№ 87
гр. П. , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200134 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. К. В., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „М.Д.“
№11, ет.2, ап.4, против Електронен фиш Серия К № 3027915/12.08.2019 г. издаден от
ОД на МВР- П., с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
В жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на ЕФ поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага становище в подкрепа на
искането си за отмяна на ЕФ. Прави искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на жалбоподателя.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР- П., редовно
призована чрез директора, не се явява представител. Не изпраща писмено становище
по същество.
Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази изложеното в
1
същата и в становището на процесуалния представител на въззивника, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 12.08.2019 г., в 14,39 часа, в
гр. П., на бул. „С.С.“ №10 в посока към кръстовище с ул. „Д.Г.“, е управлявал товарен
автомобил „***“ с рег. № ***, като се е движил с превишена скорост от 70 км/час, при
максимално допустима за движение в населено място от 50 км/час. Скоростта била
установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна
радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост
именно от 70 км/час, т.е. превишение на скоростта от 20 км/час, но от това превишение
са били извадени 3 км, каквато е възможната технически допустима грешка на
техническото средство при засичане на движение със скорост под 100 км/час, което е в
полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 17 км/час.
Въз основа на така констатираното бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е
връчен на жалбоподателя на 21.12.2020 г., видно от разписката за връчване (л.5).
Жалбата против ЕФ е подадена лично от санкционираното лице чрез наказващия орган
до съда като е входирана в деловодството на ОДМВР- П. на 23.12.2020 г., т.е. в срока
по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от
лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства- фотоси от
АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се
доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.1
т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на И.В. е ангажирана на основание
чл.188 ал.2 от ЗДП, а именно като управител и законен представител на „П.Б.“ ЕООД
гр. П.. Извършената от съда справка в публичния Търговски регистър потвърждава
обстоятелството, че И.В. към датата на извършване на нарушението е бил управител и
законен представител на въпросното дружество.
2
„П.Б.“ ЕООД към датата на нарушението е собственик и ползвател на МПС-
товарен автомобил „***“ с рег. № *** видно от Справката за собственост и
регистрация на ПС от ЦБ- КАТ на гърба на приложения по делото ЕФ. Тези факти не
се оспорват и от В. в депозираната от него жалба.
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в
14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на
които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от узнаването за издадения ЕФ,
не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което с оглед нормата на чл.188
ал.2 от ЗДвП, правилно е бил санкциониран, в качеството му на управляващ МПС. В
случаите на засичане на нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственика на
МПС, ако е ФЛ (чл.188 ал.1 от ЗДвП), респ. законовият представител на ЮЛ, ако
такова е собственик на ПС на осн. чл.182 ал.2 от ЗДвП), както е в настоящия случай.
Освен това е дадена от закона възможност, за която и санкционираният е уведомен в
ЕФ, че в 14-дневен срок може да декларира кой е бил водач на МПС, при регистриране
на нарушението и да представи копие от неговото СУМПС. В случая в
законоустановения срок такава декларация не е подадена от санкционираното лице, а
същият директно е обжалвал фиша.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в
лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен
фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и
териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на
изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от
техническото средство, изведени на фотосите.
3
Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на
скоростта, а именно на 12.08.2019 г. в 14,39 часа, в гр. П. на бул. „С.С.“ в посока към
кръстовището с ул. „Д. Г.“. Посочено е че е засечено движение с АТСС ARH САМ S1 с
№ 11743bb на товарен автомобил „***“ с рег. № ***, както и това че се е движел със
скорост от 67 км/ч, т.е. с превишение от 17 км/час. В този смисъл съдът намира за
неоснователно направеното в жалбата възражение, в смисъл че мястото на
нарушението е посочено много общо и било неясно.
Разминаване между скоростта, която се сочи като измерена по данните от
фотосите- 70 км/ч и възприетата като установена в ЕФ- 67 км/час се отдава на
редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км/ч при
засичане на скорост до 100 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочена е
нарушената разпоредба на ЗДвП- чл.21 ал.1, както и наложената глоба по размер,
място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и техническото
средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена превишената скорост.
Вярно е че не е посочено какво е ограничението на скоростта и по какъв начин е
въведено, но пък от мястото нарушението става ясно, че се касае за засечена скорост в
населено място, където максимално допустимата скорост на движение е 50 км/час,
съгласно предвиденото в закона. В този смисъл няма съмнение, че ограничението на
скоростта е 50 км/час с оглед на това, че движението се извършва в населено място- гр.
П.. При това положение няма съмнение, че АТСС засича в зона- населено място,
където по закон скоростта е ограничена до 50 км/час, поради което и направените от
процесуалния представител на жалбоподателя възражения в смисъл, че е неясно дали
техническото средство е засичало в зона на ограничение на скоростта, се явяват
неоснователни.
Работният режим на АТСС е посочен в изготвения Протокол за използване на
АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР (л.4), видно от който е
че АТСС е работела в режим на измерване стационарен. Следва да се посочи, че и
според самото методическо ръководство за работа с процесното АТСС е указано, че
същото работи в стационарен режим- чрез статив чрез стационарното му закрепване.
