които следва да
бъдат цитирани за по-ясното им, прегледно отразяване – Прокурорът е
посочил, че в крайна сметка, от заключение по изготвена съдебно-
икономическа експертиза се установява, че „…са налице неуредени
финансови отношения между двете дружества и Управителя на „***"
ЕООД, на основание чл.315 от ТЗ основателно е задържал процесната преса
т.е.деянието на *** като управител на ***" ЕООД, не е осъществил
състава на престъпление по чл.206 ал. 1 от НК.“
Видно е, че е налице изключително повърхностно изложение на
фактите и обстоятелствата на случая, но по-същественото е това, че нито
фактическите, нито – правните съображения на прокурора, могат да бъдат
споделени.
На първо място, доказателствата за приетите неуредени
финансови отношения, изхождат единствено от страна на обвиняемия ***,
2
който е представил подбрани документи от счетоводството на „***“ ЕООД.
Нито са изисквани, нито – представени аналогични документи от страна на
„***“ ЕООД-ВРАЦА. Оттук, явно преждевременно и необмислено е
назначена съдебно-икономическа експертиза, при която експертът е дал
заключение, че е налице общо неизплатена сума от страна на „***“ ЕООД-
ВРАЦА, във връзка с извършвани в периода 2014- 2018г. доставки на грозде,
в общ размер на 3 000,40 лв./три хиляди лева и четиридесет стотинки/ без
ДДС. Същевременно, експертът е уточнил /л.162 от ДП/, че „Заключението е
изготвено само по материали от ЗМ №443/2020г. и предоставени справки
от адвокат ***“. С други думи, експертното заключение е практически
необосновано - лишено от достатъчна база за експертни изводи, а
направените такива, пораждат основателни съмнения в тяхната правилност;
впрочем, със същия „успех“ е било възможно не се изготвя експертно
заключение изобщо, а просто да се приеме тезата на обвиняемия. Вместо да
бъде назначена повторна експертиза на основание чл.153 НПК обаче,
органите на досъдебното производство са се задоволили с така представеното
експертно заключение, което явно представлява своеобразно ядро във
фактическите и правни съображения на наблюдаващия прокурор.
На второ място, тезата за неуредени финансови отношения между
гореспоменатите две дружества, не само не се установява по убедителен
начин, но са налице доказателства в обратния смисъл, а именно – че не се
касае за никакви търговски отношения между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, а
за неформални отношения между АДР. Г. СР. и ***. В подкрепа на тази
версия впрочем, са всички събрани гласни доказателствени средства по
делото, като особено убедителни са показанията на самата С.. Същата е
категорична, че именно в резултат на създаденото доверие между двамата
управители, тя се е съгласила да помогне на ***, като му услужи с
пневматичната преса; именно поради това, нито бил сключен договор в
писмена форма, нито – С. е създала за себе си някакви други гаранции, с
оглед последващото връщане на така дадената за послужване, движима вещ
на значителна стойност. От нейните показания, които Съдът кредитира като
убедителни, последователни и логични се установява, че търговските
отношения между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД датират от години, били са
съпроводени с надлежно счетоводно оформяне и са били основани на взаимно
уважение и доверие; през 2018г. обаче реколтата на „***“ ЕООД била лоша,
3
докато тази на „***“ била изключително добра и с цел да се избегне
оскъпяване на производствения процес, *** помолил С. да му услужи със
собствената на „***“ ЕООД пневматична преса. С. се съгласила и през месец
август 2018г. предоставила на *** въпросната преса и дори му помогнала при
монтажа й в с.***, като му дала и напътствия във връзка с експлоатацията.
Така, в следващите месеци, пневматичната преса била на разположение на
дружеството, управлявано от ***, като през месец февруари 2019г., при
проведен разговор със С. й обещал, че ще върне пресата до края на месец
август 2019г., когато същата следвало да се използва в собствения на „***“
ЕООД, производствен процес. През месец август 2019г. обаче, *** спрял да
отговаря на телефонните повиквания на С., поради което се наложило същата
да пътува до с***, където двамата се срещнали и обвиняемият отново
обещал, че в следващите дни, ще върне процесната преса. Това обаче така и
не се случило, като при нов телефонен разговор, *** информирал С., че няма
да й върне пресата, защото щял да фалира без нея.
