Р Е Ш
Е Н И Е
№ 259/ 19.11.2019г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
на двадесет и трети октомври Година 2019
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар : Е.Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 403
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от Е.М.К. с ЕГН ********** ***, представлявана от
своята майка и законна представителка М.А.К. срещу решение от 16.05.2019г. на
Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 113/2018г., с което е отхвърлен предявения от нея иск против ЗК „Олимпик“ АД Никозия, Кипър, чрез
ЗК “Олимпик клон България“ КЧТ, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. “Гоце Делчев“ № 142 А, ЕИК **********
за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на В. И. Д., настъпила при ПТП на 04.04.
2016 г., както и за заплащане на законната лихва от датата на произшествието до
окончателното изплащане, като неоснователни. По съображения, подробно изложени
в жалбата, свеждащи се до твърдението за неправилно приложение на разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано и вместо него да постанови друго, с което да
уважи изцяло предявената искова претенция, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за
установено следното :
Предявеният иск е с
правно основание чл.226 КЗ /отм./
Ищцата Е.М.К. с ЕГН ********** ***, представлявана от своята
майка и законна представителка М.А.К. претендира
от ответното застрахователно дружество ЗК „Олимпик“ АД Никозия, Кипър, чрез ЗК
“Олимпик клон България“ КЧТ, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
“Гоце Делчев“ № 142 А, ЕИК ********** заплащане на обезщетение за претърпените
от нея морални болки и страдания в резултат на загубата в ПТП от 04.04.2016г.
на нейната сестра В. И. Д..
Безспорно
установено по делото е осъщественото на 04.04. 2016 г. ПТП на
път II-51 в
посока от гр.Търговище за гр.Попово, на 1 километър преди с. С. с участието на
лек автомобил марка „Рено Сафран“, рег.№
Т хххх КТ, управляван от К. П. П.. С влязла в сила присъда по НОХД 157/2016 г.
по описа на Търговищкия окръжен съд същата е призната за виновна за това, че е
извършила нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП,
в резултат на което е предизвикала ПТП и по непредпазливост причинила смъртта
на сестрата на ищцата.
Безспорно
е и обстоятелството, че към датата на произшествието лек автомобил „Рено Сафран",
рег. № Т хххх КТ е застрахован при ответното дружество по силата на
застрахователна полица „Гражданска отговорност" на автомобилистите № BG/ 28/
115001931165, валидна от 24.07. 2015 г. до 23.07. 2016 г.
От
депозираните по делото показания на свидетелката Р. Х. П., баба на ищцата, се установи, че към
момента на процесното ПТП пострадалата е била навършила 19 години, а ищцата
нямала три години. Двете сестри живеели в общо домакинство с майка си и баба си. Трите се грижели за
детето, а когато майката пътувала в чужбина за по 5-6 месеца, за да работи,
основно грижи за Е. полагали свидетелката и пострадалата. В. помагала за
храненето, обличането, за памперсите, за игри, за приспиване. Е. била много
привързана към сестра си, много я обичала и непрекъснато тичала след нея. След
катастрофата и до ден днешен Е. плачела за сестра си, постоянно я търсела,
натъжавала се когато се спомене за нея.
Основният
правен въпрос, предмет на произнасяне и от настоящата инстанция
е за наличието на активна материалноправна легитимация на ищцата по предявения
иск в качеството й на сестра на пострадалото от ПТП лице. При разрешаването на
този въпрос съдът изхожда от разрешението, дадено в решението на ОСГТНК на ВКС
по тълк. д.№1/2016 г., съгласно което
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума
на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. За
целта е необходимо от доказателствата по делото да
може да се направи несъмнен извод, че ищецът е провел пълно и главно доказване
за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Тъй като според
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са
част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, когато бъде
установено, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях
е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да признае
право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В процесния случай от събраните по
делото доказателства не може да се направи извод за наличието на посочената по-горе
особено дълбока емоционална и духовна връзка между пострадалата и ищцата като
нейна сестра, нито се установи, че ищцата е претърпяла морални болки и
страдания в резултат на смъртта на сестра си, надхвърлящи по интензитет и
времетраене обикновените такива. Напротив, установиха се нормални семейни взаимоотношения между две
сестри, при които по-голямата от тях е полагала ежедневни грижи за по- малката,
особено в периодите на отсъствие на тяхната майка. Установиха се нормални
отношения на обич, привързаност и подкрепа, както и на скръб и тъга в резултат
на тежката загуба. Всичко това дава основание на настоящия състав да сподели
извода на първоинстанционния съд за липсата на специалните предпоставки, установени от тълкувателната практика на ВКС,
даващи основание за присъждане на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди.
По изложените съображения обжалваното
решение се потвърждава като правилно и законосъобразно.
Въззиваемата страна не е направила
искане за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от
16.05.2019г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 113/2018г.
Разноски
не се присъждат.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :