№ 19033
гр. София, 27.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:В.ТР.Ж.О.
като разгледа докладваното от В.ТР.Ж.О. Частно гражданско дело №
20211110154534 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление от АСП – Дирекция социално подпомагане „Слатина“ за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземане в размер на
406 лева, дължимо на основание Заповед № ZIHU/D-С-CL/1310/06.02.2017 г. за
възстановяване на неизползвана целева помощ, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното плащане – въз основа на документ по чл. 417, т.1 ГПК.
В заявлението се сочи, че веднъж вече Дирекцията е поискала издаването на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК за същото вземане, но съдът е отхвърлил заявлението. Сочи
се, че се представя известие за доставяне на заповедта, но такова известие не е представено
като писмено доказателство по делото.
За издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, т.
1 от ГПК следва да бъде представен акт на административен орган, по който допускането на
изпълнението е възложено на гражданските съдилища, и който удостоверява от външна
страна съществуването и изискуемостта на вземането по заявлението. Претендираното със
заявлението вземане представлява сума за възстановяване на парична целева помощ за
закупуване на медицинско изделие – цифров слухов апарат и двадесет броя батерии за
слухов апарат. Заявителят твърди, че сумата е била отпусната като целева помощ на
длъжника със заповед от 10.08.2016 г., който в предвидения тридесет дневен срок от
получаване на помощта не е представил изискуемите документи за оправдаване на помощта,
поради което на основание чл. 43б от Правилника за прилагане на ЗИХУ (отм.) е издадена
заповед от директора на ДСП „Слатина" за възстановяване на отпуснатата целева помощ.
Разпоредбата на чл. 269, ал. 2 АПК, вр. чл. 268 АПК предвижда, че вземанията на Агенция
социално подпомагане по влезли в сила индивидуални административни актове се
изпълняват по реда на ГПК, а приложената към заявлението заповед на директора на ДСП
"Слатина" отговаря на дефиницията на документ по чл. 417, т. 1 ГПК, предвид
обстоятелството, че същата не се отнася до неправомерно получена помощ и в този смисъл е
неприложим специалният ред за събиране на вземането по чл. 45, ал. 4 ЗИХУ(отм.).
При извършената проверка по чл. 418 ГПК съдът намира, че приложеният към
заявлението документ - Заповед № ZIHU/D-С-CL/1310/06.02.2017 г. на Директора на ДСП
"Слатина", е редовен от външна страна, като същият удостоверява вземане на Агенция
„Социално подпомагане“ срещу длъжника Р.В. Т. за сумата по заявлението – 406 лв. Към
1
заявлението обаче не са представени доказателства по смисъла на чл. 418 ГПК, които да
удостоверяват правото на принудително изпълнение на заявителя, доколкото липсват
официални или изходящи от длъжника документи, удостоверяващи влизането в сила на
административния акт, като предвид нормата на чл. 60 АПК и с оглед липсата на нарочна
норма в обратния смисъл или разпореждане на административния орган, заповедта не
подлежи на предварително изпълнение. Относно връчването на заповедта по делото е
представено изпратено по пощата известие с обратна разписка на регистрирания от
длъжника постоянен и настоящ адрес, като същото е върнато с отбелязване, че е
непотърсено. Същевременно липсват по делото доказателства за спазване изискванията на
разпоредбата на чл. 61, ал.3 АПК, съобразно която, когато адресът на някое от
заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес,
съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния
орган или се оповестява по друг обичаен начин, поради което съдът намира, че не е
установено редовното връчване на заповедта на адресата, респективно влизането й в сила,
предвид възможността за обжалването й по реда на АПК пред административните
съдилища. Поставянето на поканата за доброволно изпълнение на информационното табло
не би могло да санира порока при връчването на предхождащата го заповед, за която няма
данни да е стигнала до знанието на длъжника. При това положение приложеният по делото
документ по чл. 417, т. 1 ГПК - Заповед № ZIHU/D-С-CL/1310/06.02.2017 г. на Директора на
ДСП "Слатина", при извършена проверка по чл. 418 ГПК, вр. чл. 60 АПК не удостоверява
подлежащо на принудително изпълнение вземане, доколкото невлезлите в сила
административни актове не подлежат на изпълнение, ако не е допуснато предварително
такова, и заявлението като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Поради изложеното и предвид извода на съда, че приложеният документ по чл. 417,
т. 1 ГПК не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, заявлението
следва да бъде отхвърлено.
Въпреки, че на заявителя веднъж вече съдът е указал какво следва да представи, за да
бъде уважено заявлението и въпреки одитния доклад с дадени препоръки за подаване на
„коригирано“ заявление, заявителят отново не е представил доказателства за връчване на
заповедта
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
подадено от АСП – Дирекция социално подпомагане „Слатина“, чрез Директора против Р.В.
Т., ЕГН **********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
вземане в размер на 406 лева, дължимо на основание Заповед № ZIHU/D-С-
CL/1310/06.02.2017 г. за възстановяване на неизползвана целева помощ, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3