Решение по дело №64/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260286
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 12 април 2021 г.)
Съдия: Вяра Иванова Камбурова
Дело: 20212100500064
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ V- 26                                                                Година 2021, 12.04                                     град Бургас

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав

На двадесет и втори февруари година две хиляди двадесет и първа

в публично   заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.Галя БЕЛЕВА

                                                                          2.мл.с. Александър МУРТЕВ

 

Секретар Таня Михова

като разгледа докладваното от съдията В. Камбурова

въззивно гражданско дело номер 64 по описа за 2021 година.

 

                        Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано  по повод въззивна жалба вх.№34800/27.11.2020г., подадена от С.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Решение №2077/16.11.2020г., постановено по гр.д.№5231/2020г. по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение, Бургаският районен съд е отхвърлил исковете на ищеца, за осъждане на Министерство на отбраната да му заплати сумата от 2240 лева, представляваща сбор от неплатени допълнителни трудови възнаграждения за прослужено време, дължими за периода 01.09.2015г.-31.04.2020г., ведно с мораторна лихва в размер на 260 лева, начислена върху всяко неплатено месечно допълнително възнаграждение, за периода от съответния падеж до 31.08.2020г., както и законната лихва върху сборната главница, начиная от 01.09.2020г. до окончателното й изплащане.

              Със същото решение, съдът е осъдил ищеца да заплати на Министерство на отбраната  деловодни разноски в размер на 100лв.

               С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят намира същото за неправилно, като навежда доводи в тази насока.

               Посочва се, че от 01.01.1998г. до 18.08.2001г.,  въззивникът изпълнявал кадрова военна служба като курсант. Твърди се, че за прослужено време бил зачетен от МО само периода от 01.01.1998г. до 22.04.1999г., но не и времето от 23.04.1999г. до 17.08.2001г.

               Подчертава се, че единствената  законодателна промяна за процесния период, се изразявала  в отмяната на Правилника за кадрова военна служба от 1996г. и влизане в сила на ПКВС от 1999г.

               Излага се становище във връзка с ,,особения статут“ и правното положение на курсантите.  Направен е подробен анализ- съпоставка на нормативните актове ( ЗНА, ПКВС и ЗОВСРБ), регламентиращи правилата за отчитане на прослуженото време при изпълнение на  кадрова военна служба.

               Развиват се подробни съображения, като се акцентира върху разликите в статута на курсантите при действието на отменения и действащия понастоящем ЗОВСРБ(§142).

               Отбелязва се, че времето на обучение, с изключение на това до навършване на пълнолетие(чл.120, ал.4 от ЗОВСРБ-отм.), представлявало изпълнение на кадрова военна служба и следвало да се отчита при определяне продължителността на трудовия стаж. Позовава се на съдебна практика на ВАС и Административен съд-София.

              Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че прослуженото време при пенсиониране се различавало от това при определяне размера на допълнителното възнаграждение.

              Направен е обзорен преглед на правната уредба, касаеща статута на кадровите военнослужещи. Твърди се, че необосновано и при липса на правен анализ, районния съд приел, че разпоредбата на чл.18, ал.3 от отменения ПКВС от 1999г. не противоречала на чл.225, ал.1 от ЗОВСРБ(обн.ДВ,бр.112 от 27.12.1995г.).

              Навеждат се доводи, че при действието на съответните редакции на КСО, времето през което лицата изпълнявали кадрова военна служба се зачитало за трудов, съответно осигурителен стаж (чл.69,ал.1 от КСО).

              Жалбоподателят посочва, че за периода, през който бил курсант, получавал ежемесечни възнаграждения. Завява, че получаването на възнаграждение, без оглед на неговия размер, се явявало осигурителен стаж, поради което за Министерство на отбраната възниквало задължение за внасяне на осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване.

               Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови  ново, с което предявените искови претенции  бъдат уважени като основателни.

              В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е постъпил  отговор от въззвиаемата страна- Министерство на отбраната на РБ, чрез юрисконсулт Маркова.

             На първо място се излагат аргументи, че Министерство на отбраната не дължало допълнителни възнаграждения за прослужено време на въззивника(ищец), тъй като периодът на обучение като курсант представлявал подготовка за изпълнение на военната служба като професия, а не служба като военнослужещ.

              Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд правилно определил приложимите нормативни актове за процесния период(ЗОВСРБ, отм.ДВ,бр.35 от 12.05.2009г. и Правилник за кадрова военна служба(ПКВС, действал от 25.06..1996г. до отмяната му с приемане на новия ЗОВСРБ).

              Развиват се съображения, че между разпоредбите на чл.211 от ЗОВСРБ и чл.18,ал.3 от ПКВС, не била налице колизия.

              Иска се потвърждаване решението на първоинстанционния съд като правилно и обосновано.

              В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата.

              Въззивнита жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261  от ГПК, подадена е от страна с правен интерес от обжалване на  първоинстанционното решение, поради което  е  допустима и следва да бъде разгледана по същество.

               Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                Производството пред БРС е образувано по повод искова молба от С.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, против Министерство на отбраната за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2240 лв., представляваща сбор от неплатени месечни допълнителни трудови възнаграждения за прослужено време, за периода 01.09.2015г.- 31.04.2020г., ведно с лихва за забава върху всяко неплатено месечно допълнително възнаграждение за периода от падежа на всяка вноска до 31.08.2020г., както и законната лихва от предявяване на исковата молба.

               В исковата молба се твърди, че ищецът към настоящия момент е офицер във Военно формирование 32890 – Бургас, като същият е сключил договор за кадрова военна служба № 455/09.08.1996г., включващ 5 години обучение и 10 години изпълнение на кадрова военна служба след завършване на обучението. За периода на обучението същият е заемал длъжностите „курсант на наборна военна служба“ и „курсант на кадрова военна служба“, като периодите, през които е заемал тези длъжности са зачетени като кадрова военна служба. За периода от 24.04.1999г. до 17.08.2001г., същият е заемал длъжността „курсант на кадрова военна служба“,  то този период не е зачетен от ответника за кадрова военна служба. Сочи, че след дипломирането му на 17.08.2001г. му е било присвоено офицерско звание. Излага подробно съществувалата към процесния период нормативна уредба, като счита, че горепосочения отрязък от време от 2 години 3 месеца и 23 дни се счита за кадрова служба, съответно за прослужено време, като за целия процесен период ответникът не му е начислявал допълнително месечно възнаграждение за продължителна служба.

                  Исковете са с правно основание чл.225 от ЗОВСРБ /отм./ вр.чл.213 от ЗОВСРБ, вр.чл.128  КТ и чл.86 ЗЗД.       

                  Ответникът счита предявените искове за неоснователни. Посочва, че е налице нормативна уредба, която е спазена и на ищеца не му се дължи претендираното допълнително  възнаграждение за продължителна служба.      

                  Безспорно установено и ненуждаещо се от доказване е, че ищецът е сключил договор за кадрова военна служба №445/09.08.1996 г. на 20.08.1996 г. с Началника на Главния щаб на ВМС, съгласно който ищецът се задължава да изпълнява кадрова военна служба 15 години, от които 5 години - срок на обучение и 10 години за изпълнение на кадровата военна служба след завършване на обучението. Началото на обучението е 30.08.1996 г. във ВВМУ "Н.Й. Вапцаров".

                  Страните не спорят, че за част от времето, през което ищецът е бил курсант, същото е било зачетено като кадрова военна служба, а за периода от 24.04.1999г. до 17.08.2001г., през което ищецът е заемал длъжността „курсант на кадрова военна служба“ не е зачетен като прослужено време.

                По делото е прието неоспореното заключение на вещото лице по изслушаната съдебно–счетоводна експертиза, от което се установява, че размерът на допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време от 24.04.1999г. до 17.08.2001г., което е следвало да се начисли за процесния период от 01.09.2015г. до 30.04.2020г. е в размер на 2339,20 лв., а размерът на дължимата лихва е 667,27 лв.

                  Основният спорен въпрос по делото е дали периодът от 24.04.1999г. до 17.08.2001г., който е част от 5-годишния срок на обучение на ищеца, трябва да се зачита като такъв на кадрова военна служба и съответно като прослужено време, за което следва да се начислява допълнително възнаграждение.

                Към датата на сключване на договора за кадрова военна служба в сила е бил ЗОВСРБ, обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г. и отменен 12.05.2009 г.  Съгласно чл. 115, ал.1 от този закон, кадровата военна служба се изпълнява като професия в Българската армия, Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната при условия и по ред, определени в този закон и в сключения договор.  

