Решение по дело №474/2023 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на Глава ХIХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 104, ал. 1 Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. Р., ул. „****“ № **, представлявано от управителя Д.С.М. против Акт за установяване на задължение № 32-482836/19.07.2023 г. на главен инспектор в ТД на Агенция „Митници“, сектор „Обслужване“, отдел „Акцизна дейност“ в ТД „Митница“ София, потвърден с Решение № РЗАДС-5800-2020/32-577388 от 03.10.2023г. на директора на ТД „Митница“ София.

В жалбата се навеждат доводи за прогласяване нищожността на Акта за установяване на задължение № 32-482836/19.07.2023 г. на главен инспектор в ТД на АМ, сектор „Обслужване“, отдел „Акцизна дейност“ в ТД „Митница“ София, в качеството му на орган по приходите и на Решение РЗАДС-5800-2020/32-577388 от 03.10.2023г. на директора на ТД „Митница“ София, поради произнасяне на административните органи в противоречие с влезли в сила решения на съда, като ако в случай. На следващо място, в случай че не е налице нищожност на оспорените административни актове се иска тяхната отмяна като постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон, и при несъответствие с целта на закона.

В проведеното на 22.12.2023 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се представлява от адвокат Б.М. ***, която моли съда да постанови съдебен акт, с който депозираната жалба да бъде уважена и в съответствие с това да бъде отменен оспореният Акт за установяване на задължение. Пледира прогласяване на нищожността на процесния акт, а в условията на евентуалност моли същият да бъде отменен като издаден в нарушение на материалния и на процесуалния закон и при несъответствие с целта на закона. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на Териториална дирекция „Митница“ София, редовно призован не се явява, за представител изпраща главен юрисконсулт К. С., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подборни доводи развива в представени по делото писмени бележки.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи.

С Наказателно постановление (НП) № 404/2018 г., издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2501/31.05.2018 г., на жалбоподателя „***“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 126, ал.1, т.2 от ЗАДС, е наложена имуществена санкция в размер на 18 308,68 лева, представляваща двойния размер на дължимия акциз за стоката, предмет на нарушението, и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението - 14 170,800 литра нефтопродукт-нефтено масло, в което преобладават неароматни съставки, несъдържащо „биодизел“, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ - „газьол“ с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001 %, без маркиращи вещества, с код по Комбинираната номенклатура ****. НП е потвърдено от Районен съд - Перник, с Решение № 260028 от 24.09.2020 г., постановено по НАХД № 95 по описа на съда за 2019 г. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано пред Административен съд - Перник.

С Решение № 18/03.02.2021 г. по КАНД № 765/2020 г., Административен съд - Перник, поради допуснати съществени процесуални нарушения е отменил НП № 404/2018 година.

Със заявление с № 32-5828/07.01.2022 г., „***“ ЕООД е поискало връщане на 14 170,800 литра нефтопродукт-нефтено масло, с код по ****. На 04.02.2022 г. директорът на ТД Митница София е отказал връщане на задържаните „тежки масла“ - „газьол“, с код по ****, на основание чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС (писмо № 32-39938/04.02.2022 г.). По жалба с № 87457/16.03.2022 г. на управителя на „***“ ЕООД, с Решение № Р-130/32-107098/01.04.2022 г., директорът на Агенция „Митници“ е потвърдил отказа за връщане на задържаните нефтопродукти.

С Решение № 195/28.10.2022 г. по административно дело № 238/2022 г., Административен съд - Перник е отменил Решение № Р-130/32-107098/01.04.2022 г. на директора на Агенция „Митници“ и отказа на директора на ТД Митница София, обективиран в писмо с № 32-39938/04.02.2022 г., като е изложил доводи за приложимост на чл. 44 ал. 1 от ДОПК при връщане на 14 170,800 л. акцизни стоки - „тежки масла“ - „газьол“ с код по ****, отнети в полза на държавата с наказателно постановление № 404/2018 от 28.11.2018 г.

Със заявление с № 32-418199/02.12.2022 г., управителят на „***“ ЕООД, е поискал от директора на ТД Митница София връщане на 14170,800 литра акцизни стоки - „тежки масла“ - „газьол“ /нефтопродукт-нефтено масло/, по приключило административнонаказателно производство по АНП № 404/2018 г. по описа на Митница Столична.

В изпълнение на съдебно Решение № 195 от 28.10.2022 г. на Административен съд - Перник по административно дело № 238/2022 г., директорът на ТД Митница София, с Решение № 32-4124/05.01.2023 г., е уважил искането на „***“ ЕООД и е постановил връщането на дружеството, като лице от което са иззети и задържани следните акцизни стоки - 14 170,800 литра нефтопродукт-нефтено масло, в което преобладават неароматни съставки, несъдържащо „биодизел“, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ - „газьол“ с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001%, без маркиращи вещества, с код по ****, след представяне на доказателства, удостоверяващи, че стоките са освободени за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗАДС и дължимият акциз за цялото количество е заплатен или е събран по реда на ДОПК.

Във връзка с жалба с № 32-21722/18.01.2023 г., с Решение № Р- 223/28.04.2023г. на директора на Агенция „Митници“ е отменено Решение № 32-4124/05.01.2023 г. на директора на ТД Митница София, като преписката е върната за произнасяне, съобразно мотивите на отменителното решение.

С Решение № 32-482997/19.07.2023 г., директорът на ТД Митница София е приел, че за „***” ЕООД, ЕИК ****, е налице обоснован правен интерес по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс, като по отношение на установяването на задължение за акциз и преценката на доказателствата за неговото заплащане или обезпечаване са приложими нормите на ЗАДС и ДОПК и тази преценка следва да бъде направена от компетентен орган по смисъла на чл.104, ал. 1 от ЗАДС, във вр. с чл. 7 от ДОПК. С решението е постановено връщане на „***“ ЕООД, като лице от което са иззети и задържани следните акцизни стоки: 14 170,800 литра нефтопродукт-нефтено масло, в което преобладават неароматни съставки, несъдържащо „биодизел“, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ -„газьол“ с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001%, без маркиращи вещества, с код по КН 2710 19 43. Решението като необжалвано е влязло в законна сила.

На 19.07.2023 г. главен инспектор в ТД на АМ, сектор „Обслужване“, отдел „Акцизна дейност“ в ТД Митница София, в качеството му на орган по приходите, съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС е извършил документална проверка за установяване на задължения за акциз на стоки, подлежащи на връщане на „***“ ЕООД, ЕИК ****, - 14 170,800 литра нефтопродукт-нефтено масло, в което преобладават неароматни съставки, несъдържащо „биодизел“, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ - „газьол“, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001%, без маркиращи вещества, с код по ****.

В резултат на проверката с процесния АУЗ № 32-482836/19.07.2023 г. на „***“ ЕООД, ЕИК ****, са установени задължения за заплащане на акциз в размер на 9 154,34 лв. (девет хиляди сто петдесет и четири лева и 34 ст.). Този резултат е обжалван пред директора на ТД „Митница“ София, който с Решение № РЗАДС-5800-2020/32-577388 от 03.10.2023г е потвърдил оспорения пред него АУЗ, предмет на контрол в настоящото съдебно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, приложима в настоящото производство по препращане от чл. 144, ал. 1 на кодекса, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт (в случая на АУЗ), като съобразява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. При извършената проверка, касаеща валидността на акта, с оглед обхвата на посочената норма, съдът констатира липса на материална компетентност на Ю.В.В.на длъжност главен инспектор в ТД на АМ, сектор „Обслужване“, отдел „Акцизна дейност“ в ТД „Митница“ София, да издаде процесния АУЗ. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за прогласяване нищожността на оспорения АУЗ.

За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да се съобрази следното:

За да е нищожен един публичноправен акт, какъвто безспорно е актът за установяване на задължение, същият трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност, когато съдът констатира такъв акт следва да го отстрани от правния мир. Правно средство за това е обявяване на неговата нищожност. Правомощие за това дават разпоредбите на чл. 168, ал. 2 и ал. 3 АПК, съгласно които съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, като нищожността може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, според която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Цитираните разпоредби намират приложение в производството по обжалване на Акт за установяване на задължение на основание § 2 от ДР на ДОПК.

В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира в кои случаи съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Основното разграничение на порочните (недействителните) актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента на същественост на порока (дефекта), от който е засегнат акта. Общоприето е становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта.

В случая, в хода на производството осъществена по реда на чл. 107 от ДОПК, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства не са установени от материално компетентен орган на митническата администрация.

В тази насока е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗАДС компетентните органи за установяването, обезпечаването и събирането на задължения за акциз са митническите служители определени със заповед на директора на Агенция „Митници“, като приложимият процесуален ред е този по ДОПК. В тези производствата служителите на митническата администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в случаите по чл. 121 и чл. 153, ал. 5 ДОПК - на публични изпълнители. В ал. 2 на чл. 104 от закона изрично е предвидено, че за целите на ал. 1 митническите учреждения, определени в § 1, т. 25, буква "в" от допълнителните разпоредби на Закона за митниците, имат компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция „Митници“ има правомощията на изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, а директорите на териториалните дирекции на Агенция „Митници“ имат правомощията на директори на териториални дирекции в Националната агенция за приходите.

Редът за установяване на задължения е уреден в разпоредбата на чл. 107 от ДОПК. Според ал. 3 на цитирания член от кодекса, по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането, като акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция (чл. 107, ал. 4 ДОПК).

С оглед така цитираните законови разпоредби, без всякакво съмнение следва да се приеме, че именно в правомощията на митническите служители, имащи правата и задълженията на органи по приходите, е да издават актове по чл. 107 от ДОПК, каквато е и настоящия казус.

В случая, административното производство е образувано служебно, в хипотезата на чл. 107, ал. 3, предл. трето ДОПК, от Ю.В.В.на длъжност главен инспектор в ТД на АМ, сектор „Обслужване“, отдел „Акцизна дейност“ в ТД „Митница“ София, който е и издател на оспорения АУЗ, тъй като задължението (за акциз) не е начислено и платено и на жалбоподателя не е извършена ревизия.

Изложеното по-горе обосновава извода, че за да е налице материална компетентност на органа издал оспорения акт следва първо, същият (Ю.В.В.на длъжност главен инспектор в отдел „Акцизна дейност“ при ТД „Митници“ София) да е митнически служител и второ, да има правата и задълженията на орган по приходите, т. е. да е сред служителите определени със заповед на директора на Агенция "Митници" по чл. 104, ал. 1 от ЗАДС. В конкретния случай не се установява да са налице и двете предпоставки. В тази насока следва изрично да се отбележи, че ответният административен орган е бил задължен изрично да ангажира доказателства за компетентността на органа издал оспорения, като с протоколно определение от 25.01.2024 г., съдът е изрично е изискал да бъде представена заповедта на директора на Агенция „Митници“, с която са определени митническите служители, които имат компетентността по чл. 7 от ДОПК, съгласно изискванията на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС. В изпълнение на това определение са представени единствено Заповед за изменение на служебно правоотношение № 1182/06.06.2023 г., видно от която, считано от 13.06.2023 г. Юри Върбанов е преназначен на длъжност главен инспектор в Териториална дирекция на Агенция „Митиници“ и подписана от последния длъжностна характеристика на заеманата длъжност.

Непредставянето на посочената заповед обосновава приложение на разпоредбата на чл. 161 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, даваща основание на съда да приеме за несъществуващи фактите, по отношение на които страната не е изпълнила указанието за попълване на административната преписка, какъвто несъмнено е настоящия случай.

Следователно, липсата на доказателства главен инспектор Юри Върбанов да е сред митническите служители, определени със заповедта по чл. 104, ал. 1 ЗАДС на директора на Агенция "Митници", не дава възможност да се формира извод, че обсъжданият акт е издаден от служител на митническата администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите.

Тези именно съображения обосновават крайния извод на съда, че процесният административен акт не е издаден от материално компетентен орган на митническата администрация.

Липсата на материалноправна компетентност за административния орган да издаде конкретен индивидуален административен акт има във всички случаи за последица неговата нищожност. В конкретния случай обжалваният АУЗ се явява нищожен като издаден от некомпетентен административен орган и следва да бъде прогласен за такъв. Доколкото обаче, нищожността е изключително тежък порок, който поглъща другите форми на незаконосъобразност, то съдът не дължи друга проверка на процесния акт, извън обявяването на недействителността на последния.

По тези съображения следва да бъде обявена нищожността на оспорения Акт за установяване на задължения, без да се разглежда спора по същество и без да се обсъждат доводите и възраженията на страните.

Относно разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се следва присъждане на сторените разноски в производството. Съгласно представения списък по реда на чл. 80 от ГПК се констатира, че същите са в размер на 2050 /две хиляди и петдесет/ лева, представляващи заплатените държавна такса и възнаграждение за един адвокат. Съдът намира за основателно направеното от страна на процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение като счита, че същото следва да бъде определено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., а именно в размер на 1215,43 лв. С оглед на изложеното размерът на разноските следва да бъде редуциран, като ответникът бъде осъден да заплати разноски в общ размер на 1265,43 лева, от които 50 лв. държавна такса и 1215,43 – адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Административен съд – Перник

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Акт за установяване на задължение № 32-482836/19.07.2023 г., издаден от главен инспектор в ТД на АМ, сектор „Обслужване“, отдел „Акцизна дейност“ в ТД „Митница“ София, с който е установено задължение за акциз в размер на 9 154,34 лв., потвърден с Решение № РЗАДС-5800-2020/32-577388 от 03.10.2023г. на директора на ТД „Митница“ София.

ОСЪЖДА Агенция "Митници", да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Р., ул. „****“ № **, представлявано от управителя Д.С.М., разноски по делото в общ размер на 1265,43 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Перник пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия: