РЕШЕНИЕ №27
№ 22
гр. С., 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело №
20211870100874 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 755 от 23.08.2021 година
предявена от " ЗАД Д.З. " АД град С., с ЕИК ...., срещу И. В. Н. с ЕГН **********.
Предявеният иск е с правно основание: чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал.
1, т. 3 от КЗ, във вр.с чл. 45 от ЗЗД, с цена на иска: 1999, 41 лева - главница и 43, 97 лева - законна
лихва за забава до предявяване на иска за периода 12. 03. 2020 година до 25. 05. 2021 годинИ. В.
Н. Във връзка с правния интерес от установителния иск ищцовото дружество "ЗАД Д.З." АД, сочи
в исковата си молба, че на 27. 05. 2021 година е депозирало заявление по чл. 410 от Граждански
процесуален кодекс (ГПК), срещу настоящия ответник И. В. Н., за същите суми, представляваща
застрахователно обезщетение изплатено по ликвидационна преписка по щети № 0801-
005538/2020-01 и № 0801-005538/2020-02 и законната лихва върху главницата за периода от
06.07.2018 година до 27. 05. 2021 год. – денят на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и 30 лева ликвидационни разноски по същите щети.
Заявлението е подадено на 27. 05. 2021 година, като по същото е било образувано ч. гр.
дело № 536/2021 година по описа на РС С.. РС С. е уважил заявлението и е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение № 398 от 28. 05. 2021 година срещу И. В. Н. ответник по
делото, визиран в същата заповед за изпълнение като длъжник.
В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение, което е съобщено на " ЗАД Д.З. " АД град С., с ЕИК .... и наложило на този ищец да
предявяви настоящия иск, което е станало в срока даден му от съда за установяване на оспореното
вземане. С предявения от ищеца установителен иск се претендира съдът да признае за установено
съществуването по основание и размер на оспореното вземане, претендирано от ищеца срещу
ответника за посочения размер и визираните суми. Вземането и исковите суми се претендират от
правото на застрахователя на регрес - законна суброгация до размера на всичко платено на
увредения (третото лице), право възникнало от виновно причинени имуществени вреди на трето
1
лице от деликвента, като в исковата молба се твърди че този деликвент е ответника И. В. Н. с ЕГН
**********.
На основание чл. 500, ал. 1, т. 3, пр. 1 от Кодекс за застраховането (КЗ), във вр. с чл. 45
от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), след изплащане на застрахователното обезщетение
на увреденото лице, застрахователят ищец по делото твърди, че встъпва в правата на увредения от
непозволеното увреждане срещу причинителя на вредите и застрахован при него по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Уточнява, че цената на исковата
претенция е цената на изплатеното от "З.А.Д.Д.З." АД, ЕИК:...., застрахователно обезщетение на
собственика на увреденото имущество.
Излага се в исковата молба следната фактическа обстановка от която се претендира
процесното вземане:
Твърди се в исковата молба (ИМ), че на 05. 11. 2020 година в град С., на улица „Б.“ № ...
по вина на ответника И. В. Н. е реализирано ПТП, при което моторно превозно средство марка
„Нисан“, модел „Патрол“ с рег. № КН .... ВА, собственост на Н.А.Л., управлявано от ответника се
ударил в гаражна врата на дом находящ се на ул Б. № ..., собственост на „К.“ ООД, както и в МПС
марка „Рено“ модел „Еспейс“ с рег. № СО .... АН, намиращо се в същия гараж, което МПС било
собственост на К.Д.Д.. Твърди се в исковата молба, че за това ПТП е съставен констативен
протокол за ПТП, издаден от компетентните органи на РУ С. при ОДМВР С. , в който е било
отразено че виновен за това ПТП е ответникът И. В. Н. и същият в качеството си на виновен водач
е напуснал мястото на ПТП преди пристигането на органите за контрол на движението по
пътищата.
От тези факти се претендира от ищеца правото на регрес по чл. 500 ал. 1, т. 3 от КЗ и
сумите предмет на иска.