                   Съгласно чл. 120, ал.1 от ЗОВСРБ /отм./ приетите във военните училища за нуждите на въоръжените сили сключват договори за кадрова военна служба, в чийто срок се включва срокът на обучението, а съгласно ал. 2 на същия член срокът за кадровата военна служба след завършване на училището е не по-малък от 10 години.

               В периода от приемането на закона - 1995 г. до изменението с ДВ, бр. 122 от 1997 г., в сила от 1.01.1998 г. е действала редакция на разпоредбата на ал. 3 на чл. 120 от ЗОВСРБ (отменен 12.05.2009 г.), съгласно която на обучаващите се, които не са служили наборна военна служба, първите 18 месеца от обучението след навършване на пълнолетие се зачитат за такава служба. Срокът по тази разпоредба с изменението с ДВ, бр. 122 от 1997 г., в сила от 1.01.1998 г.е намален на 12 месеца.

                 Към момента на сключване на договора за кадрова служба е действал Правилник за кадровата военна служба, обн., ДВ, бр. 54 от 25.06.1996 г.,в сила от 25.06.1996 г. и отм. ДВ, бр. 36 от 20.04.1999 г., като в нормата на чл.41, ал.1 е посочено, че приетите във висшите и средните военни училища сключват договор за кадрова военна служба, в чийто срок се включва и срокът за обучение, и че срокът за изпълнение на кадрова военна служба след завършване на училището е 10 години. В чл.49 от същия нормативен акт е регламентирано, че с договора за кадрова военна служба се определят: общият срок на договора, в чийто срок се включва и срокът за изпълнение на кадрова военна служба след завършване на обучението; мястото и срокът на обучението; срокът за явяване на обучение или в поделението; присвояваното военно звание след завършване на обучението; срокът за приемане на кадрова военна служба и др. 

             Предвид горното се налага изводът, че още с тези първи нормативни актове се прави ясно разграничение между времето на обучение и времето на същинска кадрова служба, която се приема в определен срок след завършване на обучението.

               С ДВ. бр.36 от 20.04. 1999г., е обнародван Правилник за кадрова военна служба, в сила от 23.04.1999г. , отменен  на 12.06.2009г. Съгласно чл. 18, ал.2 от този Правилник за срока на обучение гражданинът, сключил договор за кадрова военна служба, е със статут на обучаващ се и се подготвя за изпълнение на кадровата военна служба, а съгласно ал. 3 на същия член срокът за обучение на курсантите, с изключение на срока по чл. 120, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, не се зачита за трудов стаж.

               С  ДВ, бр. 2 от 05.01.2001 г. е обнародван Правилник за кадрова военна служба, отм.ДВ, бр.44 от 12.06.2009г. и с Постановление № 141 на МС от 04.06.2009г., когато е приет Правилник за ЗОВСРБ. В този правилник е възпроизведена нормата на чл.18 от Правилника за кадрова военна служба, в сила от 23.04.1999г.

               В действащия ЗОВСРБ, обн. ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г., в чл.142, ал.2 е посочено, че курсантите, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, сключват договори за военна служба, в срока на които се включва срокът на обучението. За срока на обучение във висшите военни училища курсантите се подготвят за изпълнение на военна служба като професия. Според ал.3 на същата, времето за обучение на курсантите не се зачита за трудов стаж.

              При анализа на цялата нормативна уредба през процесния период следва да се имат предвид и други разпоредби от цитираните по-горе закони. Според чл.115 , ал.1 и ал.2 от ЗОВСРБ /отм./, „кадровата военна служба“ се изпълнява като професия в Българската армия, Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната при условия и по ред, определени в този закон и в сключения договор, а кадровите военнослужещи са офицери, сержанти и войници.

             В самия договор за кадрова военна служба, представен по делото, кадровата военна служба се разделя на два периода - 5 години за обучение и 10 години за същинската кадрова военна служба, като за всеки един от двата периода, правата и задълженията на страните са различни. В раздел III са посочени права и задължения по време на обучението, като ищецът К. като страна по договора е посочен като „обучаем“.  Правата и задълженията на страните по време на изпълнение на кадровата военна служба са регламентирани в раздел IV, където ищецът вече е „кадрови военнослужещ“ и същият следва да се яви за изпълнение за „кадрова военна служба“. Горното води до извода, че е налице ясно разграничение между периода на обучение и периодът на полагане на труд по договор за кадрова военна служба.

              В сега действащия закон, в чл.98, ал.2 ЗОВСРБ, е посочено, че обучаваните във висшите военни училища в редовна форма на обучение за нуждите на Министерството на отбраната и на други ведомства са курсанти. Разпоредбата на чл.135, ал. 2 от ЗОВСРБ определя курсантите като военнослужещи с особен статус. В чл.138, ал.1 и 2 ЗОВСРБ се съдържа разграничаване между военните звания и присвояваните от курсантите във висшите военни училища звания.

               При проследяване на така изложената нормативна уредба, настоящата инстанция намира, че е налице разграничение между периода, за който едно лице се обучава и подготвя за изпълнение на същинска кадрова военна служба, и периода на нейното същинско изпълнение. От изложеното по-горе може да се заключи, че времето на обучение, с изключение на времето, което се зачита за наборна военна служба не се зачита за трудов стаж и следва да бъде изключено от общото време на кадрова военна служба. Така ищецът е постъпил на кадрова военна служба, като е започнал обучение на 30.08.1996 г., зачита му се наборна служба за период от 18 месеца, съобразно чл. 120, ал.3 от ЗОВСРБ и съответно му тече трудов стаж, който се счита за прослужено време. До изменението на ал. 3 на чл. 120, с което е бил намален срокът от 18 на 12 месеца, ищецът е бил прослужил 1 г. и четири месеца и един ден. Страните не спорят, че за времето от 30.08.1996г. до 31.12.1997г., ищецът е бил курсант на наборна военна служба и този период е зачетен от ответника като прослужено време, в съответствие с нормативната уредба. Тъй като срокът е намален на 12 месеца, считано от 01.01.1998 г., след тази дата до завършване на обучението му на 17.08.2001 г. ищецът е бил курсант на кадрова военна служба, като страните не спорят, че времето от 01.01.1998г. до 23.04.1999г., е зачетено от ответника като кадрова служба.

              Съдът намира, че в съответствие с нормативната уредба,   периодът на обучението на ищеца му между 23.04.1999 г. и 17.08.2001 г. правилно не е зачетен от ответника като кадрова служба и съоветно прослужено време.

            Не може да бъде споделен доводът на въззивника –ищец, че е налице противоречие между законова разпоредба и нормата на чл.18, ал.3 от Правилника за кадровата военна служба и е налице хипотезата на чл.15 ал.3 от ЗНА.

              Тук е мястото да се отбележи, че законът е вид нормативен акт, който трябва да уреди в пълнота определени обществени отношения, докато правилникът се издава за прилагане на закон в неговата цялост и съоветно детайлизира основни начала, залегнали в закона.

              Според чл. 225, ал.1 от ЗОВСРБ /отм./, на кадровите военнослужещи се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение в размер на две на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от четиридесет на сто, като се използват понятията „трудов стаж“ и „кадрови военнослужещи“.

              Нормите на чл.18, ал.2 и ал.3 от Правилника /в сила от 23.04.1999г./ уреждат занапред,  че лице, сключило договор за кадрова военна служба, е със статут на обучаващ се и се подготвя за изпълнение на кадровата военна служба, и срокът за обучение на курсантите, с изключение на срока по чл. 120, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, не се зачита за трудов стаж. Тази норма кореспондира на цитираните по-горе разпоредби от отменения ЗОВСРБ, по време на който е сключен процесния договор за кадрова военна служба, а не й противоречи, поради и което не може да бъде споделено становището, че следва да бъде изплащано допълнително възнаграждение за прослужено време, за времето през което едно лице се обучава и подготвя за изпълнение на същинска кадрова военна служба.

Предвид гореизложеното, съдът намира за неоснователни доводите, изложени във въззивната жалба, същите е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. 

Предвид изхода на спора, на въззивника не се дължат разноски. На основание чл.78, ал.3 ГПК, на въззиваемия се дължат разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.  

Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение №2077/16.11.2020г., постановено от БРС по гр.д.№5231/2020г. по описа на същия съд.

          ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН **********,с адрес: *** да заплати на Министерство на отбраната  разноски в размер на 100 лв /сто/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

             Решението е окончателно.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: