Решение по дело №1772/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 93
Дата: 28 февруари 2020 г. (в сила от 10 октомври 2020 г.)
Съдия: Невена Калинова Калинова
Дело: 20195140101772
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 28.02.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:                                 

  Председател:  Невена Калинова

                                                                                  

при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1772 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от ищеца „Фактор И НГ“ ЕООД гр.Пловдив срещу ответника „Туристическо дружество Кърджали“ - сдружение с нестопанска цел с общественополезна дейност осъдителен иск за неплатена продажна цена по три договора за възмездни цесии на вземания от 08.09.2014г., сключени от ответника с „Топтекс-Пе“ ЕООД с ЕИК ***, праводател на ищеца по договор за цесия от 15.10.2014г., с който е придобита претендираната продажна цена от 17 000 лв., която не е платена от ответника в срок до 23.09.2014 г., както и след уведомяването му за цесията през м.септември 2014 г. Ищецът основава иска на следните обстоятелства: На 15.10.2014г. ищецът сключва с „Топтекс-Пе“ ЕООД с ЕИК *** договор за цесия от 15.10.2014г., по който второто му продава вземането си за цената по цесии, сключени между „Топтекс-Пе“ ЕООД с ЕИК *** и „Туристическо дружество Кърджали“ гр.Кърджали, което представлява уговорена цена по договори за цесии на вземания както следва:

1. договор за цесия от 08.09.14г. за вземане на „Топтекс-Пе“ ЕООД с ЕИК *** от „Мрамор Беркстон“ АД гр.София на стойност 5000 лв.

2. договор за цесия от 08.09.14г. за вземане на „Топтекс-Пе“ ЕООД с ЕИК *** от “Гео Кар“ ЕООД гр.София на стойност 6 500 лв., и

3. договор за цесия от 08.09.14г. за вземане на „Топтекс-Пе“ ЕООД с ЕИК *** от Монолит“ АД гр.София на стойност 5 500 лв.,

или общо 17 000 лв., които ответникът не заплатил на цедента в срок до 23.09.2014г., както и след уведомяването му за цесията в полза на ищеца.

В съдебно заседание ищецът „Фактор И НГ“ ЕООД гр.Пловдив не се представлява.

Ответникът „Туристическо дружество Кърджали“ - сдружение с нестопанска цел с общественополезна дейност, гр.Кърджали, в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска като неоснователен и недоказан при възражение, че между него и праводателя на ищеца не са сключвани договори за цесия от 08.09.2014 г., в т.ч. към тази дата представляващият ответника е имал ограничени права, а самият ответник е нямал право да участва в търговския оборот и не разполага с финансови средства от 17 000 лв., за да дължи такива, както и релевира, че по първите два договора за цесия от 08.09.2014 г. са продадени вземания от търговски дружества, обявени в несъстоятелност и всички сочени от ищеца участници в цесиите, без самият ответник, са свързани лица.В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен адвокат поддържа възраженията срещу иска, претендира за отхвърлянето му и за разноски по делото.

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Ищецът основава легитимацията си на кредитор на ответника за процесното вземане на договор за цесия от 15.10.2014г., сключен с „Топтекс-Пе“ ЕООД с ЕИК ***, с който придобива парично вземане от 17 000 лв., представляващо общата продажна цена на цесии, сключени от „Топтекс-Пе“ ЕООД с ЕИК *** с ответника „Туристическо дружество Кърджали“ - сдружение с нестопанска цел с общественополезна дейност, гр.Кърджали.Договорът за цесия от 15.10.2014г., сключен между ищеца и „Топтекс-Пе“ ЕООД с ЕИК *** е представен по делото и по него второто дружество прехвърля на първото възмездно вземането си от „Туристическо дружество Кърджали“ , гр.Кърджали, представляващо уговорена цена по договори за цесии от :

-08.09.14/ „Мрамор Беркстон“ АД гр.София на стойност 5000 лв.

-08.09.14/“Гео Кар“ ЕООД гр.София на стойност 6 500 лв.

-08.09.14/“Монолит“ АД гр.София на стойност 5 500 лв.,

или общо 17 000 лв., ведно с принадлежностите му, на цена от общия размер на прехвърленото вземане, при задължение на цедента да уведоми длъжника за прехвърленото вземане и да предаде на цесионера намиращите се у него документи, установяващи вземането и неговите принадлежности.

            Представено е уведомление –телепоща от 10.09.2019г., изходящо от Б.Х.Б. до ответника, представляващо съобщение за цесията от 15.10.2014г., ведно с уведомление за същата и от„Топтекс-Пе“ ЕООД с ЕИК ***, в което няма отбелязване да е получено от адресата.

             Предявеният иск е недоказан.В изпълнение на разпределената доказателствената тежест, ищецът не установява правата на праводателя си  „Топтекс-Пе“ ЕООД с ЕИК *** спрямо ответника по сключени с ответника договори за цесия от 08.09.2014 г. и продажната цена по тях,  тъй като сключеният между ищеца и „Топтекс-Пе“ ЕООД с ЕИК *** договор за цесия от 15.10.2014 г., с който последният прехвърля на ищеца вземането за продажна цена по договори за цесия от 08.09.2014 г. в общ размер на 17 000 лв., е оспорен от ответника.Договорът за цесия от 15.10.2014г. не обвързва ответника, защото той не е страна по него, освен ако се установи, че той в действителност е длъжник по прехвърлените вземания от цедента на цесионера, когато цесията ще има действие спрямо него от съобщаването й/чл.99, ал.1, вр. ал.3 от ЗЗД/. При оспорване на правата на праводателя спрямо ответника по договора за цесия и недоказване на оспорените права, с оглед принципа, че никой не може да прехвърли повече права отколкото има, и на основание чл.154, ал.1  от ГПК, съдът е длъжен да приеме, че твърдените юридически факти са недоказани и прехвърленото вземане не е преминало върху новия кредитор/чл.99, ал.1, вр. ал.2 от ЗЗД и чл.100, ал.1 от ЗЗД/, а именно, че прехвърлено вземане не съществува и ответникът не е длъжник по него, което обуславя правомощие на съда да отхвърли иска и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да възложи в тежест на ищеца направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.

Мотивиран от горното, Районният съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Фактор И НГ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Туристическо дружество Кърджали“ - сдружение с нестопанска цел с общественополезна дейност, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, осъдителен иск за сумата 17 000 лв., произтичаща от договор за цесия от 15.10.2014г., сключен между „Топтекс-Пе“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Скопие N  104А и  „Фактор И НГ“ ЕООД с ЕИК ***, за продажба на вземане на „Топтекс-Пе“ ЕООД с ЕИК *** от „Туристическо дружество Кърджали“ - сдружение с нестопанска цел с общественополезна дейност, със седалище и адрес на управление ***, по договори за цесии от 08.09.2014г. за продажба на вземания на „Топтекс-Пе“ ЕООД с ЕИК ***  от  „Мрамор Беркстон“ АД гр.София за сумата 5000 лв., от “Гео Кар“ ЕООД гр.София за сумата 6 500 лв. и от “Монолит“ АД гр.София за сумата 5 500 лв..

ОСЪЖДА „Фактор И НГ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Туристическо дружество Кърджали“ - сдружение с нестопанска цел с общественополезна дейност, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата 1 000 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.

 

СЪДИЯ: