Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
13.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на девети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1413 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Комерс Транс“ ЕООД, чрез адв. Е.Г. ***, депозирана против
наказателно постановление № 38-0000510/07.05.2019г., издадено Началник ОО „АА”
- Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на
дружеството жалбоподател, на основание чл. 104, ал. 7 ЗАП е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лева, за нарушение по чл. 91в, пр. 2, т.
2, пр. 1 ЗАП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
тъй като е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и на
материалния закон и се моли за неговата отмяна. В подкрепа на така релевираните
твърдения се развиват съображения, че са нарушени императивните изисквания на
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като нарушението не е описано с необходимата
конкретика и пълнота и липсват релевантни за обективната му съставомерност
елементи, както и на мястото на неговото извършване и е налице несъотвествие на
словесното му описание с дадената правна квалификация, което съществено засягат
правото на дружеството да разбере в какво точно нарушение е обвинено. На
следващо място се излагат доводи, че се касае за маловажен случай на нарушение
и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В
съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител
поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по
същество.
Русенска
районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от дружеството жалбоподател фактически и правни
доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка
на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 261868/12.04.2019г. против
дружеството жалбоподател, за това, че при извършена на 12.04.2019г. комплексна
проверка на дружеството жалбоподател, притежаващо Лиценз № 13495 за международен
автомобилен превоз на товари за чужда сметка и срещу възнаграждение било
установено, че в хода на извършената проверка, започнала на 11.04.2019г. в
14,00 часа, транспортното предприятие не е представило за проверка информация
от 00,00 часа на 26.11.2018г. до 02,00 часа на 02.12.2018г. и от 00,00 часа на
03.12.2018г. до 02,00 часа на 15.12.2018г. от паметта на дигиталния тахограф марка
Continental Automotive 1381.1051.000011,
със сериен № **********, монтиран в товарен автомобил от категория N 3, марка МАН, модел TGA 18440
4х2LL, с рег. № Р 30 01 ВХ, които факти са субсумирани
като нарушение на чл. 91в, пр. 2, т. 2, пр. 1 ЗАП.
В срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН са депозирани възражения от страна на
дружеството.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, за така
приетият за установен състав на административно нарушение, на основание чл.
104, ал. 7, пр. последно от ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 5000
лева.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателното, са отразени
датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в
акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния
орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Не е налице противоречие между
приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и
санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател.
Неоснователни
са релевираните от страна на пълномощника на жалбоподателя доводи, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на
дружеството, да разбере, за какво точно нарушение е ангажирана неговата
отговорност.
Както в
АУАН, така в издаденото въз основа на него НП, изрично са посочени, както
датата на която дружеството не е представило за проверка информацията от
посочения дигитален тахограф, на конкретния автомобил, подробно
индивидуализиран в АУАН и НП, така и конкретния период, за който се отнася
същата. Именно това е момента, в който дружеството е следвало да изпълни
задължението си и да представи изисканата информация от страна на контролните
органи и неговото бездействие в хода на извършената проверка започнала, както е
посочено в АУАН и НП на дата 11.04.2019г. е осъществило състава на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
Не
могат да бъдат споделени и доводите развити с жалбата, за направилната
квалификация и описание на нарушението.
Видно
от приетата за нарушена разпоредба на ЗАП
Превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното
приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: 2.
информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на
водача.
Налице
е кумулативност по отношение съществуването на тези две задължения – да
съхрянява на малкото една година и да предоставя за проверка от контролните
органи, която не се отнася за изпълнението, респективно при неизпълнението на
тези задължения и тяхното санкциониране. Нормата, определяща неизпълнението на
задълженията по чл. 91в, ал.
1 от ЗАвтП като административно нарушение е чл. 104, ал.
7 от същия закон, според която на превозвач или на лице по чл. 12б,
ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф
или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за
проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 5000 лв. като в
самата санкционна норма е предвидена санкция, за неизпълнение на всяко едно от
тези две задължения – несъхраняването на и непредставянето при проверка.
Доколкото се касае именно за информация от паметта на дигитален тахограф, то
същата предварително следва да бъде извлечена, но в конкретния случай
отговорността на дружеството е ангажирана сами и единствено за непредоставянето
на същата и липсва административно обвинение за това, че същата не е била
извлечена и съхранявана.
Същото
разрешение е дадено и от Административен съд – Русе в Решение от 21.05.2018г.
по КАНД № 107 по описа на съда за 2018г.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна
По
делото няма спор, че дружеството жалбоподател е „превозвач“ по смисъла на § 1, т. 5 ЗАП,
съгласно която „превозвач“ е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано
като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на
превозни средства, предназначени за тази цел. Не е спорно между страните и, че посоченото
в АУАН и НП МПС е собственост на дружеството и че чрез същото дружеството
осъществява превоз на товари и превозното средство е снабдено с посочения дигитален
тахограф.
Разпоредбата
на чл. 91в, т. 2
ЗАП вменява в задължение на превозвачите, ръководителите на предприятия и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, да съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните
органи: т. 2. информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от
картата на водача. Тази разпоредба транспонира чл. 10, § 5,
б. „а“, т. „ii“ от Регламент ЕО № 561/2006 на Европейския парламент
и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти
(ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98
на Съвета и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3820/85 на Съвета (Регламент
561/2006), която задължава транспортно предприятие, което използва
превозни средства, които са снабдени със записващо оборудване, отговарящо на
изискванията на приложение I Б към Регламент
(ЕИО) № 3821/85 и което попада в обхвата на настоящия регламент, да
осигурява съхранението на всички записани данни от оборудването на превозното средство
и от картата на водача в продължение на най-малко 12 месеца след записването им
и при поискване от страна на инспектор, осигурява достъп до тези данни пряко
или дистанционно от помещенията на предприятието.
Разпоредбата
на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 г. сочи, че превозвачите и лицата,
извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на
дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за
скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на
дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни - за данните от картата на
водача. Определение на понятието „извличане“ се съдържа в чл. 2, т. 2,
б. „н“ от Регламент № 165/2014 г. на Европейския парламент от
04.02.2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент
/ЕИО/ № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране
на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент
/ЕО/ № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт Регламент
165/2014 год. и означава копиране, заедно с електронния подпис, на
част или на пълен набор от файловете с данни, записани в електронната памет на
бордовото устройство или в паметта на картата за тахограф, при условие че при
този процес не се изменят или изтриват записани данни. За да бъдат съхранени
данните от картата на водача за срок от най-малко 12 месеца, съобразно
изискването на т. ii) от приложимия регламент, данните следва да бъдат
извлечени от картата на водача, съобразно изискването на т. i) от
същия регламент по реда на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 г.
Разпоредбата
на чл. 104, ал.
7 от ЗАвП, с която е ангажирана отговорността на дружеството,
предвижда отговорността на превозвач, който не съхранява (предл. 1)
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф
или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги предостави за
проверка (предл. 2) на контролните органи.
Тълкуването
на посочените разпоредби налага еднозначен извод за задължението на превозвача,
както да съхранява за регламентирания период, така и да предоставя на
контролните органи предвидената информация, поради което бездействието на
дружеството, неизпълнението на задължението му да предостави за проверка
изисканата от контролните органи информация по чл. 91в, т. 2
от Закона за автомобилните превози, осъществява състава на нормата
на чл. 104, ал.
7 от Закона за автомобилните превози. Дружеството жалбоподател, в
качеството си на превозвач не е изпълнило задължението си за предоставяне на
информация, която е изискана от контролните органи в хода на извършена проверка
и правилно е ангажирана неговата отговорност.
Обстоятелството, че в посочените
периоди моторното превозно средство не е било в движение и чрез същото не е бил
извършван обществен превоз е ирелевантнта за състава на нарушението. Съгласно чл.
3 от Регламент
№ 165/2014 г. на Европейския парламент от 04.02.2014 г., т. 1. Тахографите се монтират и използват в
превозни средства, регистрирани в държава-членка, които се използват за
автомобилен превоз на пътници или товари и за които се прилага Регламент
(ЕО) № 561/2006, от което следва и извода, че понянието да използва
моторното превозно средство касае единствено същото да е част от състава на
предприятието и да е включено в лиценза, а не през посочения период, превозното
средство реално да е извършвало
обществен превоз.
Правилно
е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба,
в която санкцията е в абсолютен размер, какъвто именно е наложен на дружеството
жалбоподател.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да
бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този
вид. Самото нарушение, касае дейност, строго регламентирана от международното
право. Осъщественото от дружеството нарушение е довело до засягане на
обществените отношения, свързани с реда за осъществяване на една
правнорегламентирана дейност, източника на повишена опасност, като дружеството
не е изпълнило задълженията си да предостави информация за два периода от
време, които сами по себе си са значителни. Отделно от това видно от
представеното уведомително писмо от дата 04.09.2019г., заедно с което са
представени извлечените данни, едва пет месеца след проверката дружеството е
извлякло, респективно представило данните.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 38-0000510/07.05.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе,
определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на „КОМЕРС ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление град Русе, ***, на основание чл. 104, ал. 7
ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева (пет хиляди лева), за нарушение по чл. 91в, пр. 2, т. 2,
пр. 1 ЗАП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд град Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: