№ 97
гр. Варна , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Мария Ив. Христова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20213001000151 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Ромпетрол
България”ЕАД гр.София, чрез процесуален представител–ответник по т.д. №
234/2018год. по описа на ОС-Добрич, срещу постановеното решение по
делото с № 2600044/21.12.2020год. с което въззивното дружество е осъдено
да заплати на „Добруджански хляб”АД гр.Добрич, сумата от 37744,05лв.-
стойност на неоснователно обогатяване, представляваща сума, която е била
дължима като търговска отстъпка, но не е била начислена, вследствие на
което ответникът се е обогатил неоснователно с нея, за сделки по представени
от ищеца фактури, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
6.07.2018год. до окончателноо погасяване на задължението и сумата от
3 679,56лв. разноски.
Счита решението за недопустимо-понеже съдът се е произнесъл извън
заявения предмет по делото, който е формулиран конкретно от ищеца-а
именно заплащане на сумата от 37 744,05лв., представляваща сбор от
1
неначислени търговски отстъпки за периода 31.10.2016 – 30.06.2017год. и
надплатени суми по описани 8 фактури. Твърди, че съдът е присъдил
неначислени отстъпки по 30 бр. фактури за периода 01.01.2015год.-
30.06.2017год., като по този начин е излязъл извън очертания от ищеца в
исковата молба предмет на делото. За това обжалваното решение е
недопустимо-постановено е в нарушение на диспозитивното начало в
гражданския процес.
Решението е и неправилно- като постановено в противоречие с
процесуалния закон, поради неправилно определяне предмета на делото.
Изразява се становище и за неправилно приложение на разпоредбата на
чл.162 ГПК. Твърди, че са налице достатъчно данни относно размера на
претенцията, понеже по делото се претендират суми по определени и
представени фактури, налице е и информация по повод на закупеното гориво.
Счита също, че решението е неправилно и по същество. Съдът напълно
е игнорирал и изобщо не е обсъдил наличието и действието на Анекс от
04.11.2013год. към договора за продажба на гориво от 2007год., който е
валидно сключен и според който механизъм за промяна на отстъпките е
допустим, респективно и така определената цена е в съответствие с чл.326 ТЗ.
Изложени са съображения за неправилност на решението и поради
необоснованост на същото. Твърди, че същото е постановено на база
вътрешно убеждение на съда, без той да се придържа към очертаната рамка от
ищеца, представените доказателства и установените по делото факти.
С жалбата се иска обезсилване на решението като недопустимо,
евентуално неговата отмяна като неправилно, с произтичащите от това
последици.
Насрещната по жалбата страна-„Добруджански хляб”АД гр.Добрич,
чрез писмен отговор на процесуален представител, оспорва жалбата като
неоснователна, по изложени съображения.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е
допустима.
В проведеното о. с. з. чрез писмено становище на процесуален
представител на въззивника жалбата се поддържа.
2
Процесуалният представител на въззиваемото дружество излага доводи
за неоснователност на жалбите и моли за потвърждаване на решението. В
подкрепа на становищата са представени писмени бележки от
пълномощниците на страните.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Съдебното
производство пред Добрички окръжен съд е образувано по иск на
„Добруджански хляб“ АД със седалище гр.Добрич срещу „Ромпетрол
България“ ЕАД със седалище гр.София за заплащане на сумата от
37744,05лв., с цена на иска сумата от 37 744,05лв.-на основание чл.55 от ЗЗД,
а именно недължимо платена и не начислена търговска отстъпка дължима по
8 бр. фактури за м.10.и 11. 2016 г. и м.1-VІ 2017г., описани в исковата
молба. В исковата молба се излага следното:
Претенцията на ищеца се основава на подписан Договор за продажба на
горива №СС-063 от 20.11.2007г., както и на Анекс № 4 неподписан, но според
ищеца породил действието си, в който е предвидена отстъпка за купувача в
размер на 0,21лв./л./, .-за потребено количество над 45 000 л.месечно.
Претенцията на ищеца се основанва на твърдения, че ответникът по иска не е
спазвал договорните си ангажименти и в описаните в ИМ 8 бр. фактури за
2016г. и 2017г. не е начислявал в едни случаи изцяло, а в други частично
търговската отстъпка, поради което се е стигнало до заплащането на по-
големи от дължимите суми по договора и анекса, а именно:
-По ф-ра №1001784/31.10.2016г.получената отстъпка е в размер на
10 342,26 лв.,вместо дължимата от 11 144,95лв., като е начислена отстъпка по
0,19 лв./л., вместо по 0,21 лв./л./ Дължимата отстъпка е в размер на 802,69 лв.
и тази сума се явява надплатена в полза на ответника по иска. - По ф-ра
№1002976/30.11.2016г. получената отстъпка е в размер на 8 968,54 лв., вместо
дължимата от 11 069,39 лв.,като е начислена отстъпка в размер по 0,17
лв./л.,вместо приетите за дължими 0,21 лв./л. Надплатената вследствие на
това сума е в размер на 2 100,85 лв., -явяваща се недължимо получена.
-По ф-ра №1004710/31.01.2017г. е получена отстъпка единствено за
заредения бензин А-95, а не за заредените бензин А-98 и Дизел. Дължима е
сумата 1 490,82лв., недължимо получена от страна на ответника. - По ф-ра
№1005550/28.02.2017г. получената отстъпка е единствено за заредения
бензин А -95,а не и за заредения дизел. Недължимо е получена сумата от
7 619,57 лв. По ф-ра №1006456/31.03.2017г. получената отстъпка е само за
заредения бензин А -95, а не и за заредения дизел. Недължимо е получена
сумата 8 535,49 лв.-дължима отстъпка.
- По ф-ра №1007457/30.04.2017г. получената отстъпка е само за
заредения бензин А -95, а не и за заредения дизел. Недължимо е получена
3
сумата 8 525,27 лв.-надплатена в полза на ищеца.
- По ф-ра №1008453/31.05.2017г. получената отстъпка е само за заредения
бензин А -95, а не и за заредения дизел. Недължимо е получена сумата
6 791,55 лв.
- По ф-ра №1009504/30.06.2017г. получената отстъпка е само за заредения
бензин А -95, а не и за заредения дизел. Недължимо е получена сумата от
2 821,34 лв.-представляваща неначислена отстъпка.
Общо за 2016г.неначислената отстъпка е 1 960,22лв.
Общо за 2017г.неначислената отстъпка е 35 784,05 лв.
Твърди се в исковата молба, че за база на всички изчисления, предмет на
предявения иск са взети приетите в Анекс №4 от 2016г./неподписан от
продавача/, размер на отстъпките, или 0,21 лв./л., въпреки че търговската
отстъпка е в по-нисък размер от тази по последния подписан между страните
Анекс №3 от 0,24 лв./л. Изчисленията са извършени по този начин, тъй като в
отношенията си страните са се водели от неподписания Анекс №4 и поради
факта,че същите са съобразявали поведението си с него и при издаването и
заплащането на много други фактури, извън процесните 8 броя. Т.е.страните
са приели,че анексът е породил действието си между тях.
В допълнителната искова молба оспорва твърдението на ответника, че има
право да променя едностранно размера на отстъпката. Счита, че размерът на
отстъпката следва да се определя след взаимно разглеждане на търговските
отношения. Счита че ако се приеме правото на едната страна едностранно да
променя размера на отстъпката, това би довело подписания договор без
предмет, тъй като независимо от размера на зареденото гориво, по
едноличната воля на продавача може да се начисли отстъпка или не. За това
счита, че следва да бъдат прилагани условията по сключените анекси между
страните.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца,
че е нямал право едностранно да намалява търговската отстъпка. Твърди, че
всички уведомления за промяна на търговската отстъпка са извършени на
база на Анекс от 04.11.2013год. към Договора за продажба на горива № СС-
4
063/2007год., по който „Ромпетрол си запазва правото да променя размера на
търговските отстъпки с 10-дневно предизвестие. Оспорва наличието на
Анекс 4,, като се противопоставя на твърдението, че Анекс № 4 е потвърден с
конклудентни действия. Анекс 4 никога не е бил подписван от ответнтика и
не е породил правно действие, като по него никога не са начислявани
отстъпки и това е видно от фактурите по договора. Оспорва твърденията на
ищеца за нищожност на клаузата на Анекс от 04.11.2013год. .
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното: Не е спорно
следното:
Между страните е сключен договор №СС-063/20.11.2007г.за доставка на
горива, по силата на който продавачът -ответник в процеса, продава, а
купувачът купува горива от собствените на продавача бензиностанции и
бензиностанциите, опериращи под марката на Ромпетрол. Продажбата се
осъществява чрез зареждане на автомобилите на купувача на
бензиностанциите на ответника. За закупеното по реда на този договор гориво
купувачът заплаща цената, обявена на тотема в бензиностанцията към
момента на зареждането. Съгласно чл.6 ал.1 от договора на всяко последно
число от месеца продавачът издава на купувача данъчна фактура за
продаденото през предходния период гориво и отчетените количества
заредено гориво с картите. В края на всеки месец продавачът ще начислява на
купувача търговска отстъпка, която се определя по посочената в чл.6 ал.2 от
договора схема.
Към договора е сключен Анекс №1 от 04.11.2013г. /стр. 169/, съгласно ал.4 на
който продавачът запазва правото си да променя търговските отстъпки по
предходните алинеи с десетдневно предизвестие, изпратено по поща, куриер,
факс или имейл. С анекса е определен и кредитен лимит в размер на
240 000лв, както и договорени отстъпки, в зависимост от количеството
гориво.
С ОИМ е представено писмо от 30.09.2016год., /стр.172/, с което „Ромпетрол
България“ЕАД, уведомява „Добруджански хляб“АД, че дружеството
променя търговските условия за зареждане на гориво, считано от
5
10.10.2016год., като са посочени нови скали на отстъпките-максималната е
0,17лв./л за количество над 15 000л/мес. Посочено е, ел. писмото да се счита
за 10 дневно предизвестие: Представени са също ел.писма, /стр.259-266/ с
които „Ромпетрол България“ЕАД, уведомява своите клиенти за промяна на
отстъпките в конкретни бензиностанции, както и електронно писмо от
06.03.3017год. до всички контрагенти, включително и „Добруджански
хляб“АД, с което ги уведомява, че дружеството променя търговските
условия за закупуване на гориво като са посочени нови скали на отстъпките-
максималната е 0,15лв./л за количество над 15 000л/мес. Посочено е, писмото
да се счита за 10 дневно предизвестие. Получаването на ел. писма не е спорно
между страните.
Твърди се, но не е представен, че към договора е сключен Анекс №2 от
11.02.2015г. по силата на който се предвижда нова схема за начисляване на
отстъпки за закупените горива, плюс допълнителна отстъпка в размер на
0,04лв./л.
Твърди се също, че на 01.12.2015г. е сключен Анекс №3 /непредставен в
процеса/ към договора, съгласно който се променя схемата на начисляваната в
края на всеки месец от страна на продавача търговска отстъпка, съгласно
чл.6/2/ от анекса. Предвижда се и допълнителна отстъпка в размер на 0,04
лв./л. с ДДС,като размера й подлежи на преразглеждане на всеки три месеца.
Представен е Анекс №4 към договора, с който е определена максимална
търговска остъпка от 0,21лв./л. за който ищецът не е посочил датата на
неговото съставяне, който е останал неподписан от самия продавач, видно от
приложеното на л.280 по делото копие от анекса. Страните не спорят, че
анексът не е подписан, но ищецът твърди, че е прилаган в отношенията между
тях-обстоятелство, което категорично се оспорва от ответника. Вещото лице
също сочи, че няма данни, анекса да е прилаган в отношенията между
страните.
Ищецът е представил съставен от него Протокол по чл.117 от ЗДДС с дата от
01.11.2017год./стр.86/, за сумата от 37 744,27лв. представлявааща: Търговска
отстъпка от Ромпетрол за 2016год. в размер 1 633,52лв.: Сумата от
29 820,04лв.представляваща търговска отстъпка за 2017год.
6
По делото е изслушана основна и допълнителна съдебно счетоводни
експертизи. В основната ССЕ на база посочената в неподписания Анекс № 4
отстъпка от 0,21лв/л. са изчислени размера на отстъпки на купувача от
продавача ответник. Според заключението при ТО от 0,21лв., за 2016г. е
начислена в по-малко търговска отстъпка в размер на 9 495,44 лв., а за
периода от януари до юни на 2017г. е начислена в по-малко търговска
отстъпка в размер на сумата от 29 886,01 лв., или общо дължимата
неначислена търговска отстъпка за двете години е в размер на 37 695,42лв.
Изчисленията за размера на неначислените отстъпки е направен за посочения
период, като са обхванати всички издадени /30/ фактури, а не само
процесните осем. Следва да се отбележи, че това не е пречка за изчисляване
на дължимата ТО за процесните фактури, понеже ССЕ е посочила дължимата
ТО за всяка от издадените фактури поотделно.
Допълнителната ССЕ е дала отговор на въпроса какъв е размера на
начислените отстъпки за периода от 01.12.2015год. до 01.08.2017год. и
съответстват ли те на подписаните и направените корекции в отстъпките,
съобщени на ищеца с електронни писма, на основание Анекс № 1 от
04.11.2013год.
Вещото лице, след направена проверка в счетоводните регистри на страните,
е установило, че количеството потребено гориво по видове горива по месеци
е установено в същите стойностти. Взаключението –/стр.281/ са описани
издадените фактури от „Ромпетрол“АД за периода 2015-2017год., с посочени
количества, вида гориво, и съответно начислената отстъпка. Фактурите са
осчетоводени в счетоводството на ищеца.
Видно от изготвената таблица /стр.288/, в същата са посочени издадените
фактури от Ромпетрол през 2015-2017год., размер на отстъпката по всяка
фактура, както и основанието за предоставяне на отстъпката. За първата от
процесните фактури от 31.10.2016год. до последната фактура-30.06.2017год.
като основание за определяне на посочените ежемесечни отстъпки е посочен
съответен имейл за промяна на търговските условия, от съответната дата.
Следователно, за определяне на отстъпките по процесните фактури,
продавачът ежемесечно е определял едностранно размера на търговските
отстъпки. Фактурите са осчетоводени в счетоводството на ищеца и по същите
7
е ползван данъчен кредит.
В допълнителното заключение, вещото лице е изготвило таблица /стр.298/, в
която е посочило размера на начислените отстъпки за периода от
01.12.2015год.-01.08.2017год. и съответстват ли те на направените корекции
в отстъпката с изпратените Писма на основание Анекс № 1 от 04.11.2013год.
Понеже са посочени отстъпките по месеци, от тази справка следва да се
коментират данните за месеците, за които се отнасят процесните фактури:
-За м.10.2016год.- отстъпката по договор без ДДС за цялото количество е
8 544,83лв., а установената отстъпка без ДДС е 8 618,55лв.- вещото лице е
установило начислена в повече отстъпка в размер на 73,72лв.
-За м.11.2016год.- отстъпката по договор без ДДС за цялото количество е
8 401,98лв., а установената отстъпка без ДДС е 7 473,78лв. - вещото лице е
установило начислена в по-малко отстъпка в размер на 928,20лв.
-За м.01.2017год.- отстъпката по договор без ДДС за цялото количество е
7 357,19лв., установената отстъпка без ДДС е в същия размер от 7 357,19лв.
-За м.02.2017год.- отстъпката по договор без ДДС за цялото количество е
1 830,77лв., установената отстъпка без ДДС е в същия размер от 1 830,76лв.
-За м.03.2017год.- отстъпката по договор без ДДС за цялото количество е
1 971,09лв., установената отстъпка без ДДС е в размер от 1 651,11лв., т.е.
начислената отстъпка е в по-малък размер от 319,98лв.
-За м.04.2017год.- отстъпката по договор без ДДС за цялото количество е
1 908,27лв., установената отстъпка без ДДС е в размер от 1 361,96лв., -т.е.
начислената отстъпка е в по-малък размер от 546,31лв.
-За м.05.2017год.- отстъпката по договор без ДДС за цялото количество е 2
036,68лв., установената отстъпка без ДДС е в размер от 3 061,68лв., т.е.
начислената отстъпка е в по-голям размер от
1 025лв.
-За м.06.2017год.- отстъпката по договор без ДДС за цялото количество е
827лв., установената отстъпка без ДДС е в размер от 1 252,88лв., т.е.
8
начислената отстъпка е в по-голям размер от 424,94лв.
При направена рекапитулация се установява, че са начислени отстъпки в по-
голям размер със сумата от 274,58лв.
Следователно, като краен резултат, по процесните фактури, начислените
отстъпки при съобразяване на техния размер с подписаните и направените
корекции в отстъпката с Писма на основание Анекс № 1 от 04.11.2013год. са
в по-голям размер от 274лв.
При така установените обстоятелства,съдът прави следните изводи:
По направеното възражение за недопустимост на постановеното решение:
Съдът намира възражението за неоснователно. Изрично в решението съдът е
посочил, че претенцията на иска по чл.55 ЗЗД –за заплащане на недължимо
платена и неначислена търговска отстъпка за 2016год. и 2017год. по
описаните в исковаат молба фактури. Действително, с решението съдът е
стъпил на заключението, което обхваща по-голям период, от периода на
издадените фактури, но това има значение за определения размер на
претенцията-т.е. на правилността на решението, и не влияе на неговата
допустимостта.
За това съдът следва да се произнесе по правилността на постановеното
решение. За да се произнесе, съдът взе в предвид следното:
Налице е действителен договор за покупко-продажба на горива, към който
са сключени Анекси № 1, № 2 и № 3. Представен е от ищеца и Анекс № 4, въз
основа на който ищецът основава претенцията си, който е неподписан от
ответника.
Основният спор в процеса е произвел ли е действие Анекс № 4, както и
продължило ли е действието на Анекс № 1, с предвидената в него възможност
за едностранна промяна на търговските отстъпки с 10 дневно предизвестие.
Съдът намира, че предвид неподписването на Анекс № 4, същият не е
произвел обвързващо действие между страните, както и обосновано е приел
окръжния съд. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че насрещната
страна по него отрича и се противопоставя на становището на ищеца, че е
9
произвел действие между страните. Въпреки твърдението на ищеца, не се
установяват конклудентни действия, от които да се съди, че същият е
произвел ствоето действие между страните-понеже не се установяват
фактури, или други доказателства, по които да се направи извод, че страните
са прилагали неговата скала за отстъпки. Напротив, вещото лице е
установило, че същият не е прилаган в отношенията между страните.
Предвид изложеното, както и от категоричното противопоставяне на
ответника като насрещна страна по договора, на твърдението че Анекс № 4 е
произвел своето действие между страните, съдът прави извод, за недоказаност
на твърдението, че Анекс № 4 е произвел своето правно действие между
страните. От това следва, че е останало недоказано обстоятелството, че по
процесните фактури дължимата търговска отстъпка следва да е 0,21лв./л.
Понеже искът се основава на твърдения, че по договора му се дължи ТО,
както и че по някои фактури не е начислена отстъпка и по двата вида гориво-
съответно бензин или дизел, следва да се изследват, тези твърдение. Т.е.
дали ответникът е останал задължен по договора, с неначислена отстъпка. За
да се установи това обстятелство, понеже процесната сума е една следва да се
изследват начислените отстъпки по всички фактури и съответно да се направи
рекапитулация.
Следва да се отбележи, че претенцията по фактура № 1009504/30.062017год.
се явява неоснователна, поради следното: Процесната фактура е била предмет
на разглеждане по т.д. № 325/2017год. по описа на ДОС. Същото е било
образувано по иск на „Ромпетрол“АД срещу „Добруджански хляб“АД за
сумата от 29 111,29лв., претендирана като неплатена цена по фактура
504/30.06.2017год. Решението по делото е влязло в сила. Следователно,
въпросът за цената по процесната фактура е решен с влязло в сила решение. В
настоящият процес се оспорва именно част от цената на фактурата-
търговската отстъпка, което с оглед на приключилия процес слледва да се
остави без уважение.
Относно задълженията за ТО по останалите фактури. За да се даде отговор на
този въпрос, следва да се определи размерът на дължимата по договора
търговска остъпка и дали същата е начислена. Както се посочи, страните са
обвързани със сключен договор за продажба на горива и сключени анекси
10
към него –от 1 до 3.
Прилагането на последния подписан Анекс № 3 към Договор СС-063 в
отношенията между страните, според заключението на ССЕ, е с начален
период на прилагане 1.12.2015год. е прекратено в определените с него
размери на отстъпките, считано от 01.02.2016год. /стр.287/. Видно от
изготвената таблица /стр.288/, в същата са посочени издадените фактури от
Ромпетрол през 2015-2017год., размер на отстъпката по всяка фактура, както
и основание за предоставяне на отстъпката. За първата от процесните
фактури от 31.10.2016год. до последната фактура-30.06.2017год. като
основание за едностранно определяне на размера на посочените ежемесечни
отстъпки е посочен съответен имейл за промяна на търговските условия, от
съответната дата. Следователно, при определяне на отстъпките по процесните
фактури, продавачът с електронни писма, ежемесечно е определял
едностранно размера на търговските отстъпки, като в електронните писма се
сочи, че същите следва да се считат за 10-дневно предизвестие.
Следователно, отстъпките са определяни едностранно от ответника, с 10
дневно предизвествие, възможност, която е предвидена в Анекс № 1 от
04.11.2013год., подписването на който не се оспорва от ищеца, но който е
развил съображения за нищожност на същия, поради липса на предмет и
противоречие с добрите нрави. Следователно, след прекратяване на
действието на Анекс № 3, остъпките са определяни едностранно от ищеца,
ежемесечно.
Фактурите с така определените отстъпки, са осчетоводени и в двете
счетоводства, според ССЕ.
Относно действието на Анекс №1 от 04.11.2013г. /стр. 169 /, съгласно който
продавачът запазва правото си да променя търговските отстъпки по
предходните алинеи с десетдневно предизвестие,изпратено по поща,куриер,
факс или имейл:
Съдът счита, че така предвиденото право на продавача да променя
търговските остъпки, не е дерогирано със сключените впоследствие Анекс №
2 и Анекс № 3, които не са представени, но по тяхното установено по делото
съдържание не се спори.
11
С Анекс №2 от 11.02.2015г. се предвижда нова схема за начисляване на
отстъпки а закупените горива, плюс допълнителна отстъпка в размер на
0,04лв./л.
С Анекс №3 към договора се променя схемата на начисляваната в края на
всеки месец от страна на продавача търговска отстъпка, както и нейния
размер. Предвижда се и допълнителна отстъпка в размер на 0,04 лв./л. с ДДС,
като размера й подлежи на преразглеждане на всеки три месеца.
Следователно, и с двата сключени анекса не се променя даденото с новата
алинея 4 в Анекс № 1 към договора право на продавача да променя
търговските отстъпки с десетдневно предизвестие, изпратено по поща,
куриер, факс или имейл. Следва да се отбележи, че ищецът не твърди, че
действието на Анекс № 1 е дерогирано от последващите анекси, като същият
навежда съображения за недействителност на клаузите, поради липса на
предмет, както и поради противоречие на добрите нрави. Съдът не споделя
изразеното становище за недействителност.
Договорът е с предмет покупко-продажба на горива, поради което клаузата на
Анекс 1, която се отнася за правото на едната страна да променя едностранно
отстъпката, не води договора до липса на предмет. Освен това, тази клауза не
е незаконосъобразна, не е и в противоречие с добрите нрави, понеже страните
по сделката са търговци. За това, съдът прави извод, че договорената клауза с
Анекс № 1, е действителна, нейното действие не е дерогирано със сключените
впоследствие анекси, поради което следва да се взема в предвид в
отношенията между страните.
Но дори и да не се сподели това становище, относно действието на Анекс №
1-т.е. да се приеме, че сключените последващи анекси са дерогирали клаузите
за едностранна промяна на отстъпката, следва да се отбележи, че страните,
които са търговци, са го прилагали в отношенията помежду си. Както се
посочи, действието на Анекс № 3 е продължило до 06.02.2016год., след този
момент, респективно за процесните фактури-от 31.10.2016год., се прилага
търговска остъпка, определена едностранно от ответника и съобщена
предварително на ищеца с 10 дневно предизвестие. Следователно, ищецът
като продавач е определял търговската отстъпка за следващ период, а не
постфактум. Няма данни и твърдения, че ищецът се е противопоставял, или
12
изразявал съгласие на така определените отстъпки, представляващи
ежемесечни промени в условията на договора относно цената. Видно е, че
купувачът, е бил своевременно информиран за тях-обстоятелство, което не се
оспорва, а същото се признава с писмо до ответника от 15.09.2017год.
/стр.93/. С факта на закупуване на гориво в периода, посочен в съответния
имейл, относно определената ТО, означава, че ищецът, който също е търговец
се е съгласил с предложените условия на продажба. Съответно с
осчетоводяване на фактурите с посочената отстъпка в своето счетоводство,
също означава, че същият е приел и е осъществил покупката на горива при
посочените с имейла условия. Това означава също, че купувачът се е съгласил
с прекратяването на действието на Анекс № 3 от 01.02.2016год. и се е
съгласил с определянето на отстъпките едностранно от ищеца. За това, следва
извода, че за процесните фактури търговските отстъпки по съгласие на
страните, са се определяли едностранно от ответника в посочените в
електронните писма размери, като издаваните фактури и кредитни известияя
са били осчетоводени и заплатени от ищеца и по тяях е ползван данъчен
кредит. Следва да се отбележи, че за пръв път в отношенията между страните,
ищецът е демонстрирал несъгласие с начислените търговски отстъпки, като е
съставил Протокол по чл.117 от ЗДДС с дата от 01.11.2017год. на обща
стойност 37 744,27лв.-отговаряща на процесната сума по настоящето дело с
който е доначислен ДДС. Следователно, същият е определил дължимите
търговски отстъпки по търговската отстъпка по неподписания Анекс №4. Не
е спорно, че същият не е изпращан на ответника. Според дадения отговор на
вещото лице –отговор на задача 1.8 от основното заключение, с протокола се
коригира размера на ползвания данъчен кредит, вследствие на непризнати
остъпки за покупка на горива. Съдът намира, че този протокол не може да
промени извода, за изразено съгласие при предложените отстъпки. Видно е,
че във всяко електрронно писмо, с което се променя отстъпката, е посочен
новия размер на отстъпката за последващия период. Както се посочи, с
конклудентни действия-зареждал е гориво при така определената отстъпка и
е осчетоводявал издадените фактури пак с така определения размер на
конкретните отстъпки, ищецът е изразил съгласие с така определената
търговска отстъпка. Освен това следва да се отбележи, че според чл.117 ал.3
ЗЗДС, протоколът следва да се издаде не по-късно от 15 дни от датата на
която данъкът е станал изискуем. Следователно, по процесните фактури,
13
протоколите е следвало да се съставят ежемесечно в рамките на посочения в
закона срок. Протоколът от 01.11.2017год. е съставен след срока чл.117 ал.3
от ЗДДС-т.е. с него не е спазен посочения в закона срок-първата от
процесните фактури, които се коригират с него е от 31.10.2016год., а
последната-30.06.2017год.
За това, съдът счита, че съставеният протокол не води до извод, че веднъж
изразено съгласие със предложените с електронните писма от ответника
продавач търговски отстъпки, е оттеглено с неговото съставяне. За това
дължимите суми за търговски отстъпки следва да се определят съобразно
посочените размери в електронните писма изпратени от ответника до ищеца.
Следователно, в процеса следва да се отговори на въпроса, дали общият
размер на начислените суми, представляващи търговска отстъпка по
процесните фактури, отговарят на така определените размери на ТО от
ответника, респективно-налице ли са неначислени суми та ТО, каквото е
становището на ищеца.
С допълнителната ССЕ, неоспорена от страните, същата е дала отговор за
дължимите и действително начислени отстъпки в счетоводствата на двете
дружества, при съобразяване на действието на Анекс № 1 и изпратените
писма за промяна на търговските отстъпки. Както се посочи, като краен
резултат по процесните фактури е начислена търговска отстъпка в по-голям
от дължимия размер- а именно начислена е в повече търговска отстъпка в
размер на 274,58лв. При изчисляяване на търговските отстъпки, вещо лице е
взело в предвид и издадените кредитни известия, за допълнително
начисляване на ТО.
Като е достигнал до различни правни изводи, съдът е постановил неправилно
съдебно решение, което следва да бъде отменено, а предявеният иск-
отхвърлен.
Разноски: На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза
на дружеството въззивник следва да бъдат присъдени направените по делото
за двете инстанции разноски:
За окръжния съд ответникът не е поискал разноски и такива не се дължат.
14
За въззивната инстанция се претендират разноски в общ размер от
2 794,88лв., от които 754,88лв.-за държавна такса, останалите-за адвокатски
хонорар. Съдът счита, че за въззивната инстанция следва да бъде присъдена
сумата от 754,88лв., понеже не е представен договор за правна помощ с
договорен размер..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260044/21.12.2021год. постановено по т.д. №
234/2018год. на ДОС и И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска „ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ“АД,ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление-гр.Добрич,,ул.23-ти септември“№4,
представлявано от Енчо Малев срещу „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление –
гр.София,бул.“Сливница“№188,ет.6,представлявано от изпълнителния
директор Шота Гветадзе,чрез юрисконсулт А.К. за заплащане на сумата от
37 744,05лв./тридесет и седем хиляди седемстотин четиридесет и четири лева
и 05 ст./-стойност на неоснователно обогатяване, представляваща сумата,
която е била дължима като търговска отстъпка, но не е била начислена,
вследствие на което ответникът се е обогатил неоснователно с нея, за сделки
по следните фактури : 001784/31.10.2016г.,1 002976/ 30.11.2016г.,
1004710/31.01.2017г.,0005550/28.02.2017г., 006456/31.03.2017г.,
1007457/30.04.2017г., 1008453/31.05.2017г. и ф-ра №1009504/30.06.2017г.,
ведно със законна лихва върху главницата,считано от 06.07.2018г.до
окончателното погасяване на главницата.
ОСЪЖДА „ДОБРУДЖАНСКИ ХЛЯБ“АД,ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление-гр.Добрич,,ул.23-ти септември“№4, представлявано от
Енчо Малев срещу „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление –
гр.София,бул.“Сливница“№188,ет.6,представлявано от изпълнителния
директор Шота Гветадзе, сумата от754,88лв.-разноски за въззивната
интанция.
15
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
РБ на основание чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16