Мотиви
към присъда по НОХД № 31 / 2018г. по описа на ПдОС
ОБВИНЕНИЕ
И СТРАНИ
Окръжна
прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу
Т.А. за извършено престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал. 3,
б „б“ пр.1 вр.ал.1 б “в“ вр.чл.342 ал.1 от НК, в това,
че на
03.07.2015г. на автомагистрала „Тракия“, км. 125 +700,
област Пловдив, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил
„Форд Галакси“ с австрийска регистрация рег.№ ****, нарушил правилата за движение, като на пътно платно с двупосочно движение с
две пътни ленти навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение, в
нарушение на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП /“На пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътното превозно средство е забранено, когато платното за движение има
две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,
освен при изпреварване или заобикаляне“/, като нарушил чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП
/“Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди,,/чл.68 ал.1 т.1 от ППЗДвП
/“На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне,“/,
чл. 3 ал.1 т.1, 2 и 3 от ППЗДвП /“Участниците в движението са длъжни: да
спазват правилата за движение, да пазят живота и здравето на хората, да не
създават опасности или пречки за движението,“/, като по непредпазливост причинил смърт на И.Г.И. ЕГН ********** и на Е. А.,
родена на ***г.,
като наказанието по буква „б“ на предходната алинея се налага и когато е
настъпила смърт на едно или повече лица — на две лица и телесна повреда на едно
или повече лица.
В
съдебно заседание представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. По отношение
на индивидуализиране на наказанието предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода при условията на чл.54 от НК в минималния размер от три години лишаване от свобода, както и
съобразно това наказание съдът да наложи наказание лишаване от
право да управлява МПС за същия срок. Счита, че следва да се приложи института на чл.66 от НК и се определи петгодишен
изпитателен срок. Изтъква наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства относно
личността на подсъдимия.
В
хода на производството
са конституирани като частни обвинители Л.И. и Г.И. - наследници на починалия И.И.. Те лично и
представлявани от повереника им адв.Б. считат, че
наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно и се наложи над средния размер, като подсъдимият се лиши
от права по чл.37 от НК за период от 10 години.
ЗАЩИТНИКЪТ
на подсъдимия, адв.М. поддържа становището на прокурора,
акцентира на изключително добрите характеристични данни на подсъдимия, моли за
минимални наказания лишаване от свобода и лишаване от права.
Производството протече по реда на чл.269 ал.3 т.4 б.В от НПК – в отсъствие
на подсъдимия.
По
реда на Международната правна помощ / том III от ДП/ на А.,
поради това, че се е намирал в гр. В., А. на постоянния му
адрес там, били връчвани призовки за явяване в
качеството на обвиняем по настоящото дело. Същият е бил уведомен за наказателното преследване срещу него и е бил
разпитан чрез съдебна поръчка на 16.03.2016г. /л.27-29 т.ІІІ/. Бил е редовно
призован за явяване на 28.07.2016г. пред българските власти, като съобщението е
получил лично на 23.06.2016г. /л.94 -96, л.101 т.ІІІ ДП/. По последната призовка е бил призован да
се яви на
21.06.2017 г., която също лично е получил
на 20.04.2017 г. /л.123-129
т.ІІІ/, съобразно изискването на чуждото законодателство за връчване на
съобщението поне месец преди действието, което следва да се извърши /л.76 т.ІІІ
ДП/. На
посочената дата обвиняемият А. не
се е явил пред разследващия орган, като редовно призован не е посочил
уважителни причини за това. В том II л.4 е
приложено указание от 26.06.2017г. на прокурора при ОП Пловдив за задочно
привличане като обвиняем на А., тъй като същият не е посочил уважителни причини
за неявяването си на 21.06.2017г. Неговото отсъствие не се
явявило пречка за разкриване
на обективната истина по мнение на
прокурора, защото и без неговото участие обстоятелствата по разследването били изяснени. Поради това, производството било проведено и приключило на досъдебна фаза по
реда на чл.206 вр. чл.269 ал.3
т.4 б. „в“ от НПК. Подсъдимият е
бил привлечен задочно в негово отсъствие от 25.07.2017г.в присъствие на
упълномощения от него защитник /т.II л.5-6 ДП/ адв.С.М. /л.77 т.ІІ ДП/.
На съдебното производство след пет проведени съдебни заседания, на които
подсъдимият нито веднъж не се яви, но винаги
е бил уведомяван от защитника си и редовно призоваван на адреса му в Република
А., гр.В./с изключение на първото заседание/, на делото е даден ход по реда на чл.269
ал.3 т.4 б. „в“ от НПК. На 20/11/2018г. той не се е яви за пореден път, без да посочи
уважителни причини за неявяването си, и е приета назначената КСМЕ на вещите
лица З.Н. и Д.Б., вследствие на която се установи, че здравословното състояние
на подсъдимия не го препятства да се яви в съдебно заседание.
СЪДЪТ,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
ДЕЯНИЕ
Т.А. е роден на *** г. в гр. Й., А.,
Т.. Живее в
град гр. В., А., по
народност турчин, австрийски гражданин, женен, неосъждан, правоспособен водач на МПС, категория
„В“, притежаващ свидетелство за управление на МПС № ****,
с издаден дубликат преп. № *****
поради други причини 022025 /л.51, л.97 том
ІІІ ДП/.
Към 16.03.2016
г. съгласно данните от Областна дирекция на полицията В.
А. е наказван за нарушения по §18 ал. 3
от Закона за движение по пътищата с парична глоба и задържане от два дни с
начало на погасяване на наказанието
25.11.2011 г. /л.55 том ІІІ ДП/.
На
03.07.2015 г. подс. Т.А. в ранните часове на деня около
06,45 м. управлявал МПС лек
автомобил, марка „Форд Галакси“ с австрийска регистрация № ****, като в автомобила заедно с него пътували
членовете на неговото семейство синът му Ю.А. /на 17 години/- на предна
дясна седалка, от дясната страна
зад седалката на Ю.А. се намирала
съпругата на подсъдимия - свидетелката Б.А.,
до нея от
лявата й страна се намирали дъщерите Е.
А. /на 11 години/ и от ляво на
нея Б. А. /на 14 години/. Същите пътували
от 02.07.2015 г. в посока от А. към Т.
В
посочения по-горе времеви период подсъдимият управлявал автомобила в района на Автомагистрала „Тракия“ в посока от
запад на изток в южното платно за движение в участъка между км. 125+700. Към описания времеви момент слънцето вече било изгряло, видимостта
била добра, но в същото време платното било влажно поради това, че валял дъжд.
В този участък от магистралата била създадена реорганизация на движението с оглед изпълнението на строително монтажни работи, съгласно Заповед № РД-11-757/02.07.2015 г. на Агенция пътна
инфраструктура, която се изразявала в пълно затваряне на лявото платно на
магистралата и прехвърляне на движението двупосочно в дясното платно /южното
платно/. За целта била поставена съответната указателна маркировка за разделяне
на южното платно на две ленти в двете посоки на движение, удостоверено с
протокол от 26.06.2015 г. /л.54-57 т.II ДП/. Съгласно
данните от Областно пътно управление Пловдив в посочения времеви и териториален
участък движението по магистралата се осъществявало двупосочно в южното
/дясното/ платно като на км. 125+700 са
били поставени светлоотразяващи бализи, разделящи двете ленти за движение.
При
тази ситуация управлявайки автомобила в
посочения пътен участък и време
А. загубил управление над МПС-то, и въпреки разделяне на платното в две ленти
навлязъл от дясната в лявата лента за движение с извършване на два плавни завоя
наляво и надясно. Така по същество
той преминал през сигнализиращите табели и навлязъл в лявата половина на
платното и съответно се озовал в лентата за насрещно движение.
По
същото време срещу него в тази лента се движил лек автомобил „Рено Сценик“ с рег. № ****, управляван от
свидетеля И.Г.И., ЕГН **********, заедно
с когото в колата пътувал синът му - свид. Г.И.И.. В
резултат на това лекият автомобил, управляван от подсъдимия „Форд
Галакси“ ударил
с предната си лява част предната лява част на лекия автомобил „Рено Сценик“. При този
почти насрещен челен удар двата автомобила се установили на
място като към момента на настъпване на удара скоростта на движение на лекия автомобил „Форд Галаски“ е била около 74 кв. ч., а тази на л. а. „Рено
Сценик“ 78 км. ч. От удара последният се възкачил на мантинелата, разделяща
посоките на движение на автомагистралата. След настъпването
на произшествието движещия се зад л.а. „Рено Сценик“ лек автомобил
„Фиат Брава“ с рег. № ****, управляван от свид.
А.Д.С. не успял
своевременно да спре и с предната си част ударил
дясната страна на л.а. „Форд Галаски“. Посочените
обстоятелства били възприети от свид.
Н.П., който пътувал зад автомобила на свид.С. Фиат Брава и камион, който задминал произшествието и продължил по пътя си.
Свидетелят Н.П. спрял на местопроизшествието и веднага сигнализирал
надлежните органи за инцидента. В резултат на удара между л.а. „Форд
Галакси“ с л.а. „Рено Сценик“,
предизвикан от описаното по-горе поведение на подс.Т.А. настъпила смъртта на водача
на лекия автомобил
„Рено Сценик“ И.Г.И., роден на ***г. и на возещата се на
задната седалка дъщеря на подсъдимия – Е. А., родена на ***
г.
ДОКАЗАТЕЛСТВА И АНАЛИЗ
Гореописаната фактическа обстановка се установява от следните, събрани по
делото доказателствени материали:
От показанията на всички свидетели
по делото, дадени в хода на съдебното производство – Л.И., Г.И., Д.П. /неговите
показания и на дос.производство, прочетени по реда на
чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, на А.С., Г.С. и Н.П.. Съдът ползва
показанията на тези свидетели при постановяване на присъдата по делото, защото
са обективни и взаимно свързани, последователни и съответни на останалите
доказателствени източници. Всеки свидетел разказа пред съда това, което лично е
възприел и пресъздаде съобразно субективните си възможности и спомен. За
обстоятелствата, които бяха прочетени в с.з. – подробните показания на свид.Д.П., дадени на досъдебното производство и допълващи
казаното пред съда, съдът кредитира, защото свидетелят ги потвърди, като
липсата на спомен се дължи на изтеклия период от време спрямо разследваното
събитие /преди близо 3 години и половина/ и работата
му като пътен полицай, присъстващ на подобни други инциденти. Показанията на този
свидетел и на Л.И. са косвени – т.е. не се отнасят пряко към предмета на
доказване, защото лично не са възприели престъплението и участниците в него, касаят
единствено обстоятелствата за наличието на информация, която са установили
непосредствено след деянието - за И. – възникналото ПТП и последвалата смърт на
съпруга й. Свидетелят Д.П., бидейки на мястото на инцидента, макар и след
случилото се, лично е възприел обстановката непосредствено на местопроизшествието
и времето - астрономическо и метереологично, както и
водачите на автомобилите, участвали в инцидента, които пресъздадени от него
факти са в съотвествие с изготвения огледен протокол и заявеното от останалите свидетели.
Последните имат преки възприятия за деянието. Това са свидетелите Г.И.
/пътувал на предно място до шофьора - починалия пострадал И.И./,
А. И Г. С. /пътували с техния автомобил Фиат, който се блъснал в автомобила на
подсъдимия след причиненото ПТП/ и на свидетеля Н.П., също очевидец – пътувал по-назад
след автомобила на С., който е наблюдавал внимателно пътя пред себе си и
подробно и последователно разказа за механизма на настъпилото произшествие –
отклоняването на МПС с чужда регистрация на подсъдимия в насрещната лента за
движение, сблъсъка с лекия автомобил Рено на И., възкачването на същия върху
мантинелата и последвалия удар на Фиата с МПС на подсъдимия, времето,
мястото и обстановката на ПТП. За същите
тези факти свидетелстват и С. и Г.И., като всички свидетели заявяват наличието
на ремонтни дейности на пътя, стеснението на участъка от магистралата на
процесното място, осъществяваното движение в южното платно в двете посоки, като
за всяка посока е имало по една лента за движение, както и кой е управлявал
автомобила с австрийската регистрация и пътуващите в нея – мъж в лицето на
подсъдимия, жена и три деца, като едното момиче е било в безжизнено състояние,
както и водача на л.а. Рено – И.И.. Навлизането в
насрещната лента от страна на подсъдимия е възприето от всички свидетели, с
изключение на неочевидците И. и Д.П., като това обстоятелство вкючително се извежда
и от заявявеното пред съда от Г.И., който вдигайки погледа си към пътя в мига
преди ПТП е видял точно срещу тях фаровете на автомобила на А..
Свидетелските показания са в логическа последователност, съответни едни на
други с изключение на едно обстоятелство, за което се очертава изолирано
твърдението на свид.Г.И. - че пътната настилка е била суха, времето е
било слънчево и сухо. В противната
насока е завявеното от Н.П. /л.174 гръб СП, че е
имало валеж около времето на инцидента/, Д.П. /л.36 ДП, че настилката е била
хлъзгава/, С. и С. /л.170 гръб СП, л. 171 СП, че ръмяло/. В тази насока е налице документ / л.118 том I ДП/
относно метереологичната обстановка в района на ПТП с отразяване, че е валяло
дъжд за времето от 04.10 ч.до 07.10 часа на инкриминираната дата – 03.07.2015г.
Поради това, съдът приема, че времето е било влажно, облачно и настилката е била
мокра. Това се установява и от огледният протокол.
Съдът при постановяване на присъдата ползва писмените доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него / т.II
л.2 -16 /, от който е видно, че по време на извършване на огледа асвалтовата
настилка е била мокра, както е и е налице отразеното стеснение на пътния
участък в този район, констатирано е положението на автомобилите и
пострадалите.
Фактите по делото се установяват и от всички писмени доказателства, събрани
на досъдебното и съдебно производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствения материал – в том III – л.51-58 документи относно правоспособността
като водач на МПС на подсъдимия и
издаденото му СУМПС, справка относно нарушения по законите за движение по
пътищата и издавани наказателни постановления, относно закупуването на МПС,
управлявано от дееца и неговия вид и марка – лек автомобил Форд Галакси; относно регистрацията на
моторните превозни средства, участвали в инциндента/ л.130-133
т.I, том II л.43-44/, цитираната по-горе информация за метериологичните условия
за времето и мястото на ПТП; документи относно издавани СУМПС на водачите, справка
съдимост за подсъдимия /л.46 т.ІІІ ДП/, преминалия технически преглед за
автомобила на И. – Рено Меган Сценик с рег.№ **** /л.48 том II/ на дата
26.08.2014 с валидност до 26.08.2015год., препис-извлечения от актове за смърт
на И.И. и на Е. А. /л.144 т.I, л.204 т.II/, документ
относно типа превозно средство за автомобила, управлавян
от подсъдимия /л.58-62 т.ІІІ ДП/ и относно собствеността /л.63 том ІІІ ДП/, л.54-57
от том II ДП – схема за временна организация и безопасност
на движението на АМ Тракия, заповед № РД 11-757/02.07.2015г.на Агенция Пътна
инфраструктура, протокол от 26.06.2015г. за организация и безопасност на
движението на АМ Тракия.
Видно е от последните, че е била въведена временна организация на
движението в пътния участък на магистралата, включваща и процесното място на
възниквалото ПТП – от км. 119+200 до км 134+600 в участъка от км 118+622 до км135-659 ляво платно на
АМ Тракия.
Сред кориците на делото на л.119 том I се намира отразена информация от РЦ
112 – Кърджали, относно сигнализиране на инцидента, непосредствено след
настъпването му в периода от 06.45 ч. до 06.56 ч.на 03.07.15г. Извършен е и оглед
на диска от постъпилата в информационната система на тел. 112 информация с
отразяване на съдържанието на телефонните обаждания, анонсирани инцидента /л.64-69
том II/.
За изясняване на обективната истина
по делото допринасят и приобщените веществени доказателства – лек автомобил „Рено Сценик“ с рег. № ****, рама ****, двигател № ****, и лек автомобил
„Форд Галакси“ с рег. № ****,
номер на двигателя ***** последният е бил обект на изследване
и на допълнителната съдебно автотехническа експертиза.
Съдът напълно кредитира заключенията, на които се е позовал и
представителят на държавното обвинение в обвинителния акт, а именно – двете съдебномедицински
експертизи относно установените увреждания на двамата пострадали и причината за
смъртта им от медицинска гледна точка на вещото лице И.Ц. /л.48-55 том – ДП/ за
И., на в.л. М.Б. /л.60-64 том І ДП/ за Е. А., химическите изследвания за
липсата на алкохол в кръвта на двамата водачи на МПС Форд и Рено на вещото лице
П.В. /л.83-84, 89 том І ДП/, на автотехническата експертиза и допълнителната
такава на експерта С.М. /л.94-108 том І ДП и л. 11-17 том ІІ ДП/.
Съдебната автотехническа експертиза е установила
мястото на удара между участниците в ПТП, скоростите, с които те са се движили
в момента на удара – форда около 74 км/ч, реното
около 78 км/ч. и фиата – около 78 км/ч.
Изследвайки механизма на състоялия се пътен
инцидент, вещото лице М. е възприел като най-вероятна от
техническа гледна точка следната ситуация:
Водачът на л.а. „Рено Сценик“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Такава би имал, ако се е движел със скорост, по-ниска от 52 км/ч. Водачът
на фиат Брава също е нямал техническа възожност да спре преди мястото на удара. Основна причина за настъпилите
пътно-транспортни произшествия
от техническа гледна точка е, че водачът на
л.а. „Форд Галакси“ Т.А. е навлязъл в лявата половина на платното за движение, като е
преминал през сигнализиращите табели на място, по начин и в момент, когато това
не е било безопасно - когато движението в южното платно на
Автомагистралата е било сигнализирано, като двупосочно и срещу него
се е движел л. а. „Рено
Сценик“.
Съгласно
заключението на допълнителната автотехническа експертиза /л.
11-17, т. ІІ от ДП/ няма техническа причина за навлизането на
автомобил Форд Галакси с рег.№ ****в насрещната лента
с извършване на два последователни плавни завоя. Ако е възникнала повреда по автомобила
на подсъдимия, която да е довела
до извършване на първото отклонение,
то водачът е имал достатъчно време и разстояние да задейства
спирачната система и да спре преди
мястото на удара. Освен това при повреда в кормилната уредба автомобилът също не би извършил два плавни завоя, а би се отклонил по дъга с почти постоянен радиус,
което в случая би довело до напускане на пътното платно вляво или вдясно преди
мястото на удара. При повреда в спирачната
система, водача би се ударил в движещ се пред него автомобил. При това, вещото лице е заключило, че няма
технически данни преди удара с л. а. „Рено Сценик“, л.а. „Форд Галакси“ да е
станал неуправляем – извод, който напълно се споделя от съда и съответства
на доказателствата по делото.
Видно
от заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на И.Г.И. са установени множествени
травми на различни органи - тежка
гръдна травма, тежка коремна травма, счупване на двете бедрени кости, на двете
пищялни кости, кръвонасядане на меките черепни покривки, разкъсно - контузии
рани, кръвонасядания и охлузвания по трупа. Заключението на експерта е, че
причина за смъртта на И.И. е остра кръвозагуба в резултат на разкъсване на дясното предсърдие
и дясната камера, разкъсване на перикардната торбичка, излив на кръв на двете
гръдни половини, разкъсване на гръдната аорта с кръвопропиване назад
перитониалното пространство, разкъсване на слезката и черния дроб и наличието
на кръв в перитониалната кухина, наличието на бледи и видимо обезкървени
вътрешни органи. Описаните увреждания са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре
отговарят да са получени при станалото на 03.07.2015 г. ПТП, при което
пострадалият е бил водач в купето на автомобила. При това положение, според съда е налице причинно -
следствена връзка между претърпяното ПТП-то и установените
по трупа травматични увреждания, както и между тези увреждания и причината за
смъртта.
Съгласно
заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на Е.
А. при медицинското
изследване са установени разкъсване на аортата, на черния дроб, на левия
бъбрек, опоръка на червата, наличие на 800 мл. тъмна течна кръв в дясната гръдна половина, и 1100 мл. в коремната кухина, счупване на 6, 7, 8 десни ребра, по
предна мишнична линия, кръвонасядане на гръдната мускулатура, по левия бъбрек,
по предната повърхност на гръдният кош, по дясната подбедрица, бледи вътрешни
органи. Причина за смъртта на Е. А. е остра кръвозагуба от разкъсване на аортата, черния дроб,
левия бъбрек, опоръка на червата, излив на 800 мл. тъмна
течна кръв в дясната половина и 1100 мл. в коремната
кухина. Вещото лице е заключило, че констатираните и описани
от него увреждания на детето са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и
добре отговарят да са получени при ПТП, като пътничка в лек автомобил на
задната седалка, в детски стол с поставен предпазен колан, който се блъска
челно с друг автомобил. Смъртта на А. е в пряка причинна връзка с претърпяното от нея ПТП
на 03.07.2015 г. и получените в резултат на това травматични увреждания и леталния изход.
Видно от заключението на химическата експертиза на А. не се е доказало наличието на алкохол в кръвта му, както и в кръвта на И.И..
Описаните по-горе експертни заключения са поддържани от вещите лица в
съдебно заседание, приети са след изслушването на експертите непосредствено в
хода на съдебното дирене, неоспорени от страните.
При така установената в хода на настоящото производство фактическа
обстановка и анализът на събраните доказателства и ангажирани доказателствени
средства в хода на производството, СЪДЪТ направи следните изводи от правна
страна:
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ
Подсъдимият Т.А. на 03.07.2015г. на автомагистрала „Тракия“, км. 125 +700,
област Пловдив управлявайки моторно превозно средство - лек автомобил „Форд
Галакси“ с австрийска регистрация рег.№ ****, е нарушил правилата за движение,
като на пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти навлязъл и се
движил в лентата за насрещно движение, в нарушение на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП
/същото правило, посочено и в чл.68 т.1 от ППЗДвП/ - „На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено, когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“ и по
непредпазливост причинил смърт на И.Г.И. ЕГН: ********** и на Е. А., родена на ***г.,
което е престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал. 3, б „б“ пр.1 вр.ал.1 б “в“
вр.чл.342 ал.1 от НК.
Съобразно разкритите по делото факти се установява, че с гореописаното
поведение на водач на моторно превозно средство подс.Т.А.
от обективна страна е нарушил нормативно установеното и задължително за
спазване правило за движение по пътищата, регламентирано в чл.16
ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
което е в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Повелята на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП е възпроизведена дословно и в чл.68 т.1 от Правилника за приложение на закона за движение по пътищата. В този смисъл
ненужно в обвинението са възпроизведени едновременно като текст и законовото правило и това от
правилника за приложението на същия закон. Достатъчно е само да се посочи нарушението на
закона, след като то е идентично с това от правилника. Нормата на чл.16 ал.1
т.1 от ЗДвП
изисква от водачите на пътни превозни средства, когато се
движат на
пътно платно с двупосочно движение и когато
платното за движение има две пътни ленти - да не навлизат
и да не се движат в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. В случая подсъдимият нито е
изпреварвал, нито е заобикалял. Разпоредбата е императивна - предписва задължително
поведение на водачите на ППС /МПС/. Ако А. не бе нарушил посоченото правило, с
което е запълнена бланкетната норма на чл.342 ал.1 от НК не би настъпило
процесното ПТП с установания по-горе механизъм на причиняване и с
инкриминирания резултат – смъртта на пострадалите. Извършеното от подсъдимия
нарушение на ЗДвП се намира в пряка и непрекъсваща се причинна връзка с
процесното ПТП с този тежък резултат.
Няма спор, че в диспозицията на чл.342 ал.1 от НК, сочеща на изпълнителното
деяние на престъплението е бланкетна и съдържанието й се запълва с други норми,
които не част от наказателния кодекс. Нарушаването на тези други задължителни
норми за поведение, съдържащи се в отделни нормативни актове и регламентиращи
друга правна сфера – правилата за движение по пътищата, представляват
основанието за ангажиране на наказателната отговорност на извършителя – водач
на превозното средство. Несъмнено в случая Т.А. е нарушил чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.68 т.1 от ППЗДвП/ – липсва основание за
оправдаването му за същото правило от правилника, защото деецът именно
недопустимо е навлезнал в насрещната лента за движение и обективно в това се
изразява противоправността му в действията му спрямо установените в закона
правила за движение.
Същевременно по същия начин /и от закона за движението по пътищата и от правилника за приложението му/ в обвинението е вменено на А., че е нарушил
чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл. 3 ал.1 т.1, 2 и 3 от ППЗДвП.
Тези разпоредби гласят следното - чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП “Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди”, чл. 3 ал.1 т.1, 2 и 3 от ППЗДвП - “Участниците в
движението са длъжни: да спазват правилата за движение, да пазят живота и
здравето на хората, да не създават опасности или пречки за движението“.
Безпредметно е да бъдат инкриминирани тези норми в диспозицията на чл.342 ал.1
от НК. В цитираните разпоредби не се съдържат императивни правила за поведение.
Те въвеждат общи постановки да не се поставя в опасност живота и здравето на
гражданите и именно това изискване е конкретизирано с множество други
задължителни и конкретни разпоредби в ЗДвП, част от които е инкриминираната по
чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП. Общите и абстрактни разпоредби не могат да бъдат
основание за ангажиране на наказателна отговорност. В тази насока е утвърдената
практика на ВКС – например Р 567-2013-III НО.
Поради изложеното подсъдимият Т.А.
според настоящия съд не е извършил горното престъпление, нарушавайки чл.5 ал.1
т.1 от ЗДвП и чл. 3 ал.1 т.1, 2 и 3 от ППЗДвП и с присъдата на основание чл.304
от НПК бе оправдан по обвинението в този смисъл.