Твърди се в ИМ, че моторно провозно средство марка „Нисан“, модел „Патрол“ с рег. №
КН .... ВА е било застраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при ищцовото дружество, със застрахователна полица № BG /30/120002285641
валидна към момента на настъпването на застрахователното събитие. Твърди се, че при
дружеството ищец е била заведени щети № № 0801-005538/2020-01 И № 0801-005538/2020-02,
като след направена оценка на тези щети собственика на увреденото МПС е бил обезщетен, както
и собственика на увредената от ответника гаражна врата на дом находящ се на ул Б. № ...,
собственост на „К.“ ООД и че общият размер на изплатените обезщетения е в размер на исковата
сума 1999, 41 лева, от които 1395, 83 лева по щета № 0801-005538/2020-01 и 603, 58 лева по щета
№ 0801-005538/2020-02, изплатени на пълномощника на собственика на жилищната сграда „К.“
ООД.
В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да постанови решение, с което
да се признае за установено, че И. В. Н. с ЕГН ********** дължи на ответника сумата 1999, 41
лева лева- главница представляваща застрахователно обезщетение изплатено по щети под № 0801-
005538/2020-01 и № 0801-005538/2020-02., както и законна лихва върху сумата от 12. 03. 2020
година до 25. 05. 2021 година - в размер на 43, 97 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението при съда -27. 05. 2021 година до окончателното
изплащане на задължението, както и разноските по делото за платената държавна таса по делото и
юрисконсултско възнаграждение, за които и суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д ело № 536/2021 година по описа на С.Р.С..
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба в
който ответникът излага становище че така предявения иск е процесуално допустим, но
неоснователен, като са изложени подробни съображения в тази насока, като ответникът твърди в
становището си по иска, че не е управлявал посочения автомобил и че не той е автор на щетите
възстановени от ищеца по застраховката „Гражданска отговорност“
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от пълномощника си
юрисконсулт Й.К. която поддържа предявения иск и моли съда да присъди в полза на ищеца и
направените по делото разноски.
Ответникът, И. В. Н., чрез процесуалния му представител адв. Б. от САК, оспорва
2
предявения иск по съображенията изложени в отговора на исковата молба, оспорва авторството за
причиняването на процесното ПТП от което са настъпили щетите, възстановени от ищеца
застраховател и моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и да се присъдят на
ответника разноските му по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните
приема за установено следното:
На 05. 11. 2020 година в град С., на улица „Б.“ № ... по вина на И. В. Н. с ЕГН
**********, е реализирано пътнотранспортното произшествие (ПТП), при което моторно превозно
средство марка „Нисан“, модел „Патрол“ с рег. № КН .... ВА, собственост на Н.А.Л., управлявано
от ответника се ударило в гаражна врата на дом, къща, находяща се на ул Б. № ..., собственост на
„К.“ ООД, като е увредило и находящото се в гаража МПС марка „Рено“ модел „Еспейс“ с рег. №
СО .... АН, което увредено от ответника МПС било собственост на К.Д.Д.. За това ПТП е съставен
констативен протокол за ПТП, издаден от компетентните органи на РУ С. при ОДМВР С. , в който
е било отразено че виновен за това пътно-транспортното произшествие е ответникът И. В. Н..
Същият в качеството си на виновен водач е напуснал мястото на ПТП преди пристигането на
органите за контрол на движението по пътищата.
Съгласно Решение № 15 от 25.07.2014 г. на В. к. с. на Република Б., Търговска колегия,
Първо отделение, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който
се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила
относно самото удостоверено волеизявление.
Автомобил марка „Нисан“, модел „Патрол“ с рег. № КН .... ВА, е било застраховано по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в "З.А.Д.Д.З." АД, ЕИК:
...., със застрахователна полица № BG /30/120002285641, валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие. За настъпилото застрахователното събитие в дружеството - ищец са
заведени отделни щети – тези по гаражната врата на къщата и щетите на МПСто находящо се в
ударения от ответника гараж марка „Рено“ модел „Еспейс“ с рег. № СО .... АН, намиращо се в
същия гараж, което МПС било собственост на К.Д.Д. След направена оценка на тези щети, на
собственика на увредения автомобил е изплатена сумата
Ищецът е платил исковата сума 1999, 41 лева за репариране щетите, виновно
причинени от ответника, който въпреки че е виновен за процесното ПТП, въпреки, че не е
подписал двустранен протокол за щетите от ПТП е напуснал мястото на ПТП, преди идването на
органите за контрол на движението.
За настъпилото застрахователно събитие е съставен Констативен протокол (КП) за
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с № 1744029 от 05.11.2020 г., издаден от компетентните
органи при РУ - С. при ОД на МВР - С., при изпълнение на служебните им задължения В КП за
ПТП е отразено по надлежните форма и ред от съставилия го младши автоконтрольор, че
причините за произшествието се дължат по вина на водача на МПС марка „Нисан", модел
„Патрол", с per. № КН .... ВА, а именно И. В. Н. ответник по делото. В горепосочения КП за ПТП е
удостоверено с обвързваща доказателствена сила и от събраните по делото доказателства се
потвърждава, виновният за ПТП водач И. В.
Н. без да изпълни задълженията си като участник в пътно-транспортното произшествие е напуснал
мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата. Не е
подписал двустранен протокол за механизма и причината за ПТП от което са причинени
имуществени вреди, но е напуснал мястото на ПТП. По силата на чл. 125 от ЗДвП във вр. с чл.
123 от ЗДвП, вр. с НАРЕДБА № 1з-41 от 12.01.2009 г. , при липса на двустранен протокол от
участниците в ПТП посещението от Органите на "Пътна полиция"-МВР на мястото на ПТП, е било
задължително. Съгласно разпоредбите на чл. 123 от ЗДвП, когато при произшествието са
причинени имуществени вреди и ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие. Когато липсва съгласие между участниците в ПТГ1 относно
3
механизма на ПТП, се прилага чл. 125 от ЗДвП. Такъв двустранен констативен протокол за ПТП не
е съставен между И. В. Н. и увреденото лице. Точно защото не е имало съгласие относно
обстоятелствата на ПТП и защото не е съставен двустранен протокол между ответника като
причинител на ПТП и увредените лица се е наложило увреденото лице да търси и да получи
съдействие от Органите на МВР за установяване на виновния водач ответник по делото, който е
напуснал местопроизшествието и не е уведомил съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието,
нито ги е изчакал на мястото на ПТП, каквото е задължението му.
При това положение задължение на органите на МВР да посетят мястото на ПТП, тъй
като не е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП точно поради поведение на
ответника изрично предвидено в чл. 500 ал. 1, т. 3 от Кодекс на застраховането. В този случай
посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата е било
задължително по закон и с основание е съставен приложения по делото в препис протокол за ПТП-
приложение № 2 съгласно изискванията на Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 г. във връзка с чл. 125
от ЗДвП.
Съставеният от компетентните длъжностни лица при и по повод изпълнението на
служебните им задължения - Констативен протокол за ПТП е официален документ по смисъла на
чл. 179 ал.1 от ГПК, който се ползва с материална доказателствена сила. Освен това е подписан
лично от длъжника/ответника без възражения.
Ответникът не е оспорил автентичността или удостоверителната компетентност на
съставителя, или пък реда, по който е съставен протоколът за ПТП, и при положение, че не е
оборена материалната му доказателствена сила на официален свидетелстващ документ следва да
се приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в документа. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика изразена в Решение № 15 от 25.07.2014 г. на В.К.С. на
Република Б., Търговска колегия, Първо отделение, видно от което протоколът за ПТП, съставен
от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена
сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. Съдът приема за
установени и доказани както механизмът на ПТП, както е визиран в протокола за ПТП, така и
противоправното поведение на ответника, включително и напускането от негова страна на мястото
на ПТП, при положение че по изложените по горе съображения посещаването на
местопроизшествието от органите по контрол на движението по пътищата е задължително по
закон.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля К.А.С. в частта им в която твърди, че
жалбоподателят същата вечер като бил на хижа, не си тръгнал със същия джип, с който дошъл на
събирането в хижата. От показанията на този свидетел се разбира, че ответникът е употребил
алкохол, а за това че автомобилът с който дошъл на хижата същата нощ се е ударил в гаражната
врата увредил я е, както и автомобилът в този гараж е безспорно. Ответникът сам е потвърдил
управлението на МПС марка „Нисан", модел „Патрол", с per. № КН .... В А, като е подписал
протокола за ПТП, а и във възражението по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН ответникът потвърждава, че е
управлявал същото МПС и е бил на мястото на ПТП когато са пристигнали полицаите органи
упражняващи контрол на движението по пътищата. Потвърждава че бил на мястото на ПТП когато
същото е настъпило, както и че е управлявал посочения автомобил причинил ПТП и вредите от
него, а така също и идването на младши автоконтрольор Стоян Ников който е компетентният
орган по контрол на движението, съставил Констативния протокол за процесното ПТП подписан и
от ответника.
МПС марка „Нисан", модел „Патрол", с per. № КН .... В А е било застраховано по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ищцовото
„Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З." АД, ЕИК: ...., със застрахователна полица № BG /
30 / 120002285641, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие на 05. 11.
2020 година.
5/ В ищцовото дружество е заведена щета под № 0801-005538 / 2020-01, за увредената
4
гаражна врата, стойността на която се потвърждава и от заключението на съдебно-техническата и
оценителна експертиза, кредитирана от съда, както и щета 0801-005538 / 2020-02, за увреденото
МПС, марка „Рено", модел „Еспейс", с per. № СО .... АН. След направена оценка и анализ на
щетите, на собствениците на увреденото имущество и увреденото в гаража му МПС е определено
застрахователно обезщетение от „ЗАД Д.Ж.З." АД, в общ в размер на 1 999, 41 лв. (хиляда
деветстотин деветдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки). От тази сума по щета №
0801-005538 / 2020-01 - сумата е 1 395, 83 лв. и тази стойност се потвърждава от оценителната
експертиза. По щета № 0801-005538 / 2020-02 - сумата като обезщетение за увреденото в гаража
МПС е определена и изплатена сумата 603, 58 лв. След представено нотариално заверена
декларация съгласно изискванията на КЗ от К.Д.Д., обезщетението което му е определено по щета
№ 0801-005538 / 2020-02 е изплатено на упълномощеното лице. С изплащането на посочените
суми застрахователят ищец в изпълнение на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ е
възстановил щетите виновно причинени от ответника, за определяне на които щети което са
направени обичайни разходи в общ размер на 30, 00 лв. от който по щета № 0801-005538 / 2020-01
- 15, 00 лв. (ликвидационни разходи) и по щета № 0801-005538 / 2020-02 - 15, 00 лв.
(ликвидационни разходи).
Ответникът делинквент И. В. Н. е поканен от ищеца в 7 (седем) дневен срок доброволно
да заплати изплатените застрахователни обезщетения, включително и ликвидационните разноски
направени от ищеца застраховател, като поканата, препис от която е приложен по делото е
получена лично от ответната страна на 03.03.2021 г., като до приключване на устните състезания
ответникът не е заплатил дължимите суми.
7/ На основание чл. 84 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, ответникът И. В. Н. е изпаднал в забава,
поради което дължи и законна лихва върху сумата от изтичането на посочения в поканата 7
(седем) дневен срок, а именно, в размер на 43, 97 лв. изчислена от датата 09.03.2021 г. до
25.05.2021 г. – два дни преди входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, когато настоящият иск
се счита за предявен, на основание чл. 422 ал. 1 ГПК, както и законна лихва от деня на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на сумите.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, във вр.с чл. 45 от ЗЗД, в случая се претендира законна лихва върху
главницата, начиная от 06.07.2018 г. до 31.10.2018 г. в размер на 43, 97 лева, както и законна
лихва от деня на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
По силата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ Застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата. Точно това е сторил ответника в случая
и за ищеца е възникнало правото на регрес, предмет на настоящия иск.
С изплащане на застрахователно обезщетение ищецът застраховател е встъпил в правата
на увредените собственици на гаражната врата и на ударения и увреден от процесното ПТП
автомобил, който е бил в същия гараж. За ищеца е възникнало право на законова суброгация до
размера на всичко платено на увреденото лице, заедно с платените лихви и разноски.
Предявеният иск е доказан по своето основание и размер и ищецът застраховател е
доказал правото си на регрес срещу ответника делинквент И. В. Н. за възстановяване на ищеца
изплатеното от него застрахователно обезщетение, включително лихви и разноски.
От събраните по делото доказателства безспорно се установяват всички предпоставки за
правото на ищеца застраховател да се суброгира изцяло в правата на увредените от ответника
лица с виновно причиненото от него ПТП в ранната сутрин на 05. 11. 2020 година до размера на
платеното на увредените от това ПТП обезщетение срещу ответника като причинителя на вреди.
Правният интерес на „ЗАД Д.Ж.З." АД да възстанови причинените от ответника щети е
налице поради наличието на застрахователно правоотношение между ищеца застраховател и
застрахования по „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидно към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Доказани са по делото виновното причиняване на
5
увреждането от страна на ответника, както и наличието на изрично предвиденото за възникване на
регреса противоправно поведение на ответната страна по смисъла на чл. 500 ал. 1, т. 3 от КЗ,
потвърдените от експертизите размери и стойност на вредите, както и изплащането на
застрахователно обезщетение на увредените от процесното ПТП лица.
По изложените съображения съдът следва да признае за установено, че ответникът И. В.
Н., ЕГН **********, дължи на ищеца общата сума от 2 029, 41 лв., от които: 1 999, 41 лв. -
главница представляваща застрахователно обезщетение, изплатено по ликвидационни преписки по
щети № 0801-005538 / 2020-01 и № 0801-005538 / 2020-02, за щети причинени от ПТП
осъществило се на 05. 11. 2020 година в гр. С., улица Б. № ..., ведно с общо 30 лв. (тридесет лева) -
ликвидационни разходи за обработка и ликвидация на двете щети, както и законната лихва върху
главницата от деня на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 27. 05. 2021 година до
окончателното изплащане на задължението, 30 лева ликвидационни разноски, както и 43, 97 лева
лихва за забава до предявяване на иска за периода от 12.03.2021 г. до 25.05.2021 г.,.
Относно разноските по делото
Настоящият съд приема, че на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК отговорността за
разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е
предизвикал завеждане на производството от ищеца и следва да понесе отговорност за
направените от ищеца разноски, поради което следва да бъде осъден да плати на ищеца сума, в
общ размер 1870, 00лв.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода на спора, претенцията на ищцовата страна за
присъждане на съдебни разноски в настоящото и заповедното производства е основателна.
Ответникът И. В. Н. следва да заплати на ищцовото дружество сумата 300 лева юрисконсултско
възнаграждение, както и 40, 30 лева- представляващи довнесена държавна такса за исковото
производство,
Доказани са и разноските на ищеца в заповедното производство съдът следва да включи
в признатото вземане на ищеца 40,58 лева платени за държавна такса по заповедното производство
и 50 лева - определено от съда в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
Признава за установено, по иска с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, във вр.с чл. 45 от ЗЗД в отношенията между
страните - "ЗАД Д.З. " АД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., п.к., ж.к. " Д.",
бул. " Г. М. Д." № , представлявано от изпълнителните си директори Ж. С. К. и Б. Г. И. от една
страна и от друга И. В. Н. с ЕГН **********, че И. В. Н. с ЕГН ********** дължи на „ЗАД Д.З. "
АД с ЕИК ...., сумата 1999, 41 (хиляда деветстотин деветдесет и девет, 41) лева- главница
представляваща застрахователно обезщетение изплатено по щети № № 0801-005538/2020-01 И №
0801-005538/2020-02., за щети причинени от ПТП осъществило се на 05. 11. 2020 година в гр. С.,
улица Б. № ..., ведно със законната лихва върху сумата 1999, 41 лева считано от 27. 05. 2021
година до окончателното й изплащане, както и сумата 43, 97 лева, представляващи лихва за
забава до предявяване на иска в размер на законната лихва върху сумата 1999, 41 лева за времето
от 12. 03. 2021 година до 25. 05. 2021 година, както и на 40,58 лева държавна такса по заповедното
производство и 50 лева юрисконсултско възнаграждение за които и суми по ч. гр. дело № 536/2021
година по описа на С.Р.С. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 398/28. 05. 2021 г..
ОСЪЖДА И. В. Н. с ЕГН ********** да заплати на ищеца - " ЗАД Д.З. " АД с ЕИК ....,
6
със седалище и адрес на управление гр. С., п.к., ж.к. " Д.", бул. " Г. М. Д." № , направените по
настоящото исково производство разноски по делото в общ размер на 890, 30 (осемстотин и
деветдесет лева и тридесет стотни) лева, от които 40, 30 лева платена държавна такса, 550 лева
платени за две експертизи, всяка от които по 275 лева и 300 лева юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред С. о. с. в двуседмичен срок от съобщението му
до страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7