Правилно в ЕФ е посочена стойността на установената скорост, след отчитането на
толеранса от минус 3 км/час от стойността на превишението, като сред реквизитите не
е утвърдения метод на изчисление на същата.
По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки, придружаващи ЕФ,
имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от
ЗДвП, може да се заключи, че снимките, заснети от техническото средство, с което е
било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с
4
техническите изисквания (виж Ръководство за работа със СПУКС).
Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са
били приближаващите се автомобили. Това е отразено и в Протокола за използване на
АТСС. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй
като камерата е насочена и е засякла автомобила, движещ се във втората лента на
платното за движение на ул. „Ст. С.“ в посока кръстовището с ул. „Д. Г.“ (виж
снимките към ЕФ), а видно от фотосите точно там се движи процесния автомобил.
Вярно е, че от снимките се установява, че и друго МПС се движи в посочената лента
преди процесното МПС, но следва да се има предвид, че системата от процесния вид
измерва скоростта на движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на работа е
основан на лазерния модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен
лъч, отразен от преминаващи превозни средства. Лазерният импулс се отразява от
МПС и се връща към системата, като за всички заснети МПС, които са индексирани с
превишена скорост има съхранени данни в локална база, които могат да се
възпроизвеждат с възможност за предаване на разпознатите регистрационни табели,
придружени със снимков материал. Тоест, от установеният принцип на работа на
АТСС става ясно, че тя не допуска съмнение относно това за кой автомобил е
регистрираната отчетената скорост.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на
скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно
(виж удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протоколи от проверка на
л.6-8).
Вярно е, че към Протокола за използване на АТСС не е изготвена снимка на
разположението на уреда, която се изисква от разпоредбата на чл.10 ал.3 от Наредба №
8121з-532/2015 г. на МВР, поради обстоятелството че РСОД, с което е следвало да се
изготви фотоса е бил технически неизправен (виж справка на л.19). Това нарушение
обаче не е съществено, тъй като местоположението на АТСС може да бъде установено
чрез GPS- координатите посочени на снимките от АТСС, чрез справка в сайта Гугъл
карти в интернет. При извършването на такава справка се установява, че използваното
техническо средство е било разположено на посоченото в Протокола за използване на
АТСС място за контрол. Ясно е и разстоянието на което уредът е засичал движението и
скоростта на МПС- 115 метра, което е видно от сн. №4 от АТСС. Освен чрез GPS-
координатите на системата, точното място на позициониране на мобилното АТСС и
мястото за контрол, се установява и от протокола за използване на АТСС, който
съдържа всички изискуеми реквизити и информацията в същия е пълна и достоверна,
част от която е и мястото на разположение на системата. При това положение съдът
5
намира, че липсата на съпровождаща протокола снимка за разположението на АТСС
не представлява СПН и не е основание за отмяна на ЕФ. В този смисъл е и съдебната
практика, като само за пример могат да се посочат Решение № 1018/16.12.2020 г. на
Адм. Съд- П. по КАНД № 1138/2020 г., Решение № 867/04.12.2019 г. на Адм. Съд- П.
по КАНД № 83582019 г. и др.
Следва да се посочи също, че при заснемането с мобилна радарна система,
какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира, т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато става дума за
стационарна система, участието на контролния орган е изключено изцяло. В този
смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно поставянето на
началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в
работата на същото. За това и съгласно промените в разпоредбата на чл.189 ал.4 от
ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни
камери, може да се издава електронен фиш.
В случая с оглед на приложимата посочена по-горе наредба, редът за засичане
скоростта на МПС и производството за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя са спазени.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е
заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл.189
ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата,
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на министъра на вътрешните
работи.
Съдът намира също, че от формална страна обжалваният ЕФ отговаря на
законовите изисквания.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен
състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за водачите при
избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишават
установени стойности на скоростта, като за населено място тази стойност е 50 км/час
съгласно същия член. При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс
от минус 3 км/час от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка
допустима за техническото средство за измерване, поради това посочената на
снимковия материал, отчетената скорост на движение на МПС от 70 км/час,
съответства на описаната в ЕФ скорост от 67 км/час.
6
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане на
предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер, съответен на стойността
на превишението на скоростта. Поради твърдо определения в закона размер на
глобата, а именно 50 лева за превишение от за превишение от 11 до 20 км/час, т.е.
размерът на глобата е твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и възможност да го
коригира.
С оглед на всичко изложено до тук атакуваният ЕФ следва да бъде потвърден
като законосъобразен.
При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане в негова полза на сторените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените до тук съображения Районен съд П. в настоящия състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3027915/12.08.2019 г. издаден
от ОД на МВР- П., с който на И. К. В., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „М.Д.“ №11,
ет.2, ап.4, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева, като
законосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител на
въззивника за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7