От субективна страна престъплението подсъдимият е извършил виновно - по
непредпазливост под формата на престъпна небрежност. Той не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Съобразно правната квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление,
предвиденото в закона наказание понастоящем е от три до петнадесет години
лишаване от свобода /ДВ бр.74/2015г. от 26.09.2015г./. Към момента на деянието
– 03.07.2015г.е действала предходната редакция на чл.343 ал.4 от НК, предвиждаща
наказание от три до десет години лишаване от свобода. Следователно в случая
действа общият принцип, че на деецът се налага предвиденото в закона наказание
към момента на извършване на престъплението – чл.2 ал.1 от НК. Прочее тази
разпоредба се явява и по-благоприятна за дееца – в този смисъл не е налице
последващ по-благоприятен закон /чл.2 ал.2 НК/. Законодателят е приел съобразно
динамиката в обществено-икономическите условия и нарастващата престъпност по
пътищата, по-тежка обществена опасност на престъпления като настоящото и е въвел
завишаване на санкцията в насока увеличаване на горната граница на наказанието,
което безспорно се отразява и на средния размер на последното, който вече не е
6 години и половина, а девет години. Съдът при определяне на наказанието се
ръководи единствено от нормата на чл.343
ал.4 вр.ал. 3, б „б“ пр.1 вр.ал.1 б “в“ вр.чл.342 ал.1 от НК в редакцията на
НК, действаща към момента на престъплението.
При индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода, което следва да
бъде наложено на подсъдимия, съдът намира, че същото следва да бъде определено
съобразно разпоредбата на чл.54 от НК. В случая не са налице нито многобройни, нито
дори едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и същевременно да
са от такова естество, че дори и най-лекото наказание в закона да се окаже
несъразмерно тежко.
Съпричиняването от страна на пострадалия всякога съобразно съдебната
практика се преценява като смекчаващо отговорността обстоятелство. В случая такова
не е налице нито от страна на водача на автомобила Рено, нито от страна на пострадалото дете от автомобила на
подсъдимия. Напротив и двамата са били поставени в ситуация, в която по никакъв
начин не са могли да реагират и да й противодействат, т.е.били са обречени да понесат последствията от
поведението на виновния водач и за нещастие са намерили смъртта си на пътя. Починалият
И. е бил примерен дългогодишен водач на МПС без нарушения по пътя /л.127 т.I,
л.41 том II ДП/, управлявал е технически изправно МПС след преминат ГТП, при
спазване правилата за движение в стеснения участък на пътя от магистралата.
Детето Е. се е возило на задната седалка с поставен предпазен колан и в детски
стол. Следва да се отбележи, че причиняването
на смърт на свой низходящ – детето на подсъдимия, преценено изолирано и само по
себе си, не е смекчаващо отговорността обстоятелство, за разлика от пледирането
в тази насока от страна на прокурора. Подсъдимият бидейки водач на МПС, ангажиран
в случая продължително време с управлението на автомобила и возещ в членовете
на своето семейство – съпруга и три деца, пътуващи от А. за Т., е следвало да
има завишена осторожност на пътя, да не предприема действия, с които би
застрашил нечий живот, в това число и
на собствените си близки. Сам по себе си този факт не може да се третира като
смекчаващ вината - причинената смърт на ближния, когато наред с нея е отнет и
друг живот и без данни за други смекчаващи обстоятелства, произтичащи от същите
тези факти. Поради това е предвидена и утежнената квалификация на настоящото
престъпление по транспорта – причиняване на смърт на повече от едно лице с
висок минимум на наказанието лишаване от свобода.
Едновременно с това, съдът подчертава, че процесуалното поведение на
подсъдимия не се възприема по никакъв
начин като отегчаващо вината обстоятелство.
Това е единствено предприета от него линия на защита и избор дали да участва в
процеса, като обективно дори да е затруднил неговия ход не е препятствал
постановяването на настоящия съдебен акт.
Следва да се отбележи и следното, констатирано от съда, макар за това да
няма обвинение, но визирано във фактите по обстоятелствата на обвинението, а и
установено от съдебното дирене. Явно е, че навлизайки в насрещната лента за
движение и правейки два плавни завоя, като първоначално подсъдимия е бутнал
поставените бализи в стеснението на пътя, след което се е озовал пред
автомобила на И., Т.А. е загубил контрол над управляваното от него МПС – т.е.
извършил е още едно нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 от Закона за движението по пътищата /в този смисъл например Р
616-2012-ІІІ НО, ВКС/. Установи се, че отклонението от пътя и навлизането в
насрещната лента не се дължат на обективни фактори – повреда в спирачната или
кормилната уредба на автомобила Форд Галакси. Същевременно обаче, дори и дори изгубвайки
контрол над МПС, но ако подсъдимият не бе навлезнал в
насрещната лента за движение, не би се стигнало до престъпния общественоопасен
резултат, поради което именно нарушаването на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП е в
основата на причинно-следствения процес, като възприет и от държавното
обвинение.
Наред с изложеното, подсъдимият е личност с добри характеристични данни. Той
е с чисто съдебно минало, семеен, с деца, в зряла възраст, като за житейския си
път няма други данни за противообществени прояви.
При определяне на наказанието съдът
се съобрази и с изтеклия период от време спрямо деянието като продължителност
на наказателното преследване, което от една страна като срок е извън критериите
за неразумност /около три години и половина/ предвид международния елемент в
същото, а от друга страна не се дължи на бездействието на разследващите и
съдебни органи, а на многобройните отлагания на привличането и предявяването на
разследването от страна на защитата и наложителното провеждане на тези действия
при условията на задочност и при необходимост от реализирането им по реда на
международната правна помощ. Съдът констатира, че законосъобразно и по
съответния ред са били удължавани сроковете за разследване в хода на
досъдебното производство /т.154-155 том І, л.189 -199 и л.221 от том ІІ/.
Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намери, че
най-правилното, справедливо и съответно на фактите по делото и наличните за
това доказателства, е наказание за извършителя при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, под средния размер от шест години и половина и ориентирано
към минималния от три години, а именно – да се определи и наложи наказанието
лишаване от свобода в размер на четири години. То се явява справедливо и
съответно на извършеното престъпление съгласно чл.35 ал.3 от НК и би изпълнило в
пълнота целите на чл.36 от НК, както относно индивидуалната, така и относно
генералната превенция.
Следва на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС подсъдимият да изтърпи горното
наказание при първоначален общ режим, защото не попада в лимитативно изброените
хипотези по т.1-2 от посочената разпоредба от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
Подсъдимият не е бил задържан по време на наказателното производство и не
са налице основанията за приложение на чл.59 от НК.
Съдът намира, че на подсъдимия А. следва да се наложи кумулативно
предвиденото наказание лишаване от права по чл. 343г вр.чл. чл.343 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК.
Т.А. с присъдата следва да се лиши от право да управлява моторно превозно
средство за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, за което съдът отчете тежестта на
престъплението, проявената безотговорност с поведението си на пътя и предизвиканите
фатални последици. Освен това, предвид
пътуванията му до родината му – управлявайки сам в продължение на часове и дни автомобил
от А. до Т., би му попречило да извърши подобно деяние – т.е.по този начин и с
това наказание като параметри и срок е налице превантивна, а и превъзпитателна
функция относно нарушаването на правилата за движение по пътищата и избягване
на други подобни последици. Съдът отчете и факта, че подсъдимият е наказван
преди това за нарушения на правилата за движение по пътищата, видно от
приложената по реда на правната помощ справка от австрийските административни
органи.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИ
С присъдата настоящият състав на
съда постанови веществените
доказателства, намиращи се на съхранение на специализирания паркинг на Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив - л.а. „Форд Галакси“ с рег. № ****,
номер на двигателя *****да се върне на лицето,
от което е била отнета - подсъдимия Т.А.. Поради обстоятелството, че лекият
автомобил „Рено Сценик“ с рег. № ****, рама ****,
двигател № **** е бил регистриран като собственост на починалия пострадал
/л.130 том І ДП/, следва това превозно средство да се върне на наследниците на И.Г.И.
– частните обвинители Л. М.И. и Г.И.И., след влизане на присъдата в сила.
Съдът осъди подсъдимият Т.А. да заплати на частните обвинители Л. М.И. и Г.И.И.
сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева, л.25 СП/, направени от тях
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Наред с това на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Т.А. бе осъден
с присъдата да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на ОП –
Пловдив, тъй като разследването е проведено от следовател при ОСО при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив - сумата от 1763,76 лв./хиляда седемстотин шестдесет и
три лева и седемдесет и шест стотинки/, направени разноски в хода на
досъдебното производство – за експертизи, както и сумата от 450 лв. /четиристотин
и петдесет лева/ по сметка на Окръжен съд–Пловдив, направени разноски в
съдебното производство –за изпращане на съобщения и призовки с международна
разписка за връчване по пощата /по 10лв на пратка, л.120 СП/, за
възнагражденията на вещите лица за явяване и защита в съдебно заседание при
разглеждане на делото по същество.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :