Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.10.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от съдия Вълкова ч.гр.д. № 10156 по описа на съда за 2020 г., констатира следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.
2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по
жалба на ЗАД “Б.В.И.Г.” срещу постановление
от 18.08.2020 г. на ЧСИ Д., с която
е оставено без уважение възражението на длъжника за дължимост на адвокатско
възнаграждение за сумата над 200 лв., обективирано в молба вх. № 00770/17.08.2020 г. по изп. дело № 20207870400099 на ЧСИ М.Д., представляващи заплатен адвокатски
хонорар.
В жалбата се сочи, че възнаграждението е прекомерно и не е съобразено с правната и фактическа
сложност на делото. Процесуалното представителство се изчерпва с подаването на
молба за образуването на изпълнителното производство и не са извършвани други
действия за удовлетворяване на паричното вземане, т.е. приложима е нормата на
чл. 10, ал. 1 от Наредба 1/2004 г..
Взискателят не е
подал отговор на частната жалба.
Частният съдебен изпълнител е депозирал
мотиви, според които сумата, предмет на
изпълнителния титул, е събрана въз основа на наложен запор. Възнаграждението на
процесуалния представител на взискателя е договорено и заплатено. Останалата
част от мотивите касае приложимостта на т. 26 ТТР към ЗЧСИ, което не е предмет
на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело № 20207870400099
по описа на ЧСИ Д. е
образувано по подадена от адв. П.К.в качеството й на процесуален
представител на Д.Т.въз основа на изпълнителен лист
от 03.08.2020 г., издаден по т. дело № 67/2019 г.
на ОС гр. Габрово. С молбата
е възложено на съдебния изпълнител да
наложи запор върху банкови сметки на длъжника.
Приложен е Договор за правна защита и съдействие от 12.08.2020 г., в който е отразено договореното възнаграждение от 1200
с ДДС лв. да е заплатено изцяло и в брой. Не е
представено доказателство за регистрация на адв. Керанова по ЗДДС.
С разпореждане от 12.08.2020 г. ЧСИ Д. е
образувал изпълнително дело, като е приела като дължими разноски по делото
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. с ДДС, дължимо на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С призовка
за доброволно изпълнение от 12.08.2020 г. длъжникът е уведомен за образуваното изпълнително дело и
му е даден двуседмичен срок за заплащане на посочените в ПДИ суми. Призовката е получена от длъжника на 12.08.2020 г..
Съобразявайки задължителните указания по
тълкуване на закона, дадени с Тълкувателно решение 3/2015 ОСГТК на ВКС
разноските, посочени в покана за доброволно изпълнение, съставляват произнасяне
по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в
изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това
произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3 ГПК участващите в производствата дължат добросъвестно
упражняване на процесуални права, съобразно добрите нрави. Систематичното място
на разпоредбата сочи, че същата касае както исковото производство, така и
последващата реализация на признатите права в рамките на изпълнителното
производство.
Към датата на отразяване на
дължимата сума за адвокатско възнаграждение в ПДИ от 12.08.2020 г. касае действия, ограничени до подаване на молба за
образуване на изпълнително дело и посочване на изпълнителен способ. Ето защо същата е следвало да се определи по реда на чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно – 200 лв.
По тези съображения атакуваното
постановление следва да бъде отменено, като дължимите от длъжника разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело към 24.08.2020 г. бъдат намалени
на 200 лв.
Разноски в настоящото производство не се
дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение
на длъжника и не е свързано с
процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК
не следва да намери приложение. Предмет
на настоящото производство е
законосъобразността на действията на
съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при
което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За
извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ
правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановлението от 18.08.2020 г. по изп.
дело № 20207870400099 по описа на ЧСИ М.Д. в
частта, с която е оставено без уважение възражение вх. № 00770/17.08.2020 г. на ЗАД “Б.В.И.Г.”
срещу признато адвокатско възнаграждение в полза на взискателя Д.Л.Т.за сумата над 200 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д.Л.Т., чрез адв. П.К., по изп.д. № 20207870400099
по описа на ЧСИ М.Д.
за заплащане на адвокатско възнаграждение за
сумата над 200 лв. до пълния претендиран размер от 1200 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/