Именно това е фактическата обстановка, която се установява при
коректното съобразяване на събраните в хода на досъдебното производство,
доказателствени материали. Напълно необосновано и произволно, прокурорът
е приел, че С. е дала „гаранция“ за неизплатените си задължения към „***“
ЕООД. Същевременно, в подкрепа на показанията на С. са тези на
свидетелите ***, ***, ***, ***. При събирането на показанията на
свидетелите Т*** обаче /л.46 – 49 от ДП/, разследващият орган,
предполагаемо поради голяма служебна натовареност или други причини от
личен характер, е извършил дословно копиране на показанията на свидетеля
***, с което на практика е нарушил принципите на непосредственост и
устност в наказателното производство /чл.18 – 19 НПК/. Този процесуален
проблем обаче също не е направил впечатление на органите на досъдебното
производство.
На трето място, извън всяко съмнение, Търговското право е един
от най-обемните и сложни правни отрасли. Повърхностното анализиране на
неговите институти – какъвто е и този на чл.315 ТЗ, със сигурност не може да
бъде цел или неволен краен резултат в работата на органите на съдебната
власт. Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.315 ал.1 ТЗ, „Търговецът
има право на задържане за изискуемото си вземане срещу друг търговец от
сключена между тях сделка върху движимите вещи и ценните книги на
4
длъжника, получени от него правомерно. Това право съществува, докато
търговецът има движимите вещи и ценните книги в свое държане.“. От една
страна, както вече беше изтъкнато, за никакви изискуеми вземания на „***“
ЕООД спрямо „***“ ЕООД не може да става дума, без да бъдат събрани
достатъчно счетоводни материали и от двамата търговци, които материали да
бъдат надлежно изследвани от компетентно вещо лице, а от друга -
предоставянето на процесната пневматична преса, на добра воля, като
неформална услуга между две физически лица, няма никакво отношение към
правото на задържане на търговец, регламентирано в ТЗ.
Въз основа на тези доводи Съдът намира, че обжалваното
Постановление е напълно необосновано, но и почиващо на разследване, което
не е обективно, всестранно и пълно. В тази връзка, Съдът намира, че е
наложително:
да бъде проведен нов разпит на свидетелите ***, ***, ***, в съответствие
с изискванията на НПК;
да бъде извършен допълнителен разпит на свидетелката А.С., с цел
максимално детайлизиране на обстоятелствата на случая – каква е била
точната устна уговорка с ***, имало ли е след нейното постигане,
промени в първоначалната уговорка и какви са били те, имало ли е
свидетели на нейните телефонни разговори с *** и относно
съдържанието на тези разговори, към кой времеви момент *** изрично е
отказал да върне пневматичната преса; имало ли е до този момент
някакви и претенции във връзка с търговската дейност между
дружествата;
да се назначи тройна съдебно-счетоводна експертиза, която да бъде
извършена от компетентни вещи лица и която да се запознае на място
със счетоводството на двете дружества, като даде заключение относно
сключените между тях сделки и дали е налице изпълнение на същите
сделки, а в случай, че е налице неизпълнение – в какво се изразява то, по
кои сделки;
следва да се извърши оглед на мястото, в което се съхранява процесната
преса, а при необходимост – претърсване и изземване, тъй като същата
движима вещ следва да бъде запазена и приобщена като веществено
доказателство по делото при условията на чл.110 ал.4 НПК, като при
това действие по разследването следва да се осигури присъствието на
5
представител на „***“ ЕООД.
Едва след надлежното изясняване на така отбелязаните моменти,
следва наблюдаващият прокурор да пристъпи към задълбочено проучване на
доказателствата по делото и да се произнесе обосновано, съобразно своите
правомощия. Следва да бъде обърнато внимание, че се касае за казус, който
със сигурност не се отличава с особена фактическа и правна сложност, но по
който работата в досъдебното производство продължава повече от една
година, без реализиране на осезаем напредък, докато същевременно, предмет
на престъплението е движима вещ на значителна стойност, представляваща
част от производствен процес на търговско дружество.
Крайният извод е, че обжалваното Постановление е необосновано
и незаконосъобразно и като такова – следва да бъде отменено, а делото –
върнато на РП-ПЛЕВЕН, за изпълнение на дадените по-горе задължителни
указания по приложението на Закона.
Водим от горното и на основание чл. 243 ал.6 т.3 НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕОБОСНОВАНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Постановление на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА –
ПЛЕВЕН от 13.01.2022г., с което е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство пр.пр. №5942/2020г. по описа на РП – ПЛЕВЕН,
водено за престъпление по чл.206 ал.1 НК.
ВРЪЩА делото на РП – ПЛЕВЕН - за последващи действия, в
съответствие с указанията, съдържащи се в настоящото Определение.
Препис от Определението да бъде изпратен на РП – ПЛЕВЕН,
жалбоподателя, обвиняемия и неговия защитник, които могат да го атакуват с
частна жалба/частен протест, в седемдневен срок от съобщаването му, пред
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6