Решение по дело №1838/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1196
Дата: 29 септември 2021 г.
Съдия: Евгения Иванова Баева
Дело: 20217050701838
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

         /29.09.2021 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА АНДОНОВА

 

2. ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ

 

при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 1838 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 221 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалбата на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 274/28.06.2021 година, постановено по НАХД № 1555/2021 година по описа на Районен съд – Варна.

Жалбоподателят твърди, че въззивното решение е постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че съдът не е установил относимите факти, и е основал извода си на писмен документ с недостоверна дата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител, поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, чрез законния си представител, оспорва касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила въззивното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалбата на “Блу Ориндж“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Наказателно постановление № 03-013202/23.09.2020 година на директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна, с което на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 600 лева за нарушение по чл. 414, ал. 1, вр. чл. 152 от Кодекса на труда затова, че на 25.08.2020 година в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, хотел „Глория“, в качеството си на работодател, не е осигурил междудневна почивка от 12 часа на Х.П.Р., заемаща длъжността „готвач“.

С Решение № 274 от 28.06. 2021 година, постановено на НАХД № 1555/2021 година, състав на Районен съд - Варна е отменил наказателното постановление. За да постанови този резултат съдът е приел, че административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и не е извършил разследване на спорните факти. Приел е, че органът е основал извода си само на представения в хода на проверката график за явяване на работниците през м. август. Съдът е приел, че графикът не удостоверява действително полагане на работа от работниците и служителите, а представлява писмено предвиждане за явяването им на работа. Съдът е приел, че представеният в хода на въззивното производство график и показанията на свидетелката Маринова не подкрепят извода на административнонаказващия орган, че Х.Р. е полагала труд без почивка не по-малко от 12 часа, респективно, че дружеството е осъществило състава на нарушението по чл. 414, ал. 1, вр. чл. 152 от кодекса на труда.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

С разпоредбата на чл. 152 от Кодекса на труда е въведено правото на работника на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Задължение на работодателя е да осигури правото на работника, чрез създаване на подходяща организация на работния процес. Неизпълнението на това задължение съставлява административно нарушение по чл. 414, ал. 1, вр. чл. 152 от Кодекса на труда. За да е осъществен съставът му е необходимо установяването на полагане на труд от наето по трудов договор лице за периоди от време между които не са изтекли 12 часа. Установяването на тези обстоятелства е допустимо с всички доказателствени средства.

Графикът за явяване на работа е документ, с който работодателят или определено от него лице създава организация за явяване на работниците и служителите на работа и не удостоверява действителното полагане на труд от работниците и служителите в едно предприятие. Документът, който отразява действителното полагане на работа е присъствената форма.

Въззивният съд правилно е приел, че административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и не е събрал доказателства, установяващи извършването на нарушение.

Допуснатото във фазата на административнанаказателното производство нарушение не е съществено и може да бъде отстранено в хода на съдебното производство от въззивния съд при спазване на принципа на чл. 13 от Наказателно-процесуалния кодекс и изпълнение на задълженията по чл. 313 от същия кодекс.

В конкретния случай, от показанията на свидетелката Михна Маринова, се установява, че в предприятието не се изготвят присъствени форми, отразяващи явяване на работниците на работа, поради което настоящият състав намира, че при отмяна на решението и връщане на производството на въззивния съд, не би се постигнало по-пълно изясняване на относими факти.

Отделно от това съдът установи, че в графика за явяване на работа е посочено лицето Тодорова Славова, а в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че почивката не е осигурена на Х.П.Р.. Това обстоятелство не е обсъдено от въззивния съд, но с оглед на изложените по-горе съображения за недоказаност на нарушението, настоящият състав намира, че изясняването дали е налице техническа грешка в изписването на имената, т.е. се касае за идентичност между лицата, или има друг служител, който е посочен в графика, не би способствало за изясняване на обективната истина.

С оглед на изложеното съдът намира, че от събраните доказателства не може да се направи категоричен извод, че Х.П.Р. е била на работа на 24.08.2020 година от 14.00 до 22.00 часа и на 25.08.2020 година от 06.00 до 14.00 часа, респективно „Блу Ориндж“ ЕООД – Варна е осъществило състава на нарушението по чл. 414, ал. 1 , вр. чл. 152 от Кодекса на труда, поради което проверяваното решение съд следва да се остави в сила.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 274/28.06.2021 година, постановено по НАХД № 1555/2021 година по описа на Районен съд - Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ :   1.                                                                                